ВГРД № 431-2016

Решение по Гражданско дело 431/2016г.

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И Е № 4

 

 

                                              Гр.В***

 

                                            06.02. 2017 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС гражданско отделение в открито заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                             Председател : Д** М**

                                                     Членове :1.СВ***С***

                                                                       2.Г*** Й***

при секретаря   В.К. ................................................................ и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й*** гр.д. дело №431     по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №72 /15.07.2016 г. по гр.д №250/2015 г. на БРСса отхвърлени предявените от С.Б.В. ***, с ЕГН **** против „С*** 7" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С***, район И***, ж.к. „Д***" 1, И*** ш*** № 13 А, представлявано от Д*** С*** З** – управител иск по чл. 45 ал. 1 ЗЗД - обезщетение за имуществени вреди за периода 20.07.2011 г. - 20.01.2014 г., в размер на 7 000 лв., както и за стопанската 2014/ 2015 г. в размер на 4 170,19 лв., както и предявения иск по чл. 86 ЗЗД - мораторни лихви за забава за забава за периода 20.07.2011 г. - 20.01.2014 г., в размер на 1 000 лв.

                Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от С.Б.В. *** и се иска да бъде отменено в частта му ,оправдаваща ответника за причинени вреди от непозволено увреждане,свързания с това вредоносен резултат от точно определените му и доказани действия по заграбване на чужд имот и неправомерната му експлоатация вкл.плодовете от него ,които са в причинна връзка с него .Деянието било в нарушение законовите разпоредби на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ.ППЗОЗЗ,ЗОЗЗ и оставяло обосновани съмнения за нарушаване на НК и НПК.

Поддържа се във въззивната жалба,че районният съд е пренебрегнал официални доказателствени средства относно характера и обема на отговорността на ответника.Преди всичко се касаело до специален фактически състав за обезвреждане, който съдът е следвало извлече от наведените факти в официалните доказателствени средства ,приложени в издателство на официална институция кмета на Общ. Д*** на база на официални документи и законови разпоредби на министерство и агенции, администриращи и отговарящи за правовия ред в земеделското производство ,както и от обстоятелствената част на исковата молба.

Поддържа се ,че Съдът е следвало да изясни защо не са посочени добивите на злоупотребата с имота на ищеца от ответника,тъй като са били финансирани от държавата по линията на преките плащания в земеделието и би трябвало да има законна отчетност при ответника ,след като е предлагал да плаща в общината за т.нар. „бели петна .Точно тази продукция била финансирана по определен обем,които доказвал действителния размер на претърпяната загуба и пропуснатата полза.Следователно съдът умишлено не отчел недобросъвестността на ответника и не пожелал да присъди позитивния интерес на ищеца ,което значело пропуснатите ползи - пропуснатото увеличение на имуществото му ,което му е виновно причинено.

Твърди се ,че Съдът не бил отчел пряката вина на ответника .Той знаел ,че към моментите на нахлуване и заграбване на имота на ищеца този имот не можел незаконно да бъде използван от него с нарушение на законите във връзка със земеделските земи и най-вече на Конституцията на Б*** .Съдът бил загърбил ,че отговорността на ответника е виновна и че вината не само задължително се предполагала ,а и била доказана.

Не трябвало съдът да допуска вредите от нарушен негативен интерес да се свеждат само до претърпените загуби,което правело съдебната практика с р № 307 от 20.02.1998 г. по гр. д. № 792/1997 г. ВКС V г.о., тъй като за този извод нямало законово основание така,че посочената от РС-Б*** практика трябвало да се отнесе към горното съждение.

         Въззиваемият не е взел становище по иска.

 

         ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

         Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД в размер на 11 170,19 лв. - имуществени вреди и по чл. 86 ЗЗД - мораторни лихви за забава в размер на 1 000 лв.

В исковата молба ищеца твърди, че е собственик на Нива от 32,277 дка, имот № 119017, в местността „Гората" в землището на с. Извор, общ. Д***, обл. В***. Сочи, че в продължение на години ответникът по делото неправомерно е ползвал имота му, а именно: през периода 20.07.2011 г. -20.01.2014 г., с което му е причинил имуществени вреди, съизмерими с нереализирана реколта от 14 800 кг пшеница - за стопанската 2013 г./ 2014 г., 18 100 кг царевица за стопанската 2012/2013 г., които вреди са в размер на общо 7 000 лв., както и че му е причинил вреди за стопанската 2014/2015 г. - нереализирана печалба от 6 132,63 кг. слънчоглед, в размер на 4 170,19 лв. В исковата молба ищецът излага, че за отстраняването на ответника като ползвател на имота без правно основание са издадени заповеди на Общ. –Д*** за отстраняване на ответника.

Предвид горното ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати обезщетение от 7 000 лв., представляващо обезщетение за нереализирана реколта от имота му, неправомерно ползван от ответника, както следва: 14 800 кг пшеница - за стопанската 2013 г./ 2014 г., 18 100 кг царевица за стопанската 2012/2013 г., ведно с мораторната лихва за забава за периода 20.07.2011 г. - 20.01.2014 г., в размер на 1 000 лв., както и 4 170,19 лв. - обезщетение за нереализирана реколта за стопанската 2014/2015 г. от 6 132,63 кг. слънчоглед, в размер на 4 170,19 лв.

По искане на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно -счетоводна и съдебно - оценителна експертиза.

По искане на ищеца по делото е представено ДП № 315/ 2014 г. по описа на РУ «П» - Б*****.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В отговора ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е ползвал имота за стопанските 2012/2013 г., и 2013/ 2014 г., но

твърди, че въз основа на издадени от Общ. Д*** Заповеди по реда на чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ е заплатил по сметка на Общината обезщетение за ползване на процесния имот, съизмеримо с трикратния размер на годишно арендно плащане, поради което и ищеца бил обезщетен.

ВОС , преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалби се явява неоснователна поради следните съображения:

Имуществените вреди са оценими в пари.Според възприетата у нас теория за разликата имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане.

Имуществените вреди са два вида — претърпени загуби (damnum emergens) и пропуснати ползи (lucrum cessans) — р. 2529— 1974—1 ГО, р. 1456—1983—1 ГО. Делението на имуществените вреди на претърпени загуби и пропуснати ползи е легално уредено в чл. 82 ЗЗД.

Член 82 ЗЗД е включен в правилата за договорната отговорност. При деликтната отговорност също има пропуснати ползи.Този извод може да бъде изведен от правилото на чл. 51, ал. 3 ЗЗД, който допуска заплащане на обезщетение за изгубена работоспособност. Неполученото трудово възнаграждение, от което пострадалият е лишен, е пропусната полза, а не претърпяна загуба. В същия смисъл може да се тълкува и разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, която предвижда обезщетение за „всички вреди", които са пряка и непосредствена последица от увреждането.В горния смисъл е задължителната съдебна практика-т.6 от мотивите към Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС „По някои въпроси на непозволеното увреждане”./ Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на НРБ по граждански дела - 1953 - 1991 г., СЮБ, 1991 г., кн. 1./,където се казва :”При непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.”

Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага -намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски, възникване на задължения в полза на трети лица и др.

Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото. Те са настоящи, а не бъдещи вреди. Бъдещите вреди се обезщетяват след тяхното настъпване — р. 23—1960—IV ГО, р. 2772—1971—1 ГО. Установяването на пропусната полза е по-трудно, защото се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата — р. по ВАД 56/199352. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, — р. по ВАД 16/1995, р. 2065-1959-ІІ ГО, р. 1696-1974-І ГО, р. 348-1981-І ГО, р. 13—1997—IV ГО. Преценката се прави от съда въз основа на всички факти по делото - р. по ВАД 69/1997. Печалбите, които кредиторът или увреденият е можел да получи по други правоотношения, но които са били осуетени поради неизпълнението или противоправното извъндоговорно поведение, могат да имат характера на пропуснати ползи, стига получаването им да е сигурно.

Печалбите биха имали характер на пропуснати ползи само в случай, че получаването им е сигурно, предвид установяване на други, осуетени от забавеното изпълнение на ответника правоотношения–в този смисъл е задължителната съдебна практика ,обективирана в Решение №156 от 29.11.2010г. на ВКС по т.д.№142/2010г., І т.о., ТК, докладчик Председателя Т** Р***; решение №18 от 05.03.2010г. на ВКС по т.д.№527/2009г., І т.о., ТК, докладчик председателя Т.Р***; определение №19 от 17.01.2012г. на ВКС по т.д.№312/2011г., ІІ т.о., ТК, докладчик съдията К***Е***; решение №38 от 29.04.2011г. на ВКС по т.д.№304/2010г., ІІ т.о, ТК, докладчик председателя Т.В***; решение №54 от 11.07.2011г. на ВКС по т.д.№377/2010г., ІІ т.о., ТК, докладчик съдията Е***В***; определение №106 от 17.02.2010г. на ВКС по т.д.№867/2009г., І т.о, ТК, докладчик Председателя Л*** И***; решение №146 от 01.12.2010г. на ВКС по т.д. №934/2009г., ІІ т.о, ТК, докладчик съдията М** С**; решение №164 от 28.10.2010г. на ВКС по т.д.№1079/2009г., ІІ т.о., ТК, докладчик съдията К*** Е***; решение №68 от 21.04.2009г. на ВКС по т.д.№697/2008г., ІІ т.о., ТК, докладчик съдията М*** Б***; решение от 26.04.2004г. на ВКС по гр.д.№1187/2003г., ТК, ІІ т.о., докладчик съдията Н***Ц*** и други .

Не могат да се претендират пропуснати ползи от непроизведена продукция - р. 197-1997-V ГО /Съдебна практика на ВКС ГК,1997,С.,1999,169-171/.

Пропуснатите ползи не могат да имат неимуществен характер.

Претърпяната загуба и пропуснатата полза не обхващат печалбата, която авторът на вредоносното деяние може да е осъществил благодарение на него. Тя не е вреда. Целта на обезщетяването е да се поправят вредите, а не да се обогати пострадалият /В горния смисъл „Облигационно право,Обща част,А*** К***,СИБИ,2001,стр.354-356 /.

При определяне границите на гражданската отговорност определящи следва да бъдат и мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К*** Ю*** и К*** Е*** ,съгласно което при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.Макар че предметът на тълкувателното решение са пропуснатите ползи при строителството на имот ,изложените прави съображения са относими и към всички случаи на причинени вреди и на друго основание .

С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен .По никакъв начин не се доказа от събраните по делото доказателства ищецът да е претърпял вреди ,изразяващи се в пропускане на реализирането на сигурни пропуснати ползи .Реализирането на доходи от евентуална селскостопанска дейност с предмет производството на пшеница,царевица и слънчоглед е бъдещо несигурно събитие .То изисква полагане на огромно количество труд по производството ,съхранението и реализацията на готовата продукция като превозване на минерални торове,торене,дълбока оран,култивиране с брануване ,сеитба,пръскане със средства за растителна защита,прибиране на готовата продукция,превоз на готовата продукция до мястото за реализиране на стоката на пазара и пр.Тази по същество промишлена дейност изисква и наличието на значителни парични средства за закупуване на семена ,минерални торове и пр.,притежаването на МПС за транспортиране на семената ,средствата за растителна защита и готовата продукция .За реализирането на доходи от тази селскостопанска дейност са необходими също така и подходящи климатични условия ,наличието на вода за поливане и сигурност при реализацията на готовата продукция ,но е очевидно ,че не може да има сигурност в настъпването на тези юридически факти .Настъпването им би могло само да се логически да се предполага .

В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К*** Ю*** и К*** Е**** се изразява становището ,че ако едно лице е било лишено от възможността да ползва определена вещ /недвижим имот/ поради неправомерно поведение на трети лица ,то за да се уважи иска за пропуснати ползи не е достатъчно да се направи логическо предположение и позоваване на житейската логика ,а наличието на убедителни доказателства за настъпването на бъдещо сигурно събитие ,обуславящо и настъпването на пропуснати ползи- „установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.”

Да се уважи предявения иск по същество ще означава само въз основа на едно логическо предположение вместо поправяне на вреди да се да се допусне неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника .

Следва да се има предвид и разпоредбата на Чл.83 ал.2 ЗЗД ,която предвижда ,че длъжникът не дължи обезщетение за вредите ,които кредиторът би могъл да избегне ,като положи грижата на добър стопанин –в конкретния случай тази грижа се изразява в предприемане на действия по наемане /арендуване/ на друг имот за производство на селскостопанска продукция.По делото не са представени доказателства в тази насока .

В конкретния случай е предявен   иск   по   чл.   45   ЗЗД -   обезщетение   за имуществени   вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана реколта, причинени на ищеца, които същия е могъл да е реализира, но не е реализирал, поради това, че ответникът неправомерно е ползвал имота му.Районният съд е отхвърлил предявения иск като недоказан ,като ВОС намира решението за правилно и законосъобразно поради следното :

С оглед на правната квалификация на предявения иск с доклада по чл. 146 ГПК в с.з. на 07.07.2016 г. /л.146-147 от делото/районният съд правилно е вменил в тежест на ищеца да докаже следните обстоятелства : че е собственик на нива от 32,277 дка, имот № 119017 в местността „Гората" в землището на с. И***, общ. Д***, обл. В***, че ответникът е ползвал имот - Нива от 32,277 дка, имот № 119017 в местността „Гората" в землището на с. И***, общ. Д***, обл. В***, за периода 20.07.2011 г. -20.01.2014 г. /признато/, както и през стопанската 2014/ 2015 г., че с деянието са причинени имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран добив, в размер на 7 000 лв. за периода 20.07.2011 г. -20.01.2014      г. и на 4 170,19 лв. - за стопанската 2014/ 2015 г., че ищецът е щял да произведе описаната от негова страна в исковата молба реколта, чиято равностойност се претендира, че е извършил действия, предполагащи извършването на действия по засяване на имотите, осигуряване на техника и др.; предполагаемия добив на пшеница и царевица за периода - 20.07.2011 г.-         20.01.2014 г. и за стопанската 2014/2015 г. от имот нива от 32,277 дка,имот № 119017 в местността „Гората" в землището на с. И***, общ.Д***, обл. В*** и причинна връзка между деянието и вредит и размера на вредите.

Районният съд,след като правилно е разпределил доказателствената тежест ,правилно е приел за доказано, че ищецът е собственик на процесния имот - Нива от 32,277 дка, имот № 119017 в местността „Гората" в землището на с. И***, общ. Д***, обл. В*** въз основа на представените по делото заповеди и скица на имота и че ответникът е ползвал процесния имот за периода, за който ищеца претендира обезщетението за имуществени вреди. От представените по делото писмени доказателства - Заповед № РД - 02 - 343/ 27.12.2013 г. /л. 5/, Заповед № РД - 02 - 191/ 11.06.2012 г. /л.8/, Заповед № РД - 02 - 345/20.10.2015       г. - всички на Общ. – Д***, както и Протоколи от 22.01.2014 г. /л. 4/, Протокол № 09- 37/ 2 от 09.09.2015 г. /л.144/ се установява, че ответникът е ползвал имота на ищеца неправомерно, поради което и са били издадени Заповеди за отстраняване на ответника от имота. По отношение на ползването на имота за периода 20.07.2011 г. - 20.01.2014 г., ответникът признава че го е ползвал, за което е заплатил и по сметка на Общ. – Д*** обезщетение, съизмеримо с трикратния размер на годишно арендно плащане.

Правилен е изводът на районния съд,че по отношение на другите обстоятелства, вменени в тежест на доказване на ищеца, че не е проведено пълно и главно доказване на предявения иск.

В случая претендираното обезщетение е за вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучен добив от процесния имот през периода 20.07.2011 г. - 20.01.2014 г. и по-конкретно : нереализирана реколта от 14 800 кг. пшеница -за стопанската 2013 г./ 2014 г., 18 100 кг. царевица за стопанската 2012/ 2013 г., в размер на общо 7 000 лв. и за стопанската 2014/2015 г. - от 6 132,63 кг. слънчоглед в размер на 4 170,19 лв. БРС е постановил решението си в съответствие с цитираната по-горе практика на ВКС ,като е приел ,че пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на ощетеното лице, което увеличение е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е било противоправното поведение на ответника. В конкретния случай ищецът не е доказал ,че със сигурност е щял да произведе съответното количество пшеница, царевица и слънчоглед и да получи печалба от тях в твърдяните количества и на твърдяната стойност. Сигурността не се предполага а следва да се докаже ,като се извлече от конкретните му действия, като например такива по подготовка на площите, евентуално, придобиване на семена, осигуряване на техника и др. В случая не се установява извършване на такива действия, а и не се твърди наличието им. В цитираното от районния съд Определение № 205 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6010/2015 г., III г. о., ГК. е обобщена практиката на ВКС по подобни казуси ,като се сочи ,че само твърдението на ищеца, че е имал намерение да обработва имотите, не е достатъчно условие за уважаване на иска и че за да се установи твърдяната от ищеца вреда, изразяваща се в пропуснати ползи,следва да се докаже намерението му да добива реколта от пшеница, включително и с оглед спецификите относно начина на подготовка на земята за отглеждането й.Сочи се ,че наличието на пропусната полза се предпоставя от съществуването на сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която не се предполага.

Районният съд с доклада по делото е указал на ищеца, че следва да докаже в процеса,че е щял да произведе описаната от негова страна в исковата молба реколта, чиято равностойност се претендира, че е извършил действия, предполагащи извършването на действия по засяване на имотите, осигуряване на техника и др.,както и предполагаемия добив на пшеница и царевица за процесния период ,но ищецът не е поискал ангажирането на каквито и да било доказателства за доказване на тези обстоятелства ,въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК изрично указал на ищеца, че за тези обстоятелства не сочи доказателства .По този начин районният съд е намерил точния баланс между служебното и диспозитивното начало в процеса ,като от една страна е осъществил контрол върху допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните ,съдействал е на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и от друга страна е съобразил ,че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните .

С оглед на гореизложеното районният съд е стигнал до законосъобразния извод , че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради непровеждането на  пълно и главно доказване от страна на ищеца.Поради съвпадането на крайните изводи на окръжния и районния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият не претендира разноски по делото ,поради което такива не следва да се присъждат .

         Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът

 

                                       Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №72 /15.07.2016 г. по гр.д №250/2015 г. на Районен съд – Б****

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис .

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                   2/