ВГРД № 359-2018

Решение по Гражданско дело 359/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 108

                                              

 

Гр. В.

 

                                                                   21.01.2019  

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен   съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на дванадесети декември

две хиляди   и    осемнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                      Членове: С. С.

                                                                    Г. Й.

                                                          

При секретаря В. К.

и в присъствието на прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 359 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на И.В.Л. *** и по насрещна въззивна жалба от В.С.Л. *** против решение № 445/27.07.2018година постановено по Гр.Д.№ 3367/2017г. по о писа на видински Районен Съд.

В жалбата на И.Л. се съдържат оплаквания по отношение на тази част от решението с която съдът е обявил че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на жалбоподателя, предоставил е упражняването на родителските права върху родените от брака деца на майката, определил е режим на контакти на бащата, предоставил е ползването на семейното жилище на майката и жалбоподателят е бил осъден да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата по 150 лева. поддържа, че в тази част решението е необосновано, като съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства. Поддържа, че разстройството на брака е настъпило единствено поради дълбоки брачни провинения на съпругата, която родила извънбрачно дете от друг биологичен баща. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства за виновно поведение на съпруга в брака. По отношение на родителските права се поддържа, че изводите на съда не са съобразени с представените по делото доказателства, а съдът се е позовал единствено на желанието на децата да живеят при майката. Поискано е в обжалваната част решението да бъде отменена, като се постанови че вината за разстройството на брака е единствено в резултат от поведението на съпругата, родителските права върху двете деца да бъдат предоставени на бащата на когото да се предостави и ползването на семейното жилище, а майката да заплаща месечна издръжка за децата по 150 лева.

В насрещната въззивна жалба се съдържат оплаквания по отношение на постановеното от съда че двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Поддържа се, че единствената вина за разстройството в брака е поведението на съпруга, а не поведението на съпругата, тъй като същата е напуснала семейното жилище поради непрекъснат психически тормоз и физически посегателства в продължение на петнадесет години. Поискано е, в тази част решението да бъде отменено и съдът приеме,ь че вината за разстройството на брака е единствено в съпруга.

По делото са събрани допълнителни доказателства във връзка с твърдените от жалбоподателя Л. обстоятелства настъпили след постановяване на решението от ВРС, които са приети от съда.

Окръжния съд след като се запозна с оплакванията в жалбите и събраните доказателства пред ВРС и пред настоящата инстанция приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законноустановените срокове и от надлежни страни, поради което са допустими.

По жалбата на И.В.Л.:

Окръжния съд намира жалбата за неоснователна.

При постановяване на решението първоинстанционния съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като в решението е описал приетата за установена фактическа обстановка по делото и е направил изводи, че двамата съпрузи желаят прекратяването на брака, установява се неговото дълбоко и непоправимо разстройство, като е приел че вината за разстройството на брака е в двамата съпрузи. Съдът е приел, че отношенията между съпрузите са влошени в следствие на поведението и на двамата. Обсъдил е, каква е вината на двамата съпрузи в поведението им през време на брака, и е приел, че виновното поведение на ответника се изразява по отношение на съпруга Л. в упражнен по отношение на съпругата психически тормоз и физическо насилие, за което по делото са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът, е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели П. В. Т. и С. Ц. Х. които при разпита заявяват, че съпругът упражнявал психически и физически тормоз по време на брака, за което се наложило съпругата да потърси медицинска помощ. За тези действия на съпруга, съпругата се е оплаквала както на своята майка свид.Т., така и на майката на съпруга си, свид.Д. За упражненото физическо насилие по делото са представени писмени доказателства, а именно медицинска документация от която е видно, че съпругата е била лекувана в отделение по Хирургия в МБАЛ „С..П.“ АД гр.В. с диагноза „контузио капитис.комоциум церебри-лека степен на тежест“ през 2011г. и през 2012г. видно от лист за преглед в Спешно отделение с диагноза „счупване на костите на носа“.

Пред настоящата инстанция са събрани допълнителни доказателства във връзка с поведението на съпруга, като е представен препис от решение на ВРС от 26.10.2018г. с което е признато за установено по отношение на И.Л., че на 06.09.2018г. е извършил акт на домашно насилие спрямо В.Л., поради което съдът е постановил издаване на Заповед с която на Л. е било забранено да приближава В.Л. на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 6/шест/ месеца.

От така установените доказателства съдът правилно и обосновано е приела с решението че вина за разстройството на брака има съпругът Л..

Съдът приема за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че съдът не правилно е постановил упражняването на родителските права да бъде осъществявано от майката, предоставил и е ползването на семейното жилище и определил издръжка за децата по 150 лева месечно, която същият да заплаща. За да приеме, че родителските права следва да се упражняват от майката, съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимите родителски качества, но е акцентирал върху възрастта на децата, взел е предвид изявленията на децата при изслушването им в съдебно заседание, които са заявили че желаят да живеят при майката, както и качествата на майката, която съдейства за поддържане на контакти с бащата, а така също е отчел и обстоятелството, че и двете деца са момичета, които са във възраст в която е необходим постоянен контакт с майката. След като е предоставил упражняването на родителските права на майката, съдът е предоставил и ползването на семейното жилище от майката и децата и е определил режим на контакти на бащата с децата, който е съобразен с тяхната възраст. При определяне на издръжката съдът е приел, че за цялостната издръжка на всяко от децата са необходими по 290 лева месечно, като е разпределил участието на всеки от родителите и е приел, че бащата следва да осигурява месечна издръжка по 150 лева, а майката останалата сума. Във връзка с тази част от оплакванията на жалбоподателят Л. пред настоящата инстанция е представено писмо от РП гр.В. в което се посоча, че РПВ. е образувала ДП по отношение на Л., тъй като не е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в размер на повече от 2/две/ месечни вноски – престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което обстоятелство навежда на извода, че бащата не би полагал необходимите грижи за двете деца за което се изисква усърдие и постоянство. След постановяване на решението от ВРС, по искане на жалбоподателят Л. е изготвен нов социален доклад по негов сигнал в който социалните работници са установили, че няма установен риск по отношение на децата, същите заявяват че живеят добре с майка си и тя се грижи за тях, както и че виждат редовно баща си и майката не пречи на контактите с тях.„

По насрещната въззивна жалба на В.С.Л.:

Съдът намира насрещната въззивна жалба за неоснователна.

При постановяване на решението РС е обсъдил поведението на всеки един от съпрузите по време на съвместното им съжителство, като правилно и обосновано е приел, че вината за разстройството на брака е и на двамата съпрузи. Безспорно се установява по делото и не се оспорва от съпругата, че същата през 2016г. е напуснала семейното жилище и установила извънбрачни връзки с друг мъж от когото е родила дете. Това обстоятелство окончателно е отчуждило съпрузите и е довело до направения всеки от двамата извод, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като пред ВРС искът е предявен от съпругата, а с отговора на исковата молба, съпругът е подал насрещна искова молба с която също е поискал бракът между страните да бъде прекратен. Изложените от двамата съпрузи основания говорят, че и двамата не желаят да правят усилие за заздравяване на брака и са установили отношения помежду си, които не е възможно да послужат за заздравяване на брака, поради което съдът е прекратил същия по вина и на двамата.

С оглед на изложените по-горе съображения Окръжния съд приема, че решението постановено от ВРК в обжалваните му части е правилно като законосъобразно и обосновано поради което ще следва да бъде потвърдено.

Страните не си дължат разноски за тази инстанция.

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445 от 27.07.2018г., постановено по гр.дело № 3367/2017 г. по описа на Видинския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК, по отношение на предоставяне на родителските права на родените от брака деца.

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

         2.