ВГРД № 334-2018

Решение по Гражданско дело 334/2018г.

 

РЕШЕНИЕ №95

 

Гр Видин, 04.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският окръжен съд                                         гражданска колегия в публичното       заседание на двадесети ноември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   В. В.

ЧЛЕНОВЕ: А. П.

В. М.

 

 

при секретаря   А. А. и в присъствието на

прокурора   като разгледа докладваното от

съдията А. П. гр.д.№ 334 по описа       за   2018 год.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба Е.П.С. *** , ЕГН ********** против Решение № 431 от 26.07.2018 г. по гр.д.№ 510 по описа за 2018г. на ВИДИНСКИЯ районен съд.

С обжалваното решение са отхвърлени изцяло предявените от Е.П.С. искове против „Г." АД, ЕИК …………….., със седалище и адрес на управление: с.К., общ.В., обл.В. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за отмяна на заповед Заповед № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение между страните; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за пресъждане на следните обезщетения:

4800 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.З от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 28.02.2018г. до окончателното издължаване;

4708,80 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ при оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 28.02.2018г. до окончателното издължаване;

4800 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.З от КТ при недопускане на ищеца, възстановен на работа поради незаконно уволнение за срок от 6 месеца от деня на явяването му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 28.02.2018г. до окончателното издължаване, като неоснователни и недоказани.

Поддържа се в жалбата , че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила , както и необосновано. Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани доказателства. ВРС не е коментирал , че двете връчени заповеди на ищеца са под един и същи номер и дата. Твърди , че незабавно след връчване на заповедта за възстановяване на работа , му била връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.,т.2 КТ. Посочва в жалбата , че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна , тъй като липсват мотиви към същата. Жалбоподателят поддържа , че работодателят е трябвало първо да измени щатното разписание , като пердвиди длъжност за възстановения работник, като едва след това да прекрлати тредовото правоотношение, ако възникне някое от основанията по чл.328 КТ. Прави се възражение , че работодателят не е изпълнил разпоредбата на чл.130а КТ да предостави информация и проведе предварителни консултации за случаи на масово уволнение.

В срок е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба.

В с.з. въззивникът поддържа въззивната жалба и моли да се отмени обжалваното решение като се уважат предявените от него искове.

ВОС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните и се установява от представените по делото трудова книжка на ищеца, съдебно решение № 464/24.11.2017г., постановено по гр.Д.№ 1751/2017г. по описа на PC - Видин, Уведомление от ищеца до ответното дружество, ведно с известие за доставяне от 03.01.2018г., Заповед № 01/08.01.2018г. за възстановяване на работа, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът има качеството на работник на длъжност „ръководител автобаза" съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите 1324 6032, като трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 18/01.06.2017г. на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ, която заповед е отменена по съдебен ред и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

След влизане в сила на съдебното решение, ищецът е поканил ответното дружество да бъде възстановен на работа и със Заповед № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на ответника, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител автобаза", считано от 08.01.2018г.

На същата дата, със Заповед № № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество, отново е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ - съкращаване на щата, като в заповедта е посочено: във връзка със Заповед № 30/16.05.2017г. на Изпълнителния директор за промяна на щатното разписание. Постановено е също със заповедта, на работника да се изплатят следните обезщетения: една брутна заплата на основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни за 2017г.

С второ уведомление с обратна разписка от 19.01.2018г. ищецът наново е поканил ответното дружество да бъде възстановен на работа, тъй като е получил писмо от PC - Видин, с което е уведомен за съдебното решение № 464/24.11.2017г., постановено по гр.Д.№ 1751/2017г. по описа на PC - Видин, влязло в сила на 21.12.2017г. и правото му да се яви на работа в 14 - дневен срок.

Видно от представеното по делото щатно разписание на „Г." АД - с.К., в сила от 01.01.2017г., длъжността на ищеца „ръководител автобаза" съществува с една щатна бройка под №66, НКПМД 1324 6032.

Видно от протокол от заседание на съвета на директорите на „Г." АД - с.К. от 12.05.2017г., е взето решение, с което е дадено съгласие, считано от 01.0б.2017г. за предприемане на процедура по чл.328, ал.1, т.З от КТ - поради намаляване на обема на работа, свития обем на реализация на продукцията и намалени парични потоци - за освобождаване на част от персонала на предприятието.

Със Заповед № 30/16.05.2017г., изпълнителният директор на ответното дружество „Г." АД - с.К., е утвърдил ново щатно разписание, считано от 01.06.2017г., с което намалява щатната численост на предприятието с 8 бр., един от които е щатната длъжност на ищеца „ръководител автобаза", НКПМД 1324 6032.

Видно от представеното по делото щатно разписание на „Г." АД - с.К., в сила от 01.06.2017г., длъжността на ищеца „ръководител автобаза" с НКПМД 1324 6032, не съществува.

От заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета по делото съдебно - икономическа експертиза се установява размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа за срок от 6 месеца в случай на незаконно уволнение: 5232.00 лева бруто или 4708.80 нето, както и размерът на претендираното обезщетение по чл.225, ал.З от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение - 872.00 лева.

Видно от представената по делото Регистрационна карта, издадена от Д „Бюро по труда" – В., за периода от прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца до 17.08.2018г., същият има качеството на безработно лице.

Установено и безспорно по делото е, че ищецът е възстановен на предишната работа с вл. в сила на съдебно решение. На 09.01.2018г. получил съобщение от PC - Видин, че с решението по гр.Д. № 1751/2017г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и в 14 - дневен срок може да се яви на работа. Това е така, тъй като ищецът е узнал за влязлото в сила решение в негова полза преди получаване на съобщението от съда и се е възползвал от правото си да покани своя работодател - ответното дружество - да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Именно това е сторил работодателят по поканата от страна на ищеца - със Заповед № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на ответното дружество /лист № 10 от делото/, ищецът е възстановен на работа. След като веднъж е въстановен на работа с горепосочената заповед, съдебното решение е изпълнено. Ищецът няма правно основание да иска повторно възстановяване на работа по силата на същото съдебно решение. Възстановяването на незаконно уволнения работник на предишната работа се извършва с влязло в сила решение. То възстановява тр. правоотношение занапред във вида, в който е съществувало към незаконното уволнениекакто би съществувало, ако работникът не беше уволнен /чл.345, ал.1, чл.354, ал.1,т.1 от КТ/. Възстановеният на работа работник е длъжен да се яви в срока по чл.345, ал.1 КТ , за да заеме работата. Еднократното явяване с такава готовност е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 от КТ. Ако междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява занапред, работодателят следва да прекрати възстановеното тр. правоотношение на това основание / р. по гр.д. №1467/10 г., по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о., по гр.д. №2302/05 г. на първо г.о. на ВКС/. Тогава работникът няма право на обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ – р. по гр.д. №1287/91 г. на трето г.о.. Ако обаче работодателят не прекрати тр. договор за автоматично възстановената с тр. правоотношение длъжност и не допуска работника да я изпълнява с обяснението, че длъжността не съществува, той действа недобросъвестно - не отчита значимата за правоотношението промяна в структурата си, държи работника в неуредено положение и му дължи обезщетението по чл.225, ал.3 от КТ / р. по гр.д. №1528/09 г. на трето г.о./.
В този смисъл правилен е изводът на ВРС за неоснователност на иска по чл.225, ал.З от КТ, тъй като не е налице основния фактически елемент от правната норма - недопускане на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен. Поради неоснователността на главния иск, неоснователен и недоказан се явява и акцесорния иск за пресъждане на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 28.02.2018г. до окончателното издължаване.

Установено е по делото от събраните писмени доказателства, че поради усложнена икономическа обстановка и намален обем на реализация на продукция, съответно - на обема на работа през 201бг. и 2017г., съветът на директорите е взел решение за съкращаване на щата в предприятието, и със Заповед № 30/16.05.2017г. изпълнителният директор на ответното дружество „Г." АД - с.К., е утвърдил ново щатно разписание, считано от 01.06.2017г., с което намалява щатната численост на предприятието с 8 щатни бройки, една от които е щатната длъжност на ищеца „ръководител автобаза", НКПМД 1324 6032. Не е спорно по делото, че съкращението на щата в предприятието на ответника е реално. Неоснователен са доводите на въззивника, че след като е възстановен на работа, роботодателят е длъжен да възстанови липсващия щат и длъжността, която вече не съществува. В случая, тъй като щатната бройка за длъжността на ищеца е била само една и трудовата функция не е възложена на друго лице или на друга длъжност, то работодателят няма задължение да извърши подбор, да му предложи друга длъжност, нито да промени действащото щатно разписание като възстанови длъжността, заемана преди уволнението. /Решение № 106 от 30.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 5857/2014г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК./

Неоснователно е и въражението във въззивната халба за незаконосъобразност на Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради липсата на мотиви в същата. Предвиденото в чл.195, ал.1 от КТ, според който дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, е неприложимо в случаите на уволнение на някое от основанията по чл.328 от КТ. Както личи от самия текст, а и от заглавието му - „З. за д. Н.", той не урежда съдържанието на всякакъв вид заповеди, а само тези, с които се налага дисциплинарно наказание. В процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните в настоящото производство, ясно е посочено като е изписана точно законовата правна норма, послужила за основание за прекратяване на трудовия договор - „на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от KT и със думи - „съкращаване на щата". Посоченото във заповедта „във връзка със Заповед № …./16.05.2017г. на Изпълнителния директор за промяна на щатното разписание", не представлява мотиви за издаването й. Кодексът на труда не предвижда задължение на работодателя да запознава работника с утвърденото от него ново длъжностно щатно разписание, както и със заповедите, с които е утвърдено, още по - малко да бъдат приложение към уволнителната заповед, съответно - да бъдат връчвани със заповедта. Достатъчно е в заповедта за прекратяване на трудовия договор да е посочено като основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от Кодекса на труда - поради съкращаване в щата. Не е налице препращане към Заповед № 30/16.05.2017г. на Изпълнителния директор за промяна на щатното разписание, а посочване, че с тази заповед е съкратена щатната длъжност в предприятието.

Неотносимо е и направеното възражение за липса на информация и извършване на консултации по реда на чл.130а от КТ. В настоящия случай не е налице масово уволнение, а е извършено единствено и само уволнение на жалбоподателя. Към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение няма друг прекратен трудов договор на друг работник/служител и не е налице масово уволнение по смисъла на закона.

Поради изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалбаваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск, не следва да бъдат уважени и акцесорните искове за възстановяване на работа и пресъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ - за оставане без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва. Обезщетението с правно основание чл.222, ал.З от КТ е в размер на 6 брутни заплати и се претендира поради това, че ищецът през м.януари 2018 г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил за ответното по иска дружество повече от 10 години. Искът е недоказан. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ предвижда заплащането на 6 брутни трудови възнаграждения за работника при кумулативно доказване на два елемента: прекратяването на трудово правоотношение с ответника да е настъпило след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 10 години непрекъсната работа на ищеца при ответника към датата на прекратяване на ТПО. Преди всичко, работникът трябва да е придобил право на пенсия, а в случая ищецът няма това право, тъй като няма изискуемия 10- годишен стаж за труд първа категория (каквато е била длъжността за работници, заети под земята и на която е бил назначен ищеца преди уволнението). От представената в съдебно заседание трудова книжка на жалбоподателя, PC – Видин е констатирал, че същият има в „Г." АД трудов стаж първа категория от 9 години, 11 месеца и 23 дни. Освен това, не е доказано в процеса, че има изискуемата възраст и събран сбор 100, за да придобие право на пенсия при облекчени условия (чл.69б, ал.1 от КСО).

Неоснователен и правилно отхвърлен от съда е и предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, Той би бил основателен, при условие, че оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с „Г." АД е незаконосъобразна. При извод за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение , този иск се явява неоснователен.

Правилно е отхвърлен като неоснователен и предявеният иск с правно основание чл.225, ал.З от КТ. Той би бил основателен, при условие, че ищецът не е бил допуснат до работа (т.е. в хипотезата на отказ да се изпълни съдебното решение за възстановяването му). В случая ищецът се е явил при работодателя по негова покана на 08.01.2018 г. и е бил назначен на длъжността преди уволнението му. Т.е. съдебното решение е било изпълнено и не е налице недопускане до работа. В този смисъл правилен е изводът на ВРС за неоснователност на иска по чл.225, ал.З от КТ, тъй като не е налице основния фактически елемент от правната норма - недопускане на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен, за което подробни съображения са изложени и по-горе.

Постановявайки решение, в този смисъл Видинският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивите на първоинстанционния съд са подробни и напълно се споделят от настоящата инстанция , поради което не следва да се преповтарят в настоящото изложение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, които да променят установената от ВРС фактическа обстановка, поради което решението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.З от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски съобразно неоснователността на въззивната жалба, в размер на 940 лева за платено адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските.

 

Водим от горното, Видинският окръжен съд

          

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение Решение № 431 от 26.07.2018 г. по гр.д.№ 510 по описа за 2018г. на ВИДИНСКИЯ районен съд.

ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:***, да заплати на „Г." АД, ЕИК …………, със седалище и адрес на управление: с.К., общ.В., обл.В., представлявано от П. В. и Ю. П., разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 940 /деветстотин и четиридесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :