ВГРД № 330-2018

Решение по Гражданско дело 330/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И Е №90

 

Гр.В.

 

 

22.Ноември 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С. С.

                                                                    2.Г. Й.

при секретаря     А.А. ....................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 330   по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

         С Решение № 100 от 28.05.2018г. по гр.дело № 38/2015г. на Районен съд – Б. са отхвърлени предявените от Д. Ф. "З." с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С., бул.., против Н.Л.Я. с ЕГН ***** искове за връщане на сумата 24 446,00лв., дадена по развален договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 05/112/02490/12.10.2009г., по който ответникът не е изпълнил част от задълженията си с пр. основание чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД и за сумата 1 559.63лв. - мораторна лихва с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователни.

Оставено е без уважение искането на ДФ "Земеделие" с ЕИК 121100421 за присъждане на направени по делото разноски в размер на 1 040.23лв. - държавна такса и 920.00лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Обявявена е за нищожна поради противоречие със закона, клаузата на т.4.28 от договор № 05/112/02490/12.10.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г., със страни Д. Ф."З. с ЕИК.. и Н.Л.Я. с ЕГН ******.

Осъден е Д. Ф. "З." с ЕИК.. да заплати на Н.Л.Я. с ЕГН ********** направените по настоящото дело разноски в размер на 50.00лв. - държавна такса по предявения установителен иск за установяване нищожност на клаузата на т.4.28 от договора.

Отхвърлен е предявеният от Н.Л.Я. с ЕГН ****** срещу Д. Ф. "З." с ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр. С., бул… иск за обявяване за нищожна поради противоречие със закона, клаузата на т.4.29 от договор № 05/112/02490/12.10.2009г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г.

Осъдена е Н.Л.Я. с ЕГН ****** да внесе по сметка на БРС държавна такса в размер на 50.00лв. по предявения инцидентен установителен иск за обявяване за нищожна поради противоречие със закона, клаузата на т.4.29 от договор № 05/112/02490/12.10.2009г.

         Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Д. Ф."З.",гр.С., бул.., представляван от Изпълнителния директор – Ж. Ж., чрез ст.юрисконсулт: Н. Н. Й., с адрес за призоваване: гр.М., бул… в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Ф."З., с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С., бул…, против Н.Л.Я., с ЕГН:******* искове за връщане на сумата 24 446.00лв., дадена по развален договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 05/112/02490/12.10.2009г., по който ответникът не е изпълнил част от задълженията си, с правно основание чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД, и за сумата 1 559.63лв. - мораторна лихва с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни, оставено е без уважение искането на ДФ „З." за присъждане на направените по делото разноски и е обявена за нищожна поради противоречие със закона, клаузата на т.4.28 от горецитирания договор, поради което обжалвам същото пред Вас в срок.

Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушаване на материалния закон и необосновано и се иска да бъде отменено същото в обжалваната му част и да се да реши делото по същество.Поддържа се ,че на 12.10.2009г. между Д. ф.“З.“ и Н.Л.Я. бил сключен Договор № 05/112/02490 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г. В изпълнение на договора ДФ „З." бил превел на ответницата Я. сума в размер на 24 446.00лв., представляваща първо плащане по сключения договор. Установено било, че през част от периода на договора, ответницата Я. не е имала постоянен и настоящ адрес ***, където съгласно подаденото заявление за подпомагане е разположено стопанството на бенефициенката, като през периода 22.07.2010г. -10.09.2012г. е имала настоящ адрес в гр. С. а през периода 10.09.2012г. - 12.11.2013г. е имала настоящ адрес в гр. М.. Установено било също така, че през част от периода 12.10.09г. -12.10.14 г. същата е имала трудово правоотношение за повече от 4 часа дневно, като през периода 19.11.2009 г.-10.09.2012 г. е работила по трудов договор на 8 часов работен ден.

С това си поведение ответницата в първоинстанционното производство била нарушила свои договорни и нормативно уредени задължения, а именно: съгласно чл.29, ал.9 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 9 от 03.04.2008г./ , респ. т. 4.28 от договора, за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ ползвателят на помощта бил длъжен да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях,като съгласно чл.29, ал.4 от наредбата, респ. т. 4.29 от договора, ползвателят на помощта бил длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за същия срок.

По делото било представено и прието Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх. № 01-123-6500/96/09.05.2014г., получено от ответницата на 21.05.2014г., с което, във връзка с констатираните нарушения, договорът между страните бил прекратен на осн. т.4.7, предл.второ и т.6, б.“г“ от същия, във вр. с чл. 87 ал.2 ЗЗД. Със същото писмо Я. била поканена, в 30-дневен срок от получаването му, да възстанови доброволно получената сума в размер на 24 446 лв.

Не можел да бъде споделен направеният от съда извод за липса на недвусмислено изразена воля от страна на ДФ "З." за разваляне на договора. Напротив - видно от съдържанието на уведомителното писмо, същото обективирало изрично изявление в тази насока. Както е известно, едностранното разваляне на договора било изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля договора. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлявало субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му, било необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Когато една от страните била манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и била изпълнила процедурата по чл. 87 ЗЗД, двустранният договор се развалял. Развалянето прекратявало облигационната връзка, като развалянето имало обратно действие, т.е. договорът се заличавал с обратна сила. Наистина, във всички случаи волята трябвало да бъде недвусмислено изразена. Макар законът да не изисквал в съдържанието на изявлението да се включва думата "разваляне" или „прекратяване"', нито пък да има позоваване на правната норма на чл.87, ал.1 или ал. 2 ЗЗД, същите в случая били изрично посочени, което още веднъж свидетелствало за недвусмислено изразената воля от страна на ДФ "З.".

Както правилно бил отбелязъл съдът, договорът можел да бъде развален и с исковата молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществявало с исковата молба с петитума, който имплицитно съдържал волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на насрещната страна, като за да настъпи ефектът на разваляне на договора, трябвало да се установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД. /Решение № 218 от 29.11.2016 година по гражд. дело № 1306/2016 година, IV г.о./ Ето защо, след като бил приел, че договорът между страните не е развален с отправеното уведомително писмо, съдът е следвало да приеме, че с получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора.

Предвид събраните по делото доказателства, безспорно се установявал фактът, че ищецът е дал нещо на ответника, а именно - отпуснал е безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 446 лв., а ответникът е получил тази сума на основание сключения между страните договор, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата. Установявало се, че този договор бил прекратен едностранно от ДФ "З." поради нарушение на нормативни и договорни задължения, като обедняването по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставяло намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията - ДФ "З.", тъй като ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора.

Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД се явявал основателен и доказан и като такъв следвало да бъде уважен, като с оглед основателността на главния иск, то основателен се явявал и акцесорният иск за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД. Като бил приел обратното, съдът бил постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, в тази му част.

Постановеното решение било неправилно и следвало да бъде отменено и в частта, с която е призната за нищожна клаузата на т.4.28 от договора поради противоречие със закона и по-конкретно противоречие с разпоредбите на чл. 93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация и чл.96, ал.1 от същия, респ. чл. 35, ал.1 от Конституцията на Република Б.. За нищожността на основание чл.26, ал.1, предложение първо - нищожност поради противоречие със закона било необходимо обективното несъответствие с повелителна правна норма. Цитираните правни норми нямали характер на императивни такива, напротив - същите били дефинитивни и декларативни, поради което в случая не можело да се говори за противоречие на договорната клауза със закона.

Следвало да бъде отбелязано, че клаузата на т. 4.28 преповтаряла нормата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. ,като въпросът за наличие или липса на противоречие на същата със законови норми не можел да бъде предмет на настоящето производство, а бил такъв по оспорване на подзаконов нормативен административен акт.

С оглед гореизложеното се иска да бъде отменено Решение № 100 от 28.05.2018г. по гр. дело № 38/2015г. на РС – Б. в обжалваната част и да се, да постанови решение, с което да се осъди Н.Л.Я., ЕГН:*****, с адрес: *** да заплати на ДФ „З." следните суми: сума в размер на 24 446.00 лв./ двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева/, представляваща главница по договор № 05/112/02490 от 12.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по ПРСР; сума в размер на 1 559.63 /хиляда петстотин петдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 21.06.2014г. до 04.02.2015г./включително/; законна лихва върху главницата, считано от 05.02.2015г./дата на подаване на настоящия иск/ до окончателното изплащане на дължимите суми; разноски за държавна такса в размер на 1 040. 23 лв. /хиляда и четиридесет лева и двадесет и три стотинки/; юрисконсулско възнаграждение в размер на 920.00 лева /деветстотин и двадесет лева/.

Иска се да се отхвърли като неоснователен искът на Н.Л.Я. срещу ДФ „З. в частта, с която е обявена за нищожна поради противоречие със закона клаузата на т. 4.28 от договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 05/112/02490/12.10.2009г

Иска се да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на ДФ "З.".

Постъпил е отговор от Н.Л.Я., с ЕГН **** с настоящ адрес: *** на въззивната жалба на Д. ф. „З."- гр.С., подадена срещу Решение № 100/28.05.2018г., постановено по гражданско дело №38/2015г. по описа на Районен съд - гр.Б.,в който се иска да бъде оставена без уважение, като неоснователна подадената въззивна жалба срещу Решение № 100/28.05.2018г., постановено по гражданско дело №38/2015г. по описа на Районен съд - гр.Б. и да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.Изразяват се подробни доводи.  

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове за връщане на платената сума в размер на 24 446.00лв. по развален договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, по който ответникът не е изпълнил две от задълженията си и за сумата 1 559.63лв. - мораторна лихва с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В предявената от Д. ф. З. искова молба се излага : между ищеца и ответника Н.Л.Я. е сключен договор № 05/112/02490/12.10.2009г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г.В изпълнение на договора е преведена от ищеца на ответника сума в размер на 24 446.00лв.Ответникът не бил изпълнил две задължения по договора : да има постоянен и настоящ адрес *** за периода 10.09.09г. - 12.10.14г. и за периода 10.09.09г. - 12.10.14г. да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно .

С уведомително писмо за отхвърляне на плащанията ищецът бил прекратил договора на основание т.4.7 и т.6, б. "г" от договора и развалил същия на осн. чл. 87 ал.2 ЗЗД. Със същото писмо, получено от ответника на 21.05.2014г., последният е поканен в 30 дн. срок от получаването да възстанови доброволно исковата сума, но плащане не било постъпило, поради което ищеца претендира и мораторна лихва от 21.06.2014г./от деня следващ крайната дата на предоставения 30 дн. срок за възстановяване на иск. сума/ в размер на 1 559.63лв. Моли се да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата 24 446.00лв.   по   развален   договор   за   отпускане   на   безвъзмездна финансова   помощ,   по   който   ответникът    не   е   изпълнил   две   от задълженията си и 1 559.63лв. -мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Ответника е оспорил предявения иск.Брани се с правни доводи : твърди,че уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията не отговаря на чл. т.6 б."г" от договора; същото писмо било подписано от лице без представителна власт за прекратяване или разваляне на договора, не била налице и законова делегация за това; твърди, че не е налице основание за разваляне на договора, тъй като клаузите на т.4.28 и т.4.29 от договора са нищожни, поради противоречие със закона.Твърди ,че неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора.Предявил е инцидентни установителни искове с правно основание чл. 26 ал.1, предл.1 ЗЗД - за установяване нищожност на клаузите на т.4.28 и т.4.29 от договора. Претендира разноски по делото.

         От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

         На 12.10.2009г. между ищеца и ответника е сключен договор № 05/112/02490 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г. В изпълнение на договора е преведена от ищеца на ответника сума в размер на 24 446.00лв.

През част периода 10.09.09г. - 12.10.14г. ответницата не е имала постоянен и настоящ адрес ***.През периода 22.07.2010г.-10.09.2012г. ответницата е имала настоящ адрес в гр. С., а през периода 10.09.2012г.-12.11.2013г. -в гр. М.

През част от периода 10.09.09г. - 12.10.14г., ответницата е имала трудово правоотношение за повече от 4 часа дневно.През периода 19.11.2009г.-10.09.2012г. е работила по трудов договор на 8 часов работен ден. В уведомително писмо за отхвърляне на плащанията се сочи, че договора между страните се прекратява на основание т.4.7, предл.второ и т.6, б, "г" от същия, във вр. с чл. 87 ал.2 ЗЗД. Със същото писмо, получено от ответника на 21.05.2014г., последният е поканен в 30- дневен срок от получаването да възстанови доброволно исковата сума.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Е. В. по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Аналогично ограничение на служебните правомощия на съда беше уредено в отменения ГПК от 1952 г. относно правомощията на касационната инстанция в изричната разпоредба на чл. 218ж, ал. 1, изр. 1. По въпроса за правомощията на ВКС при действието на отменения ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което при проверка на правилността на въззивното решение касационният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от касационната инстанция и без да е било изрично заявено като касационно основание. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, тъй като правомощията на въззивната инстанция при решаването на спора по същество са аналогични на тези на касационния съд при отменения ГПК. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

   Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

   Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.

       В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, според която непосочването във въззивната жалба на конкретен порок на първоинстанционното решение не обуславя нейната нередовност. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

На първо място въззивният съд намира за неоснователен доводът на ответника по първоначалния иск , че писмото за отхвърляне на плащанията, с което ищеца твърди, че е развален договора с ответника ,е подписано от лице без представителна власт. Районният съд е изразил подробни доводи относно правните институти делегиране и упълномощаване и е стигнал до законосъобразния извод ,че директорът на ОД на ДФ"3"-М., подписал писмото за отхвърляне на плащанията ,не е действал при липса на възможност за законова делегация, а като пълномощник на изпълнителния директор на ДФ"3. "и при наличие на представителна власт.

Правното основание за прекратяване на договора е в чл.33 ал.1  от Наредбата ,съгласно който в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

По силата на Чл.33 ал.2 от Наредбата разплащателната агенция може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато:

  1. ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на настоящата наредба;
  2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) ползвателят на помощта е получил или е одобрен за получаване на допълнителна публична финансова помощ за инвестициите по чл. 14, ал. 2 и 3 , финансирани по реда на тази наредба.

Изхождайки от изложеното в исковата молба се налага извода ,че следва правата на ищеца да се квалифицират по Чл.33 ал.1 от Наредбата и да се извърши проверка дали са налице визираните в Наредбата основания за прекратяване на договора и за връщане на дадените суми .Макар и да не е посочил и анализирал в мотивите си горната правна норма ,Районният съд правилно е приел по същество ,че ищецът твърди ,че законосъобразно е прекратил договор с ответника и че претендира връщането на даденото по договора като дадено на отпаднало основание и че тази норма е проявление на институтите на разваряне на договор (Чл.87-88 ЗЗД )и на неоснователно обоготяване (Чл.55 ) и че правния спор следва да се разреши при приложението на нормите на тези два правни института .Правилен е изводът на районния съд ,че за да бъде ангажирана отговорността на ответника да върне получената сума следва да бъде установено наличието на валиден договор между страните, в изпълнение на който на ответника е преведена исковата сума и виновно неизпълнение на задължение на ответника, поради което същият договор е развален.

С оглед на процесуалните изявления на страните е безспорно ,че е налице договор между страните за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, въз основа на който ответницата е получила исковата сума, както и неизпълнение на две от задълженията на ответника по същия договор.

Районният съд е приел ,че не е налице втората от предпоставките по чл. 87 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника ,тъй като волята за разваляне на договора не била изразена недвусмислено в уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията .Приел е ,че правото можело да се реализира и с исковата молба,но в конкретния случай и в исковата молба не се съдържало изявление за разваляне( налице били твърдения, че договора е вече развален) и поради това в полза на Фонда не било възникнало вземане по член 55, ал.1, пр.трето ЗЗД за връщане на финансовата помощ в размер на сумата от 24 446 лв., респ. и за обезщетение за забавено плащане в размер на 1 559.63лв. Предвид изложеното районният съд приел, че предявеният иск за връщане на платената сума в размер на 24 446.00 лв. по развален договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, по който ответникът не е изпълнил две от задълженията си с правно основание чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД е неоснователен и като такъв го отхвърлил,а заедно с това отхвърлил и акцесорния иск за сумата 1 559.63лв. - мораторна лихва с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Въззивната инстанция намира за неправилни горните правни изводи на районния съд ,тъй като волята за разваляне на договора е изразена недвусмислено както в уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията ,така и в исковата молба.Въззивният съд намира обаче ,че крайния извод на районния съд е правилен ,макар и по други съображения :

По силата на Чл.87 ал.4 ЗЗД разваляне на договора не се допуска ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора .Подробни доводи в това отношение са развити от ответницата в отговора на исковата молба /л.62 от делото / ,но са оставени от районния съд без отговор .

Въззивният съд намира ,че по настоящото дело по силата на Чл.87 ал.4 ЗЗД развалянето на договора от страна на ищеца е незаконосъобразно ,тъй като неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.Интересът на кредитора в конкретния случай е изрично визиран в Чл.2 от Наредбата и се изразява в подпомагане на проекти на млади фермери с цел:

  1. улесняване и подпомагане процеса на създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства;
  2. подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и достигането на съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване компонентите на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните.

В конкретния случай страните са договорили младият фермер да бъде подпомогнат за създаването и модернизирането на земеделско стопанство –засадена с лешници градина .От приложените към отговора на исковата молба писмени документи се установява ,че при извършените от разплащателната агенция проверки на място е констатирано изпълнение от страна на ответницата на предмета на договора-ответникът не оспорва този факт . Създаването и модернизирането на земеделско стопанство е essentia negotii (главно съдържание ) на договора и неговото пълно или значително неизпълнение може да доведе до прекратяване на договора и връщане на дадените парични суми .От съдържанието на Наредбата и на договора е видно ,че паричните средства се отпускат на ответницата за създаването и модернизирането на земеделско стопанство ,от което следва ,че всички останали клаузи на договора са по принцип второстепенни и незначителни с оглед интереса на кредитора ,тъй като предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. не си поставя за цел да влияе върху пазара на труда или върху обезлюдяването на отделни райони чрез стимулиране на млади хора да се заселват и живеят в такива райони .

Действително в Чл.29 ал. 3 и 4 от Наредбата е предвидено ,че за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 ползвателят на помощта е длъжен да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях и че ползвателят на помощта е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок 5 години след сключване на договора за подпомагане по чл. 21, ал. 2 при спазване на условията по чл. 11 .Никъде в Наредбата обаче не е предвидено изрично право на Д. ф. „З.“ да прекратява договора и да иска връщането на платени суми при неизпълнение на някоя от разпоредбите на Чл.29 ал. 3 и 4 от Наредбата.От текста на Чл. 33 ал.1 от Наредбата е видно ,че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта ,т.е. разплащателната агенция може,но не е длъжна да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях,като може да прекрати договора и без да иска връщането на вече изплатени суми.

От текста на Чл. 33 ал.1 от Наредбата е видно ,че на Д. ф. „З.“ е предоставена широка дискреционна власт ,като в зависимост от конкретните нарушения фондът може:

а/ да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и да прекрати договора ;

б/да не поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и да не прекрати договора ;

в/ да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях без да прекрати договора ;

г/ да не иска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и да не прекратява договора .

         Законодателят е предоставил на Д. ф.„З.“ широка дискреционна власт да вземе необходимото решение като прецени конкретно фактите във всеки отделен случай .

         В Чл.29 и Чл.30 от Наредбата законодателят е предвидил по четири акцесорни задължения (по четири във всеки текс от закона) за ползувателя на помощта извън основните му задължения по договора .         В чл.29 те са :

1.Ползвателят на помощта е длъжен да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера;

2.Ползвателят на помощта е длъжен да съхранява всички документи, свързани с изпълнението на бизнес плана за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 ;

3.За срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 ползвателят на помощта е длъжен да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях;

4.Ползвателят на помощта е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок 5 години след сключване на договора за подпомагане по чл. 21, ал. 2 при спазване на условията по чл. 11 .

В Чл. 30 те са :

В срок 3 години от подаване на заявката за второто плащане ползвателят на помощта е длъжен:

  1. да съхранява всички оригинални документи, свързани с дейността, които не се изискват в оригинал при подаване на заявлението за подпомагане или заявката за плащане;
  2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) да не продава или да преотстъпва ползването на дълготрайните материални активи, включени при изчисляване на минималния размер на инвестициите по чл. 14, ал. 1 и 2 ;
  3. да не променя мястото на дейността, която се финансира;
  4. да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство.

В Чл. 32 от наредбата е предвидено ,че в случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 29, ал. 1 и 2 и чл. 30, т. 1 ползвателят на помощта дължи връщане на получената помощ заедно със законната лихва към нея.Подобна санкция не е предвидена обаче за неизпълнение на задълженията по Чл.29 ал.3 и 4 от Наредбата .Анализът на тези законови текстове сочи ,че законодателят е предвидил най-тежката санкция (връщане на получената помощ заедно със законната лихва към нея) само в случаите на неизпълнение на акцесорни задължения ,имащи съвсем пряко отношение към изпълнението на главните задължения по договора –без воденето на редовно счетоводство и без съхраняването на оригиналните документи разплащателната агенция на практика ще бъде поставена в пълна невъзможност да извърши проверка за изпълнението на отделните клаузи на договора.

Очевидно е ,че законодателят не възприема изпълнението на задълженията по Чл.29 ал.3 и 4 от Наредбата като съществени. .Въззивният съд приема ,че тези клаузи са съществени единствено когато изпълнеието на договорните задължения е невъзможно без живеене в общината и без полагане на ежедневни престации по изпълнението на договорните задължения (например при отглеждането на животни).В конкретния случай е поето задължение за засаждане и отглеждане на лешникова градина и е очевидно ,че поетото задължение изисква периодични ,а не ежедневни грижи ,които могат да се полагат и през почивните дни ,и след изтичане на работното време при 8 –часов работен ден .

Предявеният инцидентен установителен иск за установяване нищожност на клаузата на т.4.28 от договора, въззивният съд съдът приема за основателен поради съображения ,изложени подробно от районния съд,към мотивите на когото въззивната инстанция препраща на основание Чл.272 ГПК.

Предявеният инцидентен установителен иск за установяване нищожност на клаузата на т.4.29 от договора районният съд е приел за неоснователен, поради което го отхвърлил.Решението в тази му част е влязло в законна сила и не е предмет на въззивната проверка.

С оглед на горното съдът счита, че крайният извод на районния съд съвпада изцяло с извода на въззивната инстанция,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото  Д. Ф."З." с ЕИК.. следва да бъде осъден да заплати на Н.Л.Я. с ЕГН ***** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350.00лв. за адвокатско възнаграждение .

Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 28.05.2018г. по адм. дело № 38/2015г. на Районен съд – Б..

ОСЪЖДА Д. Ф. "З." с ЕИК. да заплати на Н.Л.Я. с ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350.00лв. за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                              2/