ВНОХД № 291-2018

Решение по Наказателно дело 291/2018г.

               Р Е Ш Е Н И Е   №2

  

               гр. Видин 11.02. 2019 г.

 

                          В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в   публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: И..И

 

       Членове: Л.Л.

 

                                                                                 Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            при секретаря   А.А.   и в присъствието на прокурора М.К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №291 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

С Решение №26, постановено на 10.10.2018г. по н.о.х.д.№54 по описа на Районен съд – К.подсъдимият И.Ц. ***, ЕГН **********, е признат     за невинен в това, че: до обяд на 29. 03. 2018 год. в землището на с. Б., обл. В., чрез отстрел с личното си огнестрелно оръжие - ловна пушка „********", кал. **** мм, с № ******, законно притежавано с разрешение за носене, съхранение и употреба на ловно оръжие № *********** год., без надлежно разрешение по чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, убил едър дивеч, посочен в т. I, б. A4 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от ЗЛОД - един брой диво прасе от мъжки пол на стойност 195,58 лв.- престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК във връзка е чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с т. I, б. A4 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от ЗЛОД, поради което го е оправдал.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът е постановил разноските по делото в размер както следва: 185,02 лева за изготвена физико-химическа експертиза; 45,46 лева за изготвена съдебпо-балистична експертиза № Б-01; 56,41 лева за изготвена съдебно-балистична експертиза № Б-02; 35,19 лева за изготвена съдебно - оцснъчна експертиза на ДП остават за сметка на Държавата.

Относно Веществените доказателства както следва: зелен панталон и патрондаш на колана, съдържащ 5бр.патрони, кал. 12; светлозелена текстилна раница; зелена текстилна раница; 2 бр.ножове./голям и малък/, поставени в обща кания и текстилна черно-червена раница, съдържаща GPS-тракер и 3 бр.патрони калибър 30-06, както и огнестрелно оръжие- ловна пушка „********", кал. ****** мм, с № **********, съдът е постановил да се върнат на И.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: ***; радиостанция с надпис „ Brondi multi media" и ловна карабина, марка „*******", кал.********* с № ******** да се върне на В. П.В., ЕГ11:********** с адрес: ***; 3 бр.радиостанции „ ******" и ловна карабина, марка „********", кал.********* с № ******* да се върнат на А.К. И., ******** 1:********** с адрес: ***; и ловна карабина, марка „*********" , кал.********* с ******* да се върнат на Д.Т. П.., ЕГН:**********; с адрес *** след влизане на решението в сила.

В законоустановения срок Районна прокуратура – К.е подала протест, в който единствено са цитирани показания на разпитани по делото свидетели и е посочено заключението на съдебно балистичната експертиза, на базата на които се твърди, че същите сочат на авторството на престъпното деяние, осъществено от И.Ц.И..

          С протеста се иска да се разгледа протеста против горепосоченото Решение на КРС, решението да бъде отменено и бъде постановено ново осъдително решение, с което И.Ц.И. бъде признат за виновен по поддържаното от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК във връзка е чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с т. I, б. A4 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от ЗЛОД.

 

               Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

                   Протестът е подаден в законоустановения срок от Районна прокуратура – К.., която е страна и има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

           Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че протестът е неоснователен, имайки в предвид следните съображения:

 

           По служебната проверка на присъдата.

         Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил подробна и правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвокупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият не е виновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно съставомерността на деянието.

 

         По оплакванията в протеста:

Конкретни формирани оплаквания в протеста няма, в него се цитират показанията на няколко свидетели, след което е отбелязано, че „Всички тези доказателства, взети в тяхната взаимовръзка в един относителен кратък времеви период, наситен с реални събития и взаимосвързани факти, във реална времева реализиумост, сочат на авторството на престъпното деяние, осъществено от подсъдимия И.Ц.И.“. Тоест следва де се приеме, че единственото твърдение в протеста е, че съобразно доказателствата е доказано авторството на деянието. Ето защо с оглед липсата на други оплаквания, анализ и изводи в протеста, съдът следва да се мотивира като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК:

Безспорно е доказано, че подсъдимият И. И. и свидетелите В. В. А. И. и Д. П. на инкриминираната дата – 29.03.2018г. около 14.00 часа са се намирали в района на местността „*****“, Видинска област, като са се движели с моторни превозни средства в гориста местност, северно от пътя от село Б. в посока към местността „*****“. Движили са се по двама в автомобил – в лек автомобил „С****“, управляван от подсъдимия И. се е намирал и свидетеля В.В., които след като излезли по черен път от гористата местност на асфалтовия път поели по пътя за град В.. Втория автомобил „*****“ се е движел по-назад по черния път и бил управляван от А. И., а пътник бил свидетелят Д. П.. Първият автомобил бил проверен от свидетелите М. М. и Н. Н. и освен две ловни кучета на задната седалка намерили и една ловна карабина и три раници, в които се съдържали пликове с прясно месо и ножове със следи от червеникава течност. Вторият автомобил бил проверен от свидетелите П.П. и Г. Т. и в него били открити също две ловни кучета и две пушки, от които едната в калъф, а другата извън калъф. Последните двама свидетели са посочили в показанията си пред разследващия полицай, че А.И. и Д. П. пред тях са заявили първоначално, че четиримата са ходили на лов, след което твърдели, че са ходели да си пробват ловните кучета         както и че подсъдимият „И.Ц.И. е носел ловна пушка 12калибър, която е занесъл в дома на баба си в село Б., след лова се е върнал при тях преоблечен с чисти дрехи и без пушка.“ Първостепенният съд е констатирал съществени противоречия между показанията на свидетеля П. П. и Д. П.и е провел очна ставка между тях, от която обаче това противоречие не се е изчистило. От друга страна, въззивният съд констатира и противоречия и в показанията на свидетелите - служители на РУ Кула: свидетелят Г. Т., който е проверявал точно лекия автомобил управляван от Д. П.установява, че „Лицата, които ние проверихме от джипа казаха, че са си взели кучетата и са ги пробвали в гората“/л.78 от делото/ както и „Разговарях в РУ-К., след като бяха доведени лицата А.и Д. и те потвърдиха отново, това което казаха при спирането им пред мен, че са дошли на мястото да изпробват кучетата си.“, а свидетелят М.М.от своя страна установява, че „Писмено мисля, че снех обяснение от В. В.. Устно никой не пожела да даде обяснение.“/л.80 от делото/. Още повече, че от показанията става ясно, че има две снети писмени обяснения – М. М. е снел обяснение от Ва. В., а свидетелят До.П. установява, че „Имам спомен, че съм давал обяснение на М.който записа показанията ми. Категоричен съм, че такива неща не съм казвал нито на П. П., нито на който и да било друг.“/л.83 от делото/, но по досъдебното производство няма приложени такива писмени обяснения. В този смисъл съдът намира, че показанията на свидетеля П.П. относно посочените по-горе факти, се явяват изолирани и неподкрепени от нито едно от всички други доказателства по делото. Още по-изолирано е показанието на свидетеля Пл.П., който за първи път в съдебното следствие е заявил, пак относно показанията на свидетеля Д.Петков, че „Каза, че И. е убил едно прасе с ловна пушка гладкоцевна, негова собственост.“/л.80 от делото/, тъй като освен, че да досъдебното производство не е изложен такъв важен факт свързан с обвинението и конкретно с авторството на деянието, то както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие подобни данни въобще не са се установил от нито едни свидетел. В тази връзка правилно първостепенният съд не е възприел този елемент от фактическата обстановка от обстоятелствената част на обвинителния акт, където се твърди, че „В присъствието на останалите трима ловци, самостоятелно обв.И.И. издебнал и отстрелял с личното си огнестрелно оръжие – ловна пушка „****“, кал******, с №*******, законно притежавано с разрешение за носене, съхранение и употреба на ловно оръжие №****., един брой диво прасе от мъжки пол на стойност 195.58лева“.

От изложените по-горе съображения относно гласните доказателства, въззивният съд намира, че заедно с останалите съображения на първостепенния съд посочени в неговите мотиви, същият правилно е стигнал до извода, че от събраните по делото всички доказателства в разглеждани случай не се установява по един безспорен начин авторството на самото деяние, в което е обвинен обвиняемия И.Ц.И., тъй като по делото няма нито едно както пряко, така и косвено доказателство кой точно е стрелял и е убил животното, чието месо е намерено в трите раници.

По останалите съображения, изложени в мотивите на първостепенния съд, въззивният съд прие следното:

Първостененният съд е разгледал и обсъдил в последователност и подробно всички събрани по делото доказателства, които са от значение за обвинението, така както е повдигнато срещу подсъдимия И., а именно:

  • правилно първостепенният съд е обсъдил заключенията, дадени в назначената и приета съдебна ветеринарномедицинска експертиза/л.122 ДП/, която установява, че се касае за диво прасе, от мъжки пол, по чиято кожа има отвори, за които няма категоричност тези отвори да са от изстрели с ловно оръжие с голям размер на сачмите; месото е с не изяснен произход и категоричен резултат дали се касае за месо от диво или домашно прасе може да бъде направен чрез специфично типизиране в лаборатория; с оглед на тези заключения, съдът не може да приеме като категорично доказателство констатацията, че е имало части от четина, сходна с тази по намерената кожа и глава при огледа на местопроизшествието, тъй като не кореспондира с нито едно от останалите специфични изводи, които са с характер на предположения.
  • правилно първостепенният съд е обсъдил и заключенията на приетата съдебнобалистична експертиза/л.108 ДП/, която установява, че и трите огнестрелни оръжия - ловни карабини, собственост на свидетелите В. В., Ад. И. и Д. П., за които и тримата имат издадени разрешение, са годни да произведат изстрел и със същите е стреляно след последното им почистване, а същевремнно от втората съдебнобелистична експертиза/л.113 ДП/, която касае процесната ловна пушка марка „*****, кал... с №******** собственост на подсъдимия И., установява, че тя е огнестрелно оръжие, годно да произведе изстрели и със същата не е стреляно след последното й почистване. Относно този факт, вещото лице В. в съдебно заседание е конкретизирало, че не може да бъде определено кога е почистена пушката/л.59 от делото на КРС/. Същата е намерена в дома на подсъдимия на инкриминираната дата, като нито едно доказателство не установява как и кога тази пушка, след като се твърди от обвинението, че именно с нея е отстреляно дивото прасе, се е озовала в жилището на подсъдимия в град В.. Опитите на прокуратурата да установява за колко време се стига от местопроизшествието до град В.колко време е необходимо да се смаже една такава пушка, отново са в сферата на предположенията и няма никаква категоричност относно тези обстоятелства, за да се направи извода, че подсъдимият след отстрела на прасето, е посетил дома на своята баба в село Б., където се е преоблякъл, след което е пропътувал разстоянието от село Б. до дома си в град В., почистил е пушката е я оставил там и отново се е върнал на местопрестъплениетоза да прибере месото.

В тази връзка от заключението на експертизата относно процесното огнестрелно оръжие, която в т.3 е дала заключение, че представената за изследване гилза като обект №1 е част от боеприпас – стрелян ловен патрон и същият е стрелян с лявата цел на представената за изследване пушка, собственост на подсъдимия И., в съдебно заседание вещото лице В. В. е пояснило, че не съществува методика, която да отговори кога е използван боеприпаса. Единствения ориентир, който дава вещото лице, е този, че след като боеприпаса е намерен върху снега, то отново се предполага, че е стреляно след последния снеговалеж, за който факт съдът не намери доказателства.

  • на фона на гореобсъдените доказателства, но не и на последно място следва да се посочат резултатите от химическите изследвания на ацетонови натривки от двете ръце както на подсъдимия, така и на тримата свидетели В. В., Ад. И. и Д. П.. От приложените протоколи за това изследване в ДП – л.72 за В. В., л.70за Адриан И. и л.71 за Д. Пе. е видно, че не са установени компоненти от бездимни барути. От Протокол №37/л.69 ДП/ е видно, че и по двете ръце на подсъдимия И.Ц.И. се са се установили компоненти, характерни за бездимните барути. Същевременно от протоколите за изземване на сравнителни образци на ацетоновите обтривки от двете ръце и на четиримата, това е сторено в същия ден – 29.03.2018г., след като са били откарани от местопроизшествието в РУ-К.. От тези резултати се установява, че нито един от четиримата, в това число и подсъдимия, на този инкримиран в обвинителния акт ден, не е стрелял.

С оглед на тези налични доказателства – гласните такива и обсъдените експертизи, въззивният съд намира, че първостепенният съд е направил правилните изводи относно това, че обвинението предявено срещу подсъдимия И.И. по чл.237, ал.1 от НК не е доказано по един несъмнен и категоричен начин, тъй като не е доказано категорично изпълнителното деяние фиксирано в посочената разпоредба, както от обективна страна – няма както пряко, така и косвено доказателство относно това кой точно е убил диво прасе, още повече от субективна страна. Правилно също така първостепенният съд е констатирал факта, че възприетата от прокуратурата фактическа обстановка описана в обстоятелствената част на обвинителния акт не се доказва от събраните по делото доказателства.

От всичко гореизложено, въззивният съд намира, че твърдението в протеста, че „Всички тези доказателства, взети в тяхната взаимовръзка в един относителен кратък времеви период, наситен с реални събития и взаимосвързани факти, във реална времева реализиумост, сочат на авторството на престъпното деяние, осъществено от подсъдимия И.Ц.И.“ е неоснователно. Още повече, че не е достатъчно доказателствата да „сочат“ авторството, а да го доказват по категоричен начин. Неоснователно е и съображението на представителя на Окръжна прокуратура в съдебно заседание пред въззивният съд, че „макар да няма преки данни, свидетелски показания за това, че точно И. е убил прасето, то има достатъчни косвени улики, които да водят до факта, че именно И. е убил дивото прасе за което има изготвена експертиза“. От направения анализ на доказателствата в това число и косвените такива, съдът установи, че именно взаимовръзката между тях е накъсана, неустановена, и въпреки краткия времеви период, който е изследван, за част от доказателствата не е установена именно времевата реализуемост, поради което и се накъсва тяхната връзка и не се установява по категоричен начин кой точно е убил дивото прасе, и кога е станало това. Ето защо, съдът намира, че целта на обвинението да преодолее защитата и да обоснове обвинението по един несъмнен и недвусмислен начин не е изпълнена.

Въззивният съд прие, че всички доказателства, преценени самостоятелно и в тяхната съвкупност не дават последователност в причинно-следствената връзка между действия на подсъдимия и резултата от престъплението и в това накъсване се налага да се правят предположения, които водят до съмнения във виновността на подсъдимия И., което е недопустимо съгласно чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК. Ето защо този съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и поради това следва да бъде потвърдена, а протеста неоснователен.

Въззивният съд констатира, че първостепенинят съд е озаглавил своя акт „Решение“, въпреки разпоредбата на чл.32, ал.1, т.1 НК, съгласно която съдът постановява „присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия“, но намира, че това не е съществено нарушение на процесуалните правила, като взема предвид и се солидаризира напълно с установената съдебна практика, съгласно която „Макар и наименован решение, съдебният акт е постановен по реда за постановяване на присъдите, поради което допуснатото процесуално нарушение е формално и не дава основание за отмяната му“/Решение от 06.04.2015г. по н.д.№13/2015г., II н.о.,с докладчик Татяна Кънчева/, както и /Решение №572/08.02.2013г по н.д.№2122/2012г., III н.о., докладчик Красимир Харалампиев, и Решение №298/18.06.2010г. на ВКС по н.д.№224/2010г., III н.о., докладчик съдия Кети Маркова. Също така върху същото е изписана датата на постановяване 10.10.2017г., като съдът прие изписването на 2017г. вместо 2018г. за техническа грешка, тъй като видно от съдебното заседание, в което е постановено и обявено решението е 10.10.2018година.

 

Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №26, постановено на 10.10.2018г. по н.о.х.д.№54 по описа на Районен съд – Кула.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.     

         

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                   2.