ГР.Д. № 299-2018

Решение по Гражданско дело 299/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-1

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Гр.В.

 

15.01.2019 г.

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на  единадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           Председател : Г. Й.

                                                    Членове :1.

                                                                      2.

при секретаря   И. К............................... и с участието на прокурора М. И. .............................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №299    по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

          

Производството е по реда на Глава 28 ГПК „Поставяне под запрещение”.

Делото е образувано по исковата молба на В.Ц.П. с ЕГН ********** и М.В.И. с ЕГН **********.*** против М.М.В. *** с ЕГН ********** с правно основание Чл.5 от ЗЛС във вр. е чл.336. ал.1 от ГПК.

В исковата молба се поддържа ,че М.М.В., роден на *** г. в гр.В. е син на ищците ,че с ЕР №0678 от 038/22.02.2018г. на ТЕЛК при М. ..С..П." АД. В. е освидетелстван с диагноза „параноидна шизофрения" и че му е определена ТРН 80 %.Поддържа се ,че заболяването му датира от 1994 г. и че когато пиел лекарствата, които са му назначени ,нямало проблем, но когато ги спирал, започвал да употребява алкохол и кафе в големи количества и ставал избухлив и раздразнителен и опасен не само за себе си, но и за околните.При един подобен случай М.В. разбил вратата на къщага с чук и тръгнал с него към рождената си майка. Бил негоден за упражняване на професионален труд,никога не бил работил дори един ден. Невъзможно било да му се повери някаква задача в домакинството и той да я свърши,бил безотговорен .Като изхарчвал парите от пенсията си, започвал да изнася вещи от в къщи. Така продал златни накити и други ценни предмети.Заканвал се на родителите си ако не му дават пари,подлагал ги на системен психически и физически тормоз ,заканвал им се с побой и убийство, а на няколко пъти и осъществил насилие спрямо тях.Поведението му ставало все по-често неадекватно.Състоянието му не му позволявало да ръководи действията и постъпките си и не можел сам да се грижи за своите работи.

Иска се да бъде постановено съдебно решение ,с което М. М. В. да бъде поставен под пълно запрещение.

Ответникът,редовно призован ,не е взел становище по делото.

Становището на представителя на Видинската окръжна прокуратура е за уважаване на иска и поставяне на ответника под ограничено запрещение.

 

След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът приема за установено от фактическа страна следното :

М.В. е проследяван и лекуван амбулаторно в АСМП-ИП-Психиатрия д-р Н. от 2000г. по повод обстряне на параноидно- халюцинаторна симптоматика и поведенческа дезорганизация. Анамнезата за шизофренно заболяване е с голяма давност / 1994г. / когато по повод на психотична симптоматика М.В. е лекуван стационарно в Психиатрична болница- Л.. След дехоспитализацията е консултиран с хабилитирано лице в Медицинска академия- С., където е поставена диагноза шизофрения и е препоръчано депо невролептично лечение. От 2000г. амбулаторното лечение и проследяване са провеждани към АСМП-ИП- Д-р Н. Н.,***. М.В. приемал различни терапевтични схеми с „Ниполепт“ и „Лепонекс“, а от 2007г. е на „Флуанксол Депо“ 20мг/2млХ1 амп. и.м на 15 дни, „Акинестат“ и ситуативно „Елениум“. От 2011г. е на инжекционно лечение с дългодействащ депо невролептик-„Херlion“ 150 мг. 1 амп. и.м на 30 дни. Последният преглед към практиката е на 30.04.2018 г. Въпреки редовния прием на лекарства М.В. е потиснат, себеизолиран, със занемарена лична хигиена, злоупотребява с алкохол и цигари, скитал се по улиците, бил словесно агресивен предимно към родители и близки. Според вещото лице се нуждае от контрол, подкрепа и подходяща социална среда.

От м.09.2018г. М.В. е настанен в Социален дом от семеен тип за лица с хронични психични болести. Той може да чете и да пише, комуникира безпроблемно вербално и невербално, разпознава стойността на паричните знаци, ориентира се в обстановката без придружител, рядко поддържа ограничени социални контакти извън семейството и близките. Същият по принцип взема предписаните му лекарства, но се нуждае от контрол и подсещане.

При проверка в Картотеката и Архива на Психиатрично отделение- гр. В., се установява от вещото лице, че на името на М. М. В. има издадено диспансерно досие ЛАК № 5970 от 14.02.1995г. когато е заведен на диспансерен учет. Лекуван е многократно амбулаторно и стационарно- от 1994г. до 2018г. повече от 20 хоспитализация, като две от тях по принудителен ред по 3акона за здравето.

Според вещото лице са налице безспорни данни за наличие у М.В. на тежка, хронично протичаща психична болест -параноидна шизофрения,която въпреки приложените лечения е довела до личностова промяна и социална дисфункция. Заболяването е с голяма давност.М.В. се нуждае от обгрижване, контрол и подкрепа в ежедневното му функциониране. Психичната болест е довела до продължително разстройство на съзнанието, личностова промяна и социална дисфункция от такава степен и вид, че не му позволяват да разбира напълно свойството и значението на действията който извършва, както и да се самообслужва ефективно и да се грижи пълноценно за своите интереси. В същото време според вещото лице не са изпълнени критериите за поставяне под пълно запрещение. Способен е само от части самостоятелно да осъществява своите права и задължения. Поради естеството и степента на дефиците си, трудно се ориентира в по- сложна обстановка и не е в състояние да взема решения, чрез които да защитава ефективно своите права и интереси. Според вещото лице на налице медицинските критерии за поставяне на М. М. В. под ограничено запрещение.

От разпита на свидетелите Й. Г. В. и Е. В. М. се установява ,че М.В. многократно е изпадал в неадекватно състояние ,че в това състояние ходел в дома на брат си през нощта и е настоявал да му отворят вратата , хвърляйки и с камъни по прозорците и искайки да му дадат цигари, пари и алкохол. След преминаване на кризата той не можел да оцени адекватно действията си,нямал критично отношение към извършеното и считал, че винаги е прав и че всичко, което направи,е нормално.За много от нещата, които е направил, нямал ясен или никакъв спомен,помнел само ако е имало някакви скандали. М.В. не е в състояние да полага труд и ако отивал да работи някъде,си тръгвал по някое време и не се чувствал длъжен да спазва трудова дисциплина. След тръгването си можел пак да отиде на работа след няколко дена.Ако бъде помолен на помогне в къщи, например като прекопае нещо, той работел малко и след това казвал, че си има някаква работа и зарязвал започнатата работа. Не бил в състояние да извършва целенасочена трудова дейност, защото много бързо губел концентрация и интерес от работата-най -много да пренесе някаква вещ от едно място на друго, но и това правел трудно. По принцип се съгласявал, когато близките му дават съвети, но бързо забравял и правел каквото си поиска.

Много пъти се е случвало майката на М.В. да плаче по телефона и да моли снаха си –свидетелката Й. В. да дойда при нея в дома ѝ и да и да помага и да се оправя с М.В.. Случвало се е и майката да идва да спи при снаха си когато той ставал агресивен към нея. М.В. дружал с алкохолици и криминално проявени ,които го карали да пие и тогава той ставал много агресивен,не искал да пие лекарствата и се налагало да му се бият инжекции. След употреба на алкохол лекарствата не действали и тогава той ставал още по-агресивен-постоянно викал и крещял и в къщи ,и по улиците. Ходел по съседи и искал пари и цигари. Всеки от съседите се страхувал от него и се стремял да го избягва в квартала.

М.В. чупел телевизорите и казвал, че някой го следи от там,по същата причина чупел и огледалата . Завесите в дома му били постоянно пуснати, защото твърдял, че някой го следи.

За да си осигури пари за алкохол, той продавал покъщнина на безценица.Не можел да направи реална преценка на каквото и да било,като можел напр. да продаде лека кола за една бира.Продал пералня, палто, златни пръстени и други вещи на майка си на безценица. Като си вземел пенсията, я похарчвал още същия ден и на другия ден започвал да иска пари и цигари от близките си и от съседи и случайни минувачи.Не можел да направи реална преценка за какво да похарчи парите си, ако има такива. Всички налични пари ,дори и на по-значителна стойност,ги похарчвал същия ден .

         Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на свидетелите Й. Г. В. и Е. В. М., от представените с исковата молба документи и от заключението на вещото лице д-р Н.Н. .

При личното си възприятие на ответника Съдът констатира,че отразеното в посочените по-горе медицински документи отразява обективната истина-ответникът комуникира вербално и невербално, разпознава стойността на паричните знаци, ориентира се в обстановката без придружител, но че в същото време не може да разбира напълно свойството и значението на действията който извършва, както и да се самообслужва ефективно .

 

         Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от лице ,което има правен интерес с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен:

Съгласно чл. 5 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

За да се постави едно лице под запрещение - пълно или частично, е необходимо едновременно да са налице две условия. Първото е очертано от т.нар. медицински критерий - то да е болно от слабоумие или душевна болест. Слабоумието е умствена недоразвитост от раждането, като идиотия, инбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест (психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.Второто кумулативно необходимо условие, за да се постави едно лице под запрещение е наличието на правния критерий - то да не може да се грижи за своите работи. Преценката за това се прави от съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установения в него ред, т.е. лицето следва да се държи нормално. Поставянето в зависимост на кумулативност на двата законови критерия по чл. 5 от ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или (и) душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи – в този смисъл Решение № 379 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д.

Болестното състояние от атеросклерозата не е психична, а неврологична болест. Тя не е еднозначна и със слабоумието, освен ако вследствие на атеросклерозата е настъпило и дементно състояние, и то такова, което да води до извод за изразено слабоумие, пречка да се ръководят постъпките от страна на болното лице /Решение № 1270 от 20.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. Ф./.

При така изяснената фактическа обстановка, събраните по делото доказателства – медицинските документи и придобитото лично впечатление на съда за състоянието на ответника, последният се преценява като не напълно недееспособен и с оглед охраняване на интересите му следва да бъде поставен под ограничено запрещение с произтичащите от това законни последици.Основанията за това са :

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че М.В. страда от тежка, хронично протичаща психична болест параноидна шизофрения ,която въпреки приложените лечения е довела до личностова промяна и социална дисфункция. Заболяването е с голяма давност.М.В. се нуждае от обгрижване, контрол и подкрепа в ежедневното му функциониране. М.В. може да чете и пише, комуникира безпроблемно вербално и невербално, разпознава стойността на паричните знаци, ориентира се в обстановката без придружител.Психичната болест е довела до продължително разстройство на съзнанието, личностова промяна и социална дисфункция от такава степен и вид, че не му позволяват да разбира напълно свойството и значението на действията който извършва, както и да се самообслужва ефективно и да се грижи пълноценно за своите интереси. В същото време не са изпълнени критериите за поставяне под пълно запрещение,тъй като М.В. е способен само от части самостоятелно да осъществява своите права и задължения , трудно се ориентира в по- сложна обстановка и не е в състояние да взема решения, чрез които да защитава ефективно своите права и интереси.М.В. не е в състояние да преценява правилно пазарната стойност на вещите и да ги продава по нея и като правило извършва неадекватна и нееквивалентна размяна на материални блага –горното поставя в опасност неговите интереси и налага поставянето му под ограничено запрещение.

С оглед разпоредбата на  чл. 338, ал. 3 от ГПК, след влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството-Община В..

Водим от горното и на основание Чл. 338 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М.М.В. *** с ЕГН ********** .

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

Препис от решението, след влизането му в законна сила, да се изпрати на органа по настойничеството към община гр. В.. (кмета на същата или упълномощено от него длъжностно лице), за учредяване на попечителство.

 

                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :