ВГРД № 294-2018

Решение по Гражданско дело 294/2018г.

РЕШЕНИЕ№81

гр. Видин, 16.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд – Видин, гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: А. П.

В.М.

Г.Й.

 

при участието на секретаря И. К. , като разгледа докладваното от съдията М. в.гр. дело № 294 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Н.Д.К. ЕГН : ********** и Д.К.И. ЕГН : **********, двамата с адрес *** 43 против Решение № 305/08.06.2018 по грд № 1253/2017г по описа на ВРС, в частта, в която Съдът е осъдил Н.Д.К. да заплати на Е.Р.Е. сумата в размер на 1998,43 /хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и три ст./ лева, представляваща сумата, с която неоснователно се е обогатила за извършени подобрения на жилище, находящо се в гр. В., ул. „П.Р.С.“ № …, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2017г., до окончателното й изплащане и в частта, в която е осъден Д.К.И. да заплати на Е.Р.Е. сумата в размер на 1073,93 /хиляда седемдесет и три лева и деветдесет и три ст./ лева, представляваща сумата, с която неоснователно се е обогатил за извършени подобрения на жилище, находящо се в гр. В…, ул. „П.Р.С.“ № .., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2017г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявения размер от 9590,00 лева.

           Подържа във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно , необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Съдът не е мотивирал кое заключение на СТЕ приема за обективно и на кое обосновава решението си .

Неправилен е анализът от решението че средствата, с които е плащал Е., са били негови. Посочват, че ищецът е организирал целия ремонт, намирал е майстори - респективно, той е заплащал на майсторите, но не с негови лични средства, а с такива, предоставени му от ответника Д.К. и от общи семейни средства, от сватбата на ищеца и ответницата, кръщенето на детето им и от рождени дни.  

Съдът не е обсъдил, че показанията на всички свидетели не си противоречат относно обстоятелството, че изцяло изхранването на двете семейства е било в домакинството на ответника Д.К. и съпругата му М… И….

Съдът не е обсъдил и възражението за неоснователност на исковата претенция по отношение на ответницата Н.Д., на основание представеното пред съда споразумение за развод по взаимно съгласие. При определяне на размера на обезщетението в бракоразводното дело и поради факта, че Н.Д. НЕ е имала никакви имуществени или облигационни претенции по отношение на поставения в дял на ищеца лек автомобил са били взети предвид именно парични средства, които ищецът е претендирал.

ВРС е приел в решението си, че претендираната с ИМ солидарна отговорност не е налице, и отговорността на ответниците е разделна. Тази разделна отговорност не може да доведе до постановяване на съдебен акт, след като в ИМ не са изложени правни и фактически основания за разделна отговорност, защото макар и предявените вземания да са делими, те не се разделят според броя на ответниците.

Моли съда да постанови решение, с което уважи въззивната жалба.

Постъпила е и въззивна жалба от от Е.Р.Е. ***, ЕГН **********;

Посочва, че решението на ВРС е неправилно в частта, в която претенцията на Е. е отхвърлена и са определени разноските, които всяка една от страните трябва да заплати. В исковата молба са записани по отделно всичките отделни претенци, а в решението исковете са уважени като цяло, без ВРС да се произнесе по отделно за всяка от претенциите, което е неправилно, тъй като ограничава правото на защита на страните

Относно иска за парната инсталация, който ВРС е отхвърлил , като изтекъл по давност, Съдът не е обсъдил представеното по делото решение за развод от 23.01.2017 год., постановено по гр.д. № 1587/2016 год., чл. 115 ал. 1 б. „в" от ЗЗД давността не тече между съпрузи, т.е. между Е. и ответника Н.Д.К. давностния срок е започнал да тече на 23.01.2017 год., когато бракът им е прекратен

Посочват, че през 2011 год. е направена парната инсталация, като само на втория етаж е поставена върху 100 кв.м. тръби и алуминиеви радиатори. Установена е и стойността на разхода 1998 лв. за радиаторите и инсталацията.

За сутерена, който е собственост на Д.К., е ползван единствено котела, за който ищеца в исковата молба е признал, че половината от него, струващ 1000 лв. и захранващ цялата къща, е платена от ответника Д.К.. Поради това, счита, че решението на ВРС следва да се отмени и да бъде пресъдена: 1/2 от стойността на парната инсталация /радиатори и инсталация/ или 999 лв., както и половината от половината от стойността на котела /1000 лв./ или 250лв.или за цялата инсталация общата сума е 1249 лв., с които ответниците следва да бъдат осъдени допълнително общо или разделно .

Посочва се, че при постановяване на осъдителния иск първоинстанционния иск е използвал като основа експертизата, извършена от С… П…, която установява стойности при извършване на външната изолация от 2 634,40 лв., далеч под реалната такава, която е установена при извършването на допълнителната експертиза от инж. В… Н… - 4059,51 лв.

Последният е установил, че изолацията е изградена с висококачествени материали, които придават различна стойност на фасадата.

Подържат, че Общата стойност на доказаните СМР-та по неоспорената част от експертизата на С… П… и експертизата на инж. В… Н…излизат общо на 9 723,81 лв., а не 7993,69 лв., както посочва Съда в решението си, т.е. съвпадат с иска на ищеца.От тази сума следва да се извадят признатите от ищеца плащания от страна на Д.К. към него 500 лв. за котела и 200 лв. за первазите.

Въз основа на тази сума следва да се изчислят сумите, с които следва да бъдат осъдени ответниците, като се има предвид, че иска спрямо бившата съпруга Н.К. не е погасен по давност.

           Оспорва изцяло въззивната жалба на Н.К. и Д.К. като посочва за неоснователно възражението, че имало споразумение за развод по взаимно съгласие. Това споразумение третира изрично упоменати в него въпроси, то е лимитирано в неговото съдържание по закон.

Неоснователно е и Възражението за задължението за заплащане на консумативите. То не е ликвидно и изискуемо, за да се извърши прихващане.

Наведените доводи, че единствено Д.К. се грижил за семейството не отговарят на доказателствата по делото.По делото се доказало, че партидата за електричество се води на Д.И. , но Е. е ходил купувал е неколкократно въглища, плащал е със собствени пари, плащал е и няколко пъти тока, купувал е храна за домакинството , сякъл дърва .

Консумативите са били за задоволяване нуждите, както на Д. и съпругата му, така и на дъщеря му и внук му, не само за това, че ищеца е живял там.

С оглед горното молят ВОС да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, в атакуваните части и да пресъди ответниците Н.Д.К., ЕГН ********** и Д.К.И., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В…. да заплатят претендираните суми като увеличи присъдената срещу първия ответник с 432,52 лв., а спрямо втория ответник с 3087,98 лв., ведно със законната лихва, върху стойността на подобренията, считано от предявяването на исковата молба до окончателното й издължаване, както и направените по делото разноски.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилите жалби, отговорите към тях и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

С Решение № 305/08.06.2018 по грд № 1253/2017г по описа на ВРС, съдът е осъдил Н.Д.К. да заплати на Е.Р.Е. сумата в размер на 1998,43 /хиляда деветстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и три ст./ лева, представляваща сумата, с която неоснователно се е обогатила за извършени подобрения на жилище, находящо се в гр. В…, ул. „П.Р.С.“ № …, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2017г., до окончателното й изплащане и в частта, в която е осъден Д.К.И. да заплати на Е.Р.Е. сумата в размер на 1073,93 /хиляда седемдесет и три лева и деветдесет и три ст./ лева, представляваща сумата, с която неоснователно се е обогатил за извършени подобрения на жилище, находящо се в гр. В…, ул. „П.Р.С.“ № …, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2017г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до предявения размер от 9590,00 лева.

Предявените искове са по чл. 59 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за Сумата от 9590.00 лв., с която неоснователно са се обогатили (главница), дължима на основание чл. 59 от ЗЗД, в резултат на подобрения, направени на сутеренния етаж на къща, където е живял ответника Д.К.И., и на втория етаж на същата къща /собственост на ответниците – баща и дъщеря, находяща се в гр. В., ул. „П. Р. С.“ № …/, където са живели по време на гражданския си брак ищецът Е.Р.Е. и ответницата Н.Д.К.. Претендираните подобрения се изразяват в:- изграждане през 2011г. на парна инсталация с ПВЦ тръби Ф32, около 15 м. - на първия и Ф16, около 200 м. - на втория етаж, на обща стойност 2900 лв.; - направа през 2011г. на котел на твърдо гориво с мощност 30kW, на стойност 500 лв., представляващи половината от общата му равностойност;- поставяне през 2012г. на изолация на тавана на жилището /с площ около 80 кв. м./ на стойност 590 лв.; - изграждане през 2014г. на външна изолация от гипскартон в 2 стаи на втория етаж на жилището и от фибран на другите две стаи, коридора и банята /с обща площ 110 кв. м./ на стойност 4800 лв. за материали и положен труд; - изграждане през 2014г. на външна изолация на сутеренния етаж на жилището /с площ около 36 кв. м./ на стойност 600 лв. за положения труд; - изграждане през 2014г. на варовикови первази на къщата /с площ около 15 кв.м./ на стойност 200 лв. за вложени материали и положен труд, представляващи половината от общата им равностойност.

  1. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от подаването на исковата молба (10.05.2017г.) до момента на окончателното изплащане на задължението.

Не се спори по делото и се установява от представения по делото препис на Решение № 727/23.01.2017г., постановено по гр.д. № 1587/2016г. по описа на РС - Видин, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 30.10.2010г., който брак е прекратен с развод с посоченото влязло в законна сила решение.

Не се спори между страните, че по време на брака същите са живели на втория етаж на къща, находяща се на адрес гр. В…., ул. „П. Р. С.“ № …, собственост на ответниците – баща и дъщеря. По делото е представен препис от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 73, том VI, рег. № 5919, нот.д. № 970/2008г. на нотариус Л. Ц.

От показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на изготвените експертизи съдът приема за установено, че твърдените в исковата молба ремонтни дейности са били извършени, както следва:

- през 2011 год. била изградена парна инсталация с котел на твърдо гориво;

- през 2012г. била направена изолация на тавана на жилището /с площ около 80 кв. м./;

- през 2014г. била направена външна изолация на втория етаж на къщата;

- през 2014г. били изградени варовикови первази на къщата.

По делото е представен Договор за банков кредит от 13.02.2008г. за сумата от 11672,50 лева, кредитополучател ищеца, удостоверения от РД „Г…“ – Р…, за полученото брутно трудово възнаграждение за 2011 г. в размер на общо 11726,76 лв., за 2012г. – 11551,21 лв., 2013г. – 13687,84 лв., 2014г. – 15402,08 лв., 2015г. – 15803,08 лв., 2016г. – 7734,46 лв.

Видно от представеното Удостоверение изх. № 3042-05-160/14.06.2017г., изд. от ТП на НОИ – В…, за периода от м. януари 2011 г. до м. декември 2014г. ответникът И. е получавал суми от пенсия в размер от 307,75 лв. до 354,89 лв. месечно, пенсия за осигурителен стаж и възраст от 383,32 лв, за периода от м. април 2013г. до м. юли 2013г. отв.е работил , като е получил брутно трудово възнаграждение в размер на общо 1809,67 лв., за периода м. 08.2013г. – м. 07.2014г. отв. И. е получил възнаграждение от „С… „ЕООД в размер на общо 5343,73 лева, за периода от м. 08.2014г. до м. 07.2015г. - в размер на общо 5948,25 лева, за м. 08.2015г. - в размер на 324,06 лева., както и от „А…“ ЕООД, за периода от 28.03.2016г. до 31.05.2017г. отв. И. е получил брутен доход на длъжността „М….“ в размер на общо 2523,51 лева.

Ответницата К. ***, през 2011г. е получила доход в размер на общо 6023,77 лева, през 2012г. - 4113,30 лева, през 2013г. – 694,00 лв., през 2014г. – 470,63 лв., през 2015г. – 6698,95 лв., през 2016г. – 7115,35 лв.

С Приемо – предавателен протокол от 26.07.2016г., ответницата е предала на ищеца Е. движими вещи, както следва: пералня, хладилник, микровълнова печка, прахосмукачка, парна ютия, ъглов диван, 3 бр. пътеки и кафемашина.

По делото е назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза относно стойността на извършените подобрения към момента на извършването им и към момента на извършване на експертизата, както и относно количеството, качеството и финансовата стойност към 2014г.и към 2017г. на вложените материали и труд.

Назначена и изготвена е и съдебно – счетоводна експертиза относно вложените въглища за отопление на имота през процесния период и разходите за електроенергия.

Съдът е допуснал и разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал. от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата. При това, трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т, е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата да произтичат от един или от няколко общи факти. Правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити, съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗЗД.

Искът по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. Въпросът за правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието в петитума на исковата молба. Съдът е длъжен сам да определи правното основание на иска. При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършени от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. Следва да се изясни характерът на претендираните работи. В случая Претенцията е с предмет разходите за труд и материали, вложени от ищеца при ремонта. Обстоятелството, че е бил държател, не го лишава от възможността да претендира заплащане на извършени от него строителни дейности. Предприетият в имота ремонт е с оглед ползването на имота от него и семейството му. Те са допуснати от ответниците с оглед това семейство, вкл. детето, да живеят в ремонтираната, преустроена къща.В случая следва да намери приложение ППВС №1/1979г. Според него когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т.4 от ППВС, в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. С тази правна квалификация е и поддържаната от ищеца парична претенция. Въпросът за правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието в петитума на исковата молба.

Предявения в настоящото производство иск по чл. 59 от ЗЗД е допустим.

Безспорно в случая се установява, че процесния недвижим имот е собственост на ответниците, който имот е придобит по силата на сключен договор за покупко – продажба от 01.10.2008г. Щом като недвижимият имот, върху който са извършени подобренията е лична собственост на ответниците, то ищеца няма основание да търси вложените средства за подобрение на имота с друг иск. /в този смисъл и решение №1291/17.04.1981 г. по гр.д. 793/81 г. на ІІ г.о. на ВС/.Искът се основава на твърдения за извършени строително – ремонтни работи – подобрения в жилището на ответниците. Установи се по делото, че по време на брака между страните процесният имот, находящ се в В…, ул.”П. Р. С.” № …, който е лична собственост на ответниците, и който е бил “семейно жилище” по смисъла на СК, е бил ремонтиран. За извършения ремонт са вложени средства от ищеца. Изслушаните по делото свидетели за ищеца твърдят, че последният е плащал на работници и майстори за ремонтните дейности и е закупувал материали. Съдът кредитира с доверие тези показания, тъй като те са последователни и в резултат на преки впечатления. Ищецът е представил по делото писмени доказателства - 6 бр. удостоверения от РД „Г…“ – Р…, от които се установява, че през процесния период е получавал трудово възнаграждение над средния размер за страната. За ответниците свид. М. И. твърди, че през периода на извършвания ремонт ищецът не е разполагал с доходи, с които да плаща ремонта. Нейните показания, като близка роднина на ответниците, съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, вземайки предвид възможната ѝ заинтересованост.

Тъй като жилището е изключителна собственост на ответниците, то всички подобрения по силата на приращението, съгласно чл. 92 от ЗС, също са станали тяхна изключителна собственост. Безспорно е налице настъпване на имуществено разместване, в резултат на което ответниците са се обогатили, а ищецът е обеднял. За ищеца е налице правото да претендира от ответниците сумата, с която те са се обогатили за сметка на неговото обедняване.

Ищецът не е бил владелец на имота – той е бил съпруг на собственицата и като такъв, е извършвал действия по перманентно подобряване на имота, и в собствен интерес. Следователно отношенията им след прекратяване на брака трябва да се уредят по правилата на чл. 61 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Приложение намира общият институт на неоснователното обогатяване, тъй като работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес /на ответницата/, която като собственик би дължала да му върне необходимите и полезни разноски. Но, доколкото управителят /ищецът/ е действал и в свой интерес – да осигури и на себе си, като съпруг на заинтересованата собственица, удобства и комфорт, то последната отговаря само до размера на обогатяването си.

Следователно приложение намира общият институт на неоснователното обогатяване и на бившия съпруг – несобственик, следва да се присъди обезщетение в размер на половината от направените разходи за извършване на процесните подобрения в недвижимия имот.

Първоинстанционният съд , приема , че от заключенията по изготвените съдебно – техническа и допълнителна съдебно - техническа експертизи се установява, че стойността на подобренията, включващи материали и труд, е в общ размер на 7993,69 лв.

Този размер е определен след сумиране стойността на парна инсталация с котел от експертизата на Св.Попова-стр.93 – 2 898 лв .и цялата финансова стойност на извършената топлоизолация, фасада на жилището, както и материали и труд към 2014г./т.3.1 и 4.1 от закл на в.л Ницов –стр 300 и 301 от делото/, както и изявлението на това в.л в заседание от 14.03.2018-стойност в размер на 5 095.69 лв. или /2898 +5095.69 лв.=7993.69/лв.

Правилно съдът приема, че в случая не е налице основание за солидарно осъждане на ответниците, като отговорността им е разделна, съобразно правата им от съсобствения имот (в случая по ½).

С оглед горното, по отношение на ответницата Н. К. искът се явява основателен и доказан до размера на 1998,43 лв. (1/2 от 3996,85 лв.), а за разликата до претендираните 9590,00 лв., претенцията правилно е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Правилно е уважено и възражението на ответника Д. И. , че искът е погасен по давност по отношение на него относно изградената през 2011г. парна инсталация. Тъй като не е предвидена специална давност, искът по чл. 59 от ЗЗД се погасява след изтичане на общата петгодишна давност. Искът по настоящото дело е предявен на 10.05.2017г., т.е. след изтичането на петгодишния период от извършване на въпросното подобрение, поради което на основание чл. 110 от ЗЗД искът в тази част е погасен по давност. ВРС е съобразил и признанието на ищеца, че отв. И. е заплатил половината от стойността на поставените варовикови первази /200 лв./, поради което тази сума е приспадната от дължимата от отв. И. сума.

Първоинстанционният съд е съобразил всички данни по делото и е стигнал до законосъобразния извод, че по отношение на ответника И. искът се явява основателен и доказан до размера на 1073,93 лв. / 1998,43 лв. – 724,50 лв. (погасената по давност част от иска) и – 200 лв. (заплатената от отв. И. част от стойността на поставените варовикови первази)/, а за разликата до претендираните 9590,00 лв., претенцията следва да се отхвърли.

Върху размера на главницата следва да се присъди и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на Н.К. и Д.И.. Неоснователно е възражението, че имало споразумение за развод по взаимно съгласие и в частта за подобренията в имота. Това споразумение третира изрично упоменати в него въпроси, то е лимитирано в неговото съдържание по закон.

В чл. 51 ал. 1 от СК е регламентирано, че споразумението при развод по взаимно съгласие се отнася за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.Други последици следва конкретно да се уредят, като настоящият спор не е бил предмет на разглеждане във въпросното споразумение

           Неоснователно е и възражението за задължението за заплащане на консумативите-ток , вода. То не е ликвидно и изискуемо, за да се извърши прихващане. Ликвидността и изискуемостта е предпоставка за извършване на прихващане /чл. 103 ал. 1 от ЗЗС/. За да е ликвидно следва да е установено по основание и по размер. Такова установяване няма. Няма и покана за плащане, възражението по делото не е такова, тъй като то е средство за защита, а не за предявяване на искания. Установяването им със съдебното решение по делото, определят същото към момента на предявяване като неликвидно и неизискуемо.

Наведените доводи, че единствено Д.К. се грижил за семейството не отговарят на доказателствата по делото.По делото се доказа, че партидата за електричество се води на Д.И., но Е. е ходил купувал е неколкократно въглища, плащал е със собствени пари, плащал е и няколко пъти тока, купувал е храна за домакинството , сякъл дърва .

Консумативите са били за задоволяване нуждите, както на Д. и съпругата му, така и на дъщеря му и внук му, не само за това, че ищеца е живял там. Ищецът е разполагал с доходи и е участвал в издръжката на семейството си.

Неоснователна е и жалбата на Е.Е. в обжалваната част от решението. Първоинстанционният съд правилно е приложил института на погасителната давност в отношенията между Д.К. и Е. , относно началния момент на възникването й -2011г и съобразявйки датата на подаването на исковата молба в Съда. По отношение на бившата съпруга-ответницата Н.К. е съобразено решението за прекратяване на брака помежду им , както и стойността на обогатяването й. Това е залегнало в мотивите на първинстационния акт, който ВОС приема като правилен и обоснован и към които препраща на осн чл.272 ГПК. Изчисленията са съобразени с техническите експертизи по делото, правилни са и следва да бъдат потвърдени.

Неоснователни са въззивни жалби и в частта за разноските

Първоинстанционният съд е съобразил размера им , с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК. Изложил е подробни мотиви за дължимостта им, окръжният съд ги споделя напълно и счита , че решението е правилно и в тази част.

С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивните жалби, разноски пред въззивната инстанция не се дължат.

Водим от горното, Съдът :

 

                 Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 305/08.06.2018 по грд № 1253/2017г по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                               2.