ЧНД № 298-2018

Определение по Наказателно дело 298/2018г.

                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 177

                         гр.Видин   29.11.2018г.

 

ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД - наказателно   отделение -  в закрито  заседание   проведено  на   двадесет и девети ноември  двехиляди  и осемнадесета година  в състав :

                  

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :И.И.

 

 

разгледа   докладваното от СЪДИЯТА   И. ч.н.дело №298   от   2018 година - и   за   да се   произнесе , взе в предвид   следното :

        Производството по делото е по чл.68 ал.5 от   НПК във вр. с чл.68 ал.4   от   НПК.

         Делото е   образувано   по   жалба   на адвокат С. С. и   адвокат   Ц. И.в -   и   двамата   от   гр.В.ул.“****“№24 - в   качеството си на   защитници   на   Т.   Р.   от   гр.З.Р.   С. , с   което  е   отказано   да   му  бъде   разрешено   напускане   на   пределите   на   Република   България   с  оглед   обстоятелството   ,че   е   обвиняем по   досъдебно  производство   №15   от   2018г.   по   описа   на Митница   Л.   обл.М.

         Твърди   се ,че   Постановлението на   Окръжна Прокуратура   гр.Видин   ,с   което   му   е   наложена   забраната   за   напускане   пределите   на   Република България  е необосновано и   постановено   в     нарушение    на  закона .

         Излага   се ,че   Видинска ОПрокуратура   не   е обсъдила :

       -съдебния   статус   на  обв.Р. – неосъждан;

       -постоянното   му   местожителство *** -3;

       -постоянната   му   работа -Енергоснабдяване гр..

       -семеен   статус   -живее   в дългогодишно   съжителство с   едно дете ;

       -наличие   на     договор   за   правна   помощ   за   предаване   на   наказателно   преследвани   лица   между Република     България   и     Република   .

       Сочи   се,че   по   досъдебното   производство   не   е събрано   нито   едно     доказателство ,за   опасност   на обвиняемия   да   се   укрие,като   такава     възможност   се призюмира     при     условията     на   чл.63 ал.3   от   НПК.

       Излага   се   ,че   на   обвиняемия Р.   от   служба „Миграция“ е   даден   срок   до   30.11.2018г.   да напусне пределите   на   Република България.

       Сочи се,че   Софийски   Апелативен   Съд   е   променил мярката   за   неотклонение   по   отношение   на   Р. от „Задържане  под   стража“   на   „Парична   гаранция“ в размер   на   2000/две хиляди/   лева ,като   е взел   в предвид,че   обвинението   спрямо   него е,че   на 31.03.2018г. на ГКПП „Връшка чука“   обл.Видин   е   направил   опит     ,при   влизане     на страната   от Република   Сърбия   без   надлежно   разрешително   да   пренесе   4500 броя   таблетки „*****“-2 мг.- съдържащи   рисково   наркотично     вещество   -„*****“- 9 мг. на   обща   стойност 11 475.00   лева – престъпление   по чл.242 ал.2   от НК.

       Прави   се   оплакване,че   това   лекарство   не   е включено   в   Списък 1,2 и 3   от Наредбата ,определяща   кои   растения и вещества   са   наркотици- или   това   не   е   наркотично   вещество   по   българското наказателно   право.

       Твърди   се,че   Постановлението   на   ОПрокуратура Видин   е     незаконосъобразно ,тъй   като     са     изтекли   8 /осем/ месеца     от   откриването   на     престъплението   и досъдебното   производство   не   е   приключило,а   делото   не   е   от   фактическа   и   правна   сложност .

       Излага   се,че неправилно   е посочено   в постановлението ,че   ако   напусне   пределите   на   страната   обвиняемия   ще осуети   разкриването   на обективната   истина   и   се   иска отмяна   на   Постановлението.

         Сочи   се,че   с     постановлението   се   налага   репресия   на     обвиняемия     Р. ,което   му   открива   възможност   за     сезиране   на  съда   в Страсбург   по   чл.3   от   ЕКЗПЧ.

         ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - след като разгледа   жалбата ,взе в предвид материалите по ДП №15 от   2018г. по описа   на Митница   Лом   обл.МОНТАНА   и   Постановлението  на   ОП - Видин   с   което   се     налага   Забрана   за   напускане     пределите   на   Република   България на   обв.Р. ,прие за  установено   следното :

         Жалбата   е   подадена от  лица  с     право и интерес по ДП   №15 от 2018г. на Митница   Лом   обл.МОНТАНА  да обжалват , подлежащ   на обжалване акт - Постановление ,в законоустановения срок и  е процесуално  ДОПУСТИМА.

         Разгледана     по същество   е    ОСНОВАТЕЛНА -поради   следното :

         За   да   наложи     забрана   на   Т.   Р., роден     на   ***г. в     гр.З.   Република Сърбия –обвиняем   по   ДП №15/2018г.   по описа   на Митница Лом обл.МОНТАНА ,да     напуска     пределите   на   Република България ,освен   с     разрешение     на     Прокуратурата, Видинска   Окръжна   Прокуратура,чрез   представитела   си   се   е   произнесла   с   Постановление №844   от 21.11.2018г. ,като   е     изложила ,че   спрямо Р.   е образувано   производство   по   чл.242 ал.2   от НК,като   му   е   повдигнала   обвинение   ,за   това   че   е     извършил   престъпление   по този   текст   от   НК .

       Изложено е,че   с     оглед     на     това ,че   от събрания доказателствен   материал   е   видно ,че   е извършил   деянието   предмет   на   обвинението   и   няма   постоянен   адрес   в     Република   България ,е     налице   реална опасност   да   напусне   пределите   на   страната   и   да осуети   наказателно   преследване .Изложено   е   и   това,че     по     този   начин   би   попречил   за     извършване   на   пълно ,обективно   и   всестранно   разследване   и     приключването   му     в   срок.

      Видинският   Окръжен   Съд , вземайки   в   предвид   инвокираните   с     жалбата     оплаквания ,намира   същите   са   основателни .Наказателното   производство   срещу обвиняемия   Т.   Р.   от   гр.Зайчар   Република     Сърбия    по     ДП №15 от 2018г.   по описа   на Митница Лом   обл.МОНТАНА   се   води   8/осем/ месеца. Това   е   един   твърде   дълъг   период   от     време ,през   който   е   могло   да   бъдат   събрани   доказателства     и   в случай,че   е   налице   престъплениепо   чл.242 ал.2   от НК     същият   да     бъде предаден   на   съд,съобразно повдигнатото     му   обвинение.

         Обвиняемият     Р.   е   бил   с   мярка   за неотклонение „Задържане   под   стража“,която   с   Определение   №610   от   13.11.2018г. по ВЧН дело №1505 от 2018г.   на Софийски   Апелативен Съд   е     била   изменена   в   „Парична   гаранция“ в   размер   на   2000/две хиляди/ лева   и   определенението   е   влязло   в   законна   сила   на 13.11.2018г.За   да   измени   мярката   за   неотклонение   в   по лека   Софийски АС   е   изложил   -чистото съдебно минало   на   обвиняемия,трудовата  му   ангажираност преди     задържането ,както   и   това ,че   не   са   налице данни   за   криминална   проявеност.Софийски   АС   е   направил   преценка     и     за     това,че   степента   за   укриване   на   обвиняемия     е   намаляла,тъй   като   той има   постоянен адрес   в   Република   Сърбия   и му   е дадена     възможност   да   се     устаниови  и   в   гр.Видин на   адрес.

       ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД - при   това   положение     и       вземайки     в     предвид   оплакванията   в   жалбата    намира ,че   същата   е     ОСНОВАТЕЛНА   поради       което       следва     да     бъде     уважена.

       Целта     на   мерките   за     процесуална   принуда   е  да   гарантира   явяването   на   обвиняемия   по  делото.   В     Постановлението   на   Окръжна   Прокуратура   гр.Видин липсват     доказателства , от   които   да     е   видно ,че   обвиняемия   е   направил     опит   да   се     укрие   и   да   се   отклони   от   наказателно преследване.Той   е   с чисто   съдебно   минало/неосъждан/ ,с     постоянен   адрес   в     гр.З.   Република   Сърбия   и     в   Република България   е   упълномощил     защитник ,който   да   го представлява,   внасяйки  определената му   от   САС „Парична гаранция „ в   размер   на 2000/две хиляди / лева , за   което   е   освободен   от   Централния   Софийски Затвор.До   сега   са     изтекли   /осем/ месеца   от   датата   за   която   е   обвинен ,че   е     извършил   деянието предмет   на     обвинението .Вярно   е,че     обвинението     е   за   извършено    тежко     престъпление,но   с   оглед   на   посочените     по     горе   обстоятелства ,това     не     налага   задължинелно     да     е     с   мярка „Забрана   за   напускане на   пределите   на   страната“,още повече   че   прокуратурата   е   разполагала   с   8/осем/ месеца   ,пред   което  време   е     могла   да   събере   доказателства   и   изправи   обвиняемия     пред   съд.От  съдържанието   на   атакуваното   Постановление     е     видно   ,че   обвиняемия   е привлечен   за извършено   тежко   престъпление,без   надлежната   аргументация ,че   е налице   опасност   да   се укрие   извън страната.Това обстоятелство само по себе   си   не   е   достатъчно   и   не   може   да бъде основание   за   прилагане   на   тази   мярка   за   процесуална принуда.Доказателства   по   делото в подкрепа   на виждането   на     прокуратурата   не  са   налице.Противното би   представлявало   неоправдана репресия   и   излишно   ограничаване     на   правата   му,което   не   е     необходимо   за   нуждите   на правосъдието.Основателни   са   оплакваният   в   жалбата,така     както   са     посочени,поради     което   Постановлението   на   Окръжна   Прокуратура гр.Видин   следва   да   бъде   отменено,като     незаконосъобразно и необосновано.Срокът  на     продължаващо   ограничаване   за   напускане     пределите   на   РБ   е   неразумен.Това   е   така   ,тъй   като   правото   на     всеки   да напуска   пределите     на   държавата ,включително     на     своята  е обект   на   защита   по чл.2 т.2 от Четвъртия протокол към   ЕКЗПЧ .Разбира   се   ,упражняването   на   това право   подлежи     на     ограничение ,но   само   в   строгите     предели   ,така   както   са  очертани   в   чл.2 т.3 от     същия   протокол ,където   са   очертани   фактическите   предпоставки   за     налагането   и.Това   ограничение   във   всички случаи   не   може   да   надхвърля     критерия     за    разумност       ,доколкото   то,   не   в   степента   на   посочените   по горе   мерки   за неотклонение,но   по значим  начин   рефлектира  върху правата   на     гражданите   на свободно предвижване,включително   извън   пределите   на държавите.Споменатите обстоятелства ,обосновават оценката   на     риска   от   укриване   в   чужбина   и   се   преценяват   и  на   плоскостта   на   целта   да   се   препятстват   действията     на     обвиняемия ,пречещи   на   осъществяването   на   правосъдната   дейност.По   тази причина   разглежданата   мярка   за   процесуална   принуда   не   може   да се   налага   въз основа   на абстрактни     съображения   за   обща   превенция.Тук   е следвало   да   се   прецени   доколко   мярката   е необходима,при условие,че   8/осем/ месеца са   били напълно     достатъчни   обвиняемия   да   бъде   изправен   пред     съд     и   отговаря   в   случай,че   са   налице   доказателства     за   виновността   му.

         При   това   положение   ВИДИНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД   намира - Постановлението   на Окръжна Прокуратура гр.Видин   за   незаконосъобразно     и   необосновано.Същото   следва     да   бъде   отменено ,като   се   уведомят    незабавно     ГКПП    на    РБългария.

         С   оглед   на   гореизложеното    СЪДЪТ    

 

                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И :

 

         ОТМЕНЯ Постановление №844   от 21.11.2018г. на   Окръжна   Прокуратура гр.Видин - с    което   е   наложена „Забрана   за   напускане   пределите   на   Република България“ освен   с   разрешение   на   Прокуратурата - на   Т.   Р. - роден   на ***г. в   гр.З   - обвиняем   по ДП№15 от 2018г. по   описа   на Митница Лом обл.МОНТАНА.

         За Определението   да   се   уведомят   незабавно   ГКПП   на   РБългария.

         Препис   от   определението   да   се   изпрати   на   ВОП   и     жалбоподателите     за     сведение.

         Определението не подлежи на  обжалване   и протест.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: