ВГРД № 283-2018

Решение по Гражданско дело 283/2018г.

 

РЕШЕНИЕ №78

 

Гр Видин, 30.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският окръжен съд                                                       гражданска колегия в публичното       заседание на тридесети ноември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   В. В.

                                                 ЧЛЕНОВЕ     : А. П.

                                                         В. М.

                                                                                    

 

При секретаря   В. К. и в присъствието на

Прокурора   М. И.         като разгледа докладваното от

                             съдията А. П. гр.д.№ 283 по описа       за   2018 год.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

   Образувано е по въззивните ЖАЛБИ на И.Б.В. *** , ЕГН ********** и на П. на РБ. против Решение № 272 от 25.05.2018 г. по гр.д.№ 3289 по описа за 2017г. на ВИДИНСКИЯ районен съд.

С обжалваното решение е осъдена  П. на Р. Б.-гр.С. да заплати на И.Б.в. сумата 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законата лихва от 27.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата  500 лв.(петстотин лева ), представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ , изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 1381/2016 г. на РС Б., ведно със законната лихва от 27.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 621,12 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,изразяващи се в направени разходи за пътувания за явяване в девет съдебни заседания по НОХД №1381 / 2016 г. на РС Б. и ВНОХД № 161/2017 г. на ОС Б., ведно със законата лихва от 27.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск по чл.2, ал.1, т.2  от ЗОДОВ за обезвреда на неимуществени вреди в останалата част до пълния му размер от 8 000 лв., както и предявения иск по чл.2, ал.1, т.2  от ЗОДОВ за обезвреда на имуществени вреди в останалата част до пълния му размер от 12235 лв., изразяващи се в неполучаване на трудово възнаграждение за периода от м.юли 2016 г. до м.юли 2017 , поради невъзможността да работи по трудово правоотношение, както и в останалата част до пълния предявен размер от 1000 лева иска за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛНИ; осъдена е П. на Р. Б.-гр.С. да заплати на И.Б.В. направените по делото разноски в размер на 351,25 лева, определени съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенциите, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Жалбите са подадени от: І. И.Б.В., срещу решението в отхвърлителната му част, касаеща претенциите на В. срещу П. на РБ. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Прави се анализ на доказателствения материал, който според жалбоподателя обосновава по-голям размер на обезщетение, с оглед доказаните тежки неблагоприятни последици от акта на ПРБ срещу жалбоподателя. Оспорват се твърденията на ПРБ .

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор от П. на РБ.

ІІ. Подадена е жалба и от П. на РБ срещу решението, в частта му, с която исковете са уважени и са присъдени разноски. Твърди се, че присъденият размер е необосновано висок. Иска се отхвърляне на исковете.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор.

ВОС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът И.Б.В. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 384/2015г. по описа на 01ОУ на ОДМВР – Б., прокурорска преписка № ……./2015г. на РП – Б., на 21.12.2015г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 200 лева. На 13.07.2016г. против ищеца е внесен обвинителен акт в Районен съд – Б. за същото престъпление. Образувано е НОХД № 1381/2016г., по което с присъда № 1601/23.02.2017г. обвиняемият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение – за това, че на 27.06.2015г. в гр. Б., бул. „С. С. К. и М.“ № …, вх. .., ет. ., ап. .., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у М. К. С. и у Д. П. С. заблуждение, че се нуждае от сумата в размер на 500,00 /петстотин/ евро, за да заплати операцията на брат му, който бил претърпял автомобилна катастрофа и че им оставя в залог сумата от 9000,00 /девет хиляди/ долара, с което им причинил имотна вреда в размер на 1100,00 /хиляда и сто/ лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Присъдата е протестирана от РП – Б.Л. и е потвърдена от Окръжен съд – Б.Л. с Решение № 3998/27.07.2017г. по ВНОХД № 161/2017г. 

Видно от приложената справка от ТД на НАП – В. Т., за ищеца И.Б.В. са регистрирани шест трудови договора, както следва: със „С. – Т.“ от 17.04.2015г. до 18.07.2016г., със „С. – П.А.“ от 28.01.2017г. до 05.04.2017г., с „Т-Т.“ от 15.05.2017г. до 09.06.2017г., с „Б.“ от 01.08.2017г. до 07.09.2017г., с „Д. Т. ВД“ от 08.09.2017г. до 21.11.2017г. и с „Т. .“ от 22.02.2018г. без данни за прекратяване до момента на изготвяне на справката.

По делото е представена и приета Заповед № 207/18.07.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца И.Б.В. с работодателя „С. Т. – С. Т.“, считано от 18.07.2016г., на основание чл. 325, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

Представена и приета е Заповед № 9/04.04.2017г. за прекратяване на трудов договор със срок за изпитване  в полза на работодателя между „С.-П.А.“ ЕООД гр. В. и ищеца И.Б.В. ,считано от 05.04.2017г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

Представена и приета е Заповед № 26/09.06.2017г. за прекратяване на трудов договор № 26/15.05.2017г. между „Т-Т.“ ЕООД гр. В. с ЕИК ………. и ищеца И.Б.В., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, по съгласие между страните.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след повдигане на обвинението срещу В., финансовото състояние на семейството било тежко, тъй като съпругата му не работела, защото се грижила за майка си, а ищецът останал без работа. Той работил като международен шофьор, но бил освободен, тъй като се налагало всеки месец да пътува до гр. Б., за да се явява пред съда. Опитвал да си намери работа, но не успявал да започне постоянна. Случвало се, докато е в чужбина, да получи призовка, да прекрати курса и да се върне в страната, след което работодателят го освободил. . Показанията на свидетелите са логични, съответстващи си, плод на лични и непосредствени впечатления и следва да бъдат кредитирани.

Описаните неблагоприятни последици от наказателното преследване В. търпял интензивно за период от около две години, като в този период той е имал мярка за задържане „подписка”, а здравословното му състояние понастоящем е стабилно, не е нарушено качеството му на живот, няма трайни последици, които да го ограничават.

Видно от приложения по НОХД № 1381/2016г., на РС Б. договор за правна защита, ищецът В. е заплатил адвокатско възнаграждение на адв. ИВ.И. от ВАК в размер на 500 лв. Други доказателства за направени разходи в наказателното производство не са представени. Общо разходите за защита срещу наказателното преследване са 500 лв.

Правната квалификация на предявените искове пред ОС е чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, доколкото се претендират неимуществени и имуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване, повдигнато и поддържано от П.

ПРЕТЕНЦИЯТА НА ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи И ПО-КОНКРЕТНО НА разпоредбата на член 2, ал.1, точка 2 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на въззивника, ПОВДИГНАТО И ПОДДЪРЖАНО от П. на РБ, приключило с оправдателна присъда.

ОСТАНАЛИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ за уважаване на иска са: доказване на твърдяните от ищеца претърпени имуществени и неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи /факта на деянието/.

От анализа на събраните доказателства следва да се направи извод, че действително по конкретно посоченото в исковата молба наказателно производство И.Б.В. е претърпял незаконна репресия, по време на която в период от почти две години е търпял стресови преживявания, свързани с опасността за накърняване на репутацията му и на доброто му име. В защитата си е вложил средства – 500 лв. за защита, време, емоции. От друга страна, В. е продължил обичайния си начин на живот, не е доказал оповестяване на наказателното преследване в медиите, здравословните му проблеми не са влошили значително качеството му на живот, а произнесената на първа инстанция присъда е била свързана с оправдаването му. Ето защо, съдът намира, че справедлив размер на репарация на неимуществените вреди, търпяни от ищеца В., е размер от 2000 лв., а имуществените вреди са установени в размер на 500 лв.за адвокатско възнаграждение и 621,12 лева разходи за пътуване за с.з. да Б.

Държавата следва да понесе отговорността за грешната преценка на П. на РБ относно тежестта и характера на отговорността за това противоправно поведение.

Постановявайки решение, в този смисъл Видинският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивите на първоинстанционния съд са подробни и напълно се споделят от настоящата инстанция , поради което не следва да се преповтарят в настоящото изложение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, които да променят установената от ВРС фактическа обстановка, поради което решението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, Видинският окръжен съд

          

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 272 от 25.05.2018г. по гр.д. 3289 по описа на Видински районен съд за 2017г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК.

Решението в частта му, касаеща иска за имуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, е окончателно.

Решението в частта му, касаеща иска за обезщетение за неимуществени вреди, подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :