ВГРД № 326-2018

Решение по Гражданско дело 326/2018г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 94

                      

                                            Гр . Видин 07.12.2018г.

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

   Видински окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА четиринадесети ноември

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                            ЧЛЕНОВЕ:1.С. С.

                                                                                               2.Г. Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ     И.К.                              И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

             Съдия С. С.                в.   гр.Д. № 326 ПО ОПИСА

ЗА     2018 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „Т. С.“АД чрез адв. Д.Г. против Решение №35 от 09.03.2018г. по гр.д. №111/17г. на КРС,с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя,че ищците са собственици на 7/12 ид.ч. от описани в решението недв. имоти. Твърди,че решение №70 от 09.12.16г. по гр.д. №43/2016г. на КРС не е вписано в АВ.,поради което те няма как да разберат за него и считат цитираното решение за негодно доказателствено средство.Счита,че въпреки липсата на отговор на ИМ от тяхна страна съдът е следвало да изследва въпроса за придобиване по давност на процесните имоти от страна на жалбоподателя.Твърди,че са придобили процесните имоти на правно основание годно да ги направи собственици.Моли съда   да отмени решението на КРС като неправилно и необосновано като отхвърли предявения иск и им присъди разноски за двете инстанции .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответниците В. С. В.,П.А.И. и М.Н.П. чрез адв. С. са подали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба и молят съда потвърди първоинстанционното решение като им присъди разноски за въззивната инстанция.Поддържа,че вписването на едно решение не е условие за валидност,а вписването има само опвестителен характер и няма отношение към спора,тъй като атакуваната сделка е от 2006г.Счита,че като последица от неподаването на отговор на ИМ е преклудиране възможността за възражения за изтекла погисителна давност в негова полза още повече,че такова владение не е доказано.Счита също ,че НА за продажба на чужд имот не е правно основание,годно да го направи собственик.

Ответниците по жалба „М. Б.“ ЕООД-С. и „Ц. по к. на з. з.“ООД-уведомени-не са взели становище по жалбата.

От данните по делото във връзка с направените по жалбата оплаквания съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск от В. С. В.,П.А.И. и М.Н.П. като наследници на Т. Т. Д. чрез адв. С. срещу „М. Б.“ ЕООД –С. и „Т. С.“АД-с.Ц. П. ,обл.Видин с правно основание чл.108 ЗС. Предмет на спора са две ниви в землището на с.Ц. П.,обл. Видин.

Ищците твърдят в ИМ и е установено по делото,че на ищците в качеството им на н-ци на общият наследодател Т. Т. Д. с Решение 999 от 20.02.1998г. на ОСЗ Кула са им възстановени общо на тримата ищци 7/12 от процесните ниви,съставляващи имот №…….. с площ от 4дка и №…….. с площ от 23дка- и двата в м. Л. в землището на с.Ц. П.

Установено е по безспорен начин с влязло в сила съдебно решение №70 от 09.12.2016г. по гр.д. №43/2016г. на КРС по отношение на на „Ц. по к. на з. з. ООД“, че В. С. В.,П.А.И. и М.Н.П. са собственици на 7/12 ид.ч. от имот №…….. с площ от 4дка и №……… с площ от 23дка- и двата в м. Л. в землището на с.Ц. П.

С НА №….,т. ….., ,рег.№…., д.№…. от 31.08.2006г. М. П. Ц.,И. Н. Н. и С. Н.Н. са продали   процесните ниви на „Ц. по к. на з. з. ООД“

С НА №…,т….,рег .№….,д.№…./15.09.2006г. „ Ц. по к. на з. з. ООД“ е продало имотите на „М. Б.“ ЕООД –С. ,които от своя страна са ги продали на „Т. С.“АД-с.Ц. П. ,обл.Видин с НА …,т…..,рег №….,д.№… /29.08.2008г.

 

Ответниците твърдят,че са придобили правото на собственост чрез покупко-продажба,поради което не е налице липса на основание за държане или владение на имотите. Позовава се на изтекла придобивна давност по отношение на праводателите по НА,което районният съд е счел за преклудирано предвид чл.131 ГПК и не го е разглеждал посъщество. Приел е също,че „Т. С.“АД владее процесните ниви .

При тези данни КРС след като е проследил обстойно придобиването на собствеността спрямо наследствените им права е приел за установено по отношение на „Т. С.“АД ,че ищците са   собственици на 7/12 ид.ч. от процесните ниви,което обстоятелство е установено и с влязло в сила съдебно решение №70 от 09.12.2016г. по гр.д. №43/2016г. на КРС.

С допълнително решение от 26.06.2018г. по гр.д. №111/2017г. КРС е осъдил „Т. С.“АД да отстъпи собствеността и предаде владението върху нивите на ищците по делото,което не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Пред втората инстанция не са събирани нови доказателства.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ГПК от надлежна страна и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна .

Като елемент от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС следва да се докаже собствеността върху претендираните имоти в лицето на ищците пред първата инстанция.

Първоинстанционният съд обстойно е проследил по линия на наследяването какви части са придобили ищците от наследството на общият им наследодател Т. Т. Д. Същото е установено и с влязлоно в сила съдебно решение №70 от 09.12.2016г. по гр.д. №43/2016г. на КРС,с което на основание чл.124 ГПК В. С. В.,П.А.И. и М.Н.П. са установили по отношение на „Ц. по к. на з. з. ООД“,че са собственици на 7/12 ид.ч. от процесните имоти.

В този смисъл ищците са активно легитимирани да предявят иска по чл.108 ЗС и са доказали собственически права по наследство и въз основа на влязло в сила съдебно решение върху процесните ниви .

След като е установено по безспорен начин,че ищците са собственици на 7/12 ид.ч. от процесните имоти по отношение на приобретателя „Ц. по к. на з. з. ООД“,,то това дружество в качеството си на прехвърлител не би могъл да прехвърли повече права, от тези които притежава,поради което и следващият приобретател „М. Б.“ ЕООД –С. не е могъл да придобие повече права от притежаваните от прехвърлителя.Това се отнася за всяка последваща прехвърлителна сделка като се прилага правилото ,че никой не може да прехвърли това ,което не притежава-в случая 7/12 ид.ч. от процесните имоти.

По този начин никой от посочените за прехвърлители по последващите сделки не е могъл да прехвърли права,каквито не притежава,поради което никой от посочените за купувачи не е могъл да придобие собствеността върху съответните идеални части от прехвърлените земи.В този смисъл не е могла да тече придобивна давност в полза на нито един от приобретателите,тъй като никой от тях не е бил добросъвестен владелец.

Налице са и останалите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС-ответникът пред първата инстанция „Т. С.“АД владее имота без правно основание и упражнява фактическа власт върху него .

Неоснователно е твърдението на „Т. С.“АД ,че владее имота на правно основание като се позовава на придобивния способ-покупко-продажба и присъединяване на владеене на имотите от предходните праводатели /макар такова възражение да е направено след преклузивния срок по чл.131 ГПК,тъй като този ответник не е подал отговор на ИМ/.Това е така,защото продавачите по тази сделка не притежават собственически права върху предмета на сделката- 7/12 ид.ч. от процесните 2 ниви в землището на с. Ц. П. и следователно не могат да прехвърлят собствеността на купувача .Както е известно от римското право-Nemo dat kvot non habet / Не можеш да дадеш това,което нямаш./В този смисъл прехвърлителната сделка не е годно основание да направи купувачите собственици и не може да се приеме,че те държат имота на правно основание.

Относно възражението в жалбата ,че решение №70 от 09.12.16г. по гр.д. №43/2016г. на КРС,с което ищците са признати за собственици по отношение на „Ц. по к. на з. з. ООД“ за 7/12 ид.ч. от процесните ниви, не е вписано в АВп,поради което те няма как да разберат за него и считат цитираното решение за негодно доказателствено средство настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.Вписването има оповестителен характер и не е условие за валидност на самото решение,поради което то е не може да бъде изключено от доказателствения материал по делото.Още повече,че няма отношение към атакуваните сделки,които са в периода-2006-2008г.,а споменатато решение е от 2016г. и силата на пресъдено нещо ползва разглеждането на настоящия спор.

От изложеното се налага извода,че решението на КРС следва да бъде потвърдено .

Доколкото въззивната инстанция е ограничена от оплакванията по въззивната жалба и като се има предвид,че постановеното по делото допълнително решение от 26.06.2018г. по гр.д. №111/2017г. КРС,с което съдът е осъдил „Т. С.“АД да отстъпи собствеността и предаде владението върху нивите на ищците по делото не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила въззивният съд не следва да излага становище по него.

Няма данни ответниците по жалба да са направили разноски пред въззивната инстанция,поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №35 от 09.03.2018г. по гр.д. №111/17г. по описа на РС-Кула.

Допълнително решение от 26.06.2018г. по гр.д. №111/2017г. по описа на РС-Кула като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                    2.