ЧНД № 184-2017

 

 

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 117

 

 

Видинският окръжен съд – наказателно отделение в закрито заседание       на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година, разгледа еднолично от окръжния съдия Л. Л.                                  ЧНД № 184 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:

               С постановление №384/2009 от 25.05.2017г., Окръжна прокуратура – Видин, на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратила наказателното производство по ДП № ЗМ-715/2009г., по описа на РУ на МВР – Видин, образувано срещу В.М. Б., затова че на 10.06.2009г. в гр. Видин, на ул. „Ж“ при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил телесна повреда на велосипедиста И.Л. И. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С постановление от 25.06.2009г. на РП – Видин, ДП е изпратено по компетентност на ОП – Видин, с оглед настъпилата на 11.06.2009г. смърт на пострадалия И.Л. И..

            От адвокат Ц.И.Л. - Овчаровадъщеря и наследник на починалия И.Л. И. – пострадало лице по ДП № ЗМ-715/2009г., по описа на РУ на МВР – Видин, в срок /видно от печата върху пощенския плик, приложен по делото, жалбата е подадена по пощата на 15.06.2017г./е подадена жалба против цитираното постановление за прекратяване на ОП – Видин. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление. Иска се обжалваното постановление да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагане на закона.

            Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не с оглед на повечето оплаквания които са визирани. Не е в правомощията на Съда в настоящото производство да взема отношение по организация на разследването на ДП, по искания за отводи на органи на ДП и по съхранение на веществени доказателства, иззети по ДП. В настоящото производство, законодателят е ограничил съдебното произнасяне само върху обосноваността и законосъобразността на проверяваното постановление за прекратяване на наказателното производство, за разлика от процесуалния регламент на редовния инстанционен контрол в съдебната фаза на процеса. Обратното, постигнато чрез допускането на разширяване приложното поле на проверката, би довело до изземване от съда на функциите на наблюдаващия конкретното производство прокурор, като негов ръководител, а това е недопустимо     

               ДП е образувано за престъпление против транспорта. В случая, след изясняване на фактическата обстановка е необходимо да се прецени какви нарушения на ЗДП и ППЗДП са допуснати от участниците в ПТП и кое от нарушенията е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.

           Макар, че в голяма степен са изпълнени задължителните указания, дадени в предишни определения на Съда към органите на ДП, ВОС, като отчита и трудността за разследването предвид изминалия 8 годишен период от събитието, намира, че на настоящия етап от процеса не е изяснена оптимално фактическата обстановка, при наличие на възможност това да бъде сторено. Поради това не би могло да се направи правилен извод за наличие или не на съставомерно поведение на лицето срещу което е образувано ДП.

           Окръжна прокуратура – Видин, видно от атакуваното постановление, приема, че липсва виновно поведение от страна на водача на автомобила – В. М. Б., тъй като ПТП е настъпило единствено вследствие неправомерното поведение на починалия И.Л.И., който: „…В един момент непосредствено след завоя, когато се намирал на около 9,40м. пред автомобила, велосипедиста навлиза странично от ляво на дясно в лентата за движение на лекия автомобил, респективно в опасната му зона за спиране.“ Макар визираните обстоятелства да са в унисон с доказателствата по делото до момента и заключенията на комплексана съдебно автотехническа и медицинска експертиза, то е следвало да се изследват и обсъдят други обстоятелства, предхождащи горните и свързани с поведението на двамата участници в ПТП. В постановлението на прокурора е описано следното поведението на велосипедиста- пострадалия И., до момента на включването в движението на ул. „К А. Б“: „…По същото време от продължението на улица „Цар Симеон велики“, която е без предимство и е сигнализирана със знак /стоп/ Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, велосипедиста Иван Иванов, движейки се със скорост от около 8 км/час също навлиза в кръстовището с цел включване в движението по същата улица „Княз Александър Батемберг“. Съдът намира, че е било необходимо да се изследва и обсъди начина по който велосипедиста е навлязъл и преминал през кръстовището, навлизането му в платното на автомобила, и последващото му движение до настъпването на конфликта, като се даде отговора на въпроса: велосипедиста съобразил при това свое движение пътните знаци и маркировка, нарушил ли е правила за движение по пътищата и кои. Отговор на тези въпроси липсва в прокурорското постановление, а те са от особена важност при преценка на момента в който поведението на велосипедиста е следвало да се възприеме като опасност за движението. Прокурора правилно се е позовал на ТР № 28/1984г. на ОСНК, респ. че моментът на възникване на опасността за движението се определя по фактически, а не по формални критерии, т.е. моментът на възникване на опасността винаги се определя конкретно, а не абстрактно и е различен в зависимост от фактическата обстановка и нейната преценка. Именно в тази насока, Съдът намира, че на настоящия етап е необоснован извода на прокурора, че опасността в конкретния случай в условията на ПТП от 10.06.2009г. е възникнала в момента на навлизане на велосипедиста странично от ляво на дясно в лентата на движение на автомобила /средната/ лента и свободна лява лента. С оглед конкретиката на случая, този извод не се подкрепя от наведените доводи в постановлението: Б. като водач на МПС, който се движи по път с предимство по принцип не е длъжен да очаква неправомерно навлизане в лентата си на движение; придвижването на едно превозно средство по пътя, който е без предимство, не съставлява по начало възникване на опасност, защото останалите водачи очакват водача на ППС да прояви правомерно поведение; наличието на отлична видимост и възможност водача на МПС да види от голямо разстояние велосипедиста не означава, че за него е възникнала опасност за движението, движейки се с скорост 8 км/ч. не е представлявал опасност за водача на МПС.

            По отношение на велосипедиста, Б. е казал следното: „…При вземането на завоя, непосредствено зад ЖП-гарата, в един момент от лявата ми страна излезе под ъгъл велосипедист, който ми отне предимството и се удари в левия калник на автомобила ми“ /показания от 29.07.2009г./; „…В момента преди сблъсъка, видях, че велосипедистът е почти доближил под остър ъгъл от ляво автомобила ми и е налице реална опасност от сблъсък…..Като водач на МПС във всеки един момент следя за пътната обстановка и евентуалните конфликтни ситуации на пътя. В тази връзка, първоначално приближаващия колоездач не бе потенциална опасност, тъй като в началото пътното платно беше чисто, преди да направя завой на дясно. Впоследствие, колоездачът се появи, като се движеше директно към автомобила ми, без изобщо да прави опити да спре или да ме заобиколи“ /показания от 10.08.2016г./; „…Колоездачът се появи, като се движеше директно към автомобила ми, без изобщо да прави опити да спре или да ме заобиколи “ /показания от 14.02.2017г. Видно от заключението на КСАТМЕ, Бързийски, като водач на автомобила, непосредствено преди да завие на дясно и да се включи в движението по улица „Княз Ал. Батенберг“ е имал отлична видимост към кръстовището, имал е обективна възможност да проследи движението на велосипеда по цялото протежение на площада, включително и да възприеме момента, в който пострадалия И. е предприел маневра „завой наляво“. При това положение, още веднъж следва да се положат усилия да се изясни какво е било движението на велосипедиста, като се преразпита свидетеля Б., които би могъл да интерпретира преки впечатления за следните значими обстоятелства: в кой момент е възприел велосипедиста /не като опасност, какъвто въпрос вече е поставян, а изобщо/; от коя страна /улица/ велосипедиста е навлязъл в кръстовището; Б. проследил ли е неговото движение. Конкретно такива въпроси не са поставяни и относно тези важни обстоятелства свидетеля не е дал показания.

           Следва да се даде отговор на въпроса, водача на автомобила забелязал ли е пострадалия и неговото движение, преди момента на навлизането му в средната лента на движение на автомобила. Пострадалия е възрастен човек, който не може рязко и внезапно да промени движението си с велосипеда, и то по изненадващ начин, респ. да навлезе изневиделица в лентата на автомобила. Освен това, водачът на автомобила е имал практически неограничена възможност да забележи и проследи движението на възрастния велосипедист и да съобрази както скоростта си, така и цялостната пътна обстановка, свързана с присъствието на пострадалия, за което са налице правни норми, задължаващи го да стори това /чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП/. Той е следвало да съобрази движението от ляво на възрастния велосипедист със старо необорудвано колело, движещ се целенасочено, без да дава признаци, че ще намали или спре, както и наличието на паркирани автомобили в дясната лента, ограничаващо възможността на водача за реакция и за извършването на т. н."спасителни маневри", ако би се стигнало до тях.

            Следва да се има предвид, че е налице съществена разлика в конструктивните елементи на пътните платна и в пътната маркировка на процесното място към датата на катастрофата през 2009г. и понастоящем, което е от значение за изясняване на фактическата обстановка. Видно от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие от 10.06.2009г., налице е тротоар около мемориалния комплекс. Този тротоар, който е от значение за ширината на пътните платна, впоследствие е премахнат и липсва на снимковия материал в заключението на КСАТМЕ. Видно от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие от 10.06.2009г., също така, от към посоката на движение на велосипеда, на мястото на навлизането му в платното на движение на автомобила, същото е разграничено с напречна маркировка, наподобяваща „линия за изчакване“ /М 7/, отнасяща се за ППС /както в случая велосипедиста/ насочили се за навлизане в платното на движение на автомобила. Понастоящем тази маркировка не е налична и липсва на снимковия материал в заключението на КСАТМЕ. Видно от писмо на Община – Видин /л.43 от ДП/ е дадена информация за организацията на движението в град Видин към 2009г. на кръстовището на ул. „Ж“ и „Княз Александър Батенберг“, като са посочени пътните знаци с които е сторено това. Би следвало да се поиска допълнително информация за организацията на движението на процесното място, чрез напречната и надлъжна маркировка към оня момент.

           След евентуален преразпит на Б, и след информация за конструктивните елементи на пътните платна и за организацията на движението на процесното място, чрез напречната и надлъжна маркировка, към 10.06.2009г., би следвало КСАТМЕ да даде допълнително заключение, относно скоростта за движение на автомобила, опасната зона за спиране на автомобила, и възможността на водача на автомобила да предотврати ПТП, при хипотезите, че велосипедиста е станал опасен за движението: а/ когато се намирал в непосредствена близост до платното за движение на автомобила; б/при навлизане в платното за движение на автомобила. В случая е необходимо да се изясни, къде се е намирал автомобила в момента в който велосипедиста е бил непосредствено пред платното за движение на автомобила, а не едва когато навлязъл в лентата на автомобила.

           Позоваването на наличието на опасна закона за спиране, може да бъде основателно, ако водача на автомобила не се е поставил сам в невъзможност да предотврати произшествието, като се изясни въпроса за възможността му да съобрази присъствието на възрастния велосипедист преди попадането му в опасната зона и съответно скоростта си в тази връзка, както и цялостното си пътно поведение.

           Съдът намира, че извода в прокурорското постановление, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК на настоящия етап е необоснован, тъй като не е установено по безспорен начин, че е непредотвратимостта на удара се дължи на случайно събитие, а не на виновно поведение.

                За изясняване на казуса следва стриктно да се изпълнят разпоредбите на чл.107, ал.1, ал.3 и ал.5 от НПК, След извършване на горното ОП – Видин следва да прецени евентуалното приложение на чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК или реализирането на други от правомощията на прокурора уредени в глава ХVІІІ от НПК, тъй като приложението на цитираната норма на настоящия етап сочи на необоснованост и незаконосъобразност. С оглед горните съображения, постановлението на ОП – Видин следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокурора, като се изпълнят визираните по – горе указания.

            Предвид горното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК, Съдът

           О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОТМЕНЯ постановление №384/2009 от 25.05.2017г., Окръжна прокуратура – Видин, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-715/2009г., по описа на РУ на МВР – Видин, образувано срещу В. М. Б, затова че на 10.06.2009г. в гр. Видин, на ул. „Ж“ при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил телесна повреда на велосипедиста И. Л. И. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.            ВРЪЩА делото на ОП – Видин за изпълнение на указанията визирани в обстоятелствената част на определението.

            Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

           

            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: