ВГРД № 248-2018

Решение по Гражданско дело 248/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е 77

12.11.2018г.

гр. Видин

                                   В ИМЕТО НА   НАРОДА

Видинският окръжен съд                                              

На девети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :В. В.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.А.П.

  1. В.М.

Секретаря В.К.

като разгледа докладваното от съдия В. М.

Вгр.дело № 248   по описа за 2018 година,

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

               Делото е образувано по въззивна жалба от Л.Д.Й. ***, ЕГН ********** против решение № 527/19.01.2018г по грд № 1313/2017г по описа на ВРС, с което , на основание чл.127, ал.2, изр. първо от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК и чл.86 от ЗЗД, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 7497.62 лв. /главница/, представляваща стойността на платените от него погасителни вноски по сключения от Л.Д.Й. с „П…/" ЕАД договор за земеделски кредит № 190-888694/13.03.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от датата на предявяване на иска-22.05.2017 г. до окончателното издължаване, като в останалата част на иска до пълният му размер от 10000.00 лв. същия е отхвърлен, както и да заплати сумата 2 813.68 лв.мораторна лихва и сумата 2 195.22 лв. разноски по делото.

Жалбоподателката подържа, че е била лишена от възможността да участва активно в делото и да осъществи адекватна защита на своите права и интереси, тъй като тя не е била редовно призовавана за съдебните заседания по делото. В протоколите е отбелязано, че същата е уведомена за тях, но същата не е получавала съобщения за провежданите съдебни заседания.Подържа, че решението е неправилно и по същество-съдът не е отчел фактът, че по време на теглене на заема и по време на неговото изплащане страните са били в брак.

Вноските, които са правени по договора за кредит са правени от името и за сметка на кредитополучателя, а не като плащания на солидарния длъжник. Никъде не е отбелязано, че ищецът - П.М. прави вноска в качеството си на солидарен длъжник. Съдът е следвало да му присъди само половината от това, което той фактически е внесъл, след като се приспаднат сумите, които е теглил от сметката, тъй като действително заемът е целеви за нуждите на земеделската дейност на Д. и ищецът не е имал право да разходва средства за други нужди.

Подържа че, Съдът е достигнал до погрешни правни изводи, като е постановил едно необосновано и неправилно решение, без ищецът да е доказал по един безспорен и категоричен начин, че е изплатил сумата от 7 497.62 лева, като свои лични средства по договор между ответниката и „П…." ЕАД.Налице било съществено нарушаване на процесуалноправните норми, изразяващо се в не обсъждане на всички събарни по делото доказателства и възраженията на ответницата в тяхната съвкупност. Съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата и неизясняване на релевантни факти и обстоятелства.

Молят Съда да постанови съдебно решение с което да отмените Решение № 527/ 19.01.2018 год. по гр.дело № 1313/ 2017 год. по описа на Районен съд Видин, в частта с която е осъдена Л.Д.Й. да заплати на П.К.М. сумата от 7 497.62 лева - главница, ведно със законните лихви за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.05.2017год. до окончателното издължаване, както и по отношение присъдените в полза на П.М. разноски по делото в размер на 2 195.22 лева.

        Ответната по делото страна е депозирала писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Посочва, че щом като липсва отбелязване, че П.М. внася парите в друго качество, следва да се приеме /както правилно е постъпил районният съд/ че М. е внесъл парите в лично качество, включително като длъжник по договора за кредит.Необходимост от изрично отбелязване на качеството на П.М., което е правил вноските би била налице, само в случай, че същият не е внасял парите от свое име, а от името на трето лице.Предвид, което липсата на такова изрично отбелязване не може да се тълкува в полза на ответницата.Молителката не е представила никакви доказателства, че периодично тя е давала необходимите пари на П.М., за да може той да прави вноските.

Моли съда да потвърди съдебния акт, с произтичащите от това правни последици.

        Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

С решение № 527/19.01.2018г по грд № 1313/2017г по описа на ВРС, на основание чл.127, ал.2, изр. първо от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК и чл.86 от ЗЗД, Л.Д.Й. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 7497.62 лв. /главница/, представляваща стойността на платените от него погасителни вноски по сключения от Л.Д.Й. с „П…../" ЕАД договор за земеделски кредит № 190-888694/13.03.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от датата на предявяване на иска-22.05.2017 г. до окончателното издължаване, като в останалата част на иска до пълният му размер от 10000.00 лв. същия е отхвърлен, както и да заплати сумата 2 813.68 лв.мораторна лихва и сумата 2 195.22 лв. разноски по делото.

От данните по делото, съдът намира за установено следното:

Страните са бивши съпрузи.Бракът между им е прекратен с Решение № 677/28.12.2016 г. по гр.дело № 1566/2016г. по описа на ВдРС, и от което е видно, че същите са във фактическа раздяла от повече от осем години.Ответницата, в качеството си на земеделски производител е сключила с „П…./" ЕАД договор за земеделски кредит № …. г. в размер на 10 000 лева, по който е кредитополучател, а ищецът е солидарен длъжник. Отпуснатият кредит е преведен по сметка на ответницата, същият е усвоен и е погасен на 10.03.2014 г., като за погасяването му ищецът/ответник по въззвна жалба/ е внесъл общо 7497.62 лв.. Съгласно заключението мораторната лихва върху погасителните вноски, считано от датата на изплащане до датата на подаване на иска /22.05.2017 г./ е в общ размер от 2813.68 лв..

Установи се, че през пролетта на 2013 г. ищецът е закупил багер-фадрома за сумата от 6500 лв., необходим за фермата на ответницата в с.Р., където е отглеждала крави, карани са и материали /оградна мрежа/ закупена от ищеца, който е живеел в М.. Събрани са доказателства по реда на чл.176 ГПК от ответната страна, като ищеца сочи, че не е теглил с карта пари от сметката на ответницата, че изтеглените от него пари е предавал на ответницата, а тя ги е харчела за дейността си, както и че се е наложило да погасява кредита й с негови лични средства.

        Предявеният иск е основателен.Процесният кредит е отпуснат и усвоен по време на брака между страните. Кредитът е отпуснат на ответницата в качеството й на земеделски производител и с конкретна инвестиционна цел-покупка на машини и съоръжения, същият не е послужил за задоволяване на нуждите на семейството, а за осъществяване дейността й като земеделски производител, поради което разпоредбата на чл.32 ал.2 СК, съгласно която двамата съпрузи отговорят солидарно, не намира приложение. Със сключването на Договора за земеделски кредит № 190-888694/13.03.2013 г. двамата вече бивши съпрузи не са поели задължение за задоволяване на нуждите на тяхното семейство, а за задоволяване на нуждите само на единия от тих - Л.Й..

Това се потвърждава от съдържанието на самия договор, от което е видно, че кредитополучател по него е единствено и само ответницата - Л.Д.Й. и то в качеството й на земеделски производител.

В Решение № 264 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2060/2016 г., IV г. о. се приема, че паричните вземания на съпруга земеделски производител са лични.По съществото си тази сума представлява парично вземане на съпруга, на когото е отпусната помощта затова тя не може да бъде включена в съпружеската имуществена общност, която по силата на чл. 21, ал. 1 от СК обхваща само вещните права. Придобити суми по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, но не и вземанията на всеки един от съпрузите, поради което е лична собственост на съпруга, който я е получил."

П.М. не се е облагодетелствал от никаква част от кредита и цялата сума е отишла изцяло в полза на ответницата Л.Й.- тя е кредитополучател по договора, отпуснатата по кредита сума е преведена по нейната сметка , сумата по кредита е отпусната в качеството й на земеделски производител, и   конкретната му цел - инвестиционна покупка на машини, съоръжения'''' е свързана само с осъществяваната от ответницата дейност, която единствена от двамата бивши съпрузи се занимава със земеделие. С оглед горното следва да се приеме, че презумпцията за равна задълженост е оборена и във вътрешните отношения между длъжниците, те не дължат по равно.С всяко плащане, което П.М. е извършвал към кредитора, той е изпълнявал чуждо задължение за връщане на пари, от които не се облагодетелствал.

Неправилно ответницата поддържа, че не са събрани доказателства, че внесените от П.М. суми са изключително негови и не са съпружеска имуществена общност.

От събраните по делото доказателства категорично се установи, че по-голямата част от кредита е погасена именно с лични средства на П.К.М.. Ответницата не е представила никакви доказателства, които да установяват, че когато е внасял парите по сметката на Л. Полова, П.К. не е действал от свое име, а от името на ответницата.Щом като липсва отбелязване, че П.М. внася парите в друго качество, следва да се приеме /както правилно е постъпил районният съд/, че М. е внесъл парите в лично качество, включително като длъжник по договора за кредит.

Жалбоподателката не представя никакви доказателства, че периодично тя е давала необходимите пари на П.М., за да може той да прави вноските.Недоказано остана твърдението на ответницата, че внесените от П.М. суми по нейната сметка са такива, които преди това той е теглил от същата сметка.Изготвената по делото експертиза в частта относно изтеглените от П.М. суми не доказва, че внесените от ищеца суми са такива, които преди това той е теглил от същата сметка.

Вещото лице Румен Кънчев заявява, че не може да се поддържа, че кредитът е погасяван с парите, които са били отпуснати от банката целево.    Паричните влогове не представляват СИО, както и парите в брой на бившите съпрузи ,поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че средствата които е внасял П.М. за погасяване на процесния кредит са били лично негови, а не на ответницата Л. П..

П.М. лично е внесъл парични средства по сметката на Л.Й., по която е преведена и отпуснатата сума по сключеното рамково споразумение. Внесената сума е 7 497.62 лева.От тази сума общо 5805.62 лева , П.М. е внесъл изрично за погасяване на вноски по кредита, а за останалите 1692.00 лева е отбелязано, че са внесени за захранване на сметката на Л.Й..

Последните също са извършени за погасяване на процесния кредит: Липсват доказателства, а и няма такива твърдения от страна на ответницата, че П.М. е имал задължения към Л.Й. заради, които периодично да е внасял посочените суми.Гореизложените факти в своята съвкупност потвърждават, че всички плащания, извършени от П.М. по сметката на Л. П., включително и тези посочени като „захранване на сметката" са извършени за погасяване на процесния кредит.

        Правилно ВРС е уважил акцесорната претенция за мораторни лихви, чийто размер е съобразен със заключението на експерта. Установи се, че общият размер на мораторните лихви, начислени върху всяка от платените от П.К.М. погасителни вноски по Договор за земеделски кредит № … г., считано от датата на тяхното изплащане до датата на подаване на исковата молба в съда на 22.05.2017 г. е 2 813.68 лева".

Следователно първоинстанционното решение е изцяло правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съдебен състав.

Неоснователно е възражението във въззивната жалбата, подадена чрез адвокат С. В., че Л. И… е била лишена от възможността да участва активно в делото и да осъществи адекватна защита на своите права и интереси.

Ответницата е била редовно призована за първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.10.2017 г., на което е била представлявана именно от адв. С. В.В това съдебно заседание не е даден-ход на делото и същото е отложено, като датата за следващото съдебно заседание е обявена от съда в присъствието на процесуалния представител на ответницата. Делото е отлагано още няколко пъти, като датата за всяко следващо съдебно заседание, винаги е обявявана от съда в предходното съдебно заседание.

С оглед тези данни , Видинският окръжен съд, намира решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано. Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства изменящи възприетата от ВРС фактическа обстановка или налагащи друг краен правен извод.Решението следва да се потвърди, с произтичащите правни последици.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК жалбоподателката Л.Д.Й. ***, ЕГН **********, следва ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1 133.79 лв., съобразно представения списък.

Водим от горното , Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 527/19.01.2018г по грд № 1313/2017г по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Л.Д.Й. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 1 133.79 лв., разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК пред Върховен касационен съд.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                       2.