ВНОХД № 261-2018

Решение по Наказателно дело 261/2018г.

                                    Р Е Ш Е Н И Е №102                              

                           гр.Видин 12.12.2018г.

 

                 В  И М Е Т О   НА Н А Р О Д А

 

ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД - наказателно   отделение  в     открито   съдебно заседание - проведено на  петнадесети ноември двехиляди и осемнадесета година в състав :

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :И. И.

 

                                                Л.Л.

                              ЧЛЕНОВЕ :

                                                   Р.Д.

 

при  участието на   секретар А..А. и  прокурора М.К. - след   като   разгледа   докладваното от СЪДИЯТА И.   - въззивно наказателно общ   характер дело №261 от  2018 г. – и за   да   се   произнесе взе в предвид следното :

       Производството по   делото   е   по чл.318 и сл. НПК.

         Делото   е  образувано  по въззивна жалба   от   Д.    Ц. П. ***  с  ЕГН:**********  , чрез   адвокат   Л.    И. ***  срещу   Присъда   №373   от   18.09.2018г. постановена по НОХ дело №277 от 2018 г. на Видински Районен Съд , с   която  му е    наложено   наказание “Лишаване от свобода” за   срок   от   3/три/месеца с приложение   на  чл.66 ал.1   от   НК с изпитателен срок   от   три   години,   считано   от   влизането   в   сила   на     присъдата   за  извършено     деяние   по   чл.144 ал.3   от   НК   във   вр. с чл.144   ал.1   от   НК .

       Инвокират   се   оплаквания   за   неправилност   на присъдата   , поради     следното :

       -нарушение   на   материалния   закон ,като     се   сочи,че не   са   събрани   доказателства   по обвинението   и въпреки това ,той   е   осъден ,както   и   това ,че   обвинението   е   за   деяние   по чл.144 ал.3   от   НК ,което   ще  бъде  извършено   в   бъдещето ;

       -необоснованост – твърди   се ,че     неправилно   е   прието от Видински РС,че   свидетелите   Ц.   Т.,Л. П. и   Н. Ц.   са   очевидци   на деянието ,като     те     са  близки   роднини     на   пострадалия, а    единия  е  негов   работник ,както   се   и  твърди ,че   неправилно не   е  дадена  вяра   на   свидетели  очевидци   на   деянието П.   П.   и   Е.;

       Твърди   се,че   е   допуснато   и   съществено   нарушение   на     процесуалните   правила,като единият   от   съдебните заседатели    е    бил  предубеден.

       Иска   се   отмяна   на  атакуваната   присъда  и   признаването     на   подсъдимия   П.   за     невинен   и оправдаването   му.

     В   съдебното   заседание на 15.11.2018г. жалбоподателят се   е   явил  лично и със защитника си  и   е   поискал   уважение  на   жалбата .

       Представителят   на Окръжна   Прокуратура гр.Видин   е   пледирал  в съдебното   заседание   на 15.11.2018г.,че жалбата   е   неоснователна   и присъдата   следва да   бъде   потвърдена,като   правилна   и   законосъобразна .

         ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  - след като разгледа жалбата ,събраните   по делото доказателства ,взе в предвид   атакувания   съдебен акт   и становището на страните – прие   за установено   следното :

         Въззивната жалба е   подадена от надлежна страна /подсъдим,чрез   защитника си/ по НОХ дело   №277 от 2018г. на Видинският  Районен Съд,с право  и интерес  да обжалва, подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт /Осъдителна   Присъда/-в законоустановения   срок   и   е   процесуално  ДОПУСТИМА .

         Разгледана   по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА    - поради следното :

       За да   постанови   Присъда   №373   от   18.09.2018г. по НОХ дело №277 от 2018 г. - Видински   Районен Съд и   признае   подсъдимия Д.   Ц.   П. ***   с   ЕГН:**********   за   виновен   за   това,че на   22.10.2017г. в землището   на   с.Г. обл.В.   на път ІІІ – 121 ,се     заканил   с     убийство   на И.   Ц.   Т. *** ,чрез   думи   сочещи   намерение   за   засягане   телесната   неприкосновеност и   живота     на   Т. ,казвайки   му ,че   „ще   го   убие   ,ще го   лежи  и   ще   го   плати“   и  това   заканване   било   могло     да  възбуди     основателен   страх за   осъществяването    му - за   което   като   престъпление   по чл.144 ал.3 от НК   във   вр.   с   чл.144 ал.1   от   НК   го   осъди     и     му     наложи     наказание „Лишаване   от  свобода“   за   срок   3/три/ месеца ,което   на     основание   чл.66   ал.1 от НК - отложи     изпълнението   му   за   срок   от   3/три/   години ,считано   от   влизането   на   присъдата   в законна   сила  - правилно   е     възприел    фактическата   обстановка  и     правилно   е     приложил     закона.

         Съдебният   му   акт   не   страда   от   пороците   изложени   във    въззивната     жалба .

         За   да   приеме   изложената   фактическа   обстановка,   Видинският   Районен Съд   правилно   е   обсъдил   събраните пред   него   доказателства   и   е   достигнал   до   единственият законосъобразен   и     обоснован   извод     и   той   е ,че   подсъдимият   Д.   Ц.   П.  е   извършил деянието   предмет   на обвинението .

         По   делото    е     установено     по    безспорен     начин ,че   подсъдимия   и     брат   му   се   занимават   със   земеделие,като    обработват   земеделска     земя   в землището   на   с.Градец   обл.Видин   ,а   И.     Ц.   Т. ***   към     22.10.2017 г.

       В   качеството   си     на   кмет   на   селото   е   установено,че   Т.     нееднократно   е     отправял   забележки   към   подсъдимия   П. - да     не     се   изорава   основен   земеделски   общински   път ,излизащ     на   главен     асфалтов   път   с.Г. – с.Б.   обл.В.   в   местността „******“ ,в     непосредствена   близост   до чешмата   на   селото .И.   Т.   предупреждавал   в   качеството   си   на     кмет   подсъдимия     П.   относно обстоятелството- да   не   се   правят   самоволно   други   такива   пътища   през   обработваемите   земеделски   земи   или такива,които     се   намират   в   непосредствена   близост   до пътното   платно.Въпреки   това,подсъдимия   направил   друг   път ,който   се     намирал   на     около   60-70 метра от   затворен   вече    такъв .Той  бил     разрушил   и   канавката     на   асфалтовия     път.Т.     в     показанията     си     е заявил,че     около 10.10.2017г.   подсъдимия   дисковал   и засял     с     пшеница     част     от     основния     път   свързващ   местността „*******“   с   местността   „******“ ,като   разорал   и     част   от   земеделския   път   в   местността „*******“ .За   това Т.     получил     жалба   от   В. Н. Н. от   село Г. ,който   обработвал   нива    в   местността „******“   като     заявил   ,че подсъдимия     неправомерно   засял     пътя   и   така     Н.     нямал   достъп   до    имота  си .

       По   делото     е     установено ,че   на   22.10.2017г.   около 17.00 часа –   пострадалия     И. Т.   отишъл     с   трактора   на     баща   си   – св.Ц.     К.   с     прикачена   на   него   дискова   брана ,в     местността   „*************“, намираща   се     в     землището   на     с.Г., като  с     него   бил   и     бища   му - Ц. К. ,сина   му Н.   Ц.   и     св.Л.   П.. Установено   е,че   в     близост   до   асфалтовия  път   И.   Т.   се   видял   със   св.П. П. ,като   двамата разговаряли     за     неправилното     изораване     на   пътната   ивица   до     асфалтовия     път   от   страна  на подсъдимия П..

       И. Т.     в     последствие   тръгнал     с     трактора   в   посока   с.Г.   обл.В. ,като   след     него   тръгнали с лек автомобил „******“ - синът   му   Н. Ц., баща   му     Ц.   К.   и     св.Л. П.. Те   се   движели   по   пътя   за   селото ,като     в    един     момент   Т.     забелязал  син     камион   марка „***“,кайто   се   движел   много     бързо .В   един   момент Т.   видял ,че   камиона   навлиза   в     платното   му   и   се   движи   срещу   него.Тогава   Т.  отбил   трактора   плътно     в   дясно ,като   част   от   него   била     върху   пътния   банкет   извън     платното   и     спрял.

       Камионът   ,който   вървял   срещу   него   ,не     само   че   не     спрял ,а   блъснал   челно  спрелия     трактор,при   което   Т.     видял   ,че     водачът   на     камиона е     подсъдимия Д.   П. .Направило впечатление     на   Т. ,че   подсъдимия   не     само ,че     не   се     оптал   да   избегне удара   ,но дори     не   намалил   скоростта   и   не     предприел     маневра   ,чрез   която     да     избегне   сблъсъка   между   трактора   и     камиона.

       Установено   е,че   подсъдимия     излязъл     от   камиона   и се     приближил     към   пострадалия     И.   Т.   ,който   също   излязъл   от   трактора   и   силно   уплашен от случилото   се     попитал   подсъдимия :“Защо   ме   удари“ - при   което   П.   му     казал :“За   да   те убия,нямах по вече  газ     на   камиона   ,а     имаш     късмет   ,че   не     бях   с     големия   трактор ,защото   щях   направо   да   мина  през   теб „.Подсъдимият   П.   отправил   към   И. Т.   и   следната     закана :“Ще   те   убия ,ще   те лежа ,ще   те   платя“.Заканата   и   заплаха     с   тези     думи     от   страна   на   подсъдимия   към   И.   Т.   били   чути     и     възприети   от   свидетелите Н. Ц. ,Ц.     К.   и   Л.   П.   -   пътуващи   с   посочения   по горе   лек   автомобил ,тъй   като   те   били   в   непосредствена   близост   след   управлявания   от   Т.   трактор   ,като   след     сблъсъка     на   двете   МПС   спрели веднага   след     трактора   и     излезли   от     автомобила.Подсъдимият     виждайки   трите лица /посочени по горе/   с   И.   Т. ,се   обърнал   към   Ц.   К.   и   му   казал ,че щял     да     скочи   на   тавана   с   газката     и  за   извършеното   ще лежи 4/четири/     години, ще   си   плати   и  ще   излезе ,а     К.   чул   и   заканата     насочена     към   сина     му – И.   Т.   ,която   била „че   ще   смачка   и него и   трактора“.

       Установено   е     по   производството,че   след   чуване   на   заканата     и   заплахата   от   страна   на   подсъдимия   -И.   Т.   се   притеснил   силно ,най   вече   от   агресивното поведение   на   П.,при   което   се     обадил     на   телефон 112 .На     мястото     пристигнали   свидетелите М. М.   и   Н. А.в -служители   в   Сектор   „******“   - при     ОД   на   МВР- В. ,като   и   двамата   са   разпитани   и   са   дали   показания   пред   Видински РС,за това   че   са   видяли,че     товарния   автомобил „******“ управляван   от     подсъдимия - БИЛ   НАВЛЯЗЪЛ   ЧАСТИЧНО   в   лентата   за    насрещно   движение   и   лява   предна част     бил   блъснал   насрещно   движещия   се трактор   управляван   от   И.   Т..

         За   това,че   подсъдимия   е     извършил   деянието предмет     на     обвинението   показания  по   производството пред   Видински   РС   са дали :пострадалия И.   Т.,Н.   Ц. – син   на пострадалия Т.,Ц. К. – баща   на   Т. ,Л.П.,М.   М., Н.А. /посочените     по   горе полицейски   служители/   и     св.. Т..Правилно   Видински РС     е   дал   вяра     на   тези     свидетели ,тъй   като   И. Т.,Ц.   К.,Н.   Ц.   и   Л.П. са   очевидци   на     деянието,Т.   е минал     след     деянието     и     е     видял   трактора   и   автомобила   „******“ един   срещу   друг   и че   товарния автомобил   се   намирал   частично   в   насрещното пътно платно   и   свидетелите М.   и А./полицейските служители/ ,които   заявили   ,че   са   посетили  ПТП /посоченото по горе/ и констатирали ,че   товарния   автомобил „******“   е навлязъл   в  насрещното  платно   за   движение ,където   се е  намирал     управлявания   от   Т. - трактор .Законосъобразно   и обосновано   са   кредитирани   показанията   на   тези     свидетели   от   Видински РС ,тъй   като   същите   са   безпротиворечиви,логически     обосновани   и взаимно подкрепящи   се,както   и   разкриват   в   максимален обем   посочената   по горе   фактическа   обстановка .

       Основателно     не     са     кредитирани     показанията     на св.П.   П.,И. Д. и П.   Д. , тъй     като   показанията     им   изцяло   противоречат   на   посочените   по   горе     свидетелски   показания на   посочените лица,за което   правилно Видински РС   е изложил   съображенията   си,които   се   подкрепят   и   от   въззивния   съд, като   правилни     и     логически     издържани.Основателно     не     са   обсъждани показаният   на св.З.   Б., К. Ц. и М. Е. ,тъй като същите   не  допринасят  с   нищо  за    изясняване   на    главния     факт   по    повдигнатото   обвинение .

         Видинският   Окръжен   Съд , извършвайки   проверка   на   оплакванията   в   жалбата   намира   същите   за     неоснователни .Не     са     налице     релевираните   с   въззивната   жалба     оплаквания     ,за     това   че     е     нарушен     материалния     закон . Свидетелите   очевидци   на   случилото     се     между     Т.   и     П.     са   Ц., К.   и   П. ,като   разпитани   в пълен   обем     изясняват   механизма     на   извършеното   деяние     от     П..Ц.   е     син ,К.   -баща   на   И.   Т.   ,но     същите   са   били     на     мястото   където   са  изречени   думите   в     които   безспорно     се   корени   закана   за  убйство .П.   с показанията  си   разкрива,че   действително   посочените     по горе     думи   в   които   се   корени   заканата   за     убийство   са   изречени   от   подсъдимия     към     И.   Т.   ,с   което   се   затвърждава     изграденото   становище, че   подсъдимия   е   изрекъл   заплашителните     думи/посочени по горе/.При     това   положение   законосъобразно   и   обосновано   е     прието  от   първоинстанционния съд ,че   извършеното   деяние   от   подсъдимия   П.     е   доказано,както   от   обективна ,така и     от     субективна   страна .Отправена   е   устна   закана   от     подсъдимия   П.   към       пострадалия     И.   Т. ,за     това     че     ще     бъде     извършено определено   престъпно   посегателство -   в   случая   убийство .За   състава   на   престъплението   по   чл.144 ал.3 от   НК –   не   е   необходимо     деецът   ,когато   отправя     заканата,да   има   предварително   оформено   решение   да     извърши     убийството   и     да   действа   в   осъществяване   на   взетото   решение/ТР 53-89-ОСНК   на ВС на РБ - стр.108 под №848 на   Съдебна   практика     по     наказателни   дела   т.ІІ /1968-1990г./.Заканата   действително  е   възбудила  основателен   страх     за    осъществяването    в    пострадалия   Т.,   което  е     довело     до     промяна    на       поведението  му   и      начина  му  на  живот .

         Видински Окръжен   Съд   споделя   изцяло ,както   постановената   присъда ,така   и     мотивите   към   нея ,тъй     като     е     безспорно     доказано,че   действително   подсъдимия   е     извършил     деянието   предмет   на обвинението.Именно   подсъдимия ,както   от     обективна,така   и   от     субективна     страна   е извършил  престъпно деяние   по смисъла  на   чл.144   ал.3   във   вр. с ал.1 от НК, като   на 22.10.2017г.   в  землището   на  с.Г.обл.В.  на път ІІІ -121   се   заканил     с   убйство   на   И.   Ц.   Т. *** ,чрез   думи   сочещи     намерение   за   засягане     на     телесната     неприкосновеност     и    живота    на   Т.   ,казвайки   му,   че „ ще   го   убие, ще   го   лежи   и   ще   го плати“   и   това   заканване   би   могло   да     възбуди   основателен   страх   за   осъществяването   му.Налице     е     основателен   страх   от   страна   на     И.   Т.   ,тъй   като     с     действията     си   подсъдимия     е     доказал     на  пострадалия,че   това   може   да   се   случи,тръгвайки   към   него   с   посоченото   по горе МПС   и     блъскайки   МПС     на   Т.. Безспорно   деянието е     довършено,тъй   като   Т.   е       възприел     заканата   за     убйство ,тъй     като   намерението   на     подсъдимия   е било   да  го   лиши   от живот   и това е   достигнато до Т..

       От   субективна   страна     правилно     е   прието,че деянието   е  извършено   умишлено.

         Видинският   Районен Съд   правилно   е   изградил   мотивите   си ,приемайки   че   деянието е   извършено   от подсъдимия .Въззивната   инстанция   намира   присъдата   и мотивите   към     нея  за     изключително   прецизни   и         отговоря   на направените   с     въззивната   жалба  оплаквания.

         Наказанието  наложено   за  извършеното деяние   от   подсъдимия   е   правилно   и  не   следва     да   бъде   изменяно.

         Първоинстанционният съд   е   определил   наказанието   при   превес   на   смекчаващи   вината  обстоятелства /подсъдимия     е   неосъждан     и     се   занимава       с     трудова     дейност/.Така   както     се     твърди     в     жалбата,че   свидетелите   Н.   Ц. ,Ц.   К.   и   Л.П.   били     роднини   на   Т./за   първите двама/ ,а   третия бил     негов   работник - не    може   да   бъдат   изключени   ,като свидетели   по   делото   и   тяхните показания   се   ценят   съобразно   целия   доказателствен     материал ,поради    което   оплакванията   в жалбата     в     тази     насока     са   неоснователни.По отношение   на   св.П. П.   и     Е. -първоинстанционния   съд     правилно     е     направил   изводите   си,съобразно     гореизложеното .

       Неосноветелни   са   оплакванията   за съществено   нарушение   на     процесуалните   правила ,тъй   като   такива   в   процеса   не  са   доказани,относно   предубеденост   на   съдебен     заседател.

         Гражданският   иск   правилно   е уважен по справедливост   за   сумата от   1500/хиляда и петстотин /лева, като   обезщетение   за   причинени   с деянието неимуществени   вреди     от     подсъдимия,а   в   останалата   му   част  правилно   е  отхвърлен ,като  небоснован   и недоказан .Основателно   подсъдимия   е  осъден   да заплати разноските   по   делото .

         Въззивният   съд   извърши   изцяло   проверка   на   присъдата     при   условията   на   чл.314 ал.1 от НПК,независимо   от   оплакванията   в   жалбата ,като намира, че не са налице предпоставки   за  отменяването или   изменяването и   ,поради   което същата   следва да бъде    потвърдена .

     С оглед   на   гореизложеното - СЪДЪТ

 

                    Р           Е           Ш           И     :

 

         ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №373   от   18.09.2018г. постановена по   НОХ дело №277 от 2018г. на Видински   Районен   Съд .

         РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ .

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: