ВГРД № 31-2018

Решение по Гражданско дело 31/2018г.

                         РЕШЕНИЕ № 9

                              Гр.Видин

                                       23.03.2018

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,граждански състав, на ДВАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание, в следния състав:

                                                                    

                                                         Председател:В. В.

   Членове: А. П.                              

В. М.

 

при участието на  секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдията М. въззивно гр.д.№31 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.250 ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.

          Обжалвано е решение на Видински районен съд №3388-РЗ/21.11.2017г по грд № 453/2015г на ВРС от 22.05.2015г.постановено по гр.д.№281/2014г. поописа на същия съд, с което е оставена без разглеждане молбата на ищеца чрез пълномощника за допълване на решение №728/23.03.2017г по грд №453 от 2015г.

Подържа, че постановеното решение е незаконосъобразно, допуснато при съществено нарушение на процесуалния закон.

Подържа че жалбоподателя не е   пропуснал срока по чл.250 от ГПК да иска допълване на решението, тъй като молбата е подадена на 17.08.2017г.,и  съдебното решение не е влязло в законна сила и предвидения едномесечен срок не е изтекъл.

         Оспорват се доводите на първоинстанционния съд, че същите е следвало да искат допълване на решението в срока за обжалване на акта постановен от районния съд. Моли да се отмени решението и се произнесе по същество, като допълни Решение №728/23.03.2017г по грд №453 от 2015г., като постанови, че обезщетението за неимуществени вреди е за периода 01.04.2012 до 31.03.2015г.

В срок е постъпил отговор на жалбата от ответниците по спора , в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Подържат, че доводите на районният съд с които е отказано да се допълни искането по чл.250 от ГПК са правилни.

Моли да се потвърди обжалваното решение.

Видинският окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

За да остави без разглеждане молбата на П.П.И., ЕГН **********,***, за допълване на Решение № 728 от 23.03.2017г. по гр. д. № 453 / 2015г. на Районен съд Видин, като недопустима, Видинският районен съд е приел, че молбата   подадена от ищеца, е депозирана в съда след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл.250 ал.1 изр.ІІ-ро от ГПК, считано от връчването на решението, което се иска да бъде допълнено. Решение № 728 от 23.03.2017г. е връчено на ищеца на 30.03.2017г. /лист 655 от делото/, като едномесечния срок по чл. 250, ат. 1 от ГПК е изтекъл на 30.04.2017г. молбата за допълване на решението е подадена на 17.08.2017г. извън срока за това.

Съдът е приел, че законодателят е предвидил два момента в които страната може да иска допълване на решението, които се отнасят до две самостоятелни но различни по своя характер и естество хипотези.Посочил, е първата хипотеза има предвид момента на връчване на решението, а втората хипотеза касае момента на влизането в сила на съдебното решение като съдът изрично е коментирал, че страната няма право на избор относно момента до който може да иска допълване на решението. Посочено е още, че различния начален момент на срока по чл.250 ал.1 е обусловен от обстоятелството, че съдът следва да връчи преписи от съдебния акт на страните само ако подлежи на самостоятелно обжалване,но не и от актовете които са необжалваеми и че предвид на факта, че в случая акта на първоинстанциония съд е подлежал на обжалване то срока по чл.250 ал.1 от ГПК е започнал да тече за ищците считано от връчването на съдебното решение.

Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.

Създаденият от законодателя процесуален ред за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК се подчинява на строго регламентирани основания и условия при наличието на които страната може да се възползва от правото си да поиска допълване на решението. Едно от условията е свързано със спазването на точно определен срок в рамките на който страната по спора може да поиска от съда да измени решението си, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Когато се касае за обжалваемо по инстанционен ред съдебно решение, съдът който го е постановил може да го измени в случай, че страната която твърди, че има непроизнасяне по цялото й искане депозира нарочна молба в едномесечен срок от връчването на решението.Именно чрез връчването на решението тя разбира за първи път, че съдът не се е произнесъл изцяло по искането й .От момента на връчване на решението тя е наясно какъв е пропуска на съда и то този момент за нея започва да тече едномесечния срок да иска допълване на решението.Срокът е преклузивен и с изтичането му се преклудира възможността на страната да иска допълване на решението. Ако е пропуснала срока по чл.250 от ГПК страната може да води отделен исков процес за претенцията си за която няма формирана и изразена воля от съда в приключилото производство.

Втората група процесуална възможност да се иска изменение на решението е когато това решение е необжалваемо, тоест, то е окончателно и за което страната не се уведомява от съда. В тази хипотеза страната следва да следи сама кога решението е влязло в сила и считано от датата на влизането му сила за нея започва да тече едномесечния срок да иска да бъде изменено решението ако съдът не се е произнесъл по искането.

При тези данни въззивният съд прави следните изводи :

Въззивната жалба е неоснователна. Правилно и в съответствие със закона районният съд е оставил без разглеждане искането за изменение на решението с произнасяне по предявения период.

В случаите когато решението подлежи на обжалване и затова и се връчва на страните срокът за допълване започва да тече от момента на връчването съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 2. пр. 1 от ГПК/ Определение № 593 от 15.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 533/2012 г.. I т. о., ТК, Определение № 598 от 23.09.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2366/2014 г., II т. о.. ТК/. В случая постановеното по делото решение подлежи на обжалване и затова е връчвано на страните. С оглед на това срокът за искането за допълването му е започнал да тече от момента на връчването му, което както се посочи по-горе. ищеца е било на 30.03.2017г. Затова срокът, в който ищецът е могъл да иска допълване на решението по чл. 250 от ГГ1К е изтекъл на 30.04.2017г. Изтичането му е погасило възможността на ищеца да иска допълване на решението, поради което подадената след този срок молба за това не подлежи на разглеждане.

                  Водим от горното, Видинският окръжен съд

                              Р   Е   Ш   И    :

ПОТВЪРЖДАВА решение на Видински районен съд №3388-РЗ/21.11.2017г по грд № 453/2015г на ВРС от 22.05.2015г.постановено по гр.д.№281/2014г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане молбата на ищеца чрез пълномощника за допълване на решение №728/23.03.2017г по грд №453 от 2015г. НА ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                            Членове:1.