ВГРД № 188-2018

Решение по Гражданско дело 188/2018г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №82

                      

                                            Гр . Видин 23.11.2018г.

           

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

   Видински окръжен съд   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА деветнадесет ичетвърти октомври

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.          

  1. Г.Й.

                                  

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         В.К.                            И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                             КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

           съдия С.С.    ГР.Д. №   188        ПО ОПИСА

ЗА   2018 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на В.Ц.М.   против Решение №124 от 15.03.18г. по гр.д. №1730/17 на ВРС в частта,в която установителните искове относно главница,договорна и наказателна лихва,отложена лихва са уважени ,както и в частта за разноските.

Счита,че правилно ВРС е установил фактическата обстановка,но е направил неправилни правни изводи.като съществено процесуално нарушение сочи непосочване в диспозитива на решението солидарност на установените вземания с другите двама длъжници,за които заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила и е издаден изп. лист.

Смята също ,че е налице незаконосъобразност и необоснованост при приложението на чл.147 ЗЗД.Според жалбоподателя правилно ВРС е приел за погасени по давност вноските за периода 05.09.2014г. до 05.06.2015г. поради изтекъл 6месечен срок от настъпване на падежа,но намира за неправилен извода,че от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са станали изискуеми всички вноски с ненастъпил падеж,както и падежиралите вноски за 6 месеца преди обявяване на предсрочната изискуемост.Позовава се на чл.9,2,1 от анекс №3/24.04.2013г.,според който принеплажане на което и да е задължение по договора в продължение на 90 дни от падежа кредитът става предсрочно изискуем от 91-ия ден.При установено закъснение от 20 вноски или 594дни,жалбоподателят твърди,че предсрочната изискуемост на кредита е станала на 91ден от падежа на първата неплатена вноска,която е на 05.09.14г. ,т.е от 05.12.2014г. и от тази дата тече 6месечния срок по чл.147,ал.1 ЗЗДЗаявлението по чл.410 ГПК е подадено на 24.04.2016г.,когато са изтекли повече от година и половина от предсрочната изискуемост накредита и поради бездействието на банката срещу главния длъжник жалбоподателят счита,че исковете серещу него са преклудирани.

Излагат се оплаквание за неприложението на чл.139,ал.1 ЗЗД като твърди,че главният длъжник по кредита е ненадлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита /писмото се е върнало с отбелязване,че не е потърсено от лицето/,поради което поръчителят не може да отговаря при по-тежки условия,т.е за предсрочната изискуемост на целия дълг.

Смята обжалваното решение за необосновано,тъй като не са приложени погасителните планове,неразделна част от договора и анексите.Поддържа възражението си за неравностойни клаузи в договора във връзка с механизма за определяне на договорна и наказателна лихва-т.41 от договора,която дава право на банката да променя едностранно договорения лихвен процент без възможност на потребителя да се откаже от договора. Иска от съда да приложи чл.12,ал.2 от ЗПК/отм./,според който при недействителност на клаузите се дължи само получената сума по с„кредита-20 000лв.,която сума е изплатена.

Моли решението на ВРС да бъде отменено ,а предявените искове отхвърлени .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „Р…. /Б…/“ЕАД-С. е подал писмен отговор като оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение ,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като им се присъдят разноски по делото.

Счита възраженията на жалбоподателя за неоснователни,тъй като непосочването на солидарността в диспозитива на решението не е пропуск и той може да бъде съобразен от ЧСИ в изпълнителното производство.

Относно настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита се позовава на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС-т.18,който предвижда банката да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.От това следва,че не е изтекъл срока по чл.147 ЗЗД за вноските с падежи в рамките на 6 месеца преди предсрочната изискуемост.

Оспорва възраженията за ненадлежно връчване на волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита като счита,че е налице фингирано връчване.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск по реда на чл.422 ГПК като ищецът-„Р… /Б./“ЕАД-С…  е искал от съда да признае за установено по отношение на ответника В.Ц.М.   в качеството му на поръчител  договор за кредит от 23.02.2006г.и анекси, №1/17.02.2010г. , №2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г., че има вземане при условията на солидарност в размери : 11770.91 лева-просрочена главница, 1856.91 лева просрочена редовна лихва за период 05.08.2014г- 16.12.2015г. вкл., 1180.29 лева изискуема наказателна лихва за периода 05.09.2014г- 20.04.2016г., 2358.86 лева изискуема лихва за периода 05.07.2012г.до 23.04.2013г. Евентуално се иска осъждането на ответника да заплати посочените суми.

ВРС е приел от данните по делото, че между страните съществува облигационно отношение въз основа на договор за кредит от 23.02.2006г. , с който ищецът е предоставил за кредитополучателя М… Е… Б…кредит от 20 000 лева, усвоен изцяло,а В.Ц.М.   и С. Н. С. са поръчители. Безспорно е и сключването на анекси №1/17.02.2010г., №2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г., и подписването на анекси 2 и 3 от ответника като поръчител. В т.4 от договора са посочени уговорените размери на възнаградителната и наказателна лихва, а в т.5 от договора е посочен начина на погасяване и падежа на вноските.В т.4.1 от договора е посочено , че при промяна на пазарните условия банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР и новият лихвен процент влиза в сила от датата,посочена в уведомлението до кредитополучателя.

Пред ВРС е назначена съдебно техническа експертиза,според която по силата на Договор за кредит от 23.02.2006г. ищецът е предоставил за кредитополучателя М… Е… Б…. кредит от 20 000 лева, усвоен изцяло на същата дата. Същият е следвало да бъде върнат на анюитетни вноски в уговорен между страните срок 25.02.2016г. Кредитополучателят е изпаднал в забава на плащането на периодичните платежи, като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с настъпил падеж са били 20 вноски : с падежи от 05.09.2014г. до 05.04.2016г. Вещото лице е установило размерите по пера на задълженията към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Посочено е промяната на лихвения процент за периода на договора . В допълнителното си заключение, вещото лице сочи, че в периода 23.02.2006г. до 13.04.2016г. кредитът е обслужван през банкова разплащателна сметка на кредитополучателя М… Е… Б…. През периода 21.04.2016г.- 30.01.2017г. сумите за погасяване на кредита са получавани чрез ЧСИ В.Т., и събирани по изпълнително дело №416/2016г. на ЧСИ В.Т… от поръчителите В.Ц.М. и С… Н…. С…-Й…

Вещото лице е посочило стойността на лихнвения процент по т.4 в хипотезите на промяна и запазванена договорения лихвен процент като е съобразено,че новият лихвен процент влиза в сила от датата , посочена в уведомлението до кредитополучателя. а именно: За периода от сключване на договора на 23.02.2006г. до уведомяването на ответника на 21.05.2010г. за промяна в лихвения процент, са били начислени с увеличението договорни лихви в размер 10 446.97 лева. При запазване на първоначалния лихвен процент, договорната лихва е в размер на 9 361.69 лева. Разликата е 1 085.28 лева. Вещото лице излага в съдебно заседание, че не му е предоставено решение за увеличение на лихвения процент за периода 23.02.2006г. до 21.05.2010г.

Банката е упражнила правото си , съгласно чл.8.1. от Анекс № 3, да направи кредита предсрочно изискуем, като го е обявила на кредитополучателя на 17.12.2015г. с отбелязване на пощенския оператор, че пратката не е потърсена,а на поръчителя В.Ц.М.   -с писмо №001-113871 /18.11.2015г. като съобщението е получено лично.

На 25.04.2016г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано е ч.гр.д.№ 936/2016г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в нея суми,които са идентични с тези по ИМ по чл.422 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел иска за основателен и доказан до посочения в решението размер и го е уважил,а в останалата част отхвърли по изложени в решението мотиви.

Пред въззивната инстанция е назначена счетоводна експертиза за установяване на на постъпилите суми по изп. д. №2016724404416 на ЧСИ В.Т. от поръчителите. Установено е,че от В.Ц.М. са внесени общо 6 478,67лв.,а от С… Н. С. –Й… 4 255,03лв.,а за периода от 18.02.2018г. до 15.10.2018г. В.Ц.М. не е внасял суми,а от С. Н. С. –Й. са събрани 1 818,55лв.Към 15.10.18г.,когато е извършена проверката на ВЛ , остатъкът от дълга е в размер на 14 637,63лв. към банката и 1 260,66лв. –такси по т.26 ЗЧСИ.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

Налице е валидно сключен договор за кредит от 23.02.2006г между „Р…/Б./“ЕАД-С. и М.Е. Б., с който банката е предоставила на кредитополучателя кредит от 20 000 лева, усвоен изцяло. В.Ц.М.   и С… Н… С… са поръчители. Безспорно е и сключването на анекси №1/17.02.2010г., №2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г., и подписването на анекси 2 и 3 от ответника като поръчител.Кредитът е усвоен,като е преведен по банковата сметка на длъжника.Установено е неизпълнение от страна на кредитополучателя,поради което кредиторът е потърсил защита на правата си и събиране на вземането си по реда на чл.410 ГПК като е издадена Заповед за изпълнение на ВРС по ч.гр.д.№936/16г.,с която длъжниците М.Е. Б.,В.Ц.М. и С. Н. С. –Й. са осъдени да заплатят солидарно на „Р./Б./“ЕАД-С. претендирани със заявлението по чл.410 ГПК суми.В законния срок възражение,че не дължи процесната сума е подал само В.Ц.М. ,поради което кредиторът е предявил настоящият установителен иск по реда на чл.422 ГПК.В исковото производство претендираното от банката задължение е установено до посочени в решението на ВРС суми.

По възраженията на жалбоподателя,направени с въззивната жалба ВОС излага следното становище:

Относно непосочване в диспозитива на решението солидарност на установените вземания с другите двама длъжници,за които заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила и е издаден изп. лист.

Действително с ИМ от първоинстанционният съд е поискано да се установи при условията на солидарност съществуването на вземането на банката към ответника В.Ц.М., а ВРС не е постановил в диспозитива на решението си наличието на солидарна отговорност с другите двама длъжници.

Ищецът е имал възможност да иска допълване на решението на ВРС по реда на чл.250 ГПК,но не го е сторил.Въззивната инстанция не би могла да допълни решението на първоинстанционния съд,нито има възможност да го върне,тъй като не е предвидена такава законова възможност.

Въпреки,че първоинстанционният съд не се е произнесъл за характера на задължението в диспозитива на решението си-при условията на солидарност-въззивната инстанция намира,че това не съставлява съществено процесуално нарушение при постановяване на решението.Исковото производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство по чл.410 ГПК и установяването на наличие или липса на задължение за ответника към ищеца е във връзка със заявеното на ищеца в качеството му на заявител по заповедното производство.С установителния иск се цели установяване на заявеното със заявлението по чл.410 ГПК,което се отнася до заявените суми,заявеното основание и при заявените условия на задължението-наличие или не на солидарна отговорност.Постановеното по реда на чл.422 ГПК решение няма самостоятелно действие,а служи за изпълнение или обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В този смисъл дори в решението по чл.422 ГПК да не е упомената,че ответникът дължи при условията на солидарност с останалите двама длъжници,то при привеждане в изпълнение на заповедта по чл.410 ГПК този пропуск ще се санира от ЧСИ,тъй като в заповедта за изпълнеие е посочено солидарната отговорност между всички длъжници.

Извън изложеното макар в диспозитива на първоинстанционното решение да не е посочено солидарност на задължението,то в мотивите си ВРС е обсъдил и посочил,че дължимата сума се дължи солидарно от длъжниците-кредитополучател и поръчители.Мотивите на решението също имат задължителна сила,поради което не е налице липса и непроизнасяне по направеното от ищеца искане с решението на съда,а пропуск в диспозитива на решението.

По отношение на възражението за изтекъл срок по чл.147 ЗЗД.

Съдът намира, че безспорно се установява сключването на договор за кредит от 23.02.2006г, предоставянето от ищеца на кредитополучателя Марин Е.Б. кредит от 20 000 лева, усвояването на кредита изцяло, сключването на   анекси , №1/17.02.2010г. , №2/21.05.2010г. и №3/24.04.4013г., с които договорът е изменен.Безспорно е и обезпечаването му с поръчителството на ответника, подписал договора и анекси 2 и 3 , с които действия, съгласно чл.138 ЗЗД се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнението на неговите задължения по договора в условията на солидарност.

       Установи се и неизпълнението на задълженията за плащане на погасителните вноски от кредитополучателя в размер на 20 вноски на падежите за периода 05.09.2014г. до 05.04.2016г.

        По отношение на възражението за бездействие на кредитора в продължение на повече от една година, съдът приема, че съгласно чл.60 , ал.2 ЗКИ ,ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС –т.18 и постоянната съдебна практика, трансформирането на кредита в предсрочно изискуем не настъпва автоматично,а е право на кредитодателя, и дали същото ще бъде упражнено и кога ще бъде упражнено зависи от преценката на кредитора. ВРС правилно е посочил в решението си ,че обстоятелството, че кредитора не е упражнил правото за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и обявяването на длъжниците, ще доведе до липсата на отговорност на поръчителя за вноските с настъпили падежи до обявяване на предсрочната изискуемост , за които е изтекъл срока по чл.147 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика изискуемостта на вземанията на кредитора при предсрочна изискуемост на кредита настъпва с обявяването и на длъжника, в случая – на 18.11.2015г . на поръчителя и на 16.12.2015г. за главния длъжник- кредитополучател.

С въззивната жалба не се оспорват изводите на ВРС относно приложението на чл.147 ЗЗД,а се твърди,че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично съгласно клеузите на договора за кредит-90 дни след неплащане на погасителна вноска.Въззивната инстанция не споделя това твърдение и счита,че ВРС правилно е определил кога кредитът е станал предсрочно изискуем.

Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането (или друго уговорено обстоятелство) и упражненото от кредитора право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем.Обявяването става чрез волеизявление, което трябва да достигне до длъжника и от този момент изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства - нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, положението не се променя и шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпването на падежа й. Правилно ВРС е определил,че ответника в качеството си на поръчител не отговаря по отношение на вноските с падежи 05.09.2014г, 05.10.2014г, 05.11.2014г, 05.12.2014г., 05.01.2015г., 05.02.2015г., 05.03.2015г., 05.04.2015г., 05.05.2015г., 05.06.2015г.,  тъй като за тях е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ЗЗД, считано от изискуемостта на същите до обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника на 16.12..2015г, в който кредитора е бездействал. По отношение на начислената наказателна лихва за посочените вноски отговорността на ответника също е преклудирана с оглед изтичането на срока по чл.147 ЗЗД.

По възражението за ненадлежно уведомяване на главния длъжник /кредитополучател/ за предсрочната изискуемост на кредита /.Писмото до кредитополучателя се е върнало с отбелязване,че не е потърсено от лицето/,но е изпратено на адрес,посочен в договора за кредит и анексите към него и според условията в договора се счита за редовно връчено.

Правилно ВРС е приел, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, което е видно и от съобщението за връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, връчено редовно на длъжника на същия адрес. Обявяването на предсрочната изискуемост на поръчителя също е редовно, съобщението е получено лично от ответника.

Относно възражението на жалбоподателя за неравностойни клаузи в договора във връзка с механизма за определяне на договорна и наказателна лихва-т.41 от договора,която дава право на банката да променя едностранно договорения лихвен процент без възможност на потребителя да се откаже от договора ВОС констатира,че ВРС е обследвал подробно този въпрос и е приел, че клаузата на чл.4 от договора за кредит не е влязла в сила и няма правно действие по отношение на ответника , с оглед липсата на доказателства, че за периода от сключване на договора на 23.02.2006г. до 21.05.2010г. ответникът е бил уведомен за промяната в лихвения процент. Начислените през този период увеличения на договорни и наказателни лихви без да е уведомяван ответника ВРС е приел, че не се дължат от него и е отхвърлил иска в тази част съобразтно заключението на ВЛ.

След уведомяването на ответника за увеличението на лихвения процент на 21.05.2010г. правилен е извода,че банката има правото при наличие на законовите предпоставки да увеличи лихвения процент. Възраженията на ответника за недействителна клаузата на чл.4 от договора, съдът намира за неоснователно.,а искането да приложи чл.12,ал.2 от ЗПК/отм./,според който при недействителност на клаузите се дължи само получената сума по кредита-20 000лв.,за коятосе твърди,че е изплатена- за неоснователно и несвоевременно.

С оглед изложеното съдът намира, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,а първоинстанционното решение потвърдено включително и в частта за разноските.

Разноски от ответника са претендирани общо за първата и настоящата инстанции като е посочено ю.к. възнаграждение в размер на 450лв.,които са присъдени от ВРС на основание чл.78 ГПК и не следва да бъдат присъдени и в настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №124 от 15.03.18г. по гр.д. №1730/17 на ВРС в обжалваната част,с която е признато за установено по отношение на В.Ц.М. с ЕГН: ********** и адрес *** ….,че „Р… /Б…/ ”ЕАД, с ЕИК … със седалище гр.С…има вземане против него за следните суми: 10 531.77 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2016г. до окончателното издължаване, 405.70 лева изискуема наказателна лихва за периода 05.09.2014г-20.04.2016г., 2358.86 лева отложена лихва, съгл.чл.1, б.“б“ от Анекс № 3/24.04.2013г.към Договор за банков кредит от 23.02.2006г.,както и в частта за разноските.

В останалата част,с която искът до пълния претендиран размер на вземанията за главница, наказателна и договорна лихва   е отхвърлен решението е влязло в законна сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                         2.