ВГРД № 7-2019

Решение по Гражданско дело 7/2019г.

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-11

 

Гр.В.

 

06.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                    2.Г. Й.

при секретаря Н. К.......................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. №7   по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С Решение № 598/21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1937/2018 г. по описа на Районен съд-В. е признато на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на М.Л.К. ***, ЕГН**********, действаща чрез пълномощник адв. Е.С. от ВАК със съдебен адрес:***, кантора 2, за незаконосъобразно и е отменена Заповед №   3/01.06.2018г. на работодателя „С.-С." ЕООД - клон В., ЕИК на клон….. със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.., представлявано от управителя Н. С. Н., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.06.2018г.

Възстановена е М.Л.К. ***, ЕГН********** на заеманата преди уволнението длъжност „касиер" в „С.-С." ЕООД - клон В., ЕИК на клон.., със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.., представлявано от управителя Н. С. Н. на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ.

Осъден е ответникът „С.-С." ЕООД- клон В., ЕИК на клон… със седалище и адрес на управление: гр. В. ул…, представлявано от управителя Н. С. Н. да заплати на на М.Л.К. ***, ЕГН**********, действаща чрез пълномощник адв. Е.С. от ВАК със съдебен адрес:***, кантора 2,   сумата от 2570,40 лв./две хиляди петстотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки /, представляваща обезщетение за оставането и без работа, поради уволнението за периода от 02.07.2018г. до 02.11.2018г., на основание чл.344, ал.1, т.З във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Осъден е ответникът „С.-С." ЕООД - клон В., ЕИК на клон… със седалище и адрес на управление: гр. В. ул…, представлявано от управителя Н. С. Н. да заплати на на М.Л.К. ***, ЕГН**********, действаща чрез пълномощник адв. Е.С. от ВАК със съдебен адрес:***, кантора 2,   сумата от 300 лв./триста лева/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1отГПК.

Осъден е ответникът „С.-С." ЕООД - клон В., ЕИК на клон.., със седалище и адрес на управление: гр. .В, ул.. представлявано от управителя Н. С. Н., да заплати по сметка на ВРС, сумата от 162,82 лв. /сто шестдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/ представляваща държавна такса и депозит за вещо лице на основание чл.78, ал.6 от ГПК

        Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от

„С.-С." ЕООД - клон В., ЕИК на клон. със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.., представлявано от Управителя Н. С. Н. .

Поддържа се ,че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от М.К. искове срещу „С.-С." ЕООД - клон В. .При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение съдът бил допуснал нарушение както на съдопроизводствените правила, така и на материалния закон. Обжалваното решение на практика било немотивирано и не кореспондирало със събраните в хода на производството доказателства.

Развиват се доводи ,че неправилно съдът бил приел, че оспореното от М.К. прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като по отношение на М.К. е налице предварителна защита по чл. 333, ал. 3 от КТ. Този извод на съда бил неправилен, не почивал на доказателствата по делото и на действителната фактическа обстановка.

На първо място, неправилно съдът бил отразил в решението, че от името на „С.-С." ЕООД - клон В. не е взето отношение по хода по същество. Видно от протокола от с.з. от 06.11.2018 г., „С.-С." ЕООД - клон В. било депозирало становище по делото с доказателствени искания и становище по същество. Направените с това становище доказателствени искания били отхвърлени от съда незаконосъобразно ,тъй като с тези доказателствени искания се целяло да се установи именно фактът дали е налице легитимна синдикална организация на територията на клона и дали ищцата има качеството на член на синдикално ръководство (съответно - дали се ползва от защитата по чл. 333, ал. 3 от КТ). Представянето на списък на лицата, присъствали на „Общо събрание на работниците и служителите, проведено на 09.06.2016 г. с подписи на присъстващите, както и на протокола от въпросното събрание щял да докаже по несъменен начин дали наистина е проведено такова събрание, кои лица са участвали в него и какви са действително взетите на това събрание решения. Представеният от ищцата протокол не представлявал протокол от Общо събрание на работниците и служителите в предприятието, в него липсвали подписи на лицата, които са присъствали на събранието, като се сочело в самия протокол, че присъстват 7 „синдикални члена" от общо поканените „9 на трудов договор" - от така изложеното в протокола не можело да се направи извод, че това събрание има характер на „общо събрание на работниците и служителите", както и не можело да се направи извод кои са „присъствалите синдикални членове" съответно - „поканените".Горното било достатъчно основание да се приеме, че липсват доказателства за действителното провеждане на въпросното събрание от 09.06.2016 г., още повече, че от представените декларации на служителите в клона било видно, че те не са присъствали на такива събрания. Във въпросния документ, представен от ищцата и кредитиран от съда, липсвали подписи на присъствалите лица, като той бил подписан само и единствено от две лица -„председател" и „протоколчик". Липсата на подписите на присъствалите лица опорочавала волята на събранието, ако такова изобщо било проведно.

По отношение на другото направено доказателствено искане да бьде задължена ищцата да представи оригинал на Единен протокол, представен от нея с молба от 08.10.2018 г., съдът немотивирано приел твърдението на процесуалния представител на ищцата, че същият се намира у работодателя, без да е изследвал въпроса дали това в действителност е така, при условие, че документът е представен по делото от ищцата. Именно с този Единен протокол дадена синдикална организация се признавала за представителна спрямо работодателя, поради което и същият се подписвал от представител на работодателя. Още в хода на делото пред първа инстанция въззивникът категорично бил заявил, че този протокол, който е представен от ищцата с „Вярно с оргигинала" не е подписван от него, поради което и настоявал да бъде представен оригиналът. Съдът следвало да изследва този въпрос, а не да отхвърли доказателственото искане. След като ищцата представяла този протокол по делото, тя следвало да разполага с оригинала, от който е направила копие. Липсата на действителен подпис на работодателя на този единен протокол опорочавала процедурата по признаване на дадена синдикална организация за представителна - въпрос, който безспорно бил от значение за изхода на делото, но бил изцяло игнориран и неизследван от съда.

Поддържа се ,че неправилно съдът бил приел, че ищцата М.К. в действителност е член на ръководството на синдикална организация, развиваща дейност в „С.– С." ЕООД - клон В. и че по никакъв начин от събраните в хода на делото доказателства не се доказвало по безспорен начин, че е налице действителна и легитимно учредена и съществуваща синдикална организация. От издадените удостоверения от Ф… – К. било видно единствено само, че на Ф… – К. са представяни документи за твърдяна синдикална дейност /неясно от кого съставени и подписани/, както и че М. М. е „председател" на посочената синдикална организация. В издадените от Ф.– К. липсало удостоверяване, че ищцата М.К. е член на синдикалното ръководство на каквато и да е синдикална организация. Тези обстоятелства не били обсъдени от първоинстанционния съд при постановяване на решение.

Както било изложено и в отговора, от справка на интернет страницата на Ф. било видно, че във Федерацията към момента членуват 15 браншови синдикални сдружения (Синдикати), които са основни членове и Синдикатът на работещите в С.– С. ЕООД не бил сред тях. На сайта бил посочен Синдикат на работещите в системата на СБА, за който също нямало данни да е действащ. От устава ФНСДУО било видно, че минималният членски състав на една синдикална организация е 3 (трима) синдикални членове. От представените към отговор декларации от служителите в „С.-С. ЕООД - клон В. било видно, че към датата, на която Синдикалната организация при С.- С. ЕООД гр. В., регион В., с председател М. М. основен член на ФНСДУО - КНСБ - Синдикат на работещите в С.– С. ЕООД, е придобила права на представителна синдикална организация по КТ /22.03.2018 г./ единствени възможни членове са ищцата и т.нар. председател - тоест, не са налице минимално изискуемият брой членове за съществуване на синдикална организация. Това обстоятелство също не било изследвано от съда, като немотивирано и необосновано съдът бил приел, че представените декларации са противоречиви и недостоверни.Съдът следвало да провери изложената в декларациите информация, ако е било налице съмнение в достоверността й, било чрез събиране на гласни доказателства или чрез съпоставка с останалите документи по делото, тъй като същата била безспорно относима към предмета на делото , но това не било направено.

На практика в обжалваното решение съдът безкритично бил приел изложеното от ищцата, въпреки очевидните несъответствия и липсата на логична последователност в документацията. Съдът изобщо не бил обсъдил факта, че във всички документи -„протоколи", представени от ищцата след депозиране на исковата молба, липсват подписи на лицата, които са „присъствали" на събранията. Не бил обсъдил и въпросът за какво са събирани сумите, за които ищцата е представила ордери, както и от къде и защо на лица -служители на „С.-С." ЕООД - клон В., са изплатени някакви суми. Съдът изобщо не бил счел за нужно да отбележи, че три от банковите превода, за които ищцата е представила платежни документи, са извършени след освобождаването ѝ като служител на „С.-С." ЕООД - клон В. - на 04.06.2018 г., на 25.06.2018 г. и па 25.07.2018 г. На какво основание М.К. се била разпоредила с тези средства не ставало ясно.Съдът не бил обсъдил горепосочените въпроси, въпреки че те били повдигнати от въззивника както в отговора на исковата молба, така и в становището за с.з. на 17.10.2018 г.

Поддържа се ,че изцяло неправилно и необосновано съдът бил приел за доказано, че ищцата е член на каквато и да било синдикална организация. От събраните по делото доказателства можело да се направи извод единствено и само, че ищцата и едно друго лице -наречено „председател", са изготвили редица документи - протоколи, без да е ясно дали в действителност събрания са проведени, кои лица за взели участие в тях и какво качество имат тези лица. Ако се приеме, че синдикална организация съществува на територията на „С.-С." ЕООД - клон В.,то в нея членували само две лица - т.нар. „председател" и ищцата и се налагал изводът, че ищцата сама е избрала себе си за Касиер на тази синдикална организация,може би именно с цел да се „възползва" от защитата, давана от чл. 333, ал. 3 от КТ.

Поради горните доводи се поддържа ,че по отношение на ищцата не са налице основания за прилагане на защитата по чл. 333, ал. 3 от КТ, както неправилно бил приел съдът и че прекратяването на трудовото правоотношение с М.К. било изцяло законосъобразно, както подробно било изложено и в отговора на исковата молба.

Депозиран е писмен отговор от въззиваемата М.Л.К. ***,… ЕГН *********,чрез адвокат-пълномощника Е. Б. С. от В…. ,в който се поддържа ,че жалбата е неоснователна .

Поддържа се ,че схващането на въззивника, че тя би могла да има списък на лицата, присъствали на Общото събрание на синдикалната организация през 2016 година, е напълно неправилно. Нещо повече-абсурдно било да се твърди, че всички присъстващи на което и да било събрание следвало да подпишат протокола. Този протокол бил подписан от председателя на събранието и от секретаря на същото събрание.Не било възможно отчетно-изборното събрание да не е общо събрание.Точно обратното-Общото събрание можело да не е изборно,но отчетно-изборното винаги било общо.

Не ставало ясно какво отношение към спора имало твърдението, че дължимите към Федерацията суми от събрания членски внос са преведени на същата Федерация след уволнението на въззиваемата.Също така напълно без значение бил фактът дали председателят на синдикалната организация е бил в отпуск, когато е участвал в митинг.След като се разкрило, че така наречените декларатори не само са членове на синдиката на 29.05.2018 година и са получили в следващите дни парични помощи в качеството си на членове на синдикалната организация, въззивникът погрешно считал, че съдът е следвало да провери с други доказателства дали все пак неговата версия не би могла някак да се приеме за вярна.Неоснователно и несъстоятелно било и оплакването, че след като организацията в предприятието е придобила представителни права през март 2018 година, то до тази дата организацията въобще не била съществувала. Посочено било в КТ кои организации и по какъв ред придобиват представителни функции.

Съдът не следвало да направи друг извод от представените приходните ордери, освен че сумите са събрани за членски внос,съответно-разходните ордери са за паричните помощи съгласно решението на синдикалната организация от 29 май 2018 година, както изрично било и записано както в ордерите, така и във ведомостта.Кои други документи съдът е следвало да обсъди, след като ги съпостави с представените по делото, не ставало ясно, но истината е, че от 2016 година въззиваемата била редовно избрана за секретар-касиер на синдикалната организация, протоколът бил ясен и пълен и подписан от председателя на събранието и секретаря на същото.

 

 

 

 

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :

         Пред Районен съд-В. са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ от страна на ищцата М.Л.К. *** против „С.-С." ЕООД - клон В.. ЕИК на клон…. със седалище и адрес на управление: гр. В., ул… представлявано от управителя Н. С. Н. за:

  1. Признаването за незаконно и отмяната на уволнението на ищцата, за което е издадена заповед № 3/01.06.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
  2. Възстановяването ѝ на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност „касиер" в „.С.-С." ЕООД- клон В.
  3. Осъждането на ответника да ѝ заплати обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 4329,60 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението,за периода от 02.07.2018 г. до 02.12.2018 г.

Твърди се, че със заповед № 3/01.06.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищцата е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 5 със „С.-С." ЕООД - клон В., сключен на 01.03.2000 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 21 изр. второ от КТ-съкращаване на щата.

Поддържа се, че така издадената заповед е незаконосъобразна, а уволнението е незаконно, поради следното:

1.Работодателят не ѝ е отправил предизвестие, което е задължително по чл.328, ал.1, точка 2 КТ, като в случая предизвестието следвало да бъде за срок от 30 дни, съгласно чл.326, ал.2 КТ;

2.Ищцата е била член на синдикалното ръководство - секретар-касиер на синдикалната организация /която синдикална организация е към Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации - КНСБ/, в предприятието - работодател. Затова работодателят следвало да получи предварителното съгласие на синдикалния ръководен орган, за да прекрати трудовия ѝ договор. Работодателят обаче нито бил поискал, нито е бил получил това съгласие, въпреки изричната разпоредба на чл. 333, ал.З от КТ, съответно - чл.30, ал.2, абзац 10 от Устава на ФНСДУО-КНСБ.

  1. Няма реално съкращаване на длъжността „касиер" и не е направен подбор.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на ищцата за незаконно и да отмени заповед № 3/01.06.2018 год. на управителя на ответното дружество, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност - касиер и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 4329,60 лв. за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 02.07.2018 г. до 02.12.2018 г.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез своя законен представител –Н. С. Н. с който изцяло оспорва исковете като неоснователни.Ответникът поддържа, че не са налице доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца.Твърди се, че синдикалната организация, в която ищцата твърди, че членува, не е валидно учредена към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата. Съгласно чл.17, ал.2 от Устава на ФНСДУО, индивидуалното членство се удостоверявало с членска карта или удостоверение, издадено от ръководството на синдикалната организация или Федерацията.Навежда се довод, че по никакъв начин не е доказано, че в действителност на територията на предприятието има действащ синдикат.Излагат се съображения, че в „С.- С." ЕООД - клон В. е извършено съкращаване на една щатна бройка за длъжността „касиер", извършен е подбор със сходната длъжност „счетоводител, отговорен", и в резултат на този подбор, изцяло законосъобразно, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Съкращаването на щата било извършено с оглед оптимизиране на работата на клона. Комисията, извършила подбора, била оценила квалификацията и цялостната работа на лицата, между които е извършен подбор. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед № 3/01.06.2018 г. след законосъобразно проведена процедура по подбор във връзка със съкращаване на щата в „С.-С." ЕООД - клон В.. Заповедта за прекратяване била мотивирана и съдържала всички законово определени реквизити. Налице били предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на посочените в заповедта основания.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищцата като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. В срок процесуалният представител на ищеца депозира писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото не заема становище.

Окръжен съд-В. като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:

На 1 юни 2018 година със заповед на управителя на „С.-С. ЕООД-клон В.- № 3/1.6.2018 год. трудовото правоотношение по трудов договор № 5, сключен на 01.03.2000 година между на ищеца М.Л.К. и ответника „С.-С." ЕООД- клон В. където ищецът е заемал длъжността „касиер", е било прекратено на основание чл. 328, ал.1 точка 2 изр.второ-съкращаване на щата.

С прекратяващата трудовото правоотношение между страните заповед е начислено обезщетение в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие, на основание чл.220,ал.1 от КТ, както и да бъде изплатено парично обезщетение на основание чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017год. - девет дни, пропорционално на отработеното време. Видно от отразяването по заповедта, същата е връчена на ищеца на 01.06.2018год.

Приобщени към доказателствата по делото са заповед № 3/01.06.2018 година, Удостоверение №/1-2-33401/9.5.2018 год. и писмо № 01-160-/03.07.2018 година на ФНСДУО-КНСБ, удостоверение от синдикалната организация на работниците и служителите в „С.-С. ЕООД-клон В., протокол ототчетно-изборното събрание на същата синдикална организация от 9.6.2016 година.

От посочените писмени доказателства се установява, че ищцата е избрана за „секретар -касиер" на Общо събрание на работниците, проведено на 09.06.2016 г. и е продължила да изпълнява функциите си до 01.06.2018г., когато трудовият и договор с работодателя е прекратен.

Със заповед № 13/30.05.2018г. на клона на С.-С." ЕООД /л.35/ е утвърдено ново щатно разписание /л.36/, в което се съкращава една щатна бройка за длъжността „касиер", нарежда се на основание чл. 329 от КТ да бъде извършен подбор между всички служители, заемащи длъжност „касиер" и „счетоводител", определя се 7-дневен срок за извършване на подбор, който да се извърши от определената със заповедта комисия. Същото е видно и от заповед № 2/30.05.22018г. на управителя на С.-С." ЕООД-клон В., с която се назначава комисия за извършване на подбор и се определят критериите за подбора - преценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа на служителите, заемащи двете сходни длъжности"счетоводител" и „касиер". Съгласно протокол за извършване на подбор с дата 31.05.2018г. /л.39/ комисията предлага на работодател да бъде прекратено трудовото правоотношение на М.Л.К., на длъжност „касиер". Със заповед № 3/01.06.2018 година работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.06.2018 година.

Ответникът е представил по делото 11 бр. декларации от работници и служители „С.-С. ЕООД-клон В. с еднотипно съдържание, в смисъл че при работодателя не съществува синдикална организация .

Приобщена към доказателствата по делото е длъжностна характеристика за длъжността „касиер"/л.145/.

Прието е по делото и копие от регистрационна карта № 10033712/06.06.2018г. на Дирекция „Бюро по труда"- В. на името на М.К., в която са отразени дати за срещи от 06.07.2018г. до 23.10.2018г.

От заключението на вещото лице по извършената икономическа експертиза, което съдът е обективно и компетентно дадено се установява следното: брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец, предхождащ уволнението, е в размер на 642,60 лв. Съобразно размера на месечното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ датата на уволнението,брутният размер на обезщетението по реда на чл.225,ал.1 от КТ за шест месеца, считано от датата на уволнението възлиза общо на 3 213,00 лв., нетен размер след приспадане на 10% ДДФЛ в размер на 2 891,70 лв.

 

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие от правна страна следното :

         Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Окръжен съд-В. приема, че работодателят „С.-С." ЕООД - клон В. е обособено образувание, самостоятелно наемащо работници и служители и представляващо самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т.1 отДР на КТ. Съгласно ТР №9 /2014 г. по т.д.№9/2013 г. ОСГК в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател.

За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението ,като в тежест на работодателя е да докаже законност на извършеното уволнение, като в конкретния случай с оглед основанието на уволнението, ответникът –работодател следва да докаже дали ищецът ползва закрилата по чл.333 от КТ и ако се ползва, спазена ли е тази закрила от работодателя преди да постанови уволнението,че е налице реално съкращаване на щата, че уволнението на ищеца е извършено след възникване на фактическото основание за това, т.е. след съкращаване на щата, че е извършен подбор на всички служители на съкращаваната длъжност и евентуално съответно и на други служители, заемащи сходни или еднакви длъжности, критериите, по които са сравняване служителите, които да съответстват на уредените в чл.329 от КТ, доказателства, въз основа на които са формирани оценките, както и че ищецът попада в кръга на подлежащите за съкращение.

Съгласно чл.333 от КТ е установена т.нар.предварителна закрила при уволнение,която предхожда извършването на уволнението. Нейното предназначение е да постави извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително разрешение от определен орган и само след получаването на това разрешение уволнението може да бъде извършено. Това разрешение се иска писмено от работодателя и трябва да се получи писмено от компетентния орган. По силата на чл.344,ал.З от КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменява заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Според чл. 333, ал. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Окръжен съд –В. намира, че предварителната закрила на ищеца по чл. 333, ал. 3 от КТ не е била преодоляна, тъй като липсва и искане, и изрично съгласие, дадено от колективен ръководен синдикален орган за уволнението на служителя,поради което уволнението се явява незаконосъобразно извършено и като такова на основание чл. 344, ал. 3 от КТ следва да се отмени.Самият работодател не оспорва факта ,че не е искал предварително съгласие от синдикалното ръководство.С оглед на гореизложеното без да разглежда спора по същество с оглед прекратителното основание от материалноправна гледна точка-чл.328,ал.1,т.2 от КТ районният съд е постановил решение, с което законосъобразно е уважил иска по чл.344, ал.1,т.1от КТ и отменил заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ.

Основното спорно обстоятелство по делото е дали съществува синдикална организация,като във въззивната жалба се развиват подробни доводи относно липсана на такава.Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни поради следното :

Пред районния съд са представени протоколи от събрания на синдикалната организация от различни години/л. 68-л. 71/,от които е видно ,че синдикалната организация е съддадена на 18.06.2001 г.От протокола от 12.06.2006 г. е видно ,че синдикалната организация е приела отчет за дейността през периода 2001-2006 г. ,отчет за събиране и отчитане на членски внос от синдикалните членове и е избрала председател и касиер на синдикалната организация. От протокола от 10.06.2001 г. е видно ,че синдикалната организация е приела отчет за дейността през периода 2006-2011 г. ,отчет за събиране и отчитане на членски внос от синдикалните членове и е избрала председател и касиер на синдикалната организация. От протокола от 09.06.2016 г. е видно ,че синдикалната организация е приела отчет за дейността през периода 2011-2016 г. ,отчет за събиране и отчитане на членски внос от синдикалните членове и е избрала председател и секретар-касиер на синдикалната организация.

Във въззивната жалба се развиват доводи относно това,че представените протоколи не са годно доказателствено средство ,тъй като в тях не били отразени поименно присъстващите лица и техни подписи и че липсата на подписите на присъствалите лица опорочавала волята на събранието, ако такова изобщо било проведено.Съдът намира доводите за неоснователни ,тъй като липсва законово изискване за формата и реквизитите ,на които трябва да отговарят протоколите от събранията на синдикалните организации.Такива не са предвидени в Чл.26 от Устава на ФНСДУО,публикуван на официалната интернет страница .

Протоколът за проведено Общо събрание е частен свидетелстващ документ и формалната му доказателствена сила се отнася единствено до авторството. Верността на материализираното с него удостоверително изявление няма обвързваща материална доказателствена сила и съдът го преценява по вътрешно убеждение съобразно данните по делото.В конкретния случай Окръжен съд –В. намира ,че по делото не са представени доказателства ,които да оборят верността на отразеното в протокола на общото събрание.

В описа на паричните средства на синдикалната организация /л.72/ са видни паричните средства на синдикалната организация,предадени от секретаря-касиер на председателя на синдикалната организация.От разходния касов ордер и квитанцията /л.73 / е видно ,че председателят на синдикалната организация е получил 40 лв.за участие в митинг.

От писма №01-237/08.10.2018Г. и № 01- 228/03.10.2018 г. ФНСДУО-КНСБ – С. е видно ,че в информационната база данни синдикалната организация е отразена като редовна синдикална организация за периода 2004 - 2018 г., като последно членски внос е постъпил на 25.07.2018г., като ФНСДУО издава удостоверения за легитимност/принадлежност на база документи и платен членски внос.

Подпис на работодателя Н. Н. стои под единния протокол по Чл.5 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите /л.51 от делото/ ,поради което е неоснователен доводът ,че в предприятието изобщо не е съществувала синдикална организация.Въззивникът не е оспорил истинноста на документа и не е поискал откриването на производство по Чл.193 ГПК ,поради което документът не може да се приеме за неистински.

Не съществува законово задължение на синдикалната организация за уведомяване на работодателите за съществуването на синдикални организации като с удостоверенията за легитимност всяка синдикална организация удостоверява синдикално членство на организация пред работодателя или съответния териториален ръководител.

Във въззивната жалба са развити подробни доводи относно това ,че от устава ФНСДУО било видно, че минималният членски състав на една синдикална организация е 3 (трима) синдикални членове,а от представените към отговора декларации от служителите в „С.-С." ЕООД - клон В. било видно, че към датата, на която Синдикалната организация при С.- С. ЕООД гр. В. регион В., с председател М. М. основен член на ФНСДУО - КНСБ - Синдикат на работещите в С.– С. ЕООД, е придобила права на представителна синдикална организация по КТ /22.03.2018 г./ единствени възможни членове били ищцата и т.нар. председател - тоест, не били налице минимално изискуемият брой членове за съществуване на синдикална организация. Представените от въззивника пред районния съд 11 броя декларации /л.22-32/ на служителите в предприятието не са сред посочените в Глава четиринадесета ,раздели I-VI ГПК доказателства ,поради което не представляват годни доказателствени средства .Тези декларации по същество обективират свидетелски показания ,а последните се снемат по реда на Глава четиринадесета ,раздел II ГПК .Въззивникът обаче не е поискал авторите на декларациите да бъдат разпитани като свидетели.От представените пред районния съд доказателства –приходни касови ордери и квитанции /л.48-50/,вносни бележки /л.52-54/ е видно ,че в предприятието е събиран членски внос ,част от който след това е превеждан на ФНСДУО.Особено показателна е книгата –ведомост /л.55-58/ ,в която синдикалните членове са удостоверили това си качество чрез саморъчно положени подписи ,удостоверяващи и размера на членския внос.Касовата книга е водена редовно /л.59-61/ и в нея са отразявани размерите на наличностите помесечно.

От протокол от 29.05.2018 г. за проведено общо събрание на синдикалните членове е видно ,че е взето решение да се подпомогнат действащите членове на сивдикалната организация ,като са посочени 9 синдикални членове и размера на съответните суми,които са получени ,видно от приложените разходни касови ордери /л.63-67 от делото/ .

Гореизложеното категорично опровергава изложеното в декларациите относно липсата на синдикална организация ,респ.на ръководство на последната.

Относно въпроса отправено ли е предизвестие от работодателя до ищеца въззивният съд съдът намира, че изследването му е безпредметно, доколкото нормата на чл. 344, ал. 3 от КТ предвижда, че когато за уволнението на определено лице се иска предварително съгласие на синдикален орган и такова не бъде дадено, уволнението се отменя без разглеждане на спора по същество .

При този изход от спора по главния иск основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца, заявена по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „касиер".

Поради уважаването на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ ,като ищецът е доказал оставането си без работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през процесния период. Фактът, че ищецът е без работа в претендирания шестмесечен период след уволнението не се оспорва от ответника,а размерът на претендираното обезщетение е безспорно доказан чрез заключението на вещото лице. Решението в тази му част не се обжалва и пред въззивната инстанция не се изразяват доводи относно незаконосъобразност на решението в тази му част ,поради което въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата и не следва да се произнася относно основателността и доказаността на иска.За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи ,че споделя изцяло изводите на районния съд .

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

С оглед изхода на делото въззивникът „С.-С." ЕООД - клон В., ЕИК на клон.. със седалище и адрес на управление: гр. В., ул… представлявано от управителя Н. С. Н. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата М.Л.К. ***, ЕГН**********, действаща чрез пълномощник адв. Е.С. от ВАК със съдебен адрес:***, кантора 2,   сумата от 400 лв./четиристотин лева/, представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното и на основание Чл. 27 ГПК Съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598/21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1937/2018 г., по описа на Районен съд-В.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „С.-С." ЕООД - клон В., ЕИК на клон 8310331270037, със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.., представлявано от управителя Н. С. Н. ДА ЗАПЛАТИ  на М.Л.К. ***, ЕГН********** със съдебен адрес: ***, кантора 2,   сумата от 400 лв./четиристотин лева/, представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар .

Решението   подлежи на касационно обжалване по силата на Чл.280 ал.2 т.3 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :