ВЧГРД № 34-2019

Определение по Гражданско дело 34/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-35

                                              

 

Видинският  окръжен  съд гражданска колегия

В закрито съдебно заседание на единадесети февруари

Две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                Председател: Д. М.

 

                                                     Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                           

При секретаря ……………………….

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

                     въззивно ч. гражданско дело № 34 по описа за 2019г.

и  за да се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по частната жалба на Н.В.Н. от гр.В. чрез адвокат пълномощника К. Т. от АК-В. против определение от 20.11.2018г. по гр.дело №1899/2018г. по описа на ВРС в частта, с която съдът е разпоредил връщане на насрещна искова молба, подадена от Н.Н..

Поддържа се в частната жалба, че определението е незаконосъобразно, като се посочва, че страната е сезирала съда с насрещен иск за произнасяне по въпроса, че вина за разстройството на брака има съпругата. Поддържа, че насрещния иск е с предмет чл.49, ал.3 от СК, като съдът е изпаднал в противоречие, въвеждайки в задължение на ответника по главния иск за доказване за въведени основания за дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ищеца.

Поискано е да се отмени в тази част определението, като се приеме, че предявения насрещен иск е със самостоятелно правно основание и е редовен.

Ответницата по жалба Л. В. Н. не е подала писмен отговор на частната жалба.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и законоустановения срок, поради което е допустима.

По същество частната жалба е неоснователна.

Пред ВРС ищцата Л. Н. е предявила иск против Н.Н. с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Поискала е да бъде прекратен брака между страните, тъй като същият е дълбоко и непоправимо разстроен поради отчуждения между съпрузите, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Поискала е упражняването на родителките права върху роденото от брака дете да се предоставят на майката, а бащата да заплаща месечна издръжка по 450лв., като съпругата след развода да носи предбрачното си име.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са недопустими и неоснователни. В отговора са изложени факти, твърдени от ответника, като е поискал съгласно установените факти и обстоятелства съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака, като е поискал от съда да отхвърли исковата претенция на ищцата и да се произнесе решение от съда, като спорът бъде решен по същество. С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл.49, ал.3 от СК, в който се поддържа, че изявлението на ищцата, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен не е достатъчно основание съдът да прекрати брака, като е посочен петитум съдът да постанови решение, с което да се произнесе по въпроса за вината и съдът да прецени вината на съпругата относно искането за прекратяване на брака.

С разпореждане от 18.09.2018г. съдът е оставил без движение предявения насрещен иск, като е дал на ищеца по него указания да отстрани допуснати нередовности, като посочи обстоятелства, на които се основава насрещният иск, в какво се състои искането и да внесе ДТ в размер на 25.00лв.

В указания срок ищецът по насрещния иск е направил уточнение относно обстоятелствата, на които се основава искът, уточнил, че искането се състои в това, съдът да се произнесе по въпросът за вината относно депозирана от ищцата искова молба, както и да не се прекратява бракът между страните.

С обжалваното определение съдът е приел, че ответникът не е изпълнил указанията на съда, нее посочил в какво ес състои искането по насрещния иск, а е посочил, че искането е за произнасяне по въпроса за вината и гражданския брак да не бъде прекратяван. На това основание е върнал насрещната искова молба.

Окръжният съд приема обжалваното определение за законосъобразно и обосновано. В подадената по делото насрещна искова молба правилно е констатирал ВРС, че липсва петитум с ясно искане към съда по предявения посочен с правно основание чл.49, ал.3 от СК насрещен иск. Поради това е дал указание на ищеца по насрещния иск да посочи в какво точно се състои искането му, като в подадената допълнителна молба отново са направени две противоречиви и взаимно изключващи се искания, а именно да се произнесе съда по въпроса за вината, без да се посочва за вината на кого от двамата съпрузи става въпрос и да не се прекратява бракът между страните.

Във въззивната жалба страната е посочила, че незаконосъобразно съдът не приема за петитум на насрещния иск, а именно, че вина за разстройството на брака има ответницата по насрещния иск. Такова искане както в писмения отговор на исковата молба, така и в насрещния иск, както и в молбата за отстраняване на нередовностите му липсва.

По тези съображения Окръжният съд приема, че обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.11.2018г., постановено по гр.дело №1899/2018г. по описа на видински районен съд в частта, в която съдът е постановил връщане на насрещна искова молба, подадена от Н.В.Н. против Л. В. Н..

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                  

 

  1.