ВГРД № 317-2018

Решение по Гражданско дело 317/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 102

                                              

 

Гр. В.

27.12.2018

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен   съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември

две хиляди   и    осемнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

                                                     Членове: С. С.

                                                                   В. М.

                                                          

При секретаря А. А.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 317 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивните жалби на И.Н.И. ***, чрез адвокат-пълномощника си Д. от АК-В. и от А.П. *** чрез адвокат-пълномощника си П. П. против Решение №371 от 25.06.2018г., постановено по гр.дело №128/2018г. по описа на Видинския районен съд.

Поддържа се във въззивната жалба на И.Н.И., че не е доволна от решението на ВРС в частта, в която е определен разширен режим на лични контакти на малолетното дете Н. А. с бащата А.П. в частта, в която е определено бащата да взима детето на коледните празници на четна година, на новогодишните празници на нечетна година, през половината от великденските празници, на рождения ден на бащата, на бабата и дядото по бащина линия, както и за рождения ден на детето през нечетните години, както и след навършване на седем годишна възраст бащата да взима детето през половината от зимната и пролетната ваканция. Поддържа се, че тези определени мерки за лични контакти не са в интерес на детето и биха създали стрес и биха се отразили негативно върху психическото му състояние. Поддържа се, че така определеният режим е силно разширен и ще доведе до разстройване емоционално и психически на детето и ще попречи на майката да осъществява пълноценни отношения с детето. Поискано е в тази част решението да бъде отменено и се определят общи контакти на детето с бащата.

Във въззивната жалба на А.П. се съдържат оплаквания от решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати издръжка за минало време в размер на 150.00лв. месечно и по-специално в частта над сумата 115лв. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и над 86.40лв. за периода от 01.01. до 10.01.2018г., ведно със законната лихва за забава; в частта, в която ответникът е осъден да заплаща издръжка за бъдеще време в размер на 180.00лв. за разликата над 130.00лв. и в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата с детето. Поддържа се, че в тази част решението е необосновано, тъй като съдът е следвало да определи подробно разписание на режима на лични отношения. Поддържа се, че така определените лични отношения са при съществени ограничения на бащата. Изрично е посочено ограничението за осъществяване на личните отношения на територията на град Видин. По отношение на определената издръжка за минало време се поддържа, че съдът не е взел предвид установените обстоятелства, че бащата е давал средства за отглеждане на детето, като се развиват доводи с оглед минималния размер на издръжката за периода до 31.12.2017г. в размер на 460.00лв., съдът е следвало да определи издръжка в размер на 115.00лв. на месец, а за периода от 01.01.2018г. до 10.01.2018г. да се определи също минималната издръжка 127.50лв. в тази връзка се посочва, че детето не е имало наложителна нужда от завишена издръжка, породена от хронични заболявания или други потребности. По отношение на размера на присъдената издръжка занапред се поддържа, че същата също следва да бъде определена в минималния такъв от 127.50лв. Поискано е в горния смисъл да бъде постановено решение от въззивната инстанция.

Против въззивната жалба на П. е постъпил писмен отговор от И.И., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивните жалби, становищата на ответниците по жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от надлежни страни и в определения законов срок, поради което са допустими.

По въззивната жалба на И.Н.И.:

Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.

Основното оплакване във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд е определил разширен режим на лични контакти между бащата и детето, които не са в интерес на детето. При постановяване на решението в тази част районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, взел е предвид изготвения социален доклад на детето, както и изслушването на детето, извършено при съответните специални условия, определил е режим на лични отношения между бащата, неговите родители и детето съобразно изискванията на чл.59, ал.3 от СК, като е определил периоди и дни, в които родителят може да вижда и взима детето, като на първо място е взел предвид интересите на детето, включително и неговата възраст. Съдът се е съобразил с обстоятелството, че бащата, спрямо когото са определени личните отношения с детето не живее в същия град, където детето се отглежда и е прецезирал режима с оглед това обстоятелство. Съдът се е водил от основния принцип, че за правилното развитие и възпитание на детето е важно то да живее в хармонични отношения с двамата родители и да не се разкъсва от принудата на единствена принадлежност. По делото се установява, че детето няма негативно отношение към някои от родителите и желае да поддържа контакти с бащата, като определените лични контакти са съобразени с неговата възраст – детето е на пет години и половина и съдът правилно е преценил, че към настоящия момент осъществяването на лични контакти следва да се осъществява на територията на град Видин, където детето живее. Съдът е дал възможност на лични контакти на бащата и по време на коледни и новогодишни празници, както и на великденски празници и лични празници на бащата, дядото и бабата по бащина линия, с цел да се поддържат активни връзки с бащата и неговите родители и да не се създава отчуждение между детето и тях.

 

По жалбата на А.П.П.:

Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.

Неоснователни са оплакванията по отношение на определената както за минало, така и за бъдеще време издръжка, която бащата следва да осигурява на малолетното си дете Никола. При определяне на размер на издръжката както за минало, така и за бъдеще време, съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК и е взел предвид както нуждите на детето, така и възможностите на родителите за осигуряване на необходимата му издръжка. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че бащата на детето не е осигурявал регулярно издръжка на детето за изминал период от завеждане на делото, а инцидентно е заплащал таксата за детска градина или инцидентни подаръци, с което не е изпълнявал задължението си за осигуряване на необходимата издръжка за детето. За периода от една година назад от завеждане на делото, майката е осигурявала цялостната издръжка на детето, поради което съдът правилно е уважил така предявения иск, като по отношение на размера се е съобразил с възрастта на детето, неговите нужди за осигуряване на храна, дрехи, играчки и т.н., както и с минималната работна заплата към настоящия момент и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че съдът е следвало да определи издръжката в минималния размер. Съдът е взел предвид трудовото възнаграждение, което бащата получава и което е над средното, установено за страната, прецезирал е нуждите на детето с оглед неговата възраст и обосновано е приел, че за задоволяване нуждите на детето месечно са необходими по 350.00лв., от които бащата следва да осигурява 180.00лв. месечно, а майката да осигурява остатъка от тази сума, като съдът е взел предвид обстоятелството, че същата полага необходимите лични грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които, с оглед неговата възраст са все още многобройни.

Неоснователни са оплакванията и във връзка са така определения режим на лични контакти между бащата и детето. Същите са изключително прецезирани от първоинстанционния съд и са съобразени с възрастта на детето, обстоятелството, че бащата живее в друго населено място, поради което не следва така определения от първоинстанционния режим да бъде променян съобразно посочения примерен режим във въззивната жалба. Същият не би могъл да бъде в интерес на детето и би се отразил негативно на неговото психическо и физическо състояние.

По изложените съображения Окръжният съд приема, че обжалваното решение като законосъобразно и обосновано ще следва да бъде потвърдено, тъй като оплакванията във въззивните жалби са неоснователни.

Страните не дължат разноски една на друга в настоящата инстанция.

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №371 от 25.06.2018г., постановено по гр.дело №128/2018г. по описа на Видинския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

         2.