ВГРД № 242-2018

Решение по Гражданско дело 242/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 96

                                                     04.01.2019г.

Гр. Видин

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

 

Видинският     окръжен     съд       гражданска     колегия

В   открито   съдебно     заседание     на   двадесети ноември

две       хиляди     и   осемнадесета     година   в   състав:

                                     Председател: В. В.

 

                                                     Членове: С.С.

                                                                    В. М.

                                                          

При   секретаря Ар. А.

и     в   присъствието   на   прокурора    

като   разгледа   докладваното   от  Съдията В. М.

Въззивно   гражданско   дело   № 242 по описа за 2018г.

и     за     да   се   произнесе,     взе     предвид     следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба жалбата на М.Т.Г. ЕГН : ********** и В.Т.Г., ЕГН : **********чрез адв.пълномощник Е. Б.С., против Решение №62 том I-ви, стр.64 от 14.10.2016г., постановено по гр.дело №108/2016г. по описа на РС-Кула.

С решение № 67 от 24.07.2018г по грд 2713 / 2017г. по описа на върховен касационен съд е отменено въззивно решение № 20/06.04.2017г по грд № 27/2017г на ВОС, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт, предмет на въззивна проверка и по настоящето дело. Указанията на ВКС в отменителното решение се свеждат до това, страните да представят доказателства относно статута на спорния имот, представлява ли същия земеделска земя по чл.19 ЗСПЗЗ, на кой имот са били собственици наследодателите на ищците, на какво основание.

Поддържа се в въззивната жалба, че постановеното от РС-Кула Решение е недопустимо и необосновано. Развити са оплаквания, че предявеният иск е недопустим, тъй като замества жалба по ЗСПЗЗ, тъй като ищците са имали възможност да обжалват заповедта за одобряване на КВС пред съответния административен съд и след като са изпуснали сроковете за обжалване, с предявения иск по чл.108 от ЗС се опитват да заобикалят закона. Посочва се, че ответниците владеят процесния имот на правно основание по силата на индивидуален административен акт, който не е отменен по съответния ред и първоинстанционният съд не разполага с правомощия да отменя или обявява недействителността на административен акт, поради което решението е недопустимо.

Относно необосноваността на обжалваното решение се излагат оплаквания, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че ищците не са представили доказателства, легитимиращи ги като   собственици на процесния имот, поради което съдът необосновано е приел, че искът е доказан и го е уважил. Поискано е на първо място да бъде обезсилено обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на КРС, или да се отмени изцяло решението и се отхвърли предявеният иск.

По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците по жалба М.Й.Н. от гр.К… и Ц.Й. ***, чрез адвокат пълномощника си П…, в който се посочва, че въззивната жалба е неоснователна. Развити са доводи във връзка с възраженията за недопустимост на иска, като са изложени подробни доводи във връзка с това оплакване във въззивната жалба, както и по отношение възражението за неоснователност. Поддържа се, че ищците са представили писмени доказателства въз основа на които КРС е направил обоснован извод, че ищците са собственици по наследство на процесния имот и е уважил предявения иск.

С оглед указанията в отменителното решение на ВКС, при повтороното разглеждане на делото от въззивната инстанция се представиха заверено копие на преписка вх 0 01734/17.01.199237 стр , послужила за издаване на решение № 3/19.01.2012 за възстановяване на зем земя на наследниците на Т. Г. Й. Изготвена е и техническа експертиза от инж.П.И..

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и подадения отговор на същата, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

По същество жалбата е неоснователна.

Окръжният съд приема оплакванията за недопустимост на обжалваното решение за неоснователни. Във въззивната жалба е посочено, че решението е изцяло недопустимо, като развити оплаквания относно недопустимост на предявения иск, които са различни по своята правна същност.

ВОС приема, че искът е допустим, тъй като за ищците е налице правен интерес от предявяването му, тъй като ищците поддържат, че притежават субективното материално право на собственост върху процесния имот и че ответниците им оспорват това право, като са им отнели владението на имота.

В жалбата са изложени оплаквания по отношение на предявения иск, като се поддържа, че същият е изцяло неоснователен. това оплакване е е неоснователно по следните съображения :

Предмет на разглеждане пред КРС е предявен от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС, като същите твърдят в исковата молба, че са собственици на ПИ 425, кв.3, урегулиран в УПИ IX 425 и УПИ X425, кв.3, по плана на с.Б., с площ 1 608кв.м. Поддържат, че са собственици като наследници на Ц.Т. Р. и Й.Л.Р., които са придобили собствеността върху имота въз основа на съдебна делба по гр.дело №767/56г. на КРС, Протокол №21/18.03.1957г. Ищците са поддържали, че при одобряването на КВС имотът е бил включен в границите на ПИ №061016 в землището на с.Б., местност „Б.“ и е бил записан като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ, без да има основание за това, тъй като имотът не е бил отчуждаван от държавата и не е бил внасян в ТКЗС. През месец май 2012г. било отнето владението им върху имота , след което ищците разбрали, че с решение №299, взето с Протокол №55/31.08.2011г. на Общински съвет Г…, имотът е бил предоставен в собственост на наследниците на Т.Г. Й., което обосновава правният им интерес ответниците да бъдат осъдени да върнат владението на собственият им имот, подробно описан в исковата молба.

Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, в който са направили възражение, че искът е недопустим, а по същество е неоснователен. Позовали са се, че владеят имота на правно основание, който им е възстановен с цитираното в исковата решение на Общински съвет Г. и Заповед №209/23.11.2011г. на Кмета на О. Г..

Ищците са представили по делото удостоверения за наследниците на лицата, които посочват като техни праводатели в исковата молба, цитирания протокол от 18.03.1957г. и Решение от 21.01.1956г., постановено по гр.дело №267/57г. по описа на РС-Кула, с които писмени доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че ищците доказват собствеността върху процесния имот, придобита по наследство от техните праводатели.

От приложените в първа инстанция, скици № 75; № 76 и № 74 на Община Г… е видно, чe имотът попада в урбанизираната територия на с.Б., обхваната от кадастралните планове одобрени през 1933г. и 1969г.

  1. По плана от 1933г.-преди делбата от 1957г.

От скица № 74/17.06.2016г. е видно, че ПИ 425 е бил урегулиран в две парцели /УПИ/, а именно парцела X -425 в кв.З и IX -425 в кв.З по плана на с.Б… от 1933г., целият с площ с пло1 1608кв.м.

От разписния лист и скица № 74/17.06.2016г. е видно, че като собственик на ПИ 425 по плана от 1933г. по партидата на имот №425 е записано първо името на Р.Й. с дата 11.01.1933г. след това името на Й…Р… Й… с дата 01.04.1935г., който е посочен, като наследодател на съделителите по Протокол №21/18.03.1957г. за съдебна делба.

Съгласно Протокола за съдебна делба по гр.д. № 767/1957г. на КРС в делбата са участвали Й.Л.Р. -син и Ц. Т. Р.-преживяла съпруга.

От Протокол №21/18.03.1957г. за съдебна делба е видно, че Й.Л.Р. е получил цит."...Парцела /десета-425/", кв.З, а Ц. Т. Р., цит."...Парцела /девета-425/", кв.З

Към протокола е приложена скица на делбата изготвена от в.л., от която е видно, че ПИ 425 се дели, чрез регулация на УПИ /парцела/Х-425 и УПИ/парцела/ IX-425, кв.З по плана на с.Б… от 1933г.

Качеството на наследодател на съделителите по Протокол №21/18.03.1957г. за съдебна делба на ПИ 425 е установено от КРС със сила на присъдено нещо.

Установеното с Протокол №21/18.03.1957г. се потвърждава и от данните по разписния лист към плана от 1933г., относно собствеността върху имота и собственика му.

По плана от 1969г.-след делбата от 1957г.

От разписния лист и скица № 75 и №76 от 17.06.2016г. е видно, че като собственик на ПИ 133 по плана от 1969г. по партидата на имот №133 е записано името на Й. Л. Р., като е отбелязано, че имотът е придобит по наследство.

Поради това, че имотът е излязъл извън регулация отбелязването е за собственост върху ПИ, а не за собственост върху парцел-УПИ и се отнася за целия ПИ 133.

От приложеното Удостоверение за идентичност на имена изх.№ 001/18.02.2016г. е видно, че името Й. Л. Р. и Й. Л. Й. са имена на едно и също лице.

От приложеното Удостоверение за наследници изх. № 002/15.01.2016г. е видно, че ищците са единствени наследници на Й.Л. Р., който съгласно Протокол № 21/18.03.1957г. за съдебна делба е собственик на половината от ПИ 425, обособена като парцел Х-425 в кв.З на с.Б… по плана от 1933г.

ПИ 133 /КП 1969г./ е идентичен с ПИ 425 /КП 1933г./.

Следователно, като наследници на съделителя Й.Л. Р./Й./ и съгласно протокола делба, следва да се приеме, че ищците са собственици на половината от ПИ 133 по сега- Действащия кадастрален план на с.Б. по наследство от Й.Л.Р. Й./. Както е видно в делбата по Протокол №21/18.03.1957г. е участвувала и съпругата на Й. Р. Й.- Ц. Т. Р. Съгласно Удостоверение за идент. на имена изх.№ 7/16.07.201 Зг. Ц.Т. Р. и Ц. Т. Й…са имена на едно и също лице. Съгласно Удостоверение за наследници изх. № 01 /14.01.2016г. е видно, че ищците са единствени наследнички на Ц.Т. Р. която по делбения протокол от 1957г. е собственик на парцела IX-425, кв.З, т.е. другата част от ПИ 425 идентичен на ПИ 133. Следователно, ищците са собственички по наследство от Й.Л.Р. и Ц.Т. Р. на целия ПИ 425, идентичен на ПИ 133.

Урегулирането и кадастралната история на имота се потвърждава от заключението на вещото лице и съвпада изцяло с данните от разписните листи към плановете и Протокол №21/18.03.1957г. за съдебна делба. Установено е по делото ,че наследодателят на ищците , респективно неговия наследодател са владели имота в граници ,които съществуват и в момента.

Няма данни по делото собствениците към този момент на имотите да са били членове кооператори,нито пък за включване на имота в блок на ТКЗС.

С внасянето на земите в ТКЗС кооператорите запазват правото си на собственост върху тях, но не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове, поради което и не могат да се разпореждат с имотите, нито те да бъдат придобивани по давност. Когато внесената земя, обаче, не губи границите си, защото е в регулация, или макар и неурегулирана има селищен характер и е застроена с жилищни и обслужващи я стопански постройки, ползвани за задоволяване жилищните нужди на кооперативния член и домакинството му, собствеността се запазва в реални граници /съответно тези по регулацията и тези според конкретните нужди до размера или в повече от един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, когато имотът не е в регулация/. Целта е всеки кооператор да запази дворно място със съответни жилищни и стопански сгради, необходими за задоволяване нуждите на домакинството му. С тези имоти собствениците могат да се разпореждат, доколкото няма други законови забрани и същите могат да се придобиват по давност.

За да се обхване от приложното поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята не само следва да има земеделски характер по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, но по отношение на нея да е било извършено одържавяване, респ. обобществяване по някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1-ал. 14 ЗСПЗЗ. По реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Следователно, ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; не е била отчуждавана по чл. 12, ал. 2 ЗСГ(отм.); не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин; не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана.

В конкретния случай няма данни земята да е била отнета от собствениците и в някоя от изброените хипотези.Няма никакви данни за това ,имота предмет на иска да е станал държавна собственост.

Видно е от доказателствата по делото ,че имота – в граници материализирани на место се владее поне от 1933 година от дядото и бабата на ищцата , впоследствие от техните наследници – които са упражнявали фактическата власт върху имота , а след смъртта на родителите и от самите ищци.Владението е продължително и непрекъснато ,че не е имало каквито и да било спорове за правата върху имота,както и че ищците са продължили владението на своите наследодатели.

При това положение , позоваването на придобивна давност е напълно състоятелно .

 

 

 

Правоприемството обективирано в делбения протокол се доказва по безспорен начин от приложените разписни листи към двата плана и отбелязванията върху скиците.

Първични данни за собствеността се проследяват от 1935г.

От свидетелските показания се установи, че наследодателите на ищците, както и те самите след тяхната смърт са владели и ползвали имота, необезпокоявано седемдесет и седем години, като техен, собствен, до месец май 2012г., когато имотът им е завзет от ответниците.

Свидетелите сочат подробности, че за имота има регистрирана партида за ел. Енергия на името на Й.Л.Й., факт който се потвърждава от приложения КП № 1348941/17.07.2012г. на „Ч…."АД.

Свидетелите сочат, че ел. таблото си стои още на мястото и е служило за захранване на помпа за поливане на отглежданите зеленчукови и др. насаждения в имота. Този факт се потвърди и от СТЕ.

В решение № 249 по гр.д.№ 621/2010г. на ВКС, І г.о. , в тълкувателната му част е прието, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. И след изключването им от регулация , дворните места биха могли да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те биха могли при определени предпоставки да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ и за тях не е важала забраната на чл. 86 ЗС в редакция до изменението в ДВ бр.30/1990г. като невключени във фонда на ТКЗС , за придобиването им по давност.

Протоколът за съдебна делба е годен титул за собственост, който отразява собствеността и правоприемството по безспорен начин.

В случая не се касае за спор върху възстановени земеделски земи и ЗСПЗЗ е неприложим. По делото се доказа, по безспорен начин, че имотът е бил дворно място ПИ 425, урегулиран в УПИ IX 425 и УПИ X 425, кв.З по плана на с.Б…, одобрен през 1933г. и действал до 1969г. с площ 1608кв.м.

В последствие с плана от 1969г. на имота е даден нов номер и той е започнал да фигурира в кадастралния план на селото в границите на урбанизираната територия, като ПИ133, но вече извън регулация, като неурегулиран имот.

От приложения комбиниран план, изготвен от лицензирано, за дейности по кадастъра, юридическо лице е видно, че ПИ 133 на ищците, попада в средата на новообразувания ПИ №061016 по действащата КВС на ответниците-въззивници.

Само обстоятелството, че дворното място, представляващо процесния имот, е ползвано със земеделско предназначение, не означава, че е променен неговият селищен характер.

Селищният характер на имота не е променен и той не е станал земеделска земя, която следва да се включи в КВС и върху нея да се установи собственост по силата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Горното се потвърди и от в.л в с.з. на 20.11.2018г., което потвърди, че за имота съществува самостоятелна партида за ел. енергия, имотът е ограден, и се намира в близост до застроени имоти, в урбанизирана територия, характеристики, които представляват съществени белези за имот в урбанизиран а територия със селищен характер.

Съгласно посочената по-горе, практика на ВКС - Решение № 218 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6670/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева, земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има земеделски характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, както е в случая са останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС 216/1961 г., е могло да запазят селищния си характер. Това е така, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Ако ползващите ги лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят собствеността върху тях в реални граници до размера и при условията определени с ПУ на ТКЗС. Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица, не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност.

Имотът не е бил включен в блок на ТКЗС, не е бил причислен към държавния поземлен фонд и не е бил отнет от лицата, които са го владели.

Поради горното Съдът приема   че при установения от вещото лице, селищен характер на процесния имот, собствеността не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не е земеделска земя.

Решението за възстановяне на собственост-№3/19.01.2012г. з е непротивопоставимо на исковата претенция.

В решението, както и в документацията по преписката не се посочват и не се установяват стари, съществуващи, възстановими, реални граници на имот с площ 4,25дка.

Предвид доказателствата събрани по делото и основно, предвид факта, че имотът е бил ограден, не е възможно при съставянето на КП № 10/17.11.2010г. да са съществували други граници за имот от 4,5 дка., по средата, на който е попаднал имота на ищците заедно с други съседни имоти, които също са оградени. Ответниците не са притежавали имот на мястото, където им е възстановена собствеността.

Предвид горното с представеното решение се възстановява собственост върху несъществуващ имот, който не се идентифицира със стари, възстановими, реални граници, поради което и решението е незаконосъобразно.

Решението на КРС е в съответствие с горецитираните принципи и съдебна практика, поради което е напълно обосновано и правилно, а въззивната жалба е неоснователна.

Предвид горното Решение № 62/14.10.2016г. постановено по гр.д. № 108/2016г., по описа на РС- Кула за 2016г. е допустимо, обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено.

В обжалваното решение съдът е обсъдил и представените от ответниците писмени доказателства и правилно и обосновано е приел, че същите не са доказали по категоричен начин, че владеят процесния имот на основанието, посочено в отговора на исковата молба. Законосъобразно съдът е приел, че на възстановяване от общинските служби по земеделие подлежат имоти, които са земеделски земи, и които са били включени в ТКЗС, а когато земята е в границите на урбанизирана територия, какъвто е конкретния случай, възстановяването се извършва по реда на чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ със скица и удостоверение от Общината, каквито не са представени от ответниците.

Съдът е изложил законосъобразни мотиви относно възражението на ответниците, че ищците са могли да обжалват административните актове пред Административния съд като правилно е преценил, че ищците не са страна по производствата по реда на ЗСПЗЗ и издадените административни актове не ги обвързват с материална доказателствена сила.

По тези съображения Окръжният съд приема, че решението като законосъобразно и обосновано, ще следва да бъде потвърдено, като жалбоподателите ще следва да заплатят на ответниците по жалба направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 500.00лв. адвокатско възнаграждение, и 120 лева възнаграждение за в.л.

Водим от горното, Видински окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №62, том I-ви, стр.64 от 14.10.2016г. постановено по гр.дело №108/2016г. по описа на РС-Кула.

ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН:********** и В.Т.Г., ЕГН:********** да заплатят на М.Й.Н., ЕГН:********** и Ц.Й.М., ЕГН:********** направените за тази инстанция разноски в размер на 620/шестстотин и двадесет /лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл.280 от ГПК.

           

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.