ВНЧХД № 193-2018

Решение по Наказателно дело 193/2018г.

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 85

гр. Видин, 11.10.2018г.

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                в открито

заседание на осемнадесети септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

              

                                     Председател: И.И.

                                            Членове: Л.Л.

                                                               Р.Д.                          

                                                                                                                               

 

при секретаря          Н.К.                     и в присъствието на

прокурора                                                    като разгледа докладваното от

                               СЪДИЯТА Л.           ВНЧХД № 193 по описа

за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е по чл.327 от НПК    

С присъда № 251/22.05.2018г. по НЧХД № 43/2018г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия П.М.И. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 05.01.2018 година в гр.Д., чрез нанасяне на удари в главата на С.К.К. *** причинил на последния подкожен хематом в окосмената част на главата над челото и хематом в тилната област на окосмената част на главата, в следствие на което е причинил на частния тъжител К. болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради и което и във връзка чл. 78 а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

Съдът е признал подсъдимия П.М.И. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 4 от НК, а именно, че на 05.01.2018 година в гр.. посредством умишлено нанасяне на удари с крака и ръце е причинил увреждане на входната врата на жилището на частния тъжител С.К.К.- отвор в долната част и подаване/изкривяване на рамката и цялостно на конструкцията на вратата, като причинената щета е в размер на 64.51 лева, поради и което на основание чл.9, ал. 2 от НК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение в тази му част.

Подсъдимия П.М.И. е осъден да заплати на частния тъжител сумата от 1500 лева представляваща причинени на последния неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление от страна на подсъдимия, ведно със законната лихва върху горната сума считано от 05.01.2018 година до окончателното издължаване, като съдът е отхвърлил предявения граждански иск до пълният му размер от 2500 лева, като недоказан и необоснован,

Съдът е оставил без уважение предявения граждански иск от тъжителят К. за 300 лева имуществени вреди в резултат на повреждането на алуминиевата врата, като недоказан и необоснован.

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия П.М.И., чрез адвокат Ц.И., в качеството му на негов защитник. В жалбата са развити съображения, че присъдата е необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на процесуалните правила, че има необходимост от корекция на мотивите за авторство на деянието, за което е подсъдимия е оправдан, а при присъждане на разноските в полза на тъжителя, ВРС не е отчел оправдателния диспозитив. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан.

Тъжителят, чрез своя представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВРС да бъде потвърдена.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

            Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в решението си, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 130, ал. 2 от НК, по който текст го е признал за виновен, наложил му е справедлива санкция и е присъдил справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Мотивите на присъдата, относно авторството на деянието по чл. 216, ал. 4 от НК, за което е повдигнато другото обвинение с тъжбата, по което подсъдимия е оправдан, са в унисон със събраните доказателства.

           ВОС ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение по делото и които се установяват от доказателствата по делото.

           На 05.01.2018 година в гр.Дунавци, подсъдимия П.М.И., чрез нанасяне на удар в главата на С.К.К. ***, при което К. си ударил тилната част на главата в твърда повърхност, му причинил подкожен хематом в окосмената част на главата над челото и хематом в тилната област на окосмената част на главата, от което К. е изпитал болка и страдание. На същите дата и място, подсъдимия П.М.И., посредством умишлено нанасяне на удари с крака и ръце е причинил увреждане на входната врата на жилището на частния тъжител С.К.К.- отвор в долната част и подаване/изкривяване на рамката и цялостно на конструкцията на вратата, като причинената щета е в размер на 64.51 лева.

           Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите Н.Б.И.а /снаха на тъжителя К./ и М. С. К. /син на тъжителя К./; медицинско свидетелство №15/09.01.2018г.; епикриза на К. от отделение по кардиология към МБАЛ „Света Петка“- АД-Видин; заключение на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 16/2018г.; документ за преглед на пациент в Консултативно диагностичен блок /КДБ/ спешно отделение /СО/ от 05.01.2018г. към МБАЛ „Света Петка“- АД-Видин; заключението на съдебно-стоковедската експертиза.

           Видно от документ за преглед на пациент в Консултативно диагностичен блок /КДБ/ спешно отделение /СО/ от 05.01.2018г. към МБАЛ „Света Петка“- АД-Видин, С.К. е постъпил на 05.01.2018г. в 16.40 чеса и е напуснал в 05.01.2018г. в 17.15ч. Видно от епикриза на К. от отделение по кардиология към МБАЛ „Света Петка“- АД-Видин, К. е постъпил в отделението на 05.01.2018г. в 17.20ч. и е изписан на 08.01.2018г. в 17.30ч. Веднага на следващия ден на К. е издадено медицинско свидетелство №15/09.01.2018г., с констатации за два отока в окосмената част на главата – на тила и над челото. В заключението на съдебно-медицинската експертиза, подробно и точно е съобразена първичната медицинска документация, респ. време на постъпване на пострадалия, време на лечение, оплаквания, констатирани контузии. В крайна сметка, заключението е категорично, че травматичните увреждания се дължат от удари от или върху тъп, твърд предмет и е възможно да са причинени по начина и времето съобщени от пострадалия. Хронологията и съдържанието на медицинската документация, напълно кореспондира с показанията на посочените по-горе свидетели. Видно от показанията на свидетелката И., скандала е предизвикан от подсъдимия който дошъл в дома им, да се разправя със сестра си- съпругата на тъжителя. Макар свидетелката да сочи, че не е видяла подсъдимия да удря тъжителя, тя е завила, че той е излязъл от дома когато подсъдимия е започнал да бие по алуминиевата врата на къщата. Свидетелката описва следното: „…Чича ми когато би по вратата С. излезе и се сборичкаха. Чича ми П. го бутна- С. настрани. С. не съм видяла да пада. Той стоеше изправен и не знам дали е залитнал. Аз се уплаших и влезнах вътре. След като се влезнах и се обадих на 112, чича ми си тръгна.“ Свидетелката макар да се грижила за невръстното си дете, което е било приоритетно за нея в ситуацията, е събрала впечатления /доколкото е могла, въпреки ангажимента си към детето/ за агресивната настройка и поведение на подсъдимия, както и за физически конфликт между него и тъжителя. Факта, че свидетелката се е обадила на 112 е показателен, за нейното силно притеснение и за това, че е съзряла опасност в инцидента. В унисон с горните доказателства са и показанията на свидетеля К.. Когато той се прибрал от работа към 16 часа, баща му разказал за скандала и как бил ударен от подсъдимия, от което потърпевшия залитнал и се ударил в близката стена. Свидетеля сочи, че баща му се е държал за главата. Инцидента обострил сърдечното заболяване на тъжителя, което наложило, с автомобил на съсед, тъжителя да бъде закаран в ЦСМП в град Видин. Хронологично показанията напълно съответстват с времето на постъпване на пострадалия в Консултативно диагностичен блок /КДБ/ спешно отделение /СО/ към МБАЛ „Света Петка“- АД-Видин, на 05.01.2018г. в 16.40 часа.

           С ударите по процесната врата, подсъдимия ѝ е причинил повреда на стойност 64,51 лева, видно от заключението на съдебно-стоковедската експертиза.

           Експертно решение № 2638-139/21.09.2017г. няма отношение към конкретиката на случая и не повлиява установената фактическа обстановка.

           Подсъдимия И. с обясненията си потвърждава, че на процесната дата е пътувал за град Д., за да иска обяснение от сестра си /съпруга на тъжителя/, за нейно поведение спрямо неговата дъщеря, което намирал за укоримо. В тази насока обясненията кореспондират с горните доказателства. Подсъдимия, обаче, отрича да е действал агресивно спрямо тъжителя и неговото семейство, като сочи, че именно К. и неговата съпруга, са се държали застрашително към него и жена му. Подсъдимия отрича да е бил тъжителя, който след случая, към 16 часа бил в питейно заведение в града. ВОС намира, че обясненията в тази им част следва да се преценят изключително като средство за защита. Те са в противоречие с горните доказателства, както и с показанията на свидетелката И.И.- съпруга на подсъдимия. Тя е посочила, че видяла К. да пие бира в заведение в град Д. към 16.30ч. Не следва да се даде вяра и на показанията на тази свидетелка, тъй като освен че са в противоречие с останалите свидетелски показания, респ. за поведението на подсъдимия, за състоянието на тъжителя, извикало необходимост да му се окаже спешна медицинска помощ, те противоречат и на първичната медицинска документация. На практика е изключено, ако подсъдимия се е намирал в питейно заведение около 16.30 часа, да бъде организирано и осъществено транспортирането му в ЦСМП- град Видин, където всъщност тъжителя е приет в 16.40 часа.

           От обективна и субективна страна, деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 130, ал. 2 от НК.         

            Обосновани са и доводите в мотивите на ВРС, че именно подсъдимия е причинил повреждането на процесната врата. Правилно е приложен чл.9, ал. 2 от НК.

           Предвид горните съображения, неоснователни са оплакванията в жалбата в насока непълнота и неправилен анализ на доказателствата, за необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

           Неоснователно е оплакването, че неправилно са присадени в полза на тъжителя разноски в размер на 500 лева, като не е отчетен оправдателния диспозитив. ВОС намира, че ВРС е действал в унисон с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, тъй като, макар и само по едното от повдигнатите спрямо него обвинения, подсъдимия е признат за виновен. При това положение правилно е осъден да заплати разноските на тъжителя за адвокатски хонорар и за съдебно медицинска експертиза, която има отношение към деянието за което има осъждане. ВРС е съобразил и ал.4 на чл.189 от НПК, като е оставил за сметка на тъжителя разноските за съдебно стоковедската експертиза- 40 лева, които не са направени по обвинението по което И. е признат за виновен, а по обвинението по чл. 216, ал. 4 от НК, по което е оправдан.

            Доколкото за извършеното престъпление са предвидени наказания не по-тежки от визираните в чл.78а, ал.1, б. „а“ от НК, доколкото дееца е с чисто съдебно минало и липсват имуществени вреди от престъплението, то ВРС правилно е приложил чл.78а от НК, освободил е П.М.И. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба”. Същото е в размер от 1500 лева, т.е. не много над минималния, съобразено е с характера и спецификата претърпените от деликта болки и страдания, вкл. и временното обостряне на сърдечното заболяване на пострадалия, като резултат от деянието по чл.130, ал.2 от НК, и ВОС няма основание да коригира санкцията.

            С оглед на горните съображения относно същността на деликта, присъденото обезщетение от 1500 лева за неимуществени вреди е определено правилно от ВРС, справедливо е и ВОС няма основание да го коригира. При това положение и съобразно чл.52 от ЗЗД, сумата от 1500 лева е справедливо обезщетение. В тази част гражданският иск е основателен с оглед чл.45 от ЗЗД.

           Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

            Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

 

            Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 251/22.05.2018г. по НЧХД № 43/2018г., по описа на Районен съд – Видин.

            Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: