ВГРД № 400-2018

Определение по Гражданско дело 400/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е-17  

                                              

 

Гр. В.

                                                                                                     23.01.2019

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен   съд гражданска колегия

В закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари

две хиляди   и деветнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                    Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря  

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

гражданско дело № 400 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по жалбата на ЕГ „Ф.-2002-М. Й.“ гр.В. против отказ на ЧСИ за прекратяване на принудително изпълнение по изпълн.дело № 20107240400393 на ЧСИ В. Т..

Поддържа се в жалбата, че отказа на ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, тъй като кредиторът не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В жалбата са изброени действията, които взискателят е предприемал в изпълнителното производство, като се сочи, че от 2012г. до 2014г.взискателят не е предприемал действия по изпълнението, подавал е молби по делото, които не могат да се приемат за изпълнителни действия с оглед разясненията в тълк.решение № 2/2013г. на ОСГТК. Поддържа се, че от м.октомври 2014г.взискателят също не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Поискано е да се отмени отказа на ЧСИ, като се дадът указания за прекратяване на изпълнителното производство.

По делото е постъпило възражение от взискателя „Б.“ АД гр.В. в което се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като твърденията в нея не отговарят на извършваните действия в изпълнителното производство. Във възражението са посочени подробно всички действия, които взискателят е извършвал в течени на изпълнителното производство, като за цитирания период от 2012г.до 2014г. е бил наложен запор върху трудовото задължение на длъжника, каквито действия са извършени и през 2014г., 2016г. и 2018г., като през тези периоди са превеждани суми по изпълнението по наложените запори.

По делото са приложени мотиви на ЧСИ по чл.436, ал.3 от ГПК в които се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като в изпълнителното производство няма период за повече от две години през който да не са извършвани действия по изпълнението. За цитирания период 2012-2014г. е бил наложен запор върху трудовото задължение на длъжника, но работодателят не е изпълнявал запора, като е превел суми през 2013г., а взискателят е искал информация защо не се изпълнява наложения запор. През 2016г. е бил наложен нов запор, по нова месторабота на длъжника, като изпълнителните действия продължават и понастоящем, поради което жалбата ще следва да се остави без уважение.

Окръжния съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становището на кредитора и ЧСИ приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законноустановения срок, поради което е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Съдът констатира, че длъжникът по изпълнителното дело е подал молба на 25.09.2018г. по ЧСИ В.Т. с която е поискал да се прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. В молбата си сочи, че взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия повече от две години за периода 2015-2018г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство с резолюция от 01.10.2018г., като е приел че липсват основанията по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

Окръжния съд след като се запозна с копия от изпълнителното дело констатира, че по време на производството по принудително изпълнение по делото са извършвани изпълнителни действия, като взискателят „Б.“ АД гр.В. е подавал регулярно молби за установяване на трудовия статус на длъжника, която е сменяла местоработата си и взискателят не се е дезинтересирал от процеса по изпълнение, като през цялото течение на производството по изпълнителното дело са събирани суми по налагани запора от местоработата на длъжника, за което по делото са представени банкови документи. През цитираните в жалбата периоди, също не се констатира, че взискателя не е искал продължаване на повече от две години да бъдат извършвани изпълнителни действия, като през цялата 2012г.след установяване на местоработата на длъжника и след налагането на запор върху трудовото й задължение са превеждани суми по делото, като в следващите периоди, поради смяна на местоработата на длъжника са налагани нови запори върху трудовото й задължение и сумите по запора са постъпвали регулярно по изпълнителното производство. Последното запорно съобщение е от 10.04.2018г. за налагане на запор върху пенсията, която длъжника получава.

По тези съображения Окръжния съд приема, че оплакванията в жалбата са неоснователни и жалбата ще следва да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.433 от ГПК, ал.1, т.8 изпълнителното производство се прекратява когато взисикателят непоиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на делата за издръжка. В случая не е било необходимо взискателят да иска извършване на изпълнителни действия през периоди през които са били налагани запори и са събирани суми по изпълнението, тъй като не е било наложително поради удовлетворяване на изпълнителните действия.

По изложените съображения Окръжния съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕТ „Ф.-2002-М. Й.“ гр.В. против отказа на ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20107240400393 от 01.10.2018г.

Решението не подлежи на обжалване и е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

         2.