ВГРД № 388-2018

Решение по Гражданско дело 388/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-6

 

Гр.В.

24.01.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                       2.Г. Й.

при секретаря     .......................................................................... и с участието на прокурора.................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. в.гр. дело № 388     по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С решение №501/17.10.2018 г. по гр.д.№3512/2017 г. по описа на Районен съд-В. е осъден И.П.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Г. ф. гр. С. ул.. представлявано от Б. И. М. сумата от 5 300,53лв. -изплатено обезщетение за имуществени вреди, по щета № 12-0517 / 2012г., от настъпило на 26.02.2012г. във Ф. Р. Г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска в съда-07.12.2017г. до окончателното изплащане.

Осъден е И.П.Н., ЕГН *****, да заплати на Г. ф. гр. С. ул… представлявано от Б. И. М. сумата от 807,05лв. направени разноски по производството.

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от адв.П. Т. ,назначен за особен представител на ответника И.П.Н. Иска се да се отмени решението ,тъй като съдът неправилно бил установил, че ответникът няма валидна застраховка гражданска отговорност и не че не е поканен надлежно да заплати .

         Постъпил е писмен отговор от Г. ф., представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., чрез адв.Д. К.-АК В.-пълномощник, със съдебен адрес за призоваване: гр.С., ул.. тел.:. ,в който се изразява становище относно неоснователността на въззивната жалба.

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 288а, ал. 3 от КЗ/отм./, във вр. с чл. 288, ал. 12, от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД от Г. ф. гр. С. против И.П.Н., ЕГН ********.

Твърди се от ищеца, че на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм./ възстановил изплатеното от Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи на Националното Бюро на Ф. Р. Г. по щета № 120517/21.11.2012г. обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 5 300,53 лева за увредения от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.02.2012г. в гр. Офенбах ам Майн, мотоциклет „Ямаха", собственост на Х. К. от Ф. Р. Г.. Посочва се, че виновен за катастрофата е ответникът, който управлявайки лек автомобил „Ровер" с ДК № С, собственост на И. К., при движение на заден ход, излизайки от паркомясто преди „Гайсхорнщрасе“, удря правомерно паркирания мотоциклет „Ямаха" рег. № OF-KL и така причинява процесното пътнотранспортно произшествие. Ответникът е управлявал автомобила без да има задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Поддържа се, че ищецът е поканил ответника да възстанови платеното, но плащане не било извършено.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 5 300,53лв., представляваща възстановеното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане. Иска направените в производството разноски.

Ответникът, в срока за отговор чрез назначения особен представител, не е подал писмен отговор на исковата молба. В откритото съдебно заседание оспорва основателността на иска.

От събраните по делото писмени доказателства се установява от фактическа страна установено следното :

Видно от Доклад за ПТП на 26.02.2012г. преди „Гайсхорнщрасе В“, в Офенбах ам Майн, при излизане на заден ход от паркомясто, лек автомобил с български рег. № С ХМ блъснал мотоциклета на Хелмут Кюнцел, рег. № № OF-KL  . Съгласно отразеното в доклада мотоциклетът е бил паркиран на тротоара. При настъпилото пътнотранспортно произшествие са настъпили повреди на мотоциклета.

От изготвеното експертно становище на вещото лице Г. Б. /л.15-22 от делото/ са видни причинените вреди и тяхната стойност -2 210,29 евро.

От справка   от база   данни   на   информационен   център   към Г. ф. се установява, че за лек автомобил с ДК № С ХМ няма данни да е сключена застраховка „Гражданска отговорност" към 26.02.2012г.

На основание претенция получена от DEUTSCHES BURO Националното бюро на българските автомобилни застрахователи изплатило имуществени вреди ,произлезли от горното ПТП ,в размер на 2710,12 евро с платежно нареждане /л.12 от делото/ ,като Г. ф. е поканен да възстанови горната сума на основание Чл.34 ал.3 ПУДГФ /л.11 от делото/.

През месец декември на 2012г. ищецът заплатил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ /сумата от 5 300,53лева обезщетение по щета № 12-0517/12.

Ищецът е изпратил до ответника регресна покана от 12.05.2017г. за възстановяване на исковата сума,но сумата не е заплатена.

         При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :

        

С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Аналогично ограничение на служебните правомощия на съда беше уредено в отменения ГПК от 1952 г. относно правомощията на касационната инстанция в изричната разпоредба на чл. 218ж, ал. 1, изр. 1. По въпроса за правомощията на ВКС при действието на отменения ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което при проверка на правилността на въззивното решение касационният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от касационната инстанция и без да е било изрично заявено като касационно основание. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, тъй като правомощията на въззивната инстанция при решаването на спора по същество са аналогични на тези на касационния съд при отменения ГПК. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

   Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 288, ал. 1,т.2 б."а" от КЗ/отм./ Г. ф. изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Р. Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б., и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По силата на чл. 288 ал.12 от КЗ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 за определяне и изплащане на обезщетението.

Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ Г. ф. възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Р. Б. и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът като участник в движението с лек автомобил марка „Ровър" с ДК № СХМ, при излизане на заден ход от паркомясто, е блъснал мотоциклета на Хелмут Кюнцел, рег. № OF-KL 23 , паркиран на тротоара.Лекият автомобил марка „Ровър" с ДК № С ХМ не е бил застрахован към датата на ПТП и е с обичайно домуване в Р Б. ,видно от писмо на НББАЗ /л.9 от делото/.От събраните по делото доказателства се установява ,че автомобилът не е имал валидна задължителна „гражданска отговорност на автомобилистите“ ,поради което са неоснователни развитите във въззивната жалба доводи в тази насока.

Вредите са пряк и непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане по вина на ответника. Установява се също, че ответникът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност", поради което ищецът е възстановил на НББАЗ заплатените от последния на Националното Бюро на Ф. Р. Г. застрахователно обезщетение в исковия размер за причинените имуществени вреди. Ответникът е надлежно поканен да възстанови платеното обезщетение на ищеца, но плащане не е извършено.

Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че ответникът не бил поканен надлежно да плати .От представената пред районния съд регресна покана изх.№ГФ-РП 295/12.05.2017 г. до ответника /л.49 от делото/ е видно ,че същият е поканен да заплати сумата от 5302,53 лв.обезщетение в едномесечен срок от получаване на поканата .Поканата е доставена с обратна разписка на постоянния адрес на ответника ,видно от обратната разписка и от удостоверение рег.№RяБ-574/07.04.2017 г. на Отдел „Български документи за самоличност „ към МВР /л.48 и 49 от делото/.

С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да бъде потвърдено.

         Пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски ,тъй като въззиваемата страна не е направила такова искане .

Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №501/17.10.2018 г. по гр.д.№3512/2017 г. по описа на Районен съд-В.

Решението подлежи на касационно обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                              2/