ГР.Д. № 129-2016

Решение по Гражданско дело 129/2016г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 58

 

Гр.Видин

 

06 .01. 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН съд в публичното заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година   в състав   окръжен съдия Г. Й.

при секретаря   И.К.                          и в присъствието на прокурора

……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Й.                     гр.д. № 129       по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Делото е образувано по исковата молба на „А.-С."   ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул.„А. С. М." № ,   ЕИК, представлявано от управителя А. К. П. чрез адв. Л. И. И. от ВАК -пълномощник против Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** с правно основание: чл. 240 от ЗЗД и цена на иска: лв.

В исковата молба се твърди ,че ищцовото дружество предоставило на Г.Н.Д. сумата от лв. в кредит, тъй като на същият му били необходими пари за завършване на животновъдна ферма в гр. Кула. За получената сума ответникът направил разписка на 08.04.2015 год., когато върнал частично кредита, а именно сумата от лв. Остатъкът от лв. следвало да се върне когато разплати действително извършените СМР по договор от 20.09.2013 год. във връзка с договор № /09.10.2012 год. До предявяването на исковата молба-07.04.2016 г. ответникът не бил върнал кредита. Същият възпрепятствал остойностяването и заплащането на допълнително извършените СМР по горепосочения договор, като по този начин направил невъзможно и заплащането на отпуснатия от „А.-С." ЕООД кредит.Това не се променило и след отправената му писмена покана, извършена с нотариална покана от 04.02.2016 год., връчена му от нотариус Л. Ц. на 08.02.2016 год.Поради горното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на „А.-С." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул. „А. С. М." № , ЕИК сумата от лв., предоставен кредит, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор е депозирал неподписана насрещна искова молба /л.19 от делото /,в която твърди ,че между страните имало сключен договор за изработка,по силата на който ищецът дължал на ответника парични суми.В с.з.на 31.10.2016 г. ответникът Г.Д. е оттеглил насрещната искова молба със съгласието на ответника по насрещния иск и производството по насрещния иск е прекратено на основание Чл.232 ГПК .

 

След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено следното :

Ищцовото дружество „А.-С." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул. „А. С. М." № , ЕИК предоставило на Г.Н.Д. сумата от лв. в кредит . За получената сума ответникът издал разписка на 08.04.2015 год./л.4 от делото/,като в разписката посочил ,че е получил сумата от лв. по договор от 20.09.2013 г. във връзка с договор № от 09.10.2012 г. като кредит ,който ще бъде погасен при окончателното разплащане по действително извършените СМР.Ответникът върнал частично сумата от лв.,като това е отбелязано от ищеца върху разписката и по същество не се оспорва от ищеца.По делото не са представени доказателства за връщането на кредита.До ответника била отправена нотариална покана от 04.02.2016 год.за връщане на заетата сума , връчена му от нотариус Л. Ц. на 08.02.2016 год.,но не последвало плащане .

 

При така установената фактическа обстановка Съдът прие за установено от правна страна следното :

Претенциите на ищеца произтичат от устен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от лева, която сума последният е следвало да върне при окончателното разплащане на извършените СМР.Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД заемът е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита сключен от момента на предаване на заемната сума.От представената по делото разписка за получена сума /л.4 от делото/, подписана от ответника се установява, че на 08.04.2015 г. ищецът е предал в заем на ответника сумата от  лева.Ответникът по същество не оспорва автентичността на разписката и получаването на сумата.Въвежда по същество насрещни парични претенции срещу ищеца,произтичащи от облигационни правоотношения между тях ,които не са предмет на настоящото дело поради оттегляне на насрещния иск .

Представената разписка за получени суми е годно доказателство за наличие на заемно правоотношение,тъй като установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с друг писмен документ-разписка, декларация, изходяща от длъжника, удостоверяваща получаване на заетата сума и задължението му да я върне . Разписката , подписана от длъжника, е частен документ, но той се ползва и с материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства с оглед неизгодността им за издателя. По този въпрос е постановена задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК ,напр. Решение № 582 от 21.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2009 г., IVг. о., ГК ,в което се казва следното : „Трайна е практиката на съдилищата, че установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и задължението му да я върне. Това произтича от характера на договора за заем – той е неформален, поради което може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма. Декларацията, подписана от длъжника, е частен документ, но той се ползва и с материална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства с оглед неизгодността им за издателя”.В същия смисъл е константната практика на както на ВКС ,така и на останалите съдилища.Така например в Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Е. Б. се казва :Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона - чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гледна точка на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гледна точка на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. В Решение № 833 от 29.04.2014 г. на САС по в. гр. д. № 4810/2013 г. се приема ,че „разписката за извършеното плащане има характера на частен документ, който по силата на чл. 180 от ГПК, се ползва с материална доказателствена сила само по отношение на авторството. Тя обаче удостоверява факта на плащането, поради което има характера на свидетелстващ документ. Същевременно в нея е инкорпорирано признание на кредитора за извършеното плащане. Затова се касае за частен свидетелстващ документ. По отношение на тези документи материалната доказателствена сила е разширена и обхваща не само авторството на документа, но и удостоверените с него факти, но само в случай че те са неизгодни за издателя на документа.В същия смисъл е Решение № 265 от 14.02.2014 г. на САС по в. т. д. № 1494/2013 г. :”Съгласно чл. 180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи /диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление”.В Решение № 164 от 3.02.2014 г. на САС по в. гр. д. № 2491/2013 г./ се обобщава ,че „по силата на чл. 180 от ГПК частните документи се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството, т. е. счита са, че те са издадени от лицата посочени като техни автори. Съдържанието на частните документи не се ползва с материална доказателствена сила и поради това се преценява заедно с всички останали доказателства по делото. От това правило има изключение в случаите когато частният документ удостоверява неизгодни за издателя си факти. В този случай частният документ се ползва с материална доказателствена сила и по отношение на удостоверените в съдържанието му факти. Тази доказателствена сила обвързва съда и страните при преценката на доказателствата”.

С оглед на горното предявеният иск следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер ,формиран от разликата между посочената в разписката сума от лв.и частичното плащане на сумата от лв.,което е обективирано в отбелязване на ищеца върху разписката .По делото не са представени доказателства за плащане на процесната сума.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК  Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на „А.-С." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул. „А. С. М." № , ЕИК направените пред Видинския окръжен съд разноски в размер на лв.за държавна такса и банков превод и лв.за адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното и на основание Чл. ГПК Съдът

         

 

                                                 Р         Е         Ш         И         :

 

 

ОСЪЖДА Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на „А.-С." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул. „А. С. М." № , ЕИК сумата от лв., предоставен кредит, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба -07.04.2016 г..до окончателното изплащане на задължението.

          ОСЪЖДА Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на „А.-С." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Видин 3700, ул. „А. С. М." № , ЕИК направените пред Видинския окръжен съд разноски в размер на лв. за държавна такса и банков превод и лв.за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис .

 

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :