ВЧГРД № 39-2019

Определение по Гражданско дело 39/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ......20........

гр. Видин 28.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито заседание

на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:В. В.

Членове:   1.А.П.

  1. В.М.

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В…. въззивно частно гражданско дело №39 от описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК.

          Делото е образувано по частна жалба от „С….“ЕАД-гр.В. против определение от 18.12.18г. по гр.д.№1729/16г. на ВРС,с което е отхвърлено искането за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради това,че с неосвобождаването от държавна такса ВРС препятства достъпа на жалбоподателя до правосъдие.Постановеното определение противоречи на чл.6,ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,която е ратифицирана от Република Б… и в която не е направена разлика между правата на физическите и юридическите лица.Иска се обжалваното определение да бъде отменено.Като алтернативно се иска дружеството жалбоподател да бъде осъдено с решението по делото да заплати дължимата държавна такса.

Съдът като взе предвид производството по делото счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.С решението по гр.д.№1729/16г. ВРС е осъдил дружеството – жалбоподател да заплати на ищите по делото обезщетения в общ размер около 300 000лв.Против решението е подадена въззивна жалба от настоящия жалбоподател,в която същият е поискал освобождаване от внасяне на държавна такса и/или като алтернативно искане-дължимата по жалбата държавна такса да бъде намалена.С обжалваното определение ВРС е отхвърлил искането за освобождаване от внасяне на държавна такса като се е позовал на чл.83,ал.2 от ГПК,който предвижда възможност за освобождаване от внасяне на държавна такса само за физически лица.

ВОС счита,че становището на ВРС в обжалваното определение е законосъобразно,поради което същото следва да бъде потвърдено.Разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК предвижда възможност за съда да освободи от внасяне на държавна такса само физически,но не и юридически лица.В случая не може да се приеме,че е нарушено правото на достъп на жалбоподателя до съд,поради това,че за него такава възможност е налице,като е свързана със заплащането на съответната държавна такса.При положение,че дължимата държавна такса е в размер на около 6 000лв. не може да се приеме,че този размер е прекомерен и не може да бъде заплатен от жалбоподателя.

По изложените по-горе съображения не може да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на дължимата държавна такса.

Не съществува и процесуална възможност за осъждане впоследствие с решението на жалбоподателя да заплати дължимата държавна такса.Условие за образуване на въззивно производство е дължимата държавна такса да бъде внесена.

       С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 18.12.18г. по гр.д.№1729/16г. на ВРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

Председател:                                 Членове: