ВГРД № 391-2018

Решение по Гражданско дело 391/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 25

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин 18.01.2019 г.

Видински окръжен съд, гражданска колегия в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                Председател: А.П.

                                                                     Членове: С.С.

                                                                                     В.М.

при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията В. М. в гр. дело № 391 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по чл.435 ал.4 във вр с чл.503 ГПК.

Образувано е по жалба на И.А.Й. ***, ж.к.Г…,бл…,вх..,ет.., ап..,чрез адв. пълном.Р. Д. ул.. септември № . ,гр.В…срещу действия на съдебния изпълнител към Районен съд-Белоградчик по изп.дело № 31/2016 година .

В жалбата се поддържа ,че по делото има насрочена публична продан на 29.03.2018 година на множество имоти, които не са изцяло и единствено собственост на В.Б. Й. Поддържа се ,че същите имоти били придобити по време на брака на жалбоподателя с нея и било недопустимо да се извършват принудителни изпълнителни действия спрямо тях ,без той да бъде уведомен за това , тъй като съпругата не била техен единствен и изключителен собственик. При извършване на действията по оценка на имотите и изнасянето им на публична продан, насрочена за 29.03.2018 година , съдебният изпълнител не бил уведомил жалбоподателя въпреки че имало данни, че той се е намирал в брак с длъжника по време на придобиване на имотите . Не бил уведомяван за нито едно действията на съдебен изпълнител.

При изнасянето в обявлението на публична продан на имотите съдебният изпълнител не бил посочил, че имотите са собственост само ½ идеална част на длъжника В.Б. Й. и кой е собственик на останалата ½ ид.ч.

Всичко това било опорочило действията на съдебния изпълнител и били нарушени правата на жалбоподателя да участва в проданта и да упражня правата си по чл.505 и чл.502, чл.503 от ГПК .

При извършване на описа и оценката съдебният изпълнител бил нарушил разпоредбите относно несеквестируемостта чл.444 от ГПК -земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година. Относно несеквестируемостта съдебният изпълнител следвало да следи служебна съгласно практиката на ВКС. Описвайки всички земеделски земи на земеделския производител той бил нарушил тази императивна разпоредба.

На следващо място имотите били предмет на особен залог в полза на банкова институция, но въпреки данни за това по делото отново това не било посочено в обявлението за публична продан и не бил уведомен кредиторът.

Иска се от съда да постанови отмяна на публичната продан поради нередовността на разгласяването и неуведомяване на съсобственика на имотите за изнасяне на публична продан на описаните имоти по делото, срещу които е насочено принудителното изпълнение.

Направено е особено искане да се спре производството по принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело до окончателното разрешаване на въпроса за собствеността . Налице били действия на съдебния изпълнител ,довели до нарушаване правата на съсобственика- недлъжник ,което представлявало съществен порок на извършените действия.

Съдебния изпълнител към Районен съд-Белоградчик е депозирал обяснение ,в което поддържа ,че жалбата е неоснователна.

Подадено е възражение от присъединения взискател „А…." ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С…., бул. „Х…" № ., ет. ., представлявано от В. Д. Д. – управител съдебен адрес: (адрес за призовки и съобщения): гр. С…, бул. „Х…." № …, ет. ..,в което се поддържа ,че жалбата е изцяло неоснователна и че оспорените изпълнителни действия на държавния съдебен изпълнител относно обжалваната публична продан били правилни и законосъобразни.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по жалба страна, данните по делото и мотивите на Софийски апелативен съд, отразени в определение № 3802/04.12.2018г по чгрд № 4621/2018г , приема, че жалбата против действията на съдия-изпълнителя относно насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, собственост на съпруга е процесуално допустима.

Жалбата, с която е сезиран ВОС е подадена от лице с право на жалба срещу действията на ДСИ - чл. 503, ал. 2 и ал. 3 ГПК, в законоустановения срок (липсват данни по делото кога частният жалбоподател е узнал за насочването на изпълнението върху процесните недвижими имоти, които смята за несеквестируеми - първата дата, на която се установява това да е станало е датата на публичната продан - 29. 03. 2018 г., на която дата е подал до ДСИ приложените в откритото заседание пред ВдОС жалба и искане за спиране на изпълнението, а процесната му жалба срещу действията на ДСИ е подадена в седмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК оттогава/. В жалбата си срещу действията на ДСИ жалбоподателя излага, че е съпруг на длъжника по изпълнението, че изпълнението е насочено върху вещи, които не са изключителна собственост на съпругата му, но са в режим на СИО, че не е бил уведомяван за действията на ДСИ, поради което са нарушени правата му да участва в проданта и да упражни правата си по чл. 505, чл. 502 и чл. 503 от ГПК, както и че вещите, върху които е насочено изпълнението, са несеквестируеми на основание чл. 444 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 503, ал. 3 от ГПК, дава право на съпруга недлъжник да обжалва изпълнителните действия на същите основания като съпругата длъжник, която законова норма овластява, легитимира съпруга недлъжник, макар и да е трето за изпълнението лице, но с правата на длъжника в същото.

На следващо място, както се посочи, разпоредбата на чл. 503, ал. 4 ГПК на същия законов текст предвижда, че съпругът недлъжник може да участва и в наддаването при публичната продан на вещта, чл. 502 от ГПК въвежда специални правила за изпълнение върху вещи в режим на СИО, а разпоредбата на чл. 503, ал. 2 от ГПК също урежда право на съпруга недлъжник да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502 ГПК.

В случая в жалбата са изложени твърдения, че жалбоподателят е съпруг на длъжника в изпълнението и се твърди несеквестируемост на вещите (недвижими имоти, непотребими вещи), върху които изпълнението е насочено.

От приложения от ДСИ препис на процесното изпълнително дело се установява че, по същото са наложени възбрани, извършени описи и оценки, и е насрочена публична продан на недвижими имоти, за които в жалбата се твърди, че са несеквестируеми.

Съобразно изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК (след изменението ДВ бр. 86/2017 г., а преди това - ал. 2, предл. 2 от същия законов текст), длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съответно - по силата на изричната разпоредба на чл. 503, ал. 3, ГПК, такова право има и съпругът недлъжник, каквото качество по делото твърди да има и жалбоподателят.

Точният смисъл на така посочената и приложима правна норма е разяснен с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, съобразно мотивите към която на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът (съответно съпругът му недлъжник) се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане; по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане; в жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др., като съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават, а само отделното обжалване на тези действия не е допустимо. По-натам, ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ; длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана, като преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен). На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.

В конкретния случай изложеното в жалбата на жалбоподателя срещу действията на ДСИ сочи на допустимост на същата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Длъжникът (съответно съпругът му недлъжник) по изпълнителното дело се е позовавал на несеквестируемост на възбранените имоти, на основание чл. 444, т. 5 ГПК, съгласно която разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжник физическо лице - земеделски стопанин, включващи градини с площ до 5 дка и ниви с площ до 30 дка. Целта на цитираната норма от процесуалния закон е да брани лицата, чието занятие е свързано със земеделско производство като основно средство за препитанието им, като гарантира ненасочването на принудително изпълнение върху минимална част имуществото им, чрез което същите осъществяват земеделската си дейност.

В процесния случай от доказателствата по делото не се установява, че длъжника има качеството на земеделски стопанин по смисъла на цитираната разпоредба от процесуалния закон. Съгласно §1, т.23 от Закона за подпомагане на земеделските производители, земеделски стопанин е физическо или юридическо лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната.  Съгласно разпоредбите на същия закон и издадената въз основа на него Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, физическите лица се регистрират като земеделски производители в Областната дирекция "Земеделие" по постоянния си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава регистрационна карта.

Длъжникът по процесното изпълнителното дело не е удостоверил регистрацията си като земеделски стопанин чрез представянето на регистрационна карта, като същата да е заверена от Областна дирекция „Земеделие“ .

Площта на процесните имоти е под определения в разпоредбата на чл.444, ал.5 ГПК размер. За да бъде приложим института на несеквестируемостта по отношение не същите обаче, следва да бъде установено, че именно тези земи ще бъдат обработвани от длъжника, в качеството му на земеделски стопанин, като основно средство за препитанието му ще бъде именно обработката на същите.

Окръжният съд намира, че така посочената предпоставка за несеквестируемост на възбранените поземлени имоти, не е налице, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

        Липсват и доказателства по делото, че по отношение на тези земи   не са налице действащи договори за отдаването им под аренда, както и сроковете на действие . При наличие на арендни договори,   длъжника няма право да обработва същите лично, поради което тези земи не могат да бъдат възприети като част от стопанството му , в качеството му на физическо лице – земеделски стопанин, които да бъдат обработвани , с оглед задоволяване на нуждите от препитание и храна.

С оглед на това, по делото не се доказа, че посочените земеделски земи имат качеството на несеквестируемо имущество на длъжника по изпълнителното дело по смисъла на разпоредбата на чл.444, т.5 ГПК, поради което действието на съдебния изпълнител по насрочване на публична продан по отношение на тях, се явява законосъобразен .

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че с оглед предвиденото в чл.11 от Наредба №3/29.01.1999 г. изискване, всеки регистриран земеделски стопанин да подава ежегодно в срок от 1 октомври до 28 февруари информация относно използваната от него земеделска площ, съдебният изпълнител следва да вземе предвид същата при преценката относно несеквестируемостта на процесните недвижими имоти, като съгласно дадените разрешения в цитираното ТР при настъпила промяна в обстоятелствата, въпросът относно несеквестируемостта може да бъде пререшен.

Съгласно чл. 437, ал.4, изр.2 ГПК решението на настоящия съд не подлежи на обжалване.

         Предвид изложените съображения, Видински окръжен съд

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА действия на съдебния изпълнител към Районен съд-Белоградчик по изп.дело № 31/2016 година , изразяващи се в насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, собственост на съпруга –недлъжник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.