ВГРД № 357-2018

Решение по Гражданско дело 357/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е-105

 

Гр.В.

 

 

19.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                       2.Г. Й.

при секретаря     ......................................................................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 357   по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С решение №508/03.10.2018 г. по гр.д.№1674/2018 г. по описа на Районен съд-В. е отхвърлен предявеният от З.С.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** против Е. Н. Б. с ЕГН ********** *** иск, с който се иска ответницата Е. Н. Б. да бъде осъдена да опразни и предаде на ищцата З.С.К. жилище – ап., находящ се в гр. В. ж.к. . с идентификатор № 10971.509.1145.1.5. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. по договор за заем за послужване, като неоснователен.

         Срещу решението е подадена въззивна жалба от З.С.К. с ЕГН ********** ***.Поддържа се ,че обжалваното решение ВРС е постановено при нарушение на закона,при съществено процесуално нарушение и че е необосновано.Поддържа се ,че въззивникът З.К. била подала искова молба до ВРС за опразване на два имоти ,заети за послужване от ответника по настоящото дело и ответник Е. В. По исковата молба било образувано гр. дело №98/2018 ВРС, разгледано от същия състав и с постановено решение бил уважен иска спрямо единия ответник Е. В. Поради недобросъвестното процесуално поведение на ответниците - въпреки че производството е бързо ,същите се опитвали по всякакъв начин да шиканират и бавят процеса и на един по -късен етап от процеса субективно съединените искове били разделени , като производството срещу г-н В. приключило преди настоящото , а искът срещу втория ответник - неговата майка Е. Н. бил отделен в друго производство - гр. д.№1674/2018 ВРС.

Поддържа се ,че в нарушение на закона и необосновано ВРС приел , че не е доказан сключеният договор за заем за послужване ,както и че ответницата не е надлежно поканена да опразни имота. ВРС не обсъдил следното :

  1. Г-н В. действал за себе си и като пълномощник на майка си - настоящата ответница в сделките по продажбата на двата имота и именно той договарял заема за послужване с новия собственик - ищцата както за имота, който той ползвал , така и за имота ,ползван от майка му.
  2. Поради общите факти - от значение за спора исковете били предявени в една искова молба при субективно съединяване на същите;
  3. Фактът на договорения заем за послужване бил установен и доказан в по- рано в приключилия процес и ВРС уважил иска;
  4. Служебно известният факт на съда -за договор за заем за послужване / решението по гр . дело 98/2018 г било постановено на 02.07.2018 г./   в настоящия процес не само не бил зачетен от същия състав на съда , но същия бил отречен;
  5. Необоснован бил и доводът на ВРС, че ищцата не е доказала , че не е поканила ответницата да напусне имота - дори да се приемело, че с приложената нотариална покана за опразване на двата имота ,получена от действащия лично за себе си г-н В. и като пълномощник на майка си - настоящия ответник г-жа Н., същата не била надлежно поканена, то с исковата молба ищцата изрично била поканила същата да напусне заетия за послужване имот.

С оглед на изложеното се иска да се уважи въззивната жалба , да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск.

Въззивникът поддържа въззивната жалба в с.з.

Въззиваемата не е взела становище по въззивната жалба.

 

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

 

Производството пред Районен съд-В. е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ГПК(иск за опразване на заети за послужване помещения).

Делото е образувано по искова молба на З.С.К. ***, чрез адв. Ц. И. против Е. ***, с която е предявен иск за опразване на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № , находящ се в гр. В. ж.к.

Твърди се от ищцата, че е собственик на жилище- апартамент с идентификатор № 10971.509.739.3.13. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 10971.509.739 с административен адрес: гр. В. ж.к. със застроена площ от 98.24 кв.м, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 9, т. III, рег. № 4219, дело № 288 от 2017г. на нотариус Б. Т. с район на действие РС – В. както и е собственик на още един имот с идентификатор № 10971.509.1145.1.5. по КККР на гр. В. с адиминстративен адрес: гр. В., ж.к.. състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 71.94 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение /мазе/ № 5 с площ от 3.99 кв.м., ведно с 3.91% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 2, т. III, рег. № 4190, дело № 282 от 2017г. на нотариус Б. Т. с район на действие РС – В.

Посочва, че имотите била закупила на 22.06.2017г. от ответницата и сина ѝ Е. В. В.. Посочва се също, че след изповядване на сделките, ищцата била помолена от Е. В. да ползват той и майка му- ответницата по делото двата имота безвъзмездно за срок от един месец. Ищцата се съгласила, но след изтичане на срока те не са опразнили имотите. Поради това ищцата поканила Е. В. с нотариална покана да опразни помещенията   и   да предаде   имотите   в   срок   от седем дни   от получаване на поканата, но отново не последвали никакви действия от негова страна.

Иска се от съда да постанови решение, с което ответницата Е. Н. В.да бъде осъдена да опразни и предаде заетия за послужване имот, както следва: жилище - апартамент № , находящ се в гр. В.

Ответницата в срока за отговор е оспорила иска ,но по същество не излага каквито и да било правни доводи и не сочи доказателства .

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От представените по делото два броя преписи на нотариални актове за покупко-продажба, се установява, че на 21.06.2017г. и 22.06.2017г., ищцата З.С.К. е закупила от Е.В. б., последният лично и като пълномощник на ответницата Е. Н. Б. посочените в исковата молба имоти.От показанията на свидетелите С. С. С. и Г. Н. В. се установява ,че ищцата З.С. К. е предоставила безвъзмездно на ответницата Е.Н. В. процесния имот за временно ползване, а ответницата Е.Н. В. се задължила да го върне,като ответницата Е. В. действала чрез пълномощника си -сина ѝ Е. В. .Между страните било постигнато съгласие продавачът Е.Н. В. да остане в имота още месец-месец и половина без да дължи наем .След изтичането на договорения срок обаче ответницата Е.Н. не освободила имота ,като не позволявала на ищцата З.К. да влезе във владение на имота и ѝ казвала да се маха.

        

С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Аналогично ограничение на служебните правомощия на съда беше уредено в отменения ГПК от 1952 г. относно правомощията на касационната инстанция в изричната разпоредба на чл. 218ж, ал. 1, изр. 1. По въпроса за правомощията на ВКС при действието на отменения ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което при проверка на правилността на въззивното решение касационният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от касационната инстанция и без да е било изрично заявено като касационно основание. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, тъй като правомощията на въззивната инстанция при решаването на спора по същество са аналогични на тези на касационния съд при отменения ГПК. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

   Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

   Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.

       В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, според която непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

По делото се установява, че ищцата З.С.К. е собственик на два имота :

-жилище- апартамент с идентификатор № 10971.509.739.3.13. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № 10971.509.739 с административен адрес: гр. В. ж.к. ., със застроена площ от 98.24 кв.м, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 9, т. III, рег. № 4219, дело № 288 от 2017г. на нотариус Б. Т. с район на действие РС – В. и на

- жилище-апартамент с идентификатор № 10971.509.1145.1.5. по КККР на гр. В. с административен адрес: гр. В. ж.к. . състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 71.94 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение /мазе/ № 5 с площ от 3.99 кв.м., ведно с 3.91% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 2, т. III, рег. № 4190, дело № 282 от 2017г. на нотариус Б. Т. с район на действие РС – В..

В тежест на заемодателя З.К. е да докаже, че е предоставила на ответницата Е. В. безвъзмездното ползване на жилище-апартамент с идентификатор № 10971.509.1145.1.5. по КККР на гр. В. с административен адрес: гр. В. ж.к. състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 71.94 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение /мазе/ № 5 с площ от 3.99 кв.м., ведно с 3.91% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж т.е. наличието на валидно облигационно заемно правоотношение, по силата на което да е предоставила на ответницата в заем за послужване процесния имот и от това правоотношение да произтича правото й да иска връщането му. От събраните по делото доказателства пред районния и въззивния съд се установява ,че между страните е сключен договор за заем за послужване и тъй като  за действителността на този договор не се изисква писмена форма, то доказването на неговата действителност може да се осъществи със свидетелски показания. Свидетелите С. С. С. и Г. Н. В. установяват ,че заемодателят З.С. К. е предоставила безвъзмездно на заемателя Е.Н. В. процесния имот за временно ползване, а заемателят Е.Н. В. се е задължила да я върне. Ответницата Е. В. е действала чрез пълномощника си -сина ѝ Е. В. .Между страните е постигнато съгласие продавачът Е.Н. В. да остане в имота още месец-месец и половина без да дължи наем .След изтичането на договорения срок обаче ответницата Е.Н. не освободила имота ,като не позволявала на ищцата З.К. да влезе във владение на имота и ѝ казвала да се маха.От показанията на свидетелите се установява , че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване, че е било фактически осъществено уговореното предоставяне за безвъзмездно ползване на вещта, както и че след изтичане на договорения срок вещта не е върната .

Тъй като е договорен срок,след изтичането на който ответницата следва да върне вещта ,то не е необходимо до същата да се отправя специална покана .

С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено друго ,с което да се уважи предявения иск.

С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК Е. Назимовна Ванкова с ЕГН ********** *** следва да бъде осъдена да заплати на З.С.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** направените по делото разноски :78 лв.за държавни такси пред районния и окръжния съд и 400 лв.за адвокатско възнаграждение пред районния съд.

Водим от горното и на основание Чл. 271 ГПК Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №508/03.10.2018 г. по гр.д.№1674/2018 г. по описа на Районен съд-В.вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Е. Н. В. с ЕГН ********** *** ДА ОПРАЗНИ И ПРЕДАДЕ на З.С.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** заетия за послужване недвижим имот : жилище-апартамент с идентификатор № 10971.509.1145.1.5. по КККР на гр. В. с адиминстративен адрес: гр. В. ж.к.., състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 71.94 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение /мазе/ № 5 с площ от 3.99 кв.м., ведно с 3.91% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж .

ОСЪЖДА Е. Н.В. с ЕГН ********** *** да заплати на З.С.К. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** направените по делото разноски :78 лв.за държавни такси пред районния и окръжния съд и 400 лв.за адвокатско възнаграждение пред районния съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :