ВЧГРД № 375-2018

Определение по Гражданско дело 375/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1

                

 

                     ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД...............гражданско отделение

в разпоредително заседание на 04 януари                                                  

две хиляди и деветнадесета ........................година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

                                                               ЧЛЕНОВЕ: А. П.

                                                                                   В. М.

при секретаря .................................................................................. и с участието

на...................................прокурор……………................. изслуша докладваното

от..............................СЪДИЯТА П. ЧГрД.№ 375 по описа

за 2018 година.на ВОС.

 

          Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесет и първа ГПК / обжалване на определенията/.

С протоколно определение от 13.09.2018 г. по гр.д. 128/2014 г. на Районен съд-Белоградчик е оставено без уважение искането на адв. А. В. М. от САК -пълномощник на Н.К.Т., за възстановявване на срока за изпълнение на указанията , дадени с разпореждане от 16.01.2018 г. на с.с..

Така постановеното от първоинстанционния съд разпореждане е обжалвано от адвокат А. В. М.-Софийска адвокатска колегия , в качеството на процесуален представител на Н.К.Т. с ЕГН ********** с адрес за упражняване на адвокатска дейност:гр.С., ж.к.Л.-.", търговски комплекс „С. М.", офис ..-адвокатска кантора „А. М. и М.М.". Поддържа се, че за да остави без уважение искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията , дадени с разпореждане от 16.01.2018 г. първоинстанционният съд е приел, че не е налице внезапно възникнало препятствие, което да не е могло да се преодолее. На първо място се поддържа, че съобщението не е било предадено своевременно. Налице била допусната неволна грешка от М. М. по отношение на отбелязване на датата на получаване на съобщението на Разпореждане от 16.01.2018 година , което било основание за възстановяване на срока на изпълнение. Въз основа на тази грешка адв.М. М. бил подал съобщението на 19.03.2018 година и в седемдневен срок било изпълнено разпореждането от 16.01.2018 година. Сочи, че от показанията на разпитания свидетел се установява, че съобщението е предадено на пълномощника на жалбоподателя на 19.03.2018 г., поради което е депозирал молба във връзка с указанията едва на 26.03.2018 г. Излага , че на съобщението била поставена дата 19.03.2018 г., тъй като то се състои от две части и дата се поставя само на отрязъка , който се вращо в съда. Свидетелят установява , че бил поставил отрязъка в чантата и на 19.03.2018 г. , когато бил получил голям обем призовки я извадил заедно с останалите и поставил дата 19.03.2018 г. Според жалбоподателя, факта че призовката му е била предадена от колегата в кантората на 19.03.2018 г. било внезапно обстоятелство , което му било попречило своевременно да изпълни разпореждането с указанията на БРС.

С оглед на горното се иска да се отмени Определението от 13.09.2018 година , с което е оставено без уважение искането на адв. А. В. М. от САК -пълномощник на Н.К.Т., за възстановявване на срока за изпълнение на указанията , дадени с разпореждане от 16.01.2018 г. на с.с..

           

            Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема, че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

По делото пред първоинстанционния съд е постъпила молба от адв. А. В. М. от САК - пълномощник на ответника по делото Н.К.Т., подадена до ВКС, с която се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт съгл. чл, 303,ал.1, т. 5 ГПК. Съдът, при спазване на разпоредбата на чл. 306, ал.1, изр. 2 - ро ГПК и при извършване на служебния контрол за редовност на молбата е констатирал, че същата страда от нередовности. Поради това, с Разпореждане от 16.01.2018 г., е оставил същата без движение преди изпращането й във ВКС, и е указал на процесуалния представител на молителя да отстрани нередовностите:

да представи препис от Молбата по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК и приложенията към нея - за насрещната страна /1 брой преписи/, както и да внесе по сметката на ВКС, държавна такса в размер на 25,00 лв. и в същия срок да представи вносен документ за това в PC - Белоградчик.

За последиците от неизпълнението на дадените указания, молителят е уведомен чрез процесуалния си представител, с Разпореждането от 16.01.2018 г. и получено на 19.02.2018 г.

Препис от Разпореждането на съда от 16.01.2018 г., е връчено на адвоката - пълномощник на молителя на 19.02.2018 г., чрез колега на последния /чл. 51,ал.1 ГПК/. В разписката е отбелязано, че получателят е адв.М. Т. М., вписан в регистъра на САК под номер ………. Срокът за изпълнение на указанията дадени от съда, е изтекъл на 27.02.2018 г., като в указания срок нито едно от указанията на съда не са изпълнени.

С оглед на горното районния съд на основание чл. 306, ал. 2 във вр. с чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК ГПК постановил обжалваното разпореждане ,с което върнал молба от адв. А. В. М. от САК -пълномощник на Н.К.Т., вх. № 210/ 16.01.2018 г., подадена по реда на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК - искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

            С молба вх.№ 164/25.04.2018 г. на адв. А.М. е поискано възстановяване на срока за изпълнение на разпореждане от 16.01.2018 г. и с определение от 6.8.2018 г. Районен съд-Белоградчик е насрочил делото в открито съдебно заседание на 13.09.2018 г. С протоколно определение от същата дата първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, приемайки , че доводът за погрешно отбелязване върху призовката е неоснователен. Съобщението след връчването му на колега на пълномощника е върнато в БРС на 23.02.2018 г. , поради което не е възприел твърдението за връчването му на 19.03.2018 г. Съдът не е възприел като основателна причина за неизпълнение на указанията и посоченото, че колегата на процесуалния представител е забравил да му го предаде, тъй като съобщението е получено при условията на чл.51,ал.1 изр. 2 ГПК със задължение да му го предаде. Решаващият съд е приел, че не представлява особено непредвидено обстоятелството, посоченото от жалбоподателя, че получателят е забравил да предаде съобщението.

          Жалбата е неоснователна.

За да отхвърли молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса с обжалваното пред настоящата инстанция  определение районният съд е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, възникнали преди изтичане на срока, които молителят не е могъл да преодолее. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. Според разпоредбата на чл. 64 , ал.2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Такива обективни причини, настъпили през времетраенето на срока, който е пропуснат например са природните стихии и бедствия, размирици, внезапното тежко заболяване, злополука и др. Касае се за обстоятелства с изключителен и изненадващ характер, които, поради това, че са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде единствената причина за пропускането му. Според трайно установената съдебна практика особени и непредвидени са онези обстоятелства от извънреден характер, които са независими от човешката воля и не могат да бъдат преодоляни при полагане на дължимата грижа. В разглеждания случай книжата са получени от дееспособно и вменяемо пълнолетно лице, без поставени диагнози за неврологични заболявания. От показанията на свидетеля не се установяват факти за различни от обичайните признаци на разсеяност. Възрастта на лицето е 36 години, поради което не би могла да се квалифицира като преклонна и да служи като индиция за старческа деменция. Следователно при полагане на дължимата грижа получателят на книжата е следвало да изпълни задължението си за предаването им на адресата. Неизпълнението на това задължение няма обективен характер, а се дължи на субективни фактори, поради което не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК.       Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на настоящия жалбоподател за допуснати от районния съд процесуални нарушения, за необсъждане на събраните доказателства, за нарушения на материалния закон, както и за необоснованост на обжалваното определение. Белоградчишкия районен съд е достигнал до правилния извод за липсата на предпоставките по чл. 64, ал.2 от ГПК за възстановяне на срока, поради което и определението му, с което е отхвърлил молбата следва да бъде потвърдено.

 

Воден от изложените съображения, съдът

 

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.09. 2018 г., постановено по гр.д. № 128 по описа за 2018 год. на БРС.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: