ВЧГРД № 399-2018

Определение по Гражданско дело 399/2018г.

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-13

 

 

Видинският окръжен съд, гражданско отделение

В     закрито       заседание      двадесет и първи януари

две      хиляди      и    деветнадесета  година

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

            

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.С. С.

                                                          2.Г. Й.

 

при секретаря …. и с участието на прокурора    

изслуша докладваното от  съдията М.  

ВЧгражданско дело № 399 по описа за 2018 година

и   за   да   се произнесе, взе   предвид   следното:

 

          Производството по делото е образувано по частната жалба на С. С. М., като пълномощник на Г.С.М. с адрес: *** определение от 26.11.2018г. постановено по Гр.Д. № 978/2018г. по описа на ВРС с което е отхвърлено искането за допускане на обезпечение по предявените по делото искове от Г.С.М. срещу „Б. Б.“ ЕООД гр.С. с правно основание чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗД с обща цена 1 100 392.84 лева.

Поддържа се в честната жалба, че определението е неправилно тъй като съдът не се е съобразил с изискванията на Директива 2000/78/ЕО относно тежестта на доказване в производствата по дискриминация. Поддържа се, че съобразно изискванията на посочената директива съдебния състав не следва да вменява в задължения на ищеца по делото да представя доказателства за изложените факти и обстоятелства, а съда има задължението има задължението да ги разследва. Поддържа се, че тежестта на доказване следва да се осъществи от ответника, когато се представят доказателства за дискриминация. Поддържа се, че съдът погрешно интерпретирал молбата за допускане на обезпечение относно финансовите възможности на ответното дружество, което предвид неговата изключителна финансова възможност при допускане на обезпечението, няма как да има понесени вреди от дружеството.

По делото е постъпило становище по частната жалба от ответната страна „Б. Б. ЕООД в което се поддържа, че по делото липсват доказателства относно вероятната основателност на иска по чл.391, ал.1 от ГПК поради което липсва предпоставка за допускане на обезпечението. Поддържа се също така, че липсват доказателства по отношение на искането за допускане на обезпечение спрямо ответници Р. Д. и Р. Ф. относно недвижимите имоти за които се иска възбрана, като се поддържа, че в исковата молба не е конкретизирано дали посочените по-горе две физически лица са ответници по делото, тъй като се говори за ответна страна и ответно дружество от което може да се направи извод, че същите физически лица не са ответници по делото.

          Окръжния съд,    след като се запозна с оплакванията с частната жалба приема за установено следното:

          Частната жалба е подадена в законноустановения срок и от надлежна страна.

          По същество частната жалба е неоснователна.

          Пред ВРС е предявен иск от Г.С.М. чрез пълномощника си С. С. М. с правно основание чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация срещу „Б. Б.“ ЕООД, Р. Ф. и Р. Х. Д. с цена на исковете 1 100 392.84 лева.

В течение на производството по делото ищцата е поискала на основание чл.389 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на иска за обезщетение за вреди от дискриминационни деяния, като се наложи запор върху паричните средства в банкови сметки на ответното дружество в размер на 1 142 000. 00 лева и налагане на възбрана върху недвижимите имоти собственост на останалите двама ответници – физически лица. Поддържа се, че обезпеченията са необходими тъй като за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо решение. С обжалваното определение ВРС е приел, че по делото не са представени доказателства от които може да се направи обоснован извод за предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, а именно искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, както и не са представени доказателства, относно втората предпоставка за допускане на обезпечение, а именно че за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението. Съдът се е позовал на приложеното по делото решение от 17.05.2018г. на Комисията за защита от дискриминация с което е прието, че не е била осъществена дискриминация по отношение на ищцата, както и се е позовал на цитирани в исковата молба от ищцата обстоятелства че ответното дружество е с изключителни финансови възможности с което се опровергава твърдението, че ищцата ще се затрудни при осъществяване на правата в случай на положително за нея решение.

Окръжния съд приема така изложените съображения от районния съд за законосъобразни и обосновани.

Посочените от съда изисквания за допускане на обезпечение са визирани в разпоредбата на чл.391 от ГПК и са абсолютна предпоставка за уважаване на молба за обезпечение по иск. Окръжния съд не споделя изложените в частната жалба съображения за директно действие в Българското законодателство на Директива 2000/78/ЕО относно задължението на съда да разследва и относно тежестта на доказване, която следва да бъде за ответника. Всички тези изброени съображения, не биха могли да бъдат отнесени към изискванията по производството по допускане на обезпечение, което е отделно от исковото производство и се развива единствено по правилата установени в разпоредбата на чл.391 от ГПК.

В настоящия случай, съдът се е съобразил с изискванията на закона като е извършил преценка на наличните доказателства представени по делото към настоящия момент и правилно и обосновано е приел, че искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства. По делото са представени единствено твърдения на ищцата за осъществена дискриминация по отношение на нея в трудовите правоотношения със съответното дружество. Като писмено доказателство е налице единствено цитираното от първоинстанционния съд решение на Комисията за защита от дискриминация на Р.Б. с което е прието, че по отношение на ищцата не е налице дискриминация в отношенията и с ответното дружество.

Обосновани са и останалите изложени от съда мотиви относно вида на поисканото обезпечение и касаещо нуждата от допускане на такова обезпечение, която в закона е дефинирана ясно, че обезпечение се допуска когато без него за ище3ца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, което е другото необходимо условие за допускане на обезпечение.

По изложените съображения окръжния съд приема, че ще следва да се потвърди определението на Видински Районен съд, което е законосъобразно и обосновано за което ОКРЪЖНИЯ СЪД

 

                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.11.2018г. постановено по Гр.Д. № 978/2018г. по описа на Видински Районен Съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е ОКОНЧАТЕЛНО.

         

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                      2.