ВЧГРД № 387-2018

Определение по Гражданско дело 387/2018г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7

гр. В. 10.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд В., гражданско отделение, в закрито заседание

на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:В. В.

Членове:   1.А. П.

  1. В. М.

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В. въззивно частно гражданско дело №387 от описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по чл.23,ал.3 от ГПК-спор за подсъдност.

             Делото е образувано по определение от 05.12.18г. по гр.д.№2925/18г. на ВРС,с което производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност за решаване на делото между ВРС и БРС.

             Делото е образувано пред БРС като са предявени обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 146 във вр. с чл. 143 от СК от ищеца А. П.Б. ***, против М.П.Л. ***, за:  

- предоставянето на упражняването на родителските права по реда на чл. 127, ал. 2, предл. 2 от СК по отношение на детето Н. А. П. на бащата А. П.Б.;

- определянето на режим на лични отношения по чл. 127, ал. 2, предл. 3 от СК на майката М.П.Л. с детето;

- осъждането на ответницата да заплаща на детето си Н. А. П., чрез неговия баща и законен представител А. П.Б., месечна издръжка по чл. 146, във вр. с чл. 143, във вр. с чл. 127, ал. 2, предл. 4 от СК в размер на 130,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до отпадане или изменение на основанието за плащането й.

С протоколно определение от 16.10.2018г. РС – Б. е прекратил производството по делото и е изпратил делото за разглеждане на Районен съд – В. по подсъдност, като се е позовал на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, съгласно която спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето. Прието е, че на основание чл. 90, ал. 2 от ЗГР настоящият адрес на детето е настоящият адрес на майката, който в случая е в с. А. общ. Д. – Видински съдебен район.

За да постанови цитираното определение ВРС е приел,че видно от изготвения по делото социален доклад, детето Н. А. П. живее в с. Д., общ. Р., на адрес ул.., заедно с бащата и бабата по бащина линия. В същото село детето посещава детска градина.Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК спорът между родителите относно родителските права се решава от районния съд по настоящ адрес на детето. В установената практика на съдилищата и ВКС се приема, че понятието „настоящ адрес“ следва да се тълкува като се изхожда от характера на производството по спорове за местоживеене на дете, упражняване на родителски права, лични отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрила на интересите на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща тази по чл. 105 от ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което при изясняване на понятието „настоящ адрес на детето“ следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Изрично понятието за настоящ адрес се свързва с мястото на пребиваване като фактическо състояние в разпоредбата на §1, т.15 от ДР на Закона за закрила на детето: “настоящ адрес на дете е адресът, на който детето пребивава“, която разпоредба в конкретния случай намира приложение, доколкото в кодекса няма легална дефиниция и доколкото се касае за съдебно производство, в рамките на което се засягат права на дете по смисъла на чл. 15 от ЗЗДт. Това тълкуване не противоречи и на уредбата в Закона за гражданската регистрация, чл. 94, ал. 1: „Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее“. Действително този адрес подлежи на регистрация, но заявяването му се явява последица от факта на местоживеене на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящ адрес не променя установения факт на местоживеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. В този смисъл Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК, постановено по следния правен въпрос: как се определя настоящият адрес на детето към подаване на исковата молба - дали това е фактическото му пребиваване на даден адрес или следва да се приложи формалния признак по Закона за гражданската регистрация.

ВРС е приел,че в настоящия случай, видно от изготвения по делото социален доклад, към момента на подаване на исковата молба детето живее в с. Д. общ. Р.- Б. съдебен район, поради което компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Б.

ВОС в настоящия състав напълно споделя съображенията на ВРС посочени по-горе в определението ,поради което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.Идеята на законодателя заложена в чл.127, ал.2 от СК е спорът между родителите относно родителските права да се реши от районния съд по настоящ адрес на детето е делото да бъде разгледано от съда,който е най-близо до фактическото местонахождение на детето,което ще способства за по-лесното и по-бързото събиране на доказателства.Нормата е предвидена изцяло в интерес на детето,което в някой от случаите следва да бъде изслушано и от съда,което несъмнено налага извода,че това изслушване следва да бъде извършено от най-близкия съд.

Ако се възприеме за правилно становището на БРС,то хипотетично може да се наложи детето да бъде изслушвано от съд значително отдалечен от неговото фактическо местонахождение.

С оглед на горното следва да бъде постановено определение,с което бъде разпоредено делото да бъде разгледано по същество от БРС.

   Водим от горното съдът

определи:

   Гр.д.№2925/18г. на ВРС да бъде разгледано от РС-Б.

   Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

   Председател:                                 Членове: