Т.Д. № 343-2013

Решение по Търговско дело 343/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 7

 

Гр.Видин, 15.05.2015 година

ВИМЕТОНАНАРОДА

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: А. П.

Членове:

при секретаря А.А. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.дело № 343 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                Делото е образувано по искова молба от „ЕТ Ф. Г – И. Й." със седалище и адрес на управление: гр.В., Ю. П. З., К. Б., представлявано от И. Т. Й. против „П. – В." ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Д. N0 , представлявано от управителя И. Г. И. с правно основание чл. 266 във вр. с чл. 259 ЗЗД и чл.79 ал.1 във вр. с чл.327 ТЗ.

Предявени са като частични обективно съединени искове от ЕТ „Ф. Г – И. Й.”, представляван от И. Т. Й. против „П. В.” ЕООД, имащи за предмет заплащане на извършени инвестиционни разходи за строителство на обект – „П. С.” В. по сключен между страните договор от 22.05.2001г за изграждане и експлоатация на П. С., изразяващи се в:

         изграждане на склад на стойност, с цена лв при цялостна искова претенция в размер на лв;

         изграждане на нафтово стопанство, с цена лв при цялостна искова претенция лв;

         изграждане на насип с речна баластра, с цена лв при цялостна искова претенция лв;

         изграждане на масивна ограда, с цена лв, при цялостна искова претенция лв;

         Твърди се в исковата молба , че между страните е сключен договор от 2001г за изграждане и експлоатация на П. С. в района на П. В., по силата на който „П. В.”ЕООД е поело задължение за предоставяне на терени за изграждане от ЕТ”Ф. Г – И. Й.” на закрита складова площ ро-ро пристанище и паркинг за срок не по-малко от три години от въвеждане в експлоатация на „П. В.” и има действие до получаване на концесия от ЕТ „Ф. Г-И. Й.”, като при получаване на концесия от последния в договора съществува клауза за приспадане на извършените по строителството разходи от концесионното възнаграждение. Независимо от тази клауза, в договора съществувала и друга клауза в полза на ищеца /изпълнител по договора/, според която има право да получи от „П. В.” ЕООД пълния размер на инвестираните средства в обекта за изграждане на посочените съоражения.

         Извършените строителни разходи се претендират на договорно основание, тъй като договорът не е прекратен, поради наличието на клауза, че обвързва страните с действието си до пълното издължаване на възложителя за претендираните суми, представляващи инвестирани разходи в строителство /т.4.7/ на посочените обекти, изпълнението е извършено от ищеца и възлиза на обща стойност от лв, което изпълнение е прието от ответника. „П. С.” не било отдадено на концесия на изпълнителя, а такъв се сключил с трето лице на 2010г, от който момент се твърди, че ответникът е в забава, тъй като от този момент обективно не може да съдейства за приспадане на извършените разходи в строителството от бъдещото концесионно възнаграждение.

     Предявени са осъдителни искове за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на уговорено възнаграждение за изграждане на пристанищни съоражения, разходите за които са за сметка на възложителя по силата на сключен договор от 2001г за изграждане и експлоатация на „П. С.” В. /с характеристики на договор за изработка/, с правна квалификация с чл. 266 във вр. с чл. 259 ЗЗД и чл.79 ал.1 във вр. с чл.327 ТЗ.

            В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор от ответника „П. В.” ЕООД, с който прави на първо място възражение от фактическа страна относно действието на договора, който твърди, че е прекратен на няколко различни основания:

         -с подписването на споразумение за прекратяване от 2001г по взаимно съгласие на страните, респ. подписване на нов договор между страните от 2001г за съвместно използване на посочения обект чрез изграждане на процесните съоражения, срокът на който е изтекъл през 2004г, с правно основание чл.107 ЗЗД.

           -прекратен на основание, предвидено в същия, поради настъпила обективната невъзможност за изпълнение - сключване на концесионен договор с трето лице за същия обект, с пр. основание чл.81 във вр. с чл. 89 ЗЗД.

           -прекратен с изтичане на неговия срок по чл.3.6 във вр. с чл.4.2 – три години от въвеждане в експлоатация на „П. С.”, каквото не се е осъществило.

           -прекратен в резултат недобросъвестно създаване на пречки от страна на ищеца да настъпи предвиденото в самия договор условие за неговото действие – участие в концесионна процедура, заради неподаване на документи, с правно основание чл.25 ЗЗД.

           Прави се материалноправно възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие относно съществени негови елементи- предмета на изработеното и уговорено възнаграждение, с пр. основание чл. 26, ал.2 ЗЗД.

           Евентуално се прави друго възражение за нищожност, поради противоречие със закона –чл.18 ал.1 и ал.2 ПРУПСДП /отм/, пар. 10 ал.2 от ПЗР на ЗППСОбП и чл.2,чл.6, чл.8, чл.18, ал.2 ЗК, при положение, че договорът се приеме за такъв с характеристики на договор за наем.

           Евентуално, ако съдът счете договорът за действителен, се прави възражение относно изпълнението на договора за посочените обекти, за които се претендира възстановяване на извършените разходи, наред с което се отправя и волеизявление за разваляне на договора, поради неизпълнение по чл.87, ал.3 ЗЗД.

           Прави се материалноправно възражение за изтекла погасителна давност :

  • в случай, че се приеме прекратяване на договора с изтичане на първия тригодишен срок на 2007г.
  • в случай, че се приеме прекратяване на договора с изтичане на крайния срок за подаване на оферти за участие в концесионна процедура –2007г/ давността е изтекла на 2012г;
  • при извод за нищожност на договора, следва, че петгодишната давност е изтекла през 2007г в зависимост от точната дата на извършване на съответния разход.

           Прави се възражение за нищожност на клауза от договора /чл.4.7/, поради заобикаляне на императивна разпоредба, забраняваща скъсяване или удължаване на установени давностни срокове, с пр. основание чл.113 ЗЗД.

             В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е направил уточнения и пояснения към първоначалната искова молба, като не се е ползвал от правата по чл. 372,ал.2 ГПК.

           В срока по чл. 373, ал.1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, с който не се е ползвал от правата по чл. 373, ал.2 ГПК.        

      

Видинският окръжен съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 22.05.2001 год. между ЕТ „Ф. Г – И. Й." и „П. В." ЕООД е сключен Договор за изграждане и експлоатация на „П. С.". Предмет на договора е: изграждане и експлоатация на „П. С." в района на П. В., като част от инвестиционен проект за изграждане на пристанищни съоръжения, в съответствие с одобрения Генерален план на „П. В." ЕООД за възобновяване и модернизиране на „П. С.". Цел на договора е: повишаване на товаропотока и ефективонстта при обработката на товарите.

По силата на сключения Договор на 2001 год. - т. 2.1. „П. В." ЕООД е поело задължение да предостави терените на „П. С.", находящо се в Североизточния промишлен район на гр. В., планоснимачен № по плана за земеразделяне на гр. В. за изграждане на закрита складова площ, ро-ро пристанище и паркинг, съгласно писмо-намерение от страна на „Ф. Г-И. Й." и предложение на работна група на Министерство на транспорта за откриване на процедура за отдаване на концесия на същите обекти.

ЕТ „Ф. Г-И. Й." като страна по сключения договор на 2001 год. - т.3.1.- е поело задължение да подготви проекти за извършване на строителните работи, както и да извърши тези строителни работи за своя сметка, поетапно, в зависимост от сроковете на отделните обекти - от една до три години от предоставяне от страна на „П. В." ЕООД на разрешение за строеж.

В точка 4.2 на договора е посочено, че същият се сключва за срок не по-малко от три години от въвеждане в експлоатация на „П. С." и има сила до получаване на концесия за „П. С." от ЕТ „Ф. Г – И. Й.". Моля Ви, да отчете обстоятелството, че Министъра на транспорта и съобщенията е предложил на ЕТ „Ф. Г И. Й." възможността - концесия - на „П. С.". Моля Ви, да вземете предвид факта, че от събраните по делото писмени доказателства е видно, че ако такава концесия беше получена от ищеца по делото, то „П. В." ЕООД съгласно т.4.4 от Договора се задължава да съдейства пред Министерство на транспорта и съобщенията за включване в концесионния договор на клауза, съгласно която направените инвестиционни разходи по договора се приспадат от дължимото концесионно възнаграждение.

Съгласно т. 5.1. б."б" от Договора „Освен правото по 5.1. ЕТ „Ф. Г И. Й." има право да получи от „П. В." ЕООД в пълен размер инвестираните средства в обекта - всички направени разходи / по изграждането на обекта, производствено -експлотационни и др., които са посочени в т.3.7. от договора/.

в т.4.7. от Договора страните са постигнали съгласие относно хипотезата - непредоставяне на концесията на ЕТ „Ф. Г И. Й.", тогава договорът продължава действието си до момента на пълното издължаване от „П. В." ЕООД на инвестираните от ЕТ „Ф. Г И. Й." разходи в строителството.

С Анекс от 18.07.2001 г. страните по делото са по взаимно съгласие са прекратили на основание чл.5.1,б.”В” договора от 22.05.2001 г. от датата на подписването на същия.

На 06.11.2001 г. страните са сключили нов договор помежду си за съвместното използване на имот с пл. №, чрез изграждане на сглобяема складова конструкция и горивно стопанство за зареждане на корабите с гориво. С този договор са преуредили отношенията си.

В изпълнение на поетите с договора от 06.11.2001 г. задължения ищецът , е започнал изграждането на следните обекти: 1. Склад № 1 с РЗП от кв.м., 2. Нафтово стопанство /резервоари/ - изградени четири броя фундаменти, под стоманени вертикални цилиндрични резервори с обем куб.м., 3. Насип на площадка за ТИР - паркинг с площ кв.м. и 4. Масивна ограда с дължина м. и височина м.

За извършване на строителството е издадено Разрешение за строеж № от 27.03.2002 год. на Главния архитект на Община В., на Изпълнителна агенция „П. администрация С. и на ЕТ „Ф. Г" гр. В. за обект: Т. п. В. - север, съгласно Протокол № / 22.03.2002 год. на ОЕСУТ, намиращ се в С п. З. на гр. В. В разрешението за строеж е посочено, че същото се издава при условия: „съгласно договор".

От представения към исковата молба Протокол от 2001 г.е видно, че терена се предоставя за изграждане на сглобяема складова конструкция и ведомствено горивно стопанство, т.е. за изграждане на преместваеми обекти. За това свидетелства и Констативен протокол № от 12.04.2002 г., в който като основание за заемане на имота от ищеца е посочен именно договора от 06.11.2001 г. Тези доказателства не са оспорени от ищеца. Срокът на договора е изтекъл през 2004 г. и договорът е прекратен на осн. чл. 8, б. „а" от него.

Не се оспорва факта, че „П. С." не е отдадено впоследствие на концесия на ЕТ „Ф. Г И. Й.". С Решение за определяне на концесионер № / 04.06.2010 год. Министерски съвет определя „П. Б. Р. п." АД Р. за концесионер на П. Т. В.-север и П. Т. Ф. К. В., представляващи част от Пристанище за обещствен транспорт с национално значение В. Договорът за концесия е сключен на 2010 год. и е влязъл в сила на 2010 год., видно от приложената с исковата молба справка от Националния концесионен регистър.

Вещото лице инж. Г. А. по допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза е извършило оглед на самото място в П. С. в С. П. З. и е дало едно обективно и компетентно заключение, което е прието като доказателство по делото. В представеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице Р.К. е посочило размера на натрупаните разходи по сметката на ищеца, послужила за изготвяне на експертизата. Поради изтеклия период от време и изискванията на Закона за счетоводството фактурите не са запазени /непредставянето им поради тази причини, че са унищожени съгласно ЗС.

По делото не е установено, ищецът да е изпълнил задълженията си по процесния договор /ако се приеме че страните са постигнали съгласие за построяването на изброените в исковата молба обекти/. По делото не е доказано от ищеца същият да е предал на ответника складова площ, „ро - ро" терминал и горивно стопанство в уговорените срокове. Неизпълнението, освен липсата на доказателства за противното ангажирани от ищеца се установява и от съдържанието на представения концесионен договор - концесионерът е имал право право да довърши започнатото строителство на закрит склад № на пристанищен терминал „В. – с." - чл. 7, ал. 1, т. 2; чл. 36, ал. 2, т. 1 - концесионерът е поел задължение да заплати стойността на незавършеното строителство на закрит склад на пристанищен терминал „В. – с." в размер не по - малък от лева, но въз основа на оценка на независим лицензиран оценител. Обстоятелството, че строителството не е било завършено, се установява от липсата на представени актове - протоколи по Наредбата за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, но и от приетото в последното по делото заключение на вещото лице К., съобразно което са извършвани от концесионера допълнителни разходи за възстановяване на покрив и изграждане на стоманено - бетонни настилки. Неизграждането и непредаването на обектите по договора от ищеца, представлява неизпълнение на задълженията му по чл. 3.6. във връзка с чл. 3.3. от същия.

В производството по делото не се установи какъв е размера на инвестираните от ищеца парични средства за изграждане на обектите описани в исковата молба. Изводите на вещото лице по втората съдебно - икономическа експертиза се опират на извлечения от счетоводни сметки, т.е. на частни свидетелстващи документи, без каквато и да било доказателствена сила, изходящи от страната, която черпи изгодни правни последици. Същите не са представени по делото, а вещото лице заяви че не може да отговори кога са съставени. Вещото лице заяви, че не е виждало първични счетоводни документи или платежни такива. Вън от това извършените според заключението разходи не са индивидуализирани по вид на извършените СМР, поради и което не може да бъде установено какво точно е извършено, за да намери натурално и стойностно изражение.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Установено е по делото , че сключеният на 2001 г. договор между страните е прекратен с анекс от 2001 г. и прекратяването е в сила от датата на подписването на същия. Сключеният между ищеца и ответника нов договор от 2001 г. Този договор е със срок на действие три години и срокът се прекъсва , а договорът прекратява в случай , че „п.-С.” бъде отдадено на концесия. Тъй като не е налице прекъсване на срока или отдаване на пристанището на концесия по време на действие на този договор същият е прекратен поради изтичането на срока му през 2004 г.

Предявеният иск е на договорно основание - за изпълнение на задължение за заплащане на инвестирани средства по т. 5.1., б. „Б" от Договор от 2001 г. Договорът между страните е прекратен с анекс от 18.07.2001 г. по взаимно съгласие. Анексът е приложен към отговора на исковата молба и не е оспорен от ищеца. Предвид това, твърдяното от ищеца право не е възникнало, по причина че към тази дата същият не е извършил никакви инвестиции в пристанището. Предоставянето на терена, издаването на строително разрешение и др са станали след прекратяването на договора и не могат да бъдат претендирани на договорно основание. Съдът е обвързан от направеното искане в исковата молба , поради което предявеният иск като частичен следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице в размер на лева съобразно отхвърлянето на иска.

           

            Воден от горното, Съдът :

 

Р     Е      Ш       И      :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕТ Ф. Г – И. Й." със седалище и адрес на управление: гр. В., Ю. П. З., К. Б., представлявано от И. Т. Й. против „П. – В." ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Д. N0 , представлявано от управителя И. Г. И. иск с правно основание чл. 266 във вр. с чл. 259 ЗЗД и чл.79 ал.1 във вр. с чл.327 ТЗ, предявен като частичен, имащ за предмет заплащане на извършени инвестиционни разходи за строителство на обект – „П. С.” В. по сключен между страните договор от 2001г за изграждане и експлоатация на П. С., изразяващи се в:

         изграждане на склад на стойност, с цена лв при цялостна искова претенция в размер на лв;

         изграждане на нафтово стопанство, с цена лв при цялостна искова претенция лв;

         изграждане на насип с речна баластра, с цена лв при цялостна искова претенция лв;

          изграждане на масивна ограда, с цена лв, при цялостна искова претенция лв;

ОСЪЖДА „ЕТ Ф. Г – И. Й." със седалище и адрес на управление: гр. В., Ю. П. З., К. Б., представлявано от И. Т. Й. да заплати на „П. – В." ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Д. N0 , представлявано от управителя И. Г. И. разноски в общ размер на лева.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: