Т.Д. № 56-2017

Определение по Търговско дело 56/2017г.

 

 

 

 

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №19

 

Видински окръжен съд         търговско                         отделение

В закрито   заседание   на единадесети януари

Две хиляди и деветнадесета година     в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                         2.

При секретаря                                                                 и с участието

На                             прокурора                     изслуша докладваното

От   съдия С.С.   т. дело №56 по описа

За 2017 година,за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск от „Г…“ ЕООД-гр.В… и ЕТ“Ф…“-гр.В… против „Ф…“ООД /в несъстоятелност/-В. и „Т…“АД-С. с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.167,ал.3 ЗЗД във вр. с чл.166,ал.2 ЗЗД,вр. с чл.167,ал.3 ЗЗД,вр. с чл.170 ЗЗД с цена на иска 97 366,70лв.

Поискали са от съда да прогласи за нищожни три договорни ипотеки,сключени между ответниците „Ф…“ООД и „Т…“АД-С…, материализирани в НА №…, том…,рег.№…,н.д. №… от 2007г. на нотариус Ц…. Д…,НА №…,том…,рег.№…,н.д. №… от …г. на нотариус Ц. Д. и НА №…,том…,рег.№…,н.д. № от …г. на нотариус Ц. Д.,по които „Ф…“ООД по първите два договора като трето лице ипотекарен длъжник ,а по третия и като кредитополучател е учредил в полза на „Т…“АД-С… договорна ипотека върху следните имоти:Бенциностанция със сервиз за техническо обслужване, автомивка със сервиз за техническо обслужване,масивна двуетажна спомагателна сграда /административна сграда/ с надстройка и трафопост-всички находящи се в землището на гр.Д….,извън регулационния план в източната част на път Е-79,крайпътен комплекс „Ф….“,подробно описани в ИМ.

Твърди се в ИМ,че атакуваните договори са нищожни на основание чл.26,ал.1 ЗЗД-като противоречащи на закона,а именно на разпоредбите на чл. 167,ал.3 ЗЗД , чл.167,ал.3 ЗЗД и чл.170 ЗЗД.Твърди се,че кредитополучателят и ипотекарен длъжник „Ф…“ООД не е собственик на ипотекираните имоти към момента на сключване на атакуваните договори.

Обосновават наличието на правен интерес за ищците като се позовават на чл.637,ал.6,т.1 ТЗ,тъй като за ипотекарният длъжник „Ф…“ООД е открито производство по несъстоятелност с Решение №157 от 10.10.2014г. по т.д. №467/2013г. на ВОС и в одобрения списък на кредиторите „Т…“АД-С… е включено с вземане по цитираните договори за кредит с учредена ипотека от „Ф…“ООД.

В законния двуседмичен срок по чл.367 ГПК ответникът „Т….“АД-С… е подал писмен отговор,с който е оспорил предявените искове като счита същите за недопустими,поради липса на правен интерес за ищците от предявяването им,а по същество за неоснователни.

„Ф….“ООД /в несъстоятелност/-В… не е подал писмен отговор и не е взел становище по ИМ.

В законния срок ищците са подали допълнителна ИМ,а ответникът „Т…“АД-С… е подал допълнителен отговор ,с които потвърждават становищата си.

В срока за произнасяне като разгледа въпроса за допустимостта на исковата претенция на база представените по делото доказателства и като съобрази възраженията на ответника „Т….“АД-С… съдът достигна до следните изводи:

Ищците не са страни по атакуваните договори,но твърдят,че имат правен интерес от прогласяването им за нищожни като се позовават на чл.637,ал.6,т.1 ТЗ.Този законов текст гласи,че след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитрагни производства по имуществени ,граждански или търговски дела срещу длъжника,освен за защита на правата на третите лица,които са собственици на вещи,находящи се в масата на несъстоятелността.

Следователно за установяване наличиено на правен интерес от водене на настоящото производство ищците следва да установят,че са собственици на посочените от тях в ИМ недвижими имоти и че тези имоти са включени в масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност на длъжника „Фанти-Г“ООД.

Относно наличие на пъвата предпоставка:

Ищецът ЕТ“Ф….“ е представил констативни нотариални актове за периода от 1996г. до 2003г.,с които е признат за собственик на недвижими имоти,измежду които и процесните.Няма никакви данни,а и не се твърди в ИМ,че към момента на предявяване на иска този ищец е собственик на посочените в ИМ имоти.

При това положение за ищеца ЕТ“Ф….“ не е налице правен интерес от атакуване на посочените в ИМ договори и той не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на настоящите искове,тъй като не попада в кръга на лицата,посочени в чл.637,ал.6,т. ТЗ-собственици на вещи /в случая имоти/,находящи се в масата на несъстоятелността.

По отношение на ищеца „Г…“ ЕООД с ИМ са представени извлечение от ТР за актуално състояние на дружеството,от което е видно,че негов управител е Т… И… Й…,за съдружници е отбелязано „заличено обстоятелство“ с дата 18.102017г.,едноличен собственик на капитала е „Г….“,чуждестранно ЮЛ,регистрирано в Г… и в непарични вноски са изброени недвижими имоти,измежду които и процесните.С ИМ е представен и Дружествен договор на „Г….“ООД-В. със собственици- „Г…., чуждестранно ЮЛ,регистрирано в Г… с управител И.Т. Й…,притежаващо 1 дял и “Г…“ЕООД със седалище в гр. В…,с управител Т… И… Й…,притежаващи 151 660 дяла от капитала на дружеството.Този дружествен договор е с нотариална заверка от 30.10.2017г. и на 31.10.2017г. е вписан в Агенция по вписванията.

Други доказателства ,удостоверяващи собствеността на ищеца „Г….“ ЕООД относно процесните имоти не са представени.

Както се посочи по-горе недвижимите имоти,предмет на иска са посочени като непарична вноска в капитала на „Г…“ ЕООД,направена на 05.09.2017г.,заличеното обстоятелство за съдружник е от 18.10.2017г. и от този момент дружеството е станало от ООД в ЕООД, а същите имоти са посочени като капитал на „Г….“ ООД в дружествения договор,заверен на 30.10.2017г.и вписан на 31.10.2017г.При това положение няма категорични доказателства чия собственост на процесните имоти- на „Г….“ ЕООД или на „Г… “ ООД или на “Г….“ЕООД,тъй катоса посочени в капитала и на трите дружества.

При това положение ищецът„Г….“ ЕООД не е установил право на собственост върху процесните имоти,а от там и активна легитимация за водене на настоящия иск.

По отношение на втората предрпоставка:

От доказагелствата по делото не може да се направи извод,че процесните имоти са включени в масата на несъстоятелноста в производството по несъстоятелност на „Ф….“ООД.Обстоятелството,че в списъка на вземания „Т….е включен като кредитор с одобрени вземане въз основа на процесните договори не е индикация,че ипотекираните имоти са или ще бъдат включени в масата на несъстоятелността.

Ето защо съдът намира,че и тази законова предпостав ка не е налице.

Изхождайки от изложеното съдът достигна до извода,че ищците не отговарят на посочените в чл.637,ал.6,т.1 ТЗ изисквания за водене на граждански или търговски дела срещу длъжника „Ф….“ООД,за когото е открито производство по несъстоятелност.

По изложените съображения съдът следва да отмени определението си даване на ход по същество на делото и да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск.

Ответниците не са претендирали разноски по делото и няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат.Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Отменя Определението си от 12.12.2018г. по т.д.№56:2017г. на ВОС за даване ход по същество на делото.

Прекратява производството по т.д. №56 по описа за 2017г. на Окръжен съд-Видин като недопустимо поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация за ищците предвид разпоредбата на чл.637,ал.6,т.1 ТЗ.

Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                   Окръжен съдия: