ВГРД № 221-2018

Решение по Гражданско дело 221/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 85

                                              

 

Гр. В**

 

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

ВОС гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври

две хиляди   и    осемнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д** М**

 

                                                     Членове: С** С**

                                                                     Г**Й**

                                                          

При секретаря В** К**

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М**

Въззивно гражданско дело № 221 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на М.Л.И. ***, чрез особения си представител адвокат В**В** от АК-В** против Решение №256 от 21.05.2018г., постановено по гр.дело №3251/2017г. по описа на ВРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е необосновано, тъй като съдът не се е произнесъл по направените от жалбоподателката възражения относно наличието на предпоставките на чл.99 от ЗЗД и че страната не е била уведомена за извършената цесия от предишния кредитор. На това основание се поддържа, че решението е незаконосъобразно, като същото следва да бъде отменено и се отхвърли предявения иск.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната по жалба страна „А** З* С**НА В**“ ЕАД гр.С**. Постъпила е писмена защита, в която се поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, като съобразено с трайната практика на ВКС

Страните не са сочили доказателства пред въззивната инстанция.

 

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответницата по жалба страна и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в определения законов срок, поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

Пред ВРС е предявен иск по реда на чл.415 от ГПК против М.Л.И. от „А** З9* С** Н* В**“ ЕАД гр.С**, като ищецът е поддържал, че между агенцията и „И** А** М**Т“ АД е подписан рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като на 01.11.2015г. е подписано Приложение №1 към рамков договор, по силата на което е прехвърлено на агенцията и вземането по договор за паричен заем №2255675/25.02.2015г. По този договор ответницата е получила потребителски кредит в размер на 1 100лв., като страните са уговорили условията за изплащане на кредита и всички допълнителни добавки и лихвени проценти. Поддържа се, че заемополучателят – ответницата по делото не е изпълнила поетите по договора задължения, не е изплащала уговорените вноски, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано гр.дело №2507/2017г. по описа на ВРС и по което съдът е издал заповед на 01.09.2017г., с която е разпоредил длъжникът И. да заплати на ищеца по настоящото дело сумата 945.36лв.-главница; 181.84лв.-договорна лихва до 20.02.2016г.; 45.00лв.-такса разходи; 1 228.20лв.-неустойка за периода от 26.05.2015 до 20.02.2016г.; 239.88лв.-лихва; 200.00лв. юрисконсултско възнаграждение и 52.81лв.-ДТ.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, в който е направила възражение относно активната легитимация на ищеца, като поддържа, че не е била уведомена за извършената цесия от първоначалния кредитор , поради което същата няма действия спрямо нея и на това основание предявения иск следва да бъде отхвърлен. Не е възразила против размера на предявения иск.

С обжалваното решение съдът е приел, че ответницата е неизправна страна по договора за кредит, тъй като не е изпълнила задължението си по изплащането на месечните погасителни вноски. Съдът подробно е обсъдил направеното възражение, че първоначалния кредитор не е изпратил уведомително писмо за извършената цесия, като правилно и законосъобразно е приел, че при подписване на договора за паричен заем, ответницата е посочила постоянен адрес гр.Д**, на който е било изпратено уведомително писмо за извършена цесия на вземането, като по делото е представено известие за доставяне, което е подписано от Виолета И. – майка на ответницата. На това основание съдът правилно е приел, че ответницата следва да се счита за уведомена от първоначалния кредитор и е оставила без уважение направеното възражение по чл.99 от ЗЗД.

Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд, обсъждайки събраните по делото обстоятелства, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

По изложените съображения Окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №256 от 21.05.2018г., постановено по гр.дело №3251/2017г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

         2.