ГР.Д. № 3-2018

Решение по Гражданско дело 3/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        №51

 

гр.В** 26.12.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

            ВОС, гражданска колегия в открито

заседание на двадесет и шести ноември

две хилядна и осемнадесета година в състав:    

                                    

                                                      Председател:   В** В**  

                                                            

при секретаря .В**К**...... и в присъствието на прокурора   В** като разгледа докладваното от съдия    В** В** ...................гр.д. №3 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ЗОДОВ с правно основание чл. 91 от ЗОПДНПИ-отм. във връзка с  чл. 2а от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба от ищците К.Й.Р.,ЕГН **** и Л.И.Р., ЕГН **** и двамата от гр.В** подробно посочени в молбата против ответника КПКОНПИ /Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/.Поддържа се в исковата молба, че ищецът К.Й.Р. на 23.12.2009 година е осъден по НОХД № 1608/2009 година на ВРС за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като му е наложено наказание и поради това на ищеца с Протокол от 03.06.2010 година е образувана проверка по Преписка № 1817/2010 година на КУИППД Видин за проверка на имуществото на ищеца за период от 25 години. По искане на Комисията по гражданско дело № С–3–2011 година е допуснато обезпечение на бъдеш иск на Комисията, като са наложени обезпечителни мерки, подробно описани в молбата. С Определение от 23.11.2011 година ВОС е продължил срока за предявяване на иска против ищците с три месеца. На 22.03.2012 година Комисията е предявила против настоящите ищци иск за отнемане на имущество на стойност 151 141, 98 лева, което е подробно описано в молбата. По делото са проведени редица съдебни заседания, като с Решение № 131 от 15.07.2013 година ВОС е отхвърлил иска на Комисията за отнемане на имуществото на ищците. По жалба на Комисията е образувано гражданско дело № 3476/2013 година на САС, с решението по което е потвърдено решението на ВОС.Поддържа се в молбата, че ответната Комисия е извършвала незаконни действия спрямо ищците по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ, като е внесла против ищците мотивирано искане за отнемане на имуществото. В резултат от делото образувано от Комисията е уронен престижа, честта, достойнството и доброто име на ищците в обществото. Воденото производство от Комисията е станало широко известно в обществото, като в исковата молба подробно са описани негативните преживявания претърпени от ищците. В хода на производството инициирано от Комисията ищецът е претърпял сериозно влошаване на здравословното състояние, като е започнал да страда от неинсулиново зависим захарен диабет с периферни съдови усложнения, което заболяване продължава и в момента. Поради горното се иска да се постанови решение, с което ответната Комисия бъде осъдена да заплати на ищеца К.Й.Р. сумата от 30 000 лева, а на ищцата Л.И.Р. сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното издължаване.Претендират се и направените по делото разноски.

Ответника,чрез процесуалните си представители оспорва предявените искове като подържа,че същите са неоснователни.Като алтернативно се прави искове за присъждане на обезщетения в минимален размер.Прави се възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.

Представителят на ОП подържа,че предявените искове са основателни,но претендираните обезщетения за в завишен размер.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Със споразумение от 23.12.2009г. по НОХД №1608/2009г. ищецът е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.235, ал.2, във вр. С ал.1 от НК. С решение №335/22.07.2011г. на ответната комисия е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против ищеца. По искане на Комисията с определение от 27.12.2011г. по гр.дело С-3/2011г. на ВОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията, като са наложени подробно описаните в определението обезпечителни мерки по отношение на имуществото на ищците и две фирми на ищеца.С решение от 15.07.2013г. по гр.дело №173/2012г. ВОС е отхвърлил предявения иск от Комисията против ищците и две фирми на ищеца за отнемане в полза на държавата на имуществото, подробно описано в решението. По жалба на Комисията пред САС е образувано гр.дело №3476/2013г., с решението по което е потвърдено решението на ВОС.Не се спори по делото, че решението е влязло в сила. По делото са представени около 140 страници медицинска документация във връзка със заболяването на ищеца. По делото са разпитани двама свидетели, които установяват следното:Свидетелката К** установява, че познава ищцата от 2005г., поради това, че работят и понастоящем в едно училище. Свидетелката установява, че ищцата се ползвала с много добро име в колектива. През 2011г. свидетелката придружавала ищцата в момент, в който последната се опитала да изтегли пари от банкомат, но не успяла. Впоследствие ищцата разбрала, че всички нейни сметки и сметките на съпругът й са запорирани. В учителския колектив се разчуло, че против ищцата и съпруга й има заведено дело от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Ищцата била много притеснена от това, като се почувствала затворена. Във връзка с делото се появило напрежение в отношенията между ищците. Ищцата била притеснена и от това, че проблемите им във връзка с Комисията достигнали и до средата, в която се движи детето на ищците. Свидетелката установява, че през периода 2010-2013г. е давала пари назаем на ищцата. Свидетелката установява, че по време на проблемите на ищците с Комисията, ищецът заболял от диабет, което наложило да бъде опериран четири пъти. Свидетелят Еленков установява, че познава ищеца от 2003-2004г. по повод общ бизнес. През 2009г. свидетелят установил промяна в поведението на ищеца и проявил интерес на какво се дължи това. Тогава разбрал от ищеца, че против него има заведено дело от Комисията за отнемане на имущество и че са запорирани банковите сметки на него и съпругата му и недвижимите им имоти. Ищецът бил видимо притеснен. В средата, в която работел, се заговорило за проблемите на ищеца с Комисията. Във връзка с проблемите с Комисията, отношенията в семейството на ищците били обтегнати. В периода 2011-2012г. свидетелят установява, че здравето на ищеца се влошило, при което той разбрал, че ищеца е болен от диабет, опериран е няколко пъти, поради което е лежал в болница и има проблеми със зрението. Ищците били видимо подтиснати и притеснени.

По делото е назначено вещо лице, специалист по ендокринология, съгласно заключението на което ищецът страда от захарен диабет тип-2 с хронични усложнения. От медицинското досие на ищеца за първи път данни за диабет били установени на 20.09.2013г. Вещото лице подробно е описало хоспитализациите на ищеца – четири броя в периода 2013-2017г. Вещото лице установява, че е възможно продължителния съдебен процес и свързаните с това негативни емоции да бъдат причина за клиничната изява на диабета. Съгласно заключението, наличието на описаните стресови фактори са довели и до по-бързата прогресия на заболяването и неговите усложнения. В съдебно заседание от 26.11.2018г. вещото лице установява, че преди 2013г. няма данни ищецът да е страдал от диабет. От 2009г. насам имало данни за преддиабетно състояние на ищеца, което състояние можело да продължи няколко години или месеци.

           При така установените по делото обстоятелства ВОС счита,че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени като бъде постановено решение,с което бъдат присъдени обезщетенията посочени по-долу.Съгласно чл.2а от ЗОДОВ в редакцията му от ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г. държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.Аналогична е и разпоредбата на чл. 91 от ЗОПИППД съгласно, която всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

         Пасивната лигитимация да носи отговорността по силата на чл.2а от ЗОДОВ е на ответната комисия,която съгласно чл. 7,ал.1 от ЗОПИППД орган за противодействие на корупцията по смисъла на този закон за лицата, заемащи висши публични длъжности, е Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

         За да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените вреди следва да са налице:акт на ответника,този акт да е незаконосъобразен и тази незаконосъобразност да е прогласена по съответния ред,причинени вреди на ищеца и наличие на причинна връзка между акта и настъпилите вреди.Установи се в настоящия случай,че с решение №335/22.07.2011г. на ответната комисия е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против ищеца. По искане на Комисията с определение от 27.12.2011г. по гр.дело С-3/2011г. на ВОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията, като са наложени подробно описаните в определението обезпечителни мерки по отношение на имуществото на ищците и две фирми на ищеца.С решение от 15.07.2013г. по гр.дело №173/2012г. ВОС е отхвърлил предявения иск от Комисията против ищците и две фирми на ищеца за отнемане в полза на държавата на имуществото, подробно описано в решението. По жалба на Комисията пред САС е образувано гр.дело №3476/2013г., с решението по което е потвърдено решението на ВОС.Не се спори по делото, че решението е влязло в сила.Актовете,от които се претендира,че са настъпили вредите за ищците са решението №335/22.07.2011г. за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,молбата за допускане на обезпечителни мерки върху имуществото на ищците и предявеният от комисията иск пред ВОС и инициираните с теза актове производства.Съдът счита,че от отхвърлянето с влязло в сила решение на предявеният от комисията против ищците иск за отнемане на незаконно придобито имущество може да се направи извод за незаконосъобразност на цитираните предходни актове.         Съдът счита,че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за причинени неимуществени вреди на ищците.Тези неимуществени вреди се изразяват в установената от показанията на разпитаните свидетели затвореност у същите,появилото се напрежение между тях,притеснения свързани с недостига на парични средства,вследствие запорираното имущество, появилия се в обществото негативен отзвук във връзка с проблемите им с комисията.Извод за причинната връзка между действията на комисията изразяващи се в посочените по-горе актове и настъпилите вреди съдът прави както от показанията на разпитаните свидетели,така и от житейската правдоподобност на настъпилите неблагоприятни последици вследствие проблемите с комисията.

   С оглед причинените вреди на основание чл. 91 от ЗОПДНПИ-отм. във връзка с  чл. 2а от ЗОДОВ следва да бъде определен размера на обезщетението,което ответната комисия следва да бъде осъдена да заплати на ищците.

По отношение на ищеца

Съдът счита,че по отношение на същия размера на обезщетението,което следва да бъде присъдено е пълния размер на иска от 30 000лв. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид освен посочените по-горе отрицателни емоции и за двамата ищци и полученото от ищеца заболяване „диабет“.Установи се от заключението на вещото лице,че данни за това заболяване са се появили при ищеца през и след 2013г.-т.е. по времето когато се е развивало производството от комисията спрямо ищците.Установи се,че поради заболяването ищеца е претърпял четири операции,за които е налице съответната медицинска документация.Наличието на усложнения при заболяването се установява и от представените по делото около 140 броя медицински документи.При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид и сравнително дългия период от време,през който е продължило производството против ищеца-от 03.06.10г. /когато е образувано производството пред комисията/ до декември месец на 2014г. /когато е влязло в сила решението на САС/.При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и практиката на съдилищата при определяне на размера на обезщетенията.

По отношение на ищцата

Съдът счита,че по отношение на същата размера на обезщетението,което следва да бъде присъдено следва да бъде в размер на 10 000лв. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид посочените по-горе отрицателни емоции и за двамата ищци.Неимуществените вреди, които следва да бъдат обезщетени са в следствие появилото се напрежение между ищците вследствие действията на комисията,притеснения свързани с недостига на парични средства,вследствие запорираното имущество, появилия се в обществото негативен отзвук във връзка с проблемите им с комисията. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и практиката на съдилищата при определяне на размера на обезщетенията.

         Съдът счита,че в останалата си част до 26 000лв. предявеният от ищцата иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.         На основание чл.84,ал.3 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъдените обезщетения считано от предявяване на иска-24.03.17г.,така както е поискано, до окончателното изплащане.         В становището на ответната комисия се подържа,че действията на същата не са от такова естество,че да предизвикат заболяване у ищеца и въобще отрицателни емоции,които следва да бъдат обезщетени.Съдът счита,че становището на ответника по отношение на заболяването противоречи на доказателствата по делото. Установи се от заключението на вещото лице,че данни за това заболяване са се появили при ищеца през и след 2013г.-т.е. по времето когато се е развивало производството от комисията спрямо ищците. Житейски е повече от ясно,че вследствие действията на комисията по отношение на ищците у последните могат да се проявят само и единствено отрицателни емоции,които следва да бъдат обезщетени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответната комисия следва да бъде осъдена да заплати на ищците и направените разноски за вещо лице в размер на 152лв.,20лв.-държавна такса за образуване на делото и 2 000лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.

От страна на ответника се прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.Съдът счита,че възражението е неоснователно.Съгласно чл.78,ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.На първо място не може да се приеме,че настоящето дело е с по-ниска фактическа и правна сложност.На следващо място при разглеждане на възражението следва да бъде отчетено,че делото на първа инстанция е продължило година и девет месеца,което е значителен период от време.Дори и да се приеме,че действителната правна и фактическа сложност на делото е по-ниска,то договореното и заплатеното възнаграждение е дори по-ниско от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.Съгласно чл.7,ал.1,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.В настоящия случая общата цена на двата иска е 56 000лв.При това положения размера на минималното възнаграждение се определя както следва:830лв. плюс /56 000-10 000/по 3% е равно на 830 плюс 3% от 46 000лв. равно на 2 210лв.

С оглед на горното следва да бъде постановено решение в посочения смисъл.

Водим от горното Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

           Осъжда КУИППД,гр.С**,ул.“Г.С.Р**“№** да заплати на К.Й.Р. от гр.В**,ЕГН **** сумата 30 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно образуваното против него производство по преписка №1817/10г. на КУИППД-В**,ведно със законната лихва считано от предявяване на иска-24.03.17г. до окончателното изплащане.         Осъжда КУИППД,гр.С**,ул.“Г.С.Р**“№** да заплати на Л.И.Р. от гр.В**, ЕГН *** сумата 10 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно образуваното против нея производство по преписка №1817/10г. на КУИППД-Видин,ведно със законната лихва считано от предявяване на иска-24.03.17г. до окончателното изплащане,като отхвърля предявеният иск в останалата му част до 26 000лв.

Осъжда КУИППД,гр.С**,ул.“Г.С.Р**“№** да заплати на К.Й.Р.,ЕГН ********** и Л.И.Р., ЕГН ********** и двамата от гр.В** направените по делото разноски за вещо лице в размер на 152лв.,20лв.-държавна такса за образуване на делото и 2 000лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: