ВНОХД № 284-2018

Решение по Наказателно дело 284/2018г.

                   Р Е Ш Е Н И Е   №107

  

                             гр. Видин 07.01. 2019 г.

 

                  В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в публично

заседание на седми януари, през две хиляди и деветнадесета година, в     състав:

 

                                                            Председател: И.И.

 

                                                             Членове: Л.Л.

 

                                                                             Р.Д.                                                                                                                                                                                                                                                                                 при секретаря   А.А.   и в присъствието на прокурора В.В., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №284 по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

          С присъда №428, постановена на 03.10.2018г. по н.о.х.д.№1109 по описа за 2018година на Районен съд – Видин, подсъдимият М.А.М., ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 12.01.2018г. около 20.00часа в град Видин при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „****, модел „*****“, с рег.№*****, лична собственост, по булевард „****“, с посока на движение от бензиностанцията на „*****“ към изхода на град Видин, в района на кръстовището на булеварда с изхода от ж.к.“****“/входа към ж.к.“*****/, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т1 от Закона за движение по пътищата: Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата:“Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.; чл.6, т.1, п.4 и 5 от Закона за движение по пътищата: „участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка“; чл.20, ал.2, от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.; чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата: „При приближаване към пешеходната пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, да намали скоростта или спре“. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Ц.Т. ***, изразяваща се в счупване на горния клон на лява срамна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, пр.8,б.“а“, пр.2, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 въ вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.5, ал.1, т.1, с чл.5, ал.2, т.1, с чл.6, т.1, пр.4 и 5, чл.20, ал.2 и л.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата, поради което на посочените основание и във дръзка с чл.36 и чл.54 от НК, съдът го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 3/три/ месеца. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът е намалил така наложеното наказание с една трета и е постановил окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10/десет/ месеца, чието изтърпяване съдът на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил за срок от три години. Съответно на основание чл.343гвъв вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК, съдът е лишил подсъдимия М. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 10/десет/ месеца.

На основание чл.59, ал.4 НК, съдът е приспаднал от времето, през което подсъдимият М.А.М. е бил лишен от това му право по административен ред.

Съдът е осъдил подсъдимия по делото да заплати на гражданския ищец Д.Ц.Т. сумата от 6000/шест/ хиляди лева, представляващи нанесени неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние от страна на подсъдимия, изразяващи се в болка и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 12.01.2018г. до окончателното издължаване, като граждански иск до пълния му размер от 20000лева съдът е отхвърлил като необоснован и недоказан, както и сумата от 800/осемстотин/ лева представляваща направените разноски за повереник с оглед представеното пълномощно.

Съдът е осъдил подсъдимият М. да заплати сумата от 240/двеста и четиридесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на бюджета по сметка на Районен съд – Видин, както и го е осъдил да заплати в полза на ОД на МВР Видин направените разноски по делото от 80/осемдесет/ лева във връзка с изготвянето на СМЕ и сумата от 234.60/двеста тридесет и четири лева и шестдесет ст./ лева за изготвянето на съдебно-техническа експертиза.

По така постановената присъда в законоустановения срок са постъпили две въззивни жалби, а именно:

        - от гражданската ищца и частна обвинителка Д.Ц.Т. в лично качество, е видно, че същата не е доволна от нея както в наказателната, така и в гражданска й част като намира, че по отношение на присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени вреди същото е с определено занижени размери. Излагат се доводи за незаконосъобразност в частта й относно присъденото обезщетение, както и неправилност на наказателната част на присъдата с оглед занижените размери на наказанията, като неправилно съдът е отчел баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за доказване основателността на гражданската претенция.

          Със жалбата се иска да бъде изменена атакуваната присъда, като бъдат увеличени размерите на наложените на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява моторно превозни средство“, както и да бъдат увеличени размерите на присъдените й обезщетения за неимуществени вреди до пълния размер на предявения граждански иск.

-от жалбата на подсъдимия М., подадена чрез пълномощника му адвокат М.А.М., е видно, че той също е недоволен от атакуваната присъда и излага доводи от своя страна за това, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушен е материалния закон, необоснована е и е несправедлива, като счита същата за прекомерно завишена, като съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК.

Със жалбата се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на друга по-лека при условията на чл.55 НК, да бъде отхвърлен предявения граждански иск като необоснован и недоказан, както и наложеното наказание по чл.343г бъде намалено реципрочно на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

     В съдебно заседание представителят на обвинението оспорва жалбата на подсъдими и подържа жалбата на частния обвинител и граждански ищец. Становището му е, че не следва да се намалява наложеното наказание, тъй като е приложен чл.66 от НК, а от друга страна уважената част от предявената гражданска претенция е силно занижена и не е определена по справедливост. Иска се да бъде увеличен размера на наказанието „лишаване от свобода“, както и срока на лишаване от право да управлява моторно превозно средство и бъде увеличен значително размера на предявения граждански иск.

         В съдебно наказание повереника на пострадалата Д.Ц.Т. споделя становището на представителя на обвинението и оспорва жабата на подсъдимия. Иска се да бъде увеличено наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и бъде увеличен срока, за който подсъдимия е лишен да управлява МПС , за да се постигнат целите на наказанието. Иска се и изменение на присъдата в гражданската й част, като бъде увеличен размера на обезщетението близко до поискания с исковата молба. В съдебно заседание пред въззивната инстанция бяха разпитани двама свидетели по искане на пострадалата.

         В съдебно заседание защитата на подсъдимия е направи искане за намаляване на наложеното наказание до предвидения минимален размер, тъй като се касаело за престъпление по непредпазливост, за което е допринесла усложнената метеорологична обстановка, както и да бъде намален срока на лишаването от право да управлява моторно превозно средство, а граждански иск да бъде отхвърлен като недоказан.

 

         Видинският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, като провери правилността на решението и предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

        Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от подсъдимият М.А.М., ЕГН **********, който страна по делото и има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същата е допустима. В срок е подадена и въззивната жалба от пострадалата Д.Т. и тя също е допустима, тъй като Т. също е страна по делото и има правен интерес.

        По служебната проверка на присъдата:

             Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и която въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло, то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до направения от него извод и е приел, че подсъдимият е виновен и го е осъдил. Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както относно фактическата обстановка, така и относно това, че деянието е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

 

               По оплакванията във жалбата:

    Разгледани по същество е съответните жалби са:          

       По жалбата на пострадалата Д.Т.:

       Основните оплаквания по таза въззивна жалба срещу обжалваната присъда, са, че същата не е доволна от нея както в наказателната, така и в гражданска й част като намира, че по отношение на присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени вреди същото е с определено занижени размери. Излагат се доводи за незаконосъобразност в частта й относно присъденото обезщетение, както и неправилност на наказателната част на присъдата с оглед занижените размери на наказанията, като неправилно съдът е отчел баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.

     По отношение на наказателната част на присъдата и оплакването за наличие на занижени размери на наказанията, съдът намира същото за неоснователно, тъй като както посочи по-горе направените правни изводи на основата на така установената фактическа обстановка, кореспондират с съответните размери на наложените наказания. Това важи и за оплакването за това, че първостепенният съд неправилно е отчел баланс на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства – видно от мотивите на първостепенния съд, същият не е отчел баланс, а превес на смекчаващите отговорността обстоятелства/л.35 от н.о.х.д.№1109/2018г ВРС/, които са подробно посочени и изброени и в съответствие с тях съответно е определен и размера както на наказанието „лишаване от свобода“ и прилагането на чл.66 от НК, така и определения размер на лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

     По отношение на гражданската част обаче, съдът прие следното: правилно първостепенният съд при определянето на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди на първо място е приел, че предявения размер от 20000лева от една страна е силно завишен, а от друга тази сума би се оказала невъзможна за заплащане предвид трудовата незаетост на подсъдимия. Правилно съдът е посочил също, че така посочения размер на сумата не съответства на общоприетата съдебна практика за присъждане на неимуществени вреди при такъв вид телесна повреда. Първостепенният съд обаче не е индивидуализирал болките и страданията конкретно при този казус, за което бяха събрани допълнителни доказателства в съдебното следствие проведено от въззивния съд – разпитани бяха две свидетелки - З. Т., майка на гражданската ицща и К.И. – сестра на гражданската ищца, както и още една свидетелка – Т. К. – майка на подсъдимия. Първите две свидетелки, макар и близки на гражданската ищца и частна обвинителка Д.Ц.Т., съдът цени показанията им, тъйкато те са се грижили за нея в оздравителния период, който е траял шест месеца, а веднага след изписването от болницата с оглед вида на счупването се е наложило гражданската ищца да прекара изключително на легло един месец, и същите установяват, че именно той е бил изключително тежък, тъй като е бил съпроводен от силни болки, от уплаха, невъзможност да спи нощем. Тези показания на тези две свидетелки донякъде се потвърждават и от показанията на свидетелката Каменова, която пристигайки на местопроизшествието е видяла, че пострадалата лежи на земята, подпряла се на чанта. Освен това показанията на първите две свидетелки напълно кореспондират и с данните от съдебно медицинската експертиза/л.92 ДП/, която е посочила, че „За нормалния оздравителен процес е необходимо обездвижване за срок от един месец, срок на нетрудоспособност 2-3 месеца. Причинено е трайно затруднение движението на левия долен крайник“.

       С оглед на всички тези факти и доказателства, съдът намира, че така присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на причинена средна телесна повреда в размер на 6000/шест хиляди/ лева е недостатъчно, като същото следва да бъде увеличено на 8000/осем хиляди лева.      

 

       По жалбата на подсъдимия М.А.М. :

       В своята жалба подсъдимият излага доводи за това, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушен е материалния закон, необоснована е и е несправедлива, като счита същата за прекомерно завишена, като съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК. Съдът след като се запозна подробно с доказателствата по делото намира       , че всички оплаквания са неоснователни, тъй като не констатира на първо място допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на първо място. На второ, тъй като делото се е разглеждало по реда на съкратеното съдебно следствие, по което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, съдът е възприел съответната фактическа обстановка описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и въз основа на нея е направил съответните правни изводи, изложени в мотивите към атакуваната присъда. Съответно относно наказателната част на атакуваната присъда, въззивният съд намира, че в съответствие с така установената фактическа обстановка, съдът правилно е определил както квалификацията, така и наказанието и съответно го е редуцирал по реда на чл.58а от НПК. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на подсъдимият за това, че неправилно не е приложен чл.55 от НК, тъй като: първостепенният съд се е обосновал подробно за наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, и правилно е приел, че е налице превез на смекчаващите вината обстоятелства, които са подробно изброени. Въззивният съд обаче не намира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено от закона наказание да се оказва несъразмерно тежко, поради което оплакването за неприложението на чл.55 от НК е неоснователно.

          Ето защо настоящият състав прие, че оплакванията съответно на подсъдимия за завишаване на наказанието и искането за намаляването му и прилагане на чл.55 от НК е неоснователно, както е неоснователно и оплакването на пострадалата за наличие на занижените размери на наказанията и исканията за увеличаване на наказанията.

           Вземайки предвид горните си съображения, въззивният съд намира, че оплакванията посочени в жалбата на подсъдимия за необоснованост на присъдата, постановена в нарушение на закона и при допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правата на подсъдимия и така наложеното наказание е завишено, са неоснователни. Наказанието е определено в разумни размери, в съответствие с обществената опасност както на дееца, така и на деянието.

              В тази връзка са неоснователни и оплакванията на частния обвинител и граждански ищец Т. за занижени размери на наложеното на наказание.                

               Основателни са оплакванията на частния обвинител и граждански ищец Т. относно гражданската част на атакуваната присъда. С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира,че в тази й част присъдата следва да бъде изменена като обезщетението за претърпените неимуществени вреди от причинената от подсъдимия средна телесна повреда бъде определено на 8000/осем хиляди/лева, като в останалата част до пълния размер на иска от 20000лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.            

          

           Водим от гореизложеното и на основание чл. 334т.3 и т.6 вр.чл.338 НПК, Видинският окръжният съд

 

                                           Р     Е     Ш     И     :

 

             ИЗМЕНЯ присъда №428, постановена на 03.10.2018г. по н.о.х.д.№1109 по описа за 2018година на Районен съд – Видин само в гражданската й чест като увеличава присъденото обезщетение в размер на 6000/шест хиляди/лева на 8000/осем хиляди/лева за нанесените неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние от страна на подсъдимия, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху увеличената сума, считано от деня на увреждането 12.01.2018г до окончателното издължаване, като в останалата част до пълния размер на предявения граждански иск от 20000лева, отхвърля същия като недоказан.

             В останалата част потвърждава присъдата.

 

              РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                   2.