ГР.Д. № 255-2015

Решение по Гражданско дело 255/2015г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е-20

                                              

 

Гр.Видин, 18.04.2016 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен     съд     гражданска   колегия

В открито съдебно заседание на шестнадесети март

две   хиляди и   шестнадесета  година   в   състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                     Членове:

                                                         

При секретаря А. А.          

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

Гражданско дело № 255 по описа за 2015г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е с правно основание чл.415, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК. Предявен е от „Б. Д.“ ЕАД гр.С. против Е.Л.Г. и И.Н.Г.,*** с цена на иска главница в размер на 168 787.83лв., договорна лихва за времето от 07.04.2012г. до 10.12.2013г. в размер на 26 261.20лв., наказателна лихва за времето от 20.02.2013г. до 10.12.2013г. в размер на 13 649.56лв., заемни такси в размер на 1 442.87лв. и законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2013г. до окончателното й изплащане.

Поддържа се в исковата молба, че по реда на чл.417 от ГПК банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №2705/2013г. по описа на ВРС срещу ответниците за исковите суми. Въз основа на изпълнителния лист банката е образувала изпълнително дело №266/2014г. по описа на ЧСИ В.Т. против длъжниците, след което същите са подали възражение за дължимите суми. На това основание банката обосновава правния си интерес за предявяване на иска за установяване на вземането си спрямо ответниците.

Ищецът поддържа, че задължението на ответниците произтича от отпуснат банков кредит по договор за ипотечен кредит от 13.08.2007г. и допълнително споразумение към него от 08.10.2010г.по силата на който банката е предоставила на ответниците банков кредит в размер на 170 000лв. със срок на издължаване 360 месеца, която сума е усвоена изцяло от кредитополучателите. В договора страните са уговорили всички условия на формиране на лихвата и начина на изплащане на вноските, като ищецът поддържа, че към 20.02.2013г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на вноските по кредита над 90 дни, тъй като към тази дата не са погасени вноски от 20.11.2012г., 20.12.2012г., 20.01.2013г., 20.02.2013г. На това основание банката е пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем и е предприела действия по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и събиране на сумите по реда на изпълнителното производство.

Ищецът поддържа, че банката е изпратила уведомително писмо на заявения от кредитополучателите адрес, с което ги е уведомила, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и ги е поканила доброволно да изпълнят задължението си в 14-дневен срок. Едното уведомление е получено лично от ответницата Е.Л.Г., а следващите две уведомления до двамата ответници са върнати с известие от „Б. п.“, че пратката не е потърсена от получателя.

Поискано е да се признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат исковите суми на ищеца, включително и направените съдебни разноски в производството по чл.417 от ГПК и юрисконсулско възнаграждение, като е поискано ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените в настоящото производството разноски в размер на 4 202.83лв. за държавна такса по иска, 250лв. изплатено възнаграждение като депозит за вещо лице и юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 834.24лв.

По делото е постъпил писмен отговор от ответниците, в който същите са оспорили изцяло предявения иск и са направили възражения за унищожаемост и нищожност на отделни клаузи от договора и от допълнителното споразумение към договора както следва: На основание чл.32, ал.2 от ЗЗД възражение за унищожаемост на договора за кредит от 13.08.2007г. по чл.29, ал.1 от ЗЗД, поради въвеждане в заблуждение и измама в частта на чл.5 от договора, чл.7 и чл.2; на същото основание правят възражение за унищожаемост на допълнителното споразумение към договора от 08.10.2010г. по чл.29, ал.1 от ЗЗД, чл.30 и чл.33 от ЗЗД, поради умишлено въвеждане в заблуждение относно съдържанието на споразумението, при наличие на принуда и чрез възбуждане на основателен страх, породен от изявленията и действията на представители на банката за това, че имотите им ще бъдат взети от банката и продадени на ниски цени, както и поради това, че е сключено поради крайна нужда и при явно неизгодни условия; възражение за нищожност на допълнителното споразумение по чл.26, ал.2, предл. III-то от ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма; възражение за нищожност на чл.5 от допълнителното разпореждане, глава III-та, чл.9, т.1 до чл.9, т.6 от Общите условия и същите точки от допълнителното споразумение поради противоречия със закона; възражение за нищожност на т.20, т.2 от Общите условия към основния договор поради противоречия със закона и възражение за нищожност на договорката за обезпеченията към основния договор като противоречащи на морала в правото, накърняващи добрите нрави и уговорени във вреда на длъжниците.

В отговора е направено възражение и във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването за това на длъжниците преди да пристъпи банката към процедурата по чл.417 от ГПК. Поддържа се, че не са налице редовно получени уведомления и от двамата ответници, поради което исковете са недопустими.

От представените по делото доказателства, Окръжният съд приема за установено следното:

Предявеният иск е допустим, като исковата претенция се основава на разпоредбата на чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, като искът е предявен в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

По делото е приложено гр.дело №2705/2013г. по описа на ВРС, образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от името на банката ищец против ответниците по делото за вземане, произтичащо от неизпъление на Договор за ипотечен кредит от 13.08.2007г. и Допълнително споразумение от 08.10.2010г., като към заявлението са приложени извлечения от счетоводните книги на банката към 11.12.2013г. за задълженията на кредитополучателите по договора. ВРС е издал Заповед за изпълнение №2134/16.12.2013г. за посочените в заявлението суми, както и Изпълнителен лист, както следва: сумата 168 787.83лв. - главница, дължима по Договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2013г. до окончателното й изплащане, 13 649.56лв. наказателна лихва за периода 20.02 – 10.12.2013г.; 26 261.20лв. договорна лихва за периода 07.04.2012г. до 10.12.2013г.; 1 442.87лв. заемни такси; 4 202.83лв. държавна такса и 2 551.41лв. юрисконсулско възнаграждение.

Предмет на настоящия иск е установяване дължимостта на вземането на банката по посочения Договор за кредит, като по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е представило основно и допълнително заключение, които са приети от съда. Съгласно заключението на експертизата, въз основа на така сключения договор за ипотечен кредит на 13.08.2007г., банката е предоставила уговорената сума по договора в размер на 170 000лв. на кредитополучателите. Вещото лице дава заключение, че кредитополучателите не са изпълнили задълженията си по т.13.2 и т.13.3 от общите условия, които са подписани от страните по договора, като не са осигурявали по разплащателната си сметка суми за погасителна вноска към падежа на месечната дата. Вещото лице дава заключение, че срокът за издължаване на кредита към основния договор е 360 месеца, като в същия е уговорен и гратисен период за издължаване на главницата по кредита – 84месеца, считано от датата на усвояване на сумата. Вещото лице посочва, че датата на усвояването на кредита е 14.08.2007г. За периода от 01.08.2007г. до 11.12.2013г. по сметката на ответниците са внесени средства за погасяване на задълженията по кредита общо в размер на 71 829.23лв., като последната внесена сума по кредита е на 20.02.2013г. в размер на 500лв. От 07.04.2012г. длъжниците са преустановили редовното погасяване на задълженията и ако е имало превеждани суми, те не са били достатъчни за издължаване на дължимите месечни вноски. Внесената сума вещото лице е разпределило съобразно погасителния план, като към датата на подаване на заявлението, вещото лице дава заключение, че размерът на дължимата главница по кредита е 168 787.83лв., договорната редовна лихва е в размер на 26 261.20лв., към 11.12.2013г. санкциониращата лихва е в размер на 13 649.56лв. и банкови такси в размер на 1 442.87лв. След извършени изчисления от вещото лице за размер на дължимата договорна лихва, същото е дало заключение, че ответниците са надплатили редовна лихва към 20.02.2013г. в размер на 557.09лв. Тези изчисления са направени, тъй като вещото лице е констатирало, че е начислявана лихва и върху капитализираната лихва, включена в главницата.

Във връзка с направените от ответниците възражения за нищожност на клаузи от основния договор и допълнителното споразумение, вещото лице е дало подробно заключение за размерите на основния лихвен процент към момента на сключване на договора и по следващото му изпълнение и начина на формиране на лихвата по кредита за различните периоди, като се посочва, че при сключване на договора за кредит е бил уговорен лихвен процент в размер на 7.29%, който е бил преференциален спрямо останалите предлагани условия за получаване на ипотечен кредит от банката и с възможност с отстъпка в размер на 0.50% пункта.

Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, което е изготвено компетентно и обективно, както и след проверка на материалите по делото и движението по разплащателната сметка по кредита на ответниците.

Въз основа на така установените обстоятелства от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземането на банката по отношение на ответниците е основателен и доказан.

Между страните е бил сключен договор за ипотечен кредит на 13.08.2007година в който страните са уговорили всички условия по договора, като банката се е задължила да отпусне на кредитополучателите кредит в размер на 170 000 лева, който е бил усвоен изцяло от кредитополучателите. В договора са уредени месечните вноски за погасяването му и начина на погасяването, дължимата лихва, която подробно е описана в т. 7 от договора, обезпеченията, които са били уговорени между страните, като в т. 11 страните са уговорили неразделна част от договора да бъдат и Общите условия за предоставяне на ипотечни кредит на физически лица. Договорът, Общите условия и погасителния план са подписани от кредитополучателите. На 08.10.2010 година страните са подписали допълнително споразумение към основния договор, в което са уговорили нов погасителен план и нови условия по договора, като е бил продължен периода за издължаване на кредита и нов лихвен процент в размер на 9.29%. кредитополучателите не са изпълнили условията, както по основния договор така и по допълнително споразумение за издължаване на месечните погасителни суми и са изпаднали в забава към 20.02.2013 година, когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава на плащанията над                 90 дни.

Във връзка с направеното възражение с отговора на ответниците, че същите не са били уведомени за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем по делото са представени писма изходящи от банката на 08.11.2013 година и адресирани до кредитополучателите, в които писма същите се уведомяват, че поради забава кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Тези писма са били изпратени на адреса, който кредитополучателите са обявили за постоянен в договора за кредит, като в общите условия е предвидено задължение на кредитополучателя при промяна в местожителството си да уведоми банката кредитор, но на известния на банката адрес същите не са били получени като от „Б. п.“ ЕАД е направено отбелязване, че пратката не е била потърсена от получателя. При наличието на тези доказателства ще следва да се приеме, че банката е изпълнила задължението си по уведомяване на кредитополучателите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Ще следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на банката ищец сумите по исковата молба, които са предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и за които е издадена заповед и изпълнителен лист, както следва: сумата 168 787.83 лева главница по договора. По отношение на дължимата договорена редовна лихва ще следва да се извърши корекция от сумата 26 261.20 лева, която вещото лице е посочило, че се дължи към 11.12.2013 година, като от същата сума се приспадне сумата 557.09 лева, за която вещото лице е дало заключение, и се признае за установено, че ответниците дължат договорна лихва до посочената по-горе дата в размер на 25 704.11 лева. Ще следва да се признае за установено, че ответниците дължат на банката санкционираща лихва до 11.12.2013 година в размер на 13 649.56 лева, банкови такси в размер на 1 442.87 лева, законната лихва върху главницата считано от 20.02.2013 година до окончателното й изплащане и направените разноски в производството по ч. гр. Д.                 № 2705/2013 година по описа на ВРС общо в размер на 6 454.21 лева.

Съдът намира за неоснователни възраженията направени в отговора на исковата молба за унищожаемост и нищожност на договор за кредит и допълнителното споразумение на посочените клаузи.

Основанието за унищожаемост на договора за кредит в частта на чл. 5, чл. 7 и чл. 2 е поради въвеждане в заблуждение и измама по отношение на тези клаузи в договора. Обстоятелствата, които са описани като основание в отговора на исковата молба, съдът прима за недоказани, тъй като ответниците не са представили доказателства за тези твърдени обстоятелства.

Възражението за унищожаемост на допълнителното споразумение към договора е основано на това, че същото е подписано при умишлено въвеждане в заблуждение относно съдържанието му, при наличие на принуда и чрез възбуждане на основателен страх породен от изявленията и действията на представители на банката за това, че имотите предмет на обезпечението ще бъдат взети от банката и продадени на ниски цени, както и на основание че е сключено поради крайна нужда и при явна неизгодни условия. За тези обстоятелства по делото е разпитан свидетеля Д. П., който заявява, че преди около две години е бил при ответника в автосервиза му, когато някаква жена дошла и казала на ответника, че ще му вземе имотите. Ответника казал на ищеца, че жената била от банка „ДСК“. От тези установени обстоятелства не може да се направи извод, че споразумението към договора е подписано след упражнена заплаха и при наличие на принуда, тъй като същото е подписано през 2010 година, преди описания от свидетеля случай. Други доказателства в тази насока не са представени по делото.

Съдът намира за неоснователни и възраженията за нищожност на посочените клаузи в допълнителното споразумение и в общите условия към договора поради противоречие със закона и предписаната от закона форма. Цитираната разпоредба от Закона за потребителските кредити не визира императивна разпоредба за съдържанието на договорните клаузи за да се приеме, че е налице противоречие със закона при договорените условия за лихвения процент по кредита. В допълнителното споразумение в точка 4 е посочен начина на формиране на дължимата лихва от базов лихвен процент, стандартна надбавка и определен общия лихвен процент. Не се установява от събраните по делото доказателства, че в допълнителното споразумение и общите условия към договора са били уговорени неравноправни клаузи, които да увреждат интереса на кредитополучателите. Не се установяват и действия на банката, които да са в тази посока, тъй като вещото лице дава заключение, че договора за кредит е бил сключен с преференциална лихва, а уговорената лихва в договора и в допълнителното споразумение не е била променяна едностранно от банката.

Неоснователно е възражението за нищожност на договорката за обезпеченията като противоречащи на морала,правото, накърняващи добрите нрави и уговорени във вреда на длъжниците. В самия договор е уреден начина на обезпечение на получения кредит, като са цитирани имотите, които ще служат за обезпечение на вземането на банката, с което кредитополучателите са се съгласили подписвайки договора и договорните ипотеки върху имотите.

Ответниците дължат направените от ищеца разноски по делото за тази инстанция както следва : 4 202.83 лева държавна такса, 250 лева за вещо лице и юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 834.24 лева.

По изложените съображения Окръжният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

   ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е.Л.Г. ЕГН ***** И И.Н.Г. с ЕГН ******, че същите дължат на „Б. Д. Е. град С., ЕИК: . суми по договор за банков кредит от 13.08.2007 година и допълнително споразумение към него от 08.10.2010 година, които са били предмет на издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2134 от 16.12.2013 година издаден изпълнителен лист по г. гр. Д. № 2705/2013 година по описа на Видинския районен съд, както следва: главница в размер на 168 787.83 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2013 година до издължаването й; договорна лихва за периода от 07.04.2012 година до 10.12.2013 година в размер на 25 704.11 лева; наказателна лихва за периода от 20.02.2013 година до 10.12.2013 година в размер на 13 649.56 лева; разноски в производството по                  ч. гр. Д. № 2705/2013 година на Видинския районен съд сумата 6 754.24 лева, като иска до пълния размер от 26 261.20 лева договорна лихва – ОТВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Е.Л.Г. ЕГН ********** И И.Н.Г. с ЕГН ******. да заплатят на „Б. Д.“ Е. град С.,     ЕИК:. направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 4 202.83 лева държавна такса, 250 лева за вещо лице и юрисконсулско възнаграждение в размер на 6 834.24 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: