ВНОХД № 178-2017

         Р Е Ш Е Н И Е   №99

  

           гр. Видин 12.07. 2017 г.

 

                   В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в   публично

заседание на шести юли, през две хиляди и седемнадесета година,

в    състав:

 

Председател: И. И.

 

       Членове: Л. Л.

 

                                                                                 Р. Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             при секретаря   Н.К.   и в присъствието на прокурора В. Д.,   като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №178 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

              С присъда №298, постановена на 09.05.2017г. по н.о.х.д.№357 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин, подсъдимият М.З.В., ЕГН **********, е признат за невинен, в това, че на 18.10.2016г. на ГКПП – Дунав-мост, Видин-Калафат, управлявал товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с *, като си служел с два броя контролни знаци – рег.№ ДК №*, поставен на автомобила, неиздадени от съответните органи, за което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9, ал.2, предл.2-ро от НК, съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.345 от НК.  

               Съдът на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК е отнел в полза на държавата веществените доказателства – два броя табели със съдържание „А5336МТ“.

               В законоустановения срок е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Видин срещу горепосочената присъда, в който се сочи, че същата е необоснована, тъй като приемайки, че престъплението е малозначително и не е общественоопасно, съдът не съобразил правилно основните предпоставки за приложение на тази разпоредба и съответно неправилно е оправдал подсъдимия.

                 Второто оплакване е, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон тъй като от съдържанието на обвинителния акт е категорично доказано, че чл.9, ал.2 от НК е неприложим.

                   Със протеста се иска от съда да отмени атакуваната присъда на Видински районен съд, и да признае подсъдимия М.З.В. за виновен в извършване на престъплението, за което Районна прокуратура – Видин му е повдигнала обвинение в първата инстанция.

             По делото е постъпило възражение против въззивния протест от подсъдимия, с което на първо място твърди, че относно статута на съдимост, по отношение на всички присъда, вписани в свидетелството за съдимост, е изтекла давността по закон и поради това счита, че е неосъждан, което обстоятелство следва да се приеме като смекчаващо отговорността му обстоятелство. На второ място намира, че становището на прокуратурата в протеста относно това дали е налице нормата на чл.9, ал.2 от НК е неправилно, тъй като в случая се касае за занижена обществена опасност както на деянието, така и на неговата личност. Иска се потвърждаване на оправдателната присъда.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така подадения протест и настоява атакуваната присъда да бъде отменена и постановена оправдателна присъда.

                   Противната страна по протеста подържа чрез защитника си – адвокат Витан Г. ***, атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, както и изложените съображения във възражението от 06.06.2017г., приложено по делото.

               Видинският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.314, ал1 НПК, като провери правилността на решението и предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

 

                   Протестът е подаден в законоустановения срок от Районна прокуратура Видин, която страна има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същият е допустим. Разгледан по същество е неоснователен, имайки в предвид следните съображения:

           По служебната проверка на присъдата.

Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвокупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и която въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият не е виновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение, като е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно това, че са налице всички обстоятелства покриващи хипотезата на чл.9, ал.2, предложение „второ“ от НК.

 

         По оплакванията в протеста:

               Основните оплаквания, както бе посочено по-горе са, че същата е необоснована, тъй като приемайки, че престъплението е малозначително и не е общественоопасно, съдът не съобразил правилно основните предпоставки за приложение на тази разпоредба и съответно неправилно е оправдал подсъдимия. Настоящият състав намира това оплакване за неоснователно поради следните си съображения: както е известно, в разпоредбата на чл. 9 ал.2 са дадени два алтернативни състава, които изключват престъпността на деянието.
Наличието или малозначителност или явна незначителност се определя от всички факти и обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Това се отнася и до обществената опасност на самия деец (неговото поведение след извършването на деянието, предишна съдимост, социално положение, възраст и т.н), както и до конкретно извършеното (като например абслоютната стойност на предмета на престъплението е прекалено малка). Всички те в своята съвкупност, а не поотделно очертават една по – ниска степен на засягане на обществените отношения и затова законодателят е счел за неоправдано използването на наказателна репресия и ги е определил като непрестъпни. В конкретния случай се твърди в протеста, че деянието по чл.345 от НК е с висока обществена опасност, предвид факта, че от тях могат да настъпят сериозни последици. Но дали е така в конкретния случай? Нали именно това е имал предвид законодателя при определяне на явната незначителност, а именно - че тя следва да се преценява конкретно на базата на всички факти и обстоятелства, които се отнасят до конкретното извършено деяние. Правилно първоинстанционният съд се е мотивирал и подробно се е спрял на фактите и обстоятелствата, на базата на които приема, че деянието и неговата обществена опасност е явно незначителна: че от него не са произтекли никакви, а не сериозни последици, че подсъдимият е нарисувал табелите с истинските данни в тях, че същият е дал подробни признания и обяснения във връзка с необходимостта да си направи тези табели, че веднага когато получил табелите се обадил в Гранична полиция, че имал намерение да поиска транзитни номера в КАТ-Видин, но граничния полицай го разубедил и му обяснил, че няма да му дадат такива, тъй като автомобилът му вече е регистриран и не можело по закон. В тази насока правилно първостепенният съд е приел обясненията на подсъдимия като годно доказателстено средство с оглед това, че същите кореспондират с другите доказателства по делото.

               Второто оплакване е, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон тъй като от съдържанието на обвинителния акт е категорично доказано, че чл.9, ал.2 от НК е неприложим, без да бъдат посочени конкретно кои факти и обстоятелства от обвинителния акт показват неприложимостта на тази разпоредба.

           Въззивният съд намира и това оплакване за неоснователно, тъй като на базата на фактическите обстоятелства първоистнационният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2, предл.2 НК. Обоснован е извода на ВРС, че подсъдимият само формално е осъществил състава на престъплението по чл.345, ал.,1 от НК - респективно налице е втората форма на изпълнителното деяние – служи си с табела, неиздадена от съответните органи. Действително, същият сам е нарисувал регистрационните табели, но с истинските данни, и ги е поставил на автомобила, което било единствения вариант да се прибере в Република България с този автомобил. Настоящият състав намира, че деянието е извършено с това действие, доколкото престъплението е резултатно и престъприя резултат се изчерпва с окачването на нередовния знак. Същевременно въззивният съд се солидализира със становището на първостепенния съд относно възможността да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2, предл.2 от НК. Тази разпоредба се прилага тогава, когато деянието формално осъществява признаците на престъпния състав на съответната правна норма, но същото не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай ВРС е приел, че е налице втората хипотеза по чл.9, ал.2 НК - че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Наличието на малозначителност се определя като се съобразят всички фактически обстоятелства, които се отнасят до конкретното деяние и затова за достигнатата степен на обществена опасност следва да се прецени какъв е обекта на посегателство, степента и обхвата на неблагоприятното въздействие върху него, начините и средствата на въздействие, особените качества на субекта, допълнителни неблагоприятни последици и др. В настоящия случай ВРС правилно е отчел с оглед спецификата на случая, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Съобразени са мотивите на дееца – поради невъзможност да се прибере в Република България с автомобила без изработените от него табели, поради кражба на истинските. Затова и ВОС намира, че тези обстоятелства обуславят правилния и законосъобразен извод на ВРС, че обществената опасност на деянието е явно незначителна.

               В този аспект ВОС счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2, изр.2 НК   е израз от и на потвърждение на това, че формалното криминализиране на едно деяние не е достатъчно само по себе си, за да бъде то престъпление. Необходимо е съответното деяние съдържателно да разкрива висока степен на обществена опасност. В настоящия случай по посочените по- горе съображения ВОС счита, че следва да се приеме тезата за формалното осъществяване на признаците на състава на разпоредбата на чл. 345 ал.1 НК и че обществената опасност на деянието е явна незначителна, респ. че не следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия.

               По тези съображения ВОС намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице деяние по смисъла на чл. 345, ал.1 НК. Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са след събиране и проверка на всички възможни доказателства. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, налагащи отменяването на решението и връщането на делото за ново разглеждане, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло в съответствие с изложените по-горе съображения..

               Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал.5. вр.чл. 334 т.6 вр.чл.338 НК, Видинският окръжният съд

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №298, постановена на 09.05.2017г. но н.о.х.д.№357 по описа за 2017г. на Районен съд – Видин.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.     

 

      

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

  1.