ЧНД № 20-2019

Решение по Наказателно дело 20/2019г.

РЕШЕНИЕ №9

В ИМЕТО НА НАРОДА

   Видин 28.01.2019г.

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Л.

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: В. С.                  

                                                                                                 Р. Д

при участието на прокурора П. В.

и секретаря         Н. К.                               като изслуша    докладваното           от съдията Л.Л.                ч.н.д. № 20 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

           Образувано е по искане EGS 215161273 на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/, Кралство Нидерландия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № 3062 5422 1516 1273, постановено от орган на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/, Кралство Нидерландия на 21.03.2018г., влязло в сила на 02.05.2018г., с което на Т.Ц., роден на ***г***, е наложена финансова санкция в размер на 230 евро.

         В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура моли чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

           В съдебното заседание засегнатото лице Т.Ц.В., нередовно призовано, не се е явило и не е взело становище. Лицето не е намерено на постоянния му и настоящ адрес, и е налице информация, че е в чужбина.

           Служебния защитник на засегнатото лице Т.Ц.В. – адвокат П.П.П. в с.з. заяви, че не са налице изискванията на закона за признаване на чуждото решение, тъй като то е непълно, доколкото е с непълни и некоректни данни относно името и адреса на засегнатото лице, и размера на санкцията в решението и удостоверението по чл.4 се различава.

           Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции и в приложението към него, което Решение е с № 3062 5422 1516 1273, постановено от орган на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/, Кралство Нидерландия на 21.03.2018г., влязло в сила на 02.05.2018г., и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

           Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение № 3062 5422 1516 1273, постановено от орган на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/, Кралство Нидерландия на 21.03.2018г., влязло в сила на 02.05.2018г. Решението за налагане на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Нарушението е описано, както следва: „Държане в ръка на мобилен телефон по време на шофиране Tolbert, Rykswg /A7/, 06-март-2018 13:23.“ Визираната правната квалификация е: „Закон относно административната уредба пре нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътишата чл.2.“ Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава: „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари ".

           Видно от приложението към Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, административно производствените разходи са в размер на 9 евро.

           Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице Т.Ц.В. ***. „Екзарх Йосиф“ № 134. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.

           Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение и приложението към него визират конкретиката на решение № 3062 5422 1516 1273, постановено от орган на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/, Кралство Нидерландия на 21.03.2018г., влязло в сила на 02.05.2018г. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:

а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или

б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското   законодателство   не   позволява   предприемане   на наказателно производство по отношение на такива деяния.

           Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 230 евро, плюс 9 евро- разходи в производството по издаване на чуждото решение, респ. следва да бъдат платени 239 евро. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Решението е било постановено от несъдебен орган, за нарушение наказуемо съгласно законодателството на издаващата държава. Видно от представеното удостоверение, производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.           

            Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Засегнатото лице, макар и посочено с две имена, е визирано по начин, който изключва съмнение в неговата идентификация. Както беше посочено по-горе, макар удостоверението да визира само размера на наложената санкция, респ. 230 евро, то видно от приложението към него, се прибавят още 9 евро, които са разходи в производството по налагане на санкцията и се включват в нея, съобразно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС. При това положение е неоснователна тезата на защитника на засегнатото лице, че не са налице условията за признаване на чуждото решение.

           Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 21.03.2018г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 239 евро в български лева е 467,44 лева.

           Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

           Водим от горното, Видинският окръжен съд, наказателно отделение,

 

РЕШИ:

 

           ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № 3062 5422 1516 1273, постановено от орган на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /CJIB/, Кралство Нидерландия на 21.03.2018г., влязло в сила на 02.05.2018г., с което на Т.Ц.В. ***. „Е. Й.“ № *, роден на ***г., с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в размер на 239 евро, като равностойността в български лева е 467,44 лева.

           Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.

           ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

           СЛЕД влизането му в сила препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.

         СЛЕД влизане в сила, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: