ВНОХД № 98-2018

Решение по Наказателно дело 98/2018г.

                         Р Е Ш Е Н И Е   №101

  

                                           гр. Видин 14.12. 2018 г.

 

                                  В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в   публично

заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета

година, в състав:

 

                                                                 Председател: В.М.

 

                                                                        Членове: Г.Й.

 

                                                                                          Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 при секретаря   А.А.   и в присъствието на прокурора Владислав Влашев,   като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №98 по описа за 2018год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

С присъда №48, постановена на 25.01.2018г. по н.о.х.д.№912 по описа за 2015г. на Районен съд – Видин, подсъдимата Д. Т.С., ЕГН ********** е призната за невинна в това, че за времето от 05.03.2013 до 28.06.2013г. в град Видин в качеството на управител на „*****" ЕООД -Видин и в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага като

- възбудила и поддържала у А.М.С., в качеството на управител на ТД „******" П. заблуждение, че ще продаде на дружеството 36 броя леки автомобила марка „*****" модел „****" и с това причинила на ТД „******" с регистрация в Р. П. имотна вреда в особено големи размери, а именно в размер на 195 495.00 евро;

- възбудила у Р. М.представител на „*****- с адресна регистрация Р. Ф. представлявано от Президента Ж.Л.Б., че ще продаде на дружеството 9 броя леки автомобила марка „***** „ модел „******* и с това причинила имотна вреда в особено големи размери на „******-Ф.в размер на 109 134. 00 евро, както следва:

 

1.Ha 05.03.2013г. възбудила заблуждение у А.М.С., в качеството на управител на ТД „*******" П., че ще продаде на дружеството 18 броя леки автомобила марка „****" модел „****" и следва да преведе по сметка на ********" ЕООД 18 000.00 евро

- На 06.03.2013г. възбудила заблуждение у А.М.С., в качеството на управител на ТД „********" П., че ще продаде на дружеството 18 броя леки автомобила марка „*******" модел „********" и следва да преведе по сметка на „**********" ЕООД 18 000.00 евро

- На 10.06.2013г. поддържала заблуждението у А.М.С., в качеството на управител на ТД „**********" П., като предложила доставка на 4бр. автомобила уверявайки за постигната договореност с ТД „ *******" ООД – К. по отношение на доставката, за което и представляваното от него дружество може ги натовари от паргинг на ТД „*****" ООД в град К. и транспортира, за което следва да преведе на „********" ЕООД - 45 274.00 евро:

- На 20.06.2013г. поддържала заблуждението у А.М. С., в качеството на управител на ТД„**********" П., по отношение доставката на четирите автомобила „*********" като изпратила по имейл копие от платежно нареждане от неизвършен банков превод от дата 19.06.2013г. от „**********" ЕООД към ТД „**********" ООД -гр.К. за платени 4 бр. автомобила марка „******" модел „************":

         - На 26.06.2013г. поддържала заблуждението у А.М.С., в качеството на управител на ТД „*********" П., по отношение извършено плащане от страна на „********" ЕООД към ТД „*********" ООД-гр.К. на 26.06.2013г. на сумата от 118 617.00 евро за 11 броя леки автомобила марка „*****" модел „******", като изпратила по имейл фотоснимка с натоварени 9 бр. автомобила марка „****" модел „*********" и копие на платежното нареждане от неизвършен банков превод и следва да заплати на ******** ЕООД сумата от 114 221.00 евро, с което причинила на ТД „*********" имотна вреда в особено големи размери 195 495,00 евро, и случаят е особено тежък и

 

2.На 12.06.2013г. възбудила у Р.М. представител на „*******" САС-Ф.я представлявано от Президента Ж.Л.Б., че ще продаде на дружеството 9бр. леки автомобила марка „******* „ модел „*********"

- На 19.06.2013г. поддържала заблуждението у Р. М. представител на „*******" САС- Р. Ф., като издала проформа фактура № 277 от 19.06.2013г. на стойност 109 134 .00 евро с посочване на номера и шаси на 9бр.автомобила „*******" модел" *****" , които били част от договорените с ТД „******" от които четири напълно заплатени от ТД „******" на 10.06.2013г., а за пет е поискано доплащане на същата дата от ТД „*******", която сума дружеството заплатило на „********" ЕООД на 28.06.2013г. и с това причинила имотна вреда в особено големи размери на „********-Ф. в размер на 109 134.00 евро и случаят е особено тежък

- като общата стойност на причинената имотна вреда е в особено големи размери в размер на 304 629.00/триста и четири хиляди шестотин двадесет и девет/ евро, които суми са преведени от Р. Ф. от А.М. С., в качеството на управител на ТД„********" П.,, както следва: на 06.03.2013г. - 9 000.00 евро на 06.03.2013г. - 9 000.00 евро на 05.04.2013г. - 18 000.00 евро на 10.06.2013г. - 45 274 .00 евро на 25.06.2013г. - 114 221.00 евро

- и на 28.06.2013г. - 109 134.00 евро от Р.М.представител на „********" САС-Ф.представлявано от Президента Ж.Л.Б. и случаят е особено тежък, за което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.211 във връзка с чл.209, ал. 1 , във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на състава, разгледал делото в първостепенния съд, който противно на мнозинството от състава, което приема, че се касае за търговски отношения между фирми, намира, че е налице извършено престъпление, тъй като подсъдимата изначално не е имала намерение да осъществи лоялни търговски сделки, а да се облагодетелства.

Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск от „*********" - П срещу подсъдимата Д.Т.С. за сумата от 195 495 евро - главница, представляващи стойността на нанесени имуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва считано от 25.06.2013г. - датата на последния паричен превод до окончателното изплащане на главницата.

Съдът е отхвърлил като неоснователен и предявения гражданския иск от „*******" САС – Ф.срещу подсъдимата Д.Т.С. за сумата от 109 134 евро - главница, представляващи стойността на нанесени имуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва считано от 28.06.2013г. - датата на последния паричен превод до окончателното изплащане на главницата.

В законоустановения срок е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Видин, в който представителите на обвинението считат, че от събраните по делото доказателства взети в тяхната съвкупност следва да се направи извод за виновността на подсъдимата в извършването на престъплението, в което е обвинена от Районна прокуратура – Видин. В тази насока се сочат последователните, логични и вътрешно непротиворечиви свидетелски показания, с изключение на тези на В. П.. Твърди се още, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на закона - материален и процесуален, и е необоснована поради това, че е направен неправилен анализ на доказателствата.

       Иска се да бъде разгледан протеста и бъде отменена атакуваната присъда, и бъде постановена друга, с която Д.Т.С. бъде осъдена за престъпление по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е имала обвинение в първата инстанция.

       Пак в законоустановения срок са постъпили и въззивни жалби от гражданския ищец - дружество ********“ САС/********/- Р. Ф., конституиран в с.з. от 28.04.2016г. по н.о.х.д.№912/2015г./, подадена чрез адвокат Д. И. – М.и адвокат Б.Б., както и от гражданския ищец - дружество „********* “/*************** /, . конституиран в с.з. от 28.04.2016г. по н.о.х.д.№912/2015г./, чрез адвокати Д. И. – М. и адвокат Б.Б. от Адвокатско сдружение „Д.И.а-М. и съдружници“, град С., които жалби са пространни и идентични, с които и двамата граждански ищци сочат, че са недоволни от присъдата, в частите й, с които са отхвърлени изцяло предявените от двамата ищци граждански иска за непозволено увреждане, поради това, че подсъдимата Д.Т.С. е призната за невинна по повдигнатите й обвинения. Със жалбите се иска атакуваната при- съда да бъде отменена в частите й, с които са отхвърлени изцяло предявените граждански иска от двамата конституирани граждански ищци, и бъде постановена друга присъда, с която на основание чл.45 от ЗЗД да бъде осъдена подсъдимата С. да заплати съответно: на дружеството „********“ САС сумата от 109 134евро-гланица, представляващи имуществени вреди вследствие от осъществената измама, както и на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, подсъдимата да бъде осъдена да заплати на същото дружество законната лихва за забава върху главницата от 28.06.2013г.-датата на паричния превод, до окончателното изплащане на главницата; и съответно на дружеството „********“ да заплати сумата от 195 495евро-гланица, представляващи имуществени вреди вследствие от осъществената измама, както и на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, подсъдимата да бъде осъдена да заплати на същото дружество законната лихва за забава върху главницата от 28.06.2013г.-датата на паричния превод, до окончателното изплащане на главницата, като и двете дружества искат да им бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените пред двете инстанции разноски.

       В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на обвинението поддържа становището, че е налице неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на мотиви по делото, поради което се иска атакуваната присъда да бъде изцяло отменена, а делото върнато на първостепенния съд за разглеждането му от друг състав.

       Защитата на гражданските ищци – адвокат Б. пледира, че макар и мотивите по делото да са доста кратки, в крайна сметка има мотиви. Иска се да бъде отменена присъдата и бъде постановена друга с която съдът да счете, че подсъдимата е виновна и съответно да бъдат уважени осъдителните искове срещу нея.

       Защитата на подсъдимата в съдебно заседание поддържа също атакуваната присъда да бъде отменена, поради липса на мотиви, като делото бъде върнато, но не на първостепенния съд, а на прокуратурата, тъй като обвинителния акт по делото е неясен що се касае до бройките автомобили и техните цени от една страна, както и за кои точно от тях е повдигнато обвинението, а от друга по него не е повдигнато обвинение относно договора от 05.04.2013г., както и това, че в обвинителния акт имало противоречие между обстоятелствената част и диспозитива.

 

                       Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

         Протестът е подаден в законоустановения срок от Районна прокуратура Видин, която страна има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

   Въззивните жалби също са подадени в срок от , които са страни по делото и имат правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

           Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи в протеста и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че протестът е основателен, макар и не на посочените в него основания, имайки в предвид следните съображения:

 

     По служебната проверка на присъдата.

       Окръжният съд установи, че при постановяването на присъдата, съставът на първоинстанционният съд е стигнал до различни решения на казуса, а именно – съдебните заседатели са решили, че подсъдимата С. е невинна по така повдигнатото й от Районна прокуратура обвинение, а председателят на състава е бил на мнение, че подсъдимата е виновна по така повдигнатото й обвинение, поради което същият е подписал присъдата при особено мнение. Съответно съдебните заседатели са написали съответните мотиви, които обясняват съображенията им за така взетото решение, като тези мотиви са подписани само от съдебните заседатели, а председателят на състава е изложил своите мотиви относно изразеното особено мнение, подписани само от него.

Мотивите на съдебните заседатели са изключително лаконични и представляват две страници и колкото съдът подробно да ги чете, намира, че същите не покриват изискванията на чл.305, ал.2 от НПК, тъй като в същите не са посочени кои са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, че подсъдимата е невинна и че се касае за търговски отношения между фирми, а не за измамни действия от страна на същата. Още повече не са посочени и противоречията на доказателствените материали и съответните съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В мотивите действително е посочено, че съдът е приел за установена фактическата обстановка, но такава фактически не е нито установена, нито изложена в някаква последователност. При това положение въззивният съд не може да направи съответната проверка на базата на кои установени обстоятелства са взети съответните правни изводи относно виновността или невиновността на подсъдимата. Налага се извода, че действително по делото не са налице мотиви по смисъла на чл.305, ал.2 от НПК. Въззивният съд не може да направи съответната проверка и на базата на особеното мнение на председателя на състава, доколкото то касае виновността на подсъдимата от една страна, а от друга в него също не е отразена подробната фактическа обстановка, която е била установена в хода на делото, още повече, че казуса е доста усложнен откъм факти и обстоятелства – сключени договори и техния брой, наличие или не на приложения към тях, брой на автомобили, които са били или не са били конкретизирани и индивидуализирани.

         По оплакванията в протеста:

        Оплакванията в протеста са, че присъдата е постановена в нарушение на закона - материален и процесуален, и е необоснована поради това, че е направен неправилен анализ на доказателствата. Твърди се още, че от събраните по делото доказателства взети в тяхната съвкупност следва да се напрали извод за виновността на подсъдимата в извършването на престъплението, в което е обвинена от Районна прокуратура – Видин. В тази насока се сочат последователните, логични и вътрешно непротиворечиви свидетелски показания, с изключение на тези на В. П..

        Настоящият състав намира така изложените оплаквания за неоснователни, поради следните свои съображения: от изложените по-горе констатации за липса на мотиви по атакуваната присъда, няма как въззивният съд да прецени следва ли да се направи извод за виновността на подсъдимата в извършването на престъплението, в което е обвинена от Районна прокуратура – Видин. Още повече, че оплакванията за нарушение на материалния и процесуалния закон и необосноваността на атакуваната присъда се основават на твърдението, че първостепенния съд е направил неправилен анализ на доказателствата. Пак от мотивите на настоящия състав относно служебната проверка на присъдата е видно, че не е констатиран какъвто и да било логичен анализ на събраните по делото доказателства, който второстепенният съд да проследи и прецени неговата правилност.

Настоящият състав обаче споделя становището на представителя на Окръжна прокуратура – Видин относно това, че атакуваната присъда е безмотивна, което е съществено нарушение на процесуалните правила съгласно чл.348, ал.3, т.2 от НПК, при което съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2 от НПК, въззивният съд следва да отмени атакуваната присъда и да върне делото на първата инстанция, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения. В случая, липсата на мотиви е от категорията на неотстранимите допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като мотивите към една присъда следва да се изготвят именно от първостепенния съд, който е постановил същата. Ето защо, настоящият състав на Окръжен съд – Видин намира, че атакуваната присъда следва да бъде отменена изцяло и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.

По отношение на исканията на защитата на подсъдимата делото да бъде върнато на прокурора, поради това, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК с оглед на това, че са налице противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на същия са налице противоречие, че няма повдигнато обвинение за договора от 05.04.2013 година, както и всички други оплаквания в тази връзка, с които защитата твърди, че е нарушено правото на защита на подсъдимата, съдът намира същото за неоснователно поради следните съображения: както посочи по-горе в мотивите си, съдът следва да съобрази императивната разпоредба на чл.335, ал.2 от НПК, съгласно която при липса на мотиви въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция. Съответно при новото разглеждане, съответния състав на първостепенния съд следва да съобрази всички тези доводи в разпоредителното заседание.

Съдът следва да посочи и друго съществено нарушение на процесуалните правила, а именно – нарушена е разпоредбата на чл.310, ал.2, изр.2-ро от НПК, съгласно която „Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение. Същото важи и за подписа на съдията с отбелязване на особено мнение. В конкретния случай мотивите към присъдата са подписани единствено от съдебните заседатели, без подписа на председателя на състава.         

По оплакванията в двете въззивни жалби: основното и водещо оплакване и в двете жалби е, че направените от решаващия първоинстанционен съд изводи не съответстват с установената по делото фактическа обстановка, за което се сочат подробни доводи. Настоящият състав, намира, че с оглед гореизложените съображения за липса на мотиви, на установена фактическа обстановка по делото, и решението за връщането на делото за ново разглеждане, не може да обсъжда така изложените оплаквания в двете жалби по тази причина.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че така подадения протест е основателен, но не посочените в него оплаквания, а поради това, че няма мотиви към атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция, от друг състав.

Водим от горното и на основание чл.334, т.1 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

                                     Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ изцяло Присъда№48, постановена на 25.01.2018г. по н.о.х.д.№912 по описа за 2015г. на Районен съд – Видин.       

 

ВРЪЩА делото на Районен съд - Видин за ново разглеждане, от друг състав.

 

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.  

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:1.