ВГРД № 338-2018

Решение по Гражданско дело 338/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 225

гр. Видин,28.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в разпоредително заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

Членове:   1. А. П.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 338 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е по чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба на Д.И.П. ***, ЕГН **********  против отказ на ДСИ при Районен съд гр. В. да прекрати изп.д. № 1271/2018 г. по описа на СИС при ВРС.

Неправилно било прието от ДСИ, че срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК не тече, когато изп.дело е спряно на основание чл.432 т.2 ГПК – по искане на взискателя. Жалбоподателят счита , че в обжалваното постановление , съдебният изпълнител е смесил правилата на общия исков процес и изпълнителния. Излага , че законодателят отделно е създал норми, уреждащи спирането на изпълнителния процес и разпоредбата на 61 ГПК и на ал.2- отменена не намира приложение там. Позовава се на т.10 от ТРпо ТД № 2 /2015 г. на ОСГТК на ВКС относно спирането на сроковете в изпълнителния процес. На второ място се възразява за приложение на разпоредбата на чл.433,ал.1.т.5 ГПК.

Иска се да бъде отменен обжалвания отказ и да бъде уважена молбата на ипотекарния длъжник за прекратяване на производството по изп. дело.

Представено е писмено възражение от взискателя, с което се оспорва жалбата . Твърдят , че тъй като е било налице извънсъдебно споразумение между Банката и жалбоподателката , производството е било спряно по изрична нейна молба. Поради спиране на плащанията он страна на жалбоподателя- Д. П. предприели действия по възобновяване на започналото изпълнение срощу възбрения и описан по изпълнителното дело недвижим имот за остатъка по дълга. Считат , че с оглед фактите по делото не е налице хипотезата на чл.433,т.5 ГПК. По отношение на искането за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,т.8 ГПК поддържат, че същото е неоснователно , тъй като производството било спряно по настойчивите молби на жалбоподателката. Молят за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

В мотивите си ДСИ изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага подробно съображенията си. В тях се посочва, че с постановление на държавен съдебен изпълнител от 14.04.2015г./стр. 164/ изпълнителното производство е спряно и до възобновяване на същото на 21.05.2018г./ стр. 183/, спират да текат и сроковете, на които се позовава длъжникът за настъпване на перемция, включително давностните, с оглед на което намирам, че не е налице двегодишно бездействие от страна на взискателя. В обратния случай се обезсмисля самото спиране на производството с изричен акт - постановление на съдебен изпълнител / чл. 432 ал.1 т.2 ГПК /, тъй като самото изпълнително производство без да е налице активност от взискателя няма да се осъществи. Ще е достатъчно взискателят да не предприема никакви действия. Но видно от разпоредбите в ГПК законодателят е предвидил необходимостта от изричен акт на ДСИ, който подлежи и на обжалване. В разпоредбата на чл. 432 ал.2 ГПК са посочени и последици от спирането. По делото няма представени писмени доказателства за извънсъдебни плащания между страните . Налице са индикации за това в молбата на взискателя от 23.04.2018г., където се казва , че е „налице извънсъдебно споразумение между страните за разсрочено погасяване на дълга, което не се изпълнява редовно". Взискателят не е имал интерес от предприемане на принудително изпълнение, ако е налице плащане /акт на изпълнение на задължение/ от страна на длъжника или ипотекарния длъжник, направен доброволно, макар и след срока за доброволно изпълнение и с оглед на наложените обезпечителни мерки в изпълнителното производство. Взискателят не е загубил правното си качество и положение на активно легитимирана страна да иска принудително изпълнение за събиране на присъденото вземане след възобновяване на изпълнителното производство. Видно от материалите по изпълнителното дело ипотекарният длъжник Д.И.П. ЕГН ********** притежава имущество- апартамент в гр. Р., който е ипотекиран в полза на взискателя и който е годен да бъде продаден при наличие на интерес от кандидат - купувачи.

Дали длъжникът ЕТ „ П.- А. П." ЕИК ................. към днешна дата има друго имущество, годно да послужи за удовлетворяване на взискателя не е проучвано.

Ипотекарният длъжник Д.И.П. притежава активна легитимация да обжалва действията на съдебен изпълнител в частта, в която изпълнителното производство е насочено спрямо имота в Русе, който е нейна собственост. По отношение на него съдебният изпълнител В. П. от гр. Р. е прекратила изпълнителното производство, поради неотстранени в срок нередности- невнесен депозит за нова оценка.

По отношение на изпълнителното производство спрямо останалото имущество на длъжника ЕТ „ П.- А. П." ЕИК ……………, Д.И.П. не притежава качеството на длъжник и няма легитимация да иска прекратяване на изпълнителното производство и да обжалва действията на съдебен изпълнител.

Ипотекираният от Д.И.П. *** продължава да обезпечава непогасената част от вземането на длъжника ЕТ „ П.- А. П." ЕИК ………………..

 

 

 

Съдът, като взе предвиди доводите в жалбата и мотивите на ДСИ, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице- ипотекарен длъжник и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 429, ал. 3 от ГПК, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. В разпоредбата на чл.435,ал.2,т.6 ГПК е предвидена възможност длъжникът да обжалва отказа на СИ да прекрати изпълнителното производство. Тъй като имуществото срещу , което е насочено изпълнението /и съгласно новата молба за предприемане на изпълнителни действия от взискателя/ е това на ипотекарния длъжник, той е легитимиран да обжалва отказа за прекратяване на изпълнителното производство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С постановление на държавен съдебен изпълнител от 14.04.2015г./стр. 164/ по молба на взискателя „Ю. Б.“ АД изпълнителното производство е спряно и до възобновяване на същото на 21.05.2018г./ стр. 183/, са изтекли повече от три години. Видно от материалите по изпълнителното дело ипотекарният длъжник Д.И.П. ЕГН ********** притежава имущество- апартамент в гр. Р., който е ипотекиран в полза на взискателя и ипотеката е подновена през 2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателя не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. По принцип този срок не тече в периода през който изп.дело е спряно, тъй като не могат да се извършват изпълнителни действия. Това важи за всички основания за спиране  по чл.432 ГПК с изключение на това по чл.432 т.2 ГПК, когато производството се спира по искане на взискателя. Взискателят е този, който преценява интереса си от принудителното изпълнение и по негово искане съд.изпълнител извършва действия по изпълнение в рамките на закона. След като спирането е по волята на взискателя, няма друга процесуална пречка, обуславяща спиране на производството. Това означава, че ако взискателят не поиска възобновяване чрез конкретно изпълнително  действие в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1.т.8 ГПК по право и съд.изпълнител следва да констатира това чрез издаване на постановление за прекратяване, което има декларативен характер - само да прогласи настъпилото прекратяване по силата на закона, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК. / в този смисъл и р. № 45/30.03.2017 г. гр.д. № 61273/2016 г. ВКС  IV г.о., както и правната доктрина – Граждански процесуален кодекс издание 2012 г.ИК” Труд и право” § 5 1.7/.

Предвид изложеното, молбата на взискателя по чл.432,т.2 ГПК за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл.113 ЗЗД/, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респ. срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора, т.е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на давностните срокове.

Изложените съображения налагат извода, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Атакуваният отказ на ДСИ следва да бъде отменен и делото върнато на ДСИ за издаване на постановление за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 20.09.2018 г. на държавен съдебен изпълнител при Видински районен съд по изп. д. № 1271/2018 г., с което е постановен отказ за прекратяване на принудителното изпълнение.

 ВРЪЩА на държавния съдебен изпълнител изп. д. № 1271/2018 г. за издаване на постановление за прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК

 Решението не подлежи на обжалване.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: