ВГРД № 369-2018

Решение по Гражданско дело 369/2018г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №109

                      

                                            Гр . Видин 14.01.2019г.

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

   Видински окръжен съд   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА дванадесети декември

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.                      

                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. С. С.

  1.                       Г.Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         В.К.                                И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                             КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

     съдия С.С.                  ГР.Д. №   369         ПО ОПИСА

ЗА   2018     ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на Община В. против Решение №388   от 04.07.18г. по гр.д. №668/18г. на ВРС ,с което искът по чл.49 ЗЗД е уважен.

Твърди,че с обжалваното решение са допуснати нарушения на материално правните и процесуално правните норми.Счита,че ВРС не е посочил конкретно в какво се изразява бездействието на служителите на Община В.. ,поради което не е предотвратено агресивното поведение на кучетата към хората.Счита,че Община В. е изпълнила всички законови изисквания във връзка с вменените й по закон задължения и чрез Общинско предприятие „Общински приют за кучета“ са приложени комплекс от мерки във връзка с овладяване и намаляване популацията на бездомните кучета.Счита също,че по делото не е установено дали кучето,нанесло щетата е безстопанствено или не,което обуславя отговорността на Общината по предявеният иск.

При условията на алтернативност моли да бъде намален размерана присъденото обезщетение.

Иска от съда да отмени решението и постанови ново,с което да отхвърли предявения иск като им присъди направените разноски като им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответницата по жалба В.Т.Я. чрез адв. И. И. е   подала писмен отговор,с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като й присъди направените по делото разноски.

Поддържа,че наведените от жалбоподателя доводи са несъстоятелни.От свидетелските показания е установено ,че кучето,което е ухапало ищцата е безстопанствено и е живял в глугница с други безстопанствени кучета в сградата на бившата сладкарница „А….“.Относно посочените от Община В… мерки по програма за овладяване и намаляване популацията на бездомните кучета заявява,че това не освобождава Общината от отговорност. Счита,че предприетите мерки явно не са достатъчни,защото град В… е пълен с бездомни кучета.

Противопоставя се и на алтернативното искане за намаляване размера на присъденото обезщетение,което намира за справедливо предвид преживените болки и страдания,както и психологически стрес.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания,съдът приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск по чл.49 ЗЗД като ищцата е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000лв. и 35лв. имуществени вреди срещу ответника Община В…. Твърди,че на 26.11.2017г. е била нападната от бездомно куче пред хранителен магазин „А…“ на ул.“Х…“ в гр. В.,което й е нанесло травматични увреждания Мотивира искането си с обстоятелството,че Общита В… отговаря за популацията на уличните кучета.

Установено е от събраните по делото гласни доказателства,че ищцата действително е била нападната от улично куче на излизане от хранителния магазин и то я захапало за левия крак. Свидетелката Ф…,продавачка в магазина,й е оказала първа помощ като е избърсала кръвта от крака й,намокрила лицето на пострадалата с вода и извикала такси.По-късно в разговор с ищцата разбрала,че й е оказана медицинска помощ в Бърза помощ,където промили раната й и й дали антибиотици. Последното се потвърждава и от свидетелката Т…,която е заявила,че ищцата се е възстановявала повече от десет дни от нанесената рана и това е наложило свидетелката да се грижи за нея през това време.

По делото е представен препис от медицинско свидетелство,издадено от съдебен лекар на 30.11.17г.,в което са описани нанесените травми,причинили болки и страдание на ищцата.От амбулаторен лист се установява,че ищцата е била прегледана на 27.11.17г. от хирург,който е установил три разкъсно-контузни рани в областта на лява подбедрица и е назначил лечение след като е направил превръзка на раната.Издаден е болничен лист за времето от 29.11.17г. до 10.12.17г.

При тези данни ВРС е уважил отчасти исковата претенция за неимуществени вреди,позовавйки се на чл.52 ЗЗД като е присъдил обезщетение в размер на 1 200лв. като е отхвърлил иска до пълният им размер от 3 000лв. и е уважил иска за имуществени вреди в размер на 35лв. с произтичащите от това последици.

Пред втората инстанция не са ангажирани нови доказателства предвид преклузията на чл.266 ГПК.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

За да е налице състава на чл.49 ЗЗД следва да са причинени щети от лице,действало при или по повод изпълнението на възложена му работа като за причинените щети отговаря този,който е възложил работата .Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и безвиновна.

В случая искът е насочен срещу Община В…, която отговаря за безстопанствените животни,в това число и за уличните кучета. Както самият жалбоподател твърди към Община В… е създадено Общинско предприятие „Общински приют за кучета“ ,чието задължение е да прилата комплекс от мерки във връзка с овладяване и намаляване популацията на бездомните кучета.В този смисъл отговорността на Община Видин по чл.49 ЗЗД е безспорно установена.Независимо от предприетите мерки от общинската служба Общината не може да бъде освободена от отговорност при наличие на инцидент като този по настоящия казус.

От събраните гласни доказателства може да се направи категоричен извод,че кучето,причинило травматичните увреждания на ищцата е улично.Свидетелстват установяват,че то е част от група безстопанствени кучета,които живеят в сградата на бившата сладкарница „А…“ и друг път е имало инциденти с нападнати хора.В този смисъл е установено бездействие от страна на отговорните за това служители на Община В…,които не са извършили необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение от бездомните кучета спрямо хората.

Причинените наранявания на В.Т.Я. също са установени както от писмените,така и от гласните доказателства,както и обстоятелството,че те са й причинили болки и страдания.Ответницата по жалба освен физическите наранавяния,за които се е наложило оказване на медицинска помощ , прием на антибиотици и домашно лечение е преживяла и психологичен шок от нападението на животното.
Въззивната инстанция счита,че правилно ВРС е съобразил причинените вреди,съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е присъдил едно справедливо обезщетение за причинените неимуществените вреди в размер на 1200лв.

Установена е причинно следствената връзка между бездействието от страна на Община В… и причинените на В.Т.Я. наранявания.

Изхождайки от горното ВОС приема,че правилно ВРС е уважил предявения иск като основателен и доказан.Налице са елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД и исковата претенция е доказана по основание и в присъдения размер.За отхвърлената част от иска не е постъпила жалба и решението в тази част е влязло в законна сила.

Доколкото въззивната инстанция е ограничена от изложеното във въззивната жалба ВОС счита,че първоинстанционният съд е изложил обстойни ,обосновани мотиви и е достигнал до законосъобразни и правилни изводи и предвид разпоредбата на чл.272 ГПК въззивната инстанция не счита за необходимо да ги преповтаря.

По изложените съображения Окръжният съд намира жалбата за неоснователна и следва да я остави без уважение,а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Ответницата по жалба е претендирала присъждане на разноски за втората инстанция ,но няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

 

Р   Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №388   от 04.07.18г. по гр.д. №668/18г. на Видински районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                 2.