ВГРД № 308-2018

Решение по Гражданско дело 308/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №92

 

гр.В. 04.12.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

             Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито

заседание на тринадесети ноември

две хиляди осемнадесета година в състав:      

                                    

                                                          Председател:       В. В.

                                                          Членове:              А. П.

                                                                                                В. М.

                                                        

 

при секретаря В. К. като разгледа докладваното от съдия В. В. въззивно гражданско дело №308 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от ЗАД «Б. В. И. г.»АД-С. против решение №330/18.06.18г. по гр.д.№2688/17г. на ВРС в частта му,с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на О.-В. да заплати на жалбоподателя разликата от 18.04 лева до 187,15лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от настъпило на 06.01.2017г.  ПТП.Подържа се,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, поради това,че съгласно чл.208,ал.3 от КЗ при определяне на застрахователното обезщетение същото следва да бъде определено от съда по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.Незаконосъобразно ВРС приспаднал от дължимото обезщетение направеното от жалбоподателя прихващане на дължимата разсрочена премийна вноска в размер на 169,11лв. като сумата която приел че следва да бъде присъдена е 18,04лв.Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявеният иск бъде уважен изцяло.Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

       По допустимостта на жалбата

       Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.  

       По съществото на спора

       Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№1949/17г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против О. В.Претенциите на ищеца произтичат от възникнало застрахователно събитие със застрахован лек автомобил по застраховка „Каско”. Твърди се, че на 06.01.2017г. МПС с рег. № ВН….,  управляван от Б. М. се е движил в с. Г. по ул…..като попада в необезопасена дупка на пътното платно.  В резултат на това е счупен картер, кора под предна броня и е изкривена гредата на МПС. Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 187.15 лева. Посочва се, че ответникът е овластен по чл. 48, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ППЗП и има нормативно установено задължение да организира дейностите по поддържане на общинските пътища. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 187.15 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна. Наведени са доводи, че  не е посочено къде точно е станало ПТП, не е ясно през коя част на денонощието.  Оспорен е размера на претендираната сума, като е посочено, че ищецът е изплатил обезщетение в размер на 18.04 лева.ВРС е приел за установена следното от фактическа страна:Видно от застрахователна полица № 4704160430000319 от 03.11.2016г. между ищцовото дружество и Б. М.е сключен договор за застраховка „Каско стандарт” за лек автомобил марка „ Шавролет“ с рег. № ВН… със срок на застраховката от 00.00ч. на 04.11.2016г. до 00.00ч. на 04.11.2017г.На 06.01.2017г. собственикът на  застрахования автомобил е заявил искане за  изплащане на застрахователно обезщетение  за лекия автомобил  за това, че на същата дата, движейки се в с. Г., автомобила попада в дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по автомобила – спукан картер, кора под предна броня и изкривена греда. Тези обстоятелства са декларирани с декларация за настъпване на застрахователно събитие.  От представения опис – заключение  по претенция № 51-0430-006/17/06.01.2017г. от застрахователя е видно, че са констатирани настъпилите повреди и е извършена оценка на същите, като с Доклад по щета № 470416171700769 от 30.01.2017г. е предложено на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в размер на 18.04 лева. Тази сума е формирана след приспадане на  премии за удържане в размер на 169.11 лева.  От платежно нареждане от 03.02.2017г. е видно, че застрахователя е изплатил обезщетение на собственика на автомобила в размер на 18.04 лева.
С регресна покана изх. № 02388/09.05.2017г., получена на 15.05.2017г., ответната община е поканена да възстанови на ищеца сумата от 187.15 лева. По делото не са ангижирани доказателства за извършено плащане от общината.
Свидетелят Б. М. – водач на лекия автомобил установява, че събитието се е случило в рамките на О. В., както и че при завой е ударил автомобила в дупка широка около метър, която е била пълна с вода и не е била обезопасена. Вследствие на удара, се е спукал картера на автомобила.
Свидетелят И. Т. – кмет на с. Г. посочва, че ул… в с. Г. е продължение на ул. ... На ул… не са правени ремонти през 2017г. и по нея има дупки,но са малки. На ул. …няма дупки.
Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза е дало заключение, че повредите по лекия автомобил отговарят на описания механизъм на причиняване на събитието, както и че настъпилите  имуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице е оценило повредите по автомобила на 154.65 лева. В допълнителното заключение след изслушване на свидетелите, вещото лице е посочило мястото на произшествието, което е в границите на о. В. както и е  посочило, че на мястото има следи от пътно- ремонтни дейности на пътното платно, изразяващи се в преасфалтиране, като са започнали да се оформят нови дупки.
За да уважи предявеният иск ВРС е приел,че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3  от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:

  1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или
    възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или
    3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

       За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо да са налице следните предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по отношение на увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е настъпило застрахователно събитие с увредения лек автомобил с рег. № ВН…. Вредите са пряк и непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане. Установи се, че застрахователното събитие е настъпило в рамките на гр. Видин, а не по републиканската пътна мрежа. В чл. 19 от ЗП е посочено, че републиканските пътища се управляват от АПИ, а общинските пътища – от кметовете на съответните общини. Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. При това положение, настоящия съдебен състав намира, че ответната община  отговаря за настъпилото застрахователно събитие, тъй като същото се е случило в границите на  община  В. Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на оспорванията си относно мястото на произшествието. Мястото категорично се  установи и от допълнителното заключение на вещото лице по приетата авто-техническа експертиза, в което е посочено, че има следи от ремонтни дейности по пътното платно, както и че са се появили нови дупки.  В тази връзка, съдът не взема предвид доводите на ответника, наведени едва в ход по същество, че ремонтните дейности по пътното платно били извършвани от „ВиК“ поради чести аварии. Доказателства в такава насока не са събрани.  
Установи се също, че на 03.02.2017г.  застрахователят е платил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 18.04 лева за причинените имуществени вреди по сключена застраховка „Каско Стандрат”. Поради това, претенцията ще следва да се уважи именно до този размер, съгласно чл. 410 от КЗ, който казва, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение. Това обезщетение от 18.04 лева е формирано след като са приспаднати дължими премии по застрахователни вноски на увреденото лице. Уважаването на претенцията в пълен размер ще обогати неоснователно ищцовото дружество, тъй като не се установи цялата искова сума да е постъпила по сметка на Б. М., каквото е условието на чл. 410 от КЗ.При това положение, предявеният иск ще следва да се уважи до сумата от 18.04 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер до сумата от 187.15 лева – ще следва да се отхвърли като неоснователен.
           ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Съгласно чл.410,ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:т.3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Спорът в случая е какъв е размера на платеното обезщетение от застрахователя ,което следва да бъде обезщетено от собственика на веща причинил увреждането.ВОС споделя съображенията на ВРС,че сумата която следва да бъде възстановена е присъдения размер от 18,04лв. която сума е заплатена от застрахователя на застрахованото лице. Законосъобразно ВРС е приел,че в случай,че искът бъде уважен в пълния му размер,то застраховятелят-в случая жалбоподателят ще се обогати неосноветелно-един път от сумата,дължима като застрахователна вноска и прихваната от дължимото обезщетение и втори път от сумата ,което се претендира по настоящето дело.В случай,че не беше настъпило застрахователното събитие,то застрахователят щеше да получи само дължимата застрахователна вноска.

       С оглед на горното решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

       Воден от горното, Съдът

                                                   Р Е Ш И :

         Потвърждава решение №330/18.06.18г. по гр.д.№2688/17г. на ВРС в частта му,с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на О.-В. да заплати на жалбоподателя разликата от 18.04 лева до 187,15лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение от настъпило на 06.01.2017г.  ПТП.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                    Членове:1.    

 

                                                               

  1.