ВЧГРД № 14-2019

Определение по Гражданско дело 14/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-36

                                              

 

Видинският  окръжен  съд гражданска колегия

В закрито съдебно заседание на единадесети февруари

Две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              Председател: Д. М.

 

                                                     Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                         

При секретаря ……………………….

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

                     въззивно ч. гражданско дело № 14 по описа за 2019г.

и  за да се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по частната жалба от „А.ЗА К. НА П. З.“ ЕООД гр.С.  против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.10.2018г., постановена по ч.гр.дело №2461/2018г. по описа на ВРС в частта, с която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата 170.00лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Поддържа се в частната жалба, че в тази част заповедта е постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необосновано. Поддържа се, че съдът следва да извърши проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, следва да се решат по исков ред в случай, че постъпи възражение. Поддържа се, че съдът неправилно се е позовал на закона за защита на потребителите, тъй като компетентен орган да констатира неравноправието на клауза в договор е Комисията за защита на потребителите.

Поискано е да се отмени разпореждането на ВРС, като се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните суми в размер на 170.00лв., като се присъдят и изцяло направените разноски.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и законоустановения срок, поради което е допустима.

По същество частната жалба е неоснователна.

Пред ВРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „А. ЗА К. НА П. З.“ ЕООД гр.С.   против И.Г.И. *** за парично вземане по договор за паричен заем от 04.10.2017г. общо в размер на 907.09лв.-главница до погасяване на паричния заем; 141.73лв.-лихва от 03.11.2017г. до 01.07.2018г.; неустойка за неизпълнение на задължение – 377.28лв. от 08.10.2017г. до 01.07.2018г.; такса за експресно разглеждане на документи – 377.28лв.; разходи и такси за извънсъдебно събиране – 170.00лв.; законна лихва – 78.75лв. от 02.07 до 20.09.2018г. и законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на сумите. Заявителят е посочил обстоятелства, от които произтича вземането, като е описал подробно условията на сключения договор за паричен заем, описал е, че съгласно договорът заемодателят е предоставил на заемателя 1000лв. паричен заем, която сума длъжникът се е задължил да върне ведно с дължимата договорна лихва от 175.31лв. посочва се, че заемателят се е възползвал от допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката и се е съгласил да заплати 377.28лв. такса за това. Заявителят е посочил, че заемателят дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, като общият размер на начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 245.00лв.

С издадената заповед съдът е отхвърлил заявлението за присъждане на сумата 170.00лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, като се е позовал на Закона за защита на потребителите и е приел, че в тази част искането противоречи на този закон и нарушава забраната за прекомерно обременяване на потребителя.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд,          като следва да се отбележи, че е налице разминаване в посочената в заявлението сума „разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 170лв.“ а в обяснителната част на заявлението е посочено, че „общият размер на начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 245лв.“

В разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК се посочва, че заявлението трябва да отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 и 3 от ГПК в смисъл, че следва да съдържа реквизите, посочени в чл.127, ал.1 от ГПК, а именно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането и в какво се състои искането. В настоящия случай е налице разминаване в посочените обстоятелства и искането на заявителя във връзка с разходи и такси за извънсъдебно събиране, поради което Окръжният съд намира жалбата за неоснователна, а заповедта в обжалваната й част ще следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

По изложените съображения Окръжният съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.10.2018г., по ч.гр.дело №2461/2018г. по описа на Видински районен съд с което е отхвърлено заявлението на „А. ЗА К. НА П. З.“ ЕООД гр.С.   за издаване на заповед против И.Г.И. за сумата 170.00лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                  

 

  1.