ВНОХД № 146-2017

           Р Е Ш Е Н И Е   №97

  

     гр. Видин 17.07.2017 г.

 

                         В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в

публично заседание на четвърти юли, през две хиляди и

седемнадесета година, в състав:

       Председател: И.И.

 

               Членове: Л.Л.

 

             Р.Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                         при секретаря     Н.К. и в присъствието на прокурора В.Д., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. в.н.о.х.д. №146 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

 

С присъда №227, постановена на 11.04.2017г. по н.о.х.д.№1623 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин, подсъдимият Н.Д.А., ЕГН**********, е признат за виновен в това, че за времето от 25.11.2015г. до 30.11.2015г. в град Видин, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у З.Л.Н. ***, че ще му заплати уговорената като продажна цена сума от 550/петстотин и петдесет/ лева, за предоставения от него лек автомобил марка „***“, модел „****“, с ДК №*****, и с това причинил на Н. имотна вреда в размер на горепосочената сума – престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което и на същото основание във вр. с чл.36 и чл.54 от НК го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, които следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

          Освен това, съдът, на основание чл.68, ал.1 от НК е осъдил подсъдимият да изтърпи отделно и отложеното с присъда №670/08.10.2013г., в сила от 23.10.2013г. по н.о.х.д.№934/2013г. на Районен съд – Видин, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, които също следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

          Съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярката за неотклонение „задържане под стража“.

          Подсъдимият е осъден за заплати на гражданския ищец З.Л.Н. сумата от 550лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното издължаване. Осъден е също и да заплати направените разноски по делото както на гражданския ищец, така и по сметка на ОД на МВР.

          В законоустановения срок подсъдимият Н.Д.А., чрез служебния си защитник адвокат Д.Г. *** е подал въззивна жалба, с която заявява, че не е доволен от така постановената при съда и счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като по делото не били събрани достатъчно и безспорни доказателства доказващи извършването на деянието, както и че описаното в обвинителния акт не отговаряло на събраните по делото доказателства. Твърди се също, че по делото не се доказало по безспорен начин наличието на умисъл за извършване на престъплението.

          Със жалбата се иска да бъде постановен съдебен акт, с който атакуваната присъда бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан, или алтернативно бъде намалено наложеното му наказание. Отбелязано е,          че след изготвянето на мотивите ще бъде изложени подробни доводи към жалбата, но такива не са представени.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание оспори жалбата и заяви, че атакуваният съдебен акт на Районен съд – Видин е правилен и законосъобразен, включително и относно прилагането нва чл.68 от НК за условна присъда, в чиито изпитателен срок е извършено престъплението за което подсъдимят е осъден.

На жалбоподателя Н.А. бе назначен служебен защитник, който поддържа жалбата, и моли да бъде намалено наказанието на подсъдимия, тъй като намира така определения размер за завишено и така няма да има превъзпитателна ефект за подсъдимия.

          Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените оплаквания във въззивната жалба и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната присъда правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, поради следните съображения:

 

І. По служебната проверка:

По делото е категорично установено,че подсъдимият Н.Д.А. е осъждан многократно за извършени от него престъпления от общ характер с наказание „лишаване от свобода“, с ефективно изтърпяване на наказанията, видно от приложената справка за съдимост/л.45 от делото на ВРС/. От така посочените присъди правилно първостепенният съд е установил, че деянието, предмет на обвинението по н.о.х.д.№1623/2016г. на ВРС подсъдимият е извършил в условията на „опасен редидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и в срока по чл.30, ал.1 от НК.

Във връзка с установената от съда фактическа обстановка, въззивният съд установи, че съдът правилно е преценил всички събрани по делото доказателства, за да приеме същата, както и правилно е приел, че доказателствата в тази насока няма противоречия и правилно ги е кредитирал. В допълнение настоящият състав може да посочи и това, че фактически страните не оспорват фактическата обстановка, включително и от обвиняемия. Същият не се признава за виновен, като единствено твърди, че е заплатил сумата за лекия автомобил. Това твърдение се опровергава от самият него, след като в съдебното заседание на 01.03.2017г./л.50 от делото/ подсъдимият е поискал делото да се отложи специално затова, че същият желае да възстанови нанесената вреда в размер на 550лева на гражданския ищец Н., след което да сключи споразумение с прокурора. В това съдебно заседание се е признал за виновен и се е отказал от разглеждане на делото по общ ред, явно с надеждата действително да се стигне до споразумение. Това му искане е потвърдено както от служебния защитник, така и от частния обвинител и граждански ищец и делото е било отложено. На следващото съдебно заседание подсъдимият е заявил на съда, че след като говорил с баща си, решили, че не могат да възстановят вредите.

Видинският окръжен съд намира за правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна деянието на подсъдимия А. е съставомерно по така определената от първоинстанционния съд правна квалификация. Първостепенният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и фактическите положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерното поведение на подсъдимия по състава на НК, по който му е повдигнато обвинение и е наложил справедливо наказание.

 

  1. Неоснователни са и оплакванията в жалбата:

 

          Основните оплаквания на подсъдимия са, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като по делото не били събрани достатъчно и безспорни доказателства доказващи извършването на деянието, както и че описаното в обвинителния акт не отговаряло на събраните по делото доказателства. Твърди се също, че по делото не се доказало по безспорен начин наличието на умисъл за извършване на престъплението. Тези оплаквания са конкретизирани от служебния защитник на подсъдимия в съдебно заседание, като се твърди, че изискването от субективна страна на престъплението „измама“ е освен да има пряк умисъл, да има и користна цел. Посочва се че, договорните отношения биха могли да се използват като способ само когато дееца няма изобщо намерение да изпълнява задълженията си. Липсата на такова намерение е било необходимо да съществува към момента на договаряне, а не да се съди с оглед последвало пълно или частично неизпълнение на поето задължение. Изтъква се, че именно този момент от субективната страна не е доказан по делото.

          Въззивният състав, след като прецени и анализира така събраните доказателства по делото, намира оплакванията за неоснователни по следните съображения: гражданския ищец Н. държал процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК №*** в квартал „***“ на град Видин, на паркинга пред блок №***, вх.“**“. За времето от 25.01.2015г. до 30.11.2015г. подсъдимият издирил гражданския ищец Н. чрез неговата дъщеря – свидетелката К.З. Л., срещнали се с него при колата и там се договорили да го закупи за сумата от 550/петстотин и петдесет/ лева. От показанията на свидетеля Н. е видно, че при самите преговори подсъдимият се представил с името „М.“ /л.30 от делото на ВРС/, излъгал, че работи като тираджия към пловдивска фирма, както и че ще получи пари към 25.12.2015г. и му дал адрес в квартал „****“бл.**, който е в съседство с квартал „****, на който фактически не живее той, а жена чието име казал, че е К., дори я извикал и тя потвърдила това име и където веднага след това избутали с общи усилия колата пред блока на жената, посочена от подсъдимия за връзка с него. Освен това, при самото договаряне не представил личната си карта и се съгласил веднага с предложената от Н. продажна цена без да се пазари. При самото договаряне подсъдимият казал, че колата му трябва спешно и още на момента иска да я вземе, както и станало. Освен това се установило, че жената „К.“, всъщност се казва А. П. И., която е посочила адрес в ж.к.“***“, който се намира в противоположния край на града и е далеч от комплексите „***“ и „***“, които се намират в центъра на града, където пък подсъдимия е казал, че живее тя и там избутали лекия автомобил. Същевременно докато гражданския ищец издирвал подсъдимия с оглед получаване на парите си, свидетелката А.И. първоначално заблуждавала Н.,         че подсъдимият още не се е върнал от курса в П., а впоследствие обявила, че и тя е пострадала от подсъдимия, който и на нея дължал 100лева. Тя от своя страна сочи, че подсъдимият не си обича името „Н.“ и поради това знае, че се представя обикновено с името „Т.“.

          Всички тези факти установени от събраните свидетелски показания според въззивния състав установяват едно изначално намерение на подсъдимия да не заплати уговорената сума от 550.00лева, тъй като: крие истинското си име; излъгал е, че работи като тираджия; не си показва личната карта; посочва жената с неистинското й име също и чрез която първоначално заблуждавал подсъдимия,че той действително е на курс в П. Всички тези обстоятелства, както и факта, че този вид престъпления и то именно с леки коли е специалитет на подсъдимия, съдът намира, че доказват по категоричен начин намерението му въобще да не заплати колата на Н.. Това се установява от справката за съдимост, от която е видно, че Н.А. е извършил още две идентични престъпления – по н.о.х.д.№1232/2011г. на ВРС и по н.о.х.д.№1514/2016г. на ВРС. Ето защо настоящият състав намира, че деянието е изцяло съставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна, като са доказани по безспорен начин както прекия умисъл да възбуди и поддържа у гражданския ищец Н. заблуждение, че ще му заплати лекия автомобил, който е взел от него, и то с користната цел да набави за себе си имотна облага и с това е причинил имотна вреда на собственика на лекия автомобил – всички необходими признаци на престъплението „измама“. Че същото е извършено в условията на опасен рецидив съдът посочи по-горе и е налице съставомерното деяние по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което именно е повдигнато обвинение на подсъдимия Н.Д.А.. Ето защо съдът намира за неоснователни оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като настоящият съд, както посочи по-горе, намира, че първостепенния съд правилно е съобразил както материалния, така и процесуалния закон и е постановил една обоснована присъда, мотивите на която съответстват на разпоредбата на чл.305, ал.2 от НК, като е изложил на кои доказателствени материали и при какви правни съображения е взел своето решение.

          По отношение на въведеното в последното съдебно заседание оплакване за завишено наказание и искане същото да бъде намалено, съдът след преценка на анализираните по-горе доказателства по делото, намира, че оплакването и искането са неоснователни, тъй като обществената опасност първо на дееца, а след това и самото деяние е висока. Както посочи по-горе съдът, подсъдимият се е специализирал в извършването на идентични измами, няма никакви угризения и не съжалява за стореното от него. От приложената справка за съдимост и посочените в нея престъпления може да се направи извода, че подсъдимият проявява една упорита престъпна воля и навици и въпреки всички наложени му наказания, не са постигнати целите на същите да превъзпитат и възпират осъдения от извършване на престъпления. Нещо повече дори – същият е извършил поредното си престъпление в изпитателния срок на друга присъда, поради което първостепенния съд правилно е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.  

Същевременно въззивният съд констатира, че първостепенния съд е допуснал грешка в частта, с която е определил типа затворническо заведение, където подсъдимият да изтърпи наказанието по настоящата присъда и това по чл.68, ал.1 от НК - „затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип“, което не е следвало да направи, тъй като с изменението на ЗИНЗС с ДВ брой 13 от 2017г, влязло в сила на 07.02.2017г., местата за изтърпяване „лишаване от свобода“ се определят от Главния директор на ГД“ИН“, поради което в тези й части следва да бъде отменена.

С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с всички събрани гласни и писмени доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

 

 

          Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд

 

 

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

 

          ОТМЕНЯВА Присъда №227, постановена на 11.04.2017. по н.о.х.д.№1623 по описа за 2016г. на районен съд – Видин, в частите й, в които е определен типа затворническо заведение, където подсъдимият да изтърпи наказанието по настоящата присъда и това по чл.68, ал.1 от НК.

 

          ПОТВЪРЖДАВА Присъда №227, постановена на 11.04.2017г. по н.о.х.д.№1623 по описа за 2016г. на Районен съд – Видин в останалата й част.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.  

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                                                2.