ВГРД № 279-2018

Решение по Гражданско дело 279/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 215

гр. Видин,16.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в разпоредително заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

Членове:   1. А. П.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. частно гражданско дело № 279 по описа за 2018., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е по чл.463 от ГПК във вр. с чл.274-278 ГПК.

Образувано е по жалба от Н.И. ***, ЕГН **********, чрез адв. Л. И.И. от ВАК – пълномощник против действията на частен съдебен изпълнител В. Т., per. № 724, а именно Разпределение, извършено на 21.08.2018 г. по изп.д. 201872404000002 . Поддържа се в жалбата , че по делото взискатели са Н.И. *** и бащата на длъжника К.П.Ф. от с. О., а задължени лица са М.Й.Ф. и В.К.П.. Излага се , че продаденият недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……………….. в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор …………, представляващ двустаен тухлен апартамент със застроена площ 55,59 кв.м., с прилежащо избено помещение № …. с площ 9,07 кв.м. и 5,60 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с административен адрес: гр. В. ул. „Ц. А. .." №…,ет. …, ап. ….., който обект е собственост на М.Й.Ф., ЕГН **********.

Жалбоподателят е приет като присъединен взискател по делото с вписана възбрана, като получава удовлетворение от продажбата на въпросния апартамент поради факта, че с решение № 115/07.04.2016 год. по гр.д. № 1460/2015 год. по описа на ВдРС е уважен иска му с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД против В.К.П. и М.Й.Ф. /длъжници по настоящото изпълнително дело/ с предмет горецитирания апартамент.

Твърди, че с оглед уважения отменителен иск, при разпределение на сумата получена от неговата продажба, извършена на публична продан следва да се спази привилегията по чл. 135 ал. 4 от ЗЗД, а именно: „кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице тогава, когато то участва в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността", а при извършването на разпределението на сумите, получени от апартамента, спрямо който е уважен иска на жалбоподателя по чл. 135 от ЗЗД, не е спазена привилегията по чл. 135 от ЗЗД.

Поддържа се, че частният съдебен изпълнител е приел, че жалбоподателя Н.И. е присъединен кредитор, както и че може да се удовлетвори от получената сума от продажбата на въпросния апартамент, но неправилно не е приел, че същият следва да се удовлетвори привилегировано, т.е. да получи цялата сума.

Иска се ВОС да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното Разпределение, извършено на 21.08.2018 г. по изп.д. №201872404000002 по описа на ЧСИ В. Т., per. № 724 като незаконосъобразно и да му пресъди направените разноски.

Ответната по жалбата страна – взискател по изпълнението оспорва жалбата и моли да се остави без уважение същата.

В мотивите си по обжалваните действия ЧСИ Т. излага подробни аргументи за правилност и законосъобразност на извършеното разпределение. Твърди, че е несъстоятелно възражението, че направеното разпределение не отговаря на чл.460 ГПК. При изготвяне на разпределението са съобразени, посочените в чл 135 ЗЗД привилегии. Излага , че жалбоподателят тълкува превратно разпоредбата на чл.135,ал.4 ЗЗД. В конкретния случай първоначалният взискател не е в качоството на трето лице, а е равноправен кредитор с присъединения. Излага също така , че фактът , че жалбоподателят е провел успешно иска по чл.135 ЗЗД му дава право единствено да участва в разпределението на сумата от продадения имот, който вече не е собственвост на лицето , което му дължи. Без упешно проведен иск по чл.135 ЗЗД жалбоподателят не би имал законно основание да получи каквато и да било сума от цената на продадения имот.

       Съдът, като разгледа жалбата, изложените твърдения и възражения и приложеното изпълнително дело, намери за установено следното:

 

Жалбата е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, в съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК, подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, и поради това е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 20187240400002 по описа на Частния съдебен изпълнител В. Т. с per. № …. е образувано по искане на К.П.Ф. в качеството му на кредитор против солидарните длъжници В.К. и М.Й.Ф. въз основа на изпълнителния лист от 13.12.2017г., издаден по частно гр.д. № 719/ 2017 г. по описа на Районния съд - Белоградчик, за принудително събиране на присъдените му парични вземания: сумата 18 384,80 лв. главница, сумата 5382,03 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, заедно с 475,34 лв. присъдени разноски и разноските по изпълнението. По същото изпълнително дело предмет на принудително изпълнение са и вземанията му по изпълнителния лист от 19.01.2018 г., издаден по частно гр.д. № 806/ 2017 г. по описа на Районния съд - Белоградчик, допълнен с разпореждане № 76 от 09.02.2018г., съгласно който същите длъжници му дължат солидарно следните парични вземания: сумата 13 286,14 лв. главница, ведно със законната лихва , считано от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;сумата 3 956,17 лв. законна лихва върху главницата за периода 16.01.2015 г. - 20.12.2017 г.;344,85 лв. присъдени съдебни разноски. Освен това на основание договор от 30.04.2018 г. за прехвърляне на вземания (цесия), с който П. К. П. му е прехвърлил всички свои вземания срещу същите длъжници - предмет на изпълнителния лист от 19.01.2018 г., издаден по частно гр.д. № 807/ 2017 г. по описа на Районния съд - Белоградчик, предмет на принудително изпълнение в негова полза са и следните суми, дължими от солидарните длъжници В.К. и М.Й.Ф.: сумата 12 517,31 лв. главница, ведно със законната лихва , считано от 21.12.2017 г. до окончателното й изплащане ; сумата 3 779,40 лв. законна лихва върху главницата за периода 01.01.2015 г. - 20.12.2017 г.; 325,94 лв. присъдени съдебни разноски.

По изпълнителното дело Н.И.И. има качеството на присъединил се взискател.

За удовлетворяване вземанията на кредитора, принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот, а именно:

недвижим имот с идентификатор № ………………. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин, намиращ се в жилищна сграда N…., построена в поземлен имот с идентификатор …………, с административен адрес: гр.В., ул."Ц. А. ..." № …., ет..., ап...., среден, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 55,59 кв.м, ведно с избено помещение № …. с площ от 9,07 кв.м и 5,60 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е бил придобит в собственост от М.Й.Ф. на основание договор за дарение, сключен между нея и В.К.П., който договор е материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № …, том .., per. ….., дело N2 649 от 2014 г. по описа на нотариус Б. Т., per. № ….., с район на действие - района на Видинския районен съд.

Публичната продан се е състояла и с Протокол на ЧСИ В.Т. е обявен купувач на описаният по-горе недвижим имот Ц. М. В. за сумата от 27 361лева.

На 21.08.2018 год. ЧСИ В. Т. е извършила разпределение на предложената от взискателя - купувач сума от 27 361 лева , а именно :

1.На основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 136 т. 1 ЗЗД сума в размер на 993,20 за направени разноски и платени такси в хода на изпълнителното производство, + 420 лева неплатени авансови такси по делото за взискателя К.П.Ф. на ЧСИ В.Т.

  1. На осн. чл. 460 ГПК във връзка с чл. 136 т. З от ЗЗД, остатъкът от сумата в размер на 27 361лева се разпределя както следва: 6382,23 лева за взискателя по делото К.П.Ф. + 4693,65 лева + 4814,60 лева -т 26 ТТР и т.20 ТТР към ЗЧСИ и 8447,77 лева за Н.И.И..

              

Актът на съдебният изпълнител по чл.460 от ГПК следва да съдържа данни кои притезания /изпълняеми права/ подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяване, включително и предпочтителното такова, по чл.136 ЗЗД, както и какви парични суми се полагат за пълното или частично изплащане по дълга към всеки един от взискателите, като се приспаднат сумите, покриващи вземанията по предпочтителното удовлетворяване. Атакуваният акт- разпределение от 21.08.2018 г., с които ЧСИ Т. е постановила разпределението, изцяло съдържа тези изискуеми реквизити.

 Възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на чл.136 от ЗЗД по отношение на направените разноски от първоначалния взискател, е неоснователно и незаконосъобразно.

По изпълнителното дело Н.И.И. има качеството на присъединил се взискател. В това си качество той няма и не би могъл да има повече права от тези на първоначалния взискател, тъй като разпоредбата на чл.457, ал.1 от ГПК изрично гласи: „Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател".

Решение от 07.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1460 / 2015 г. по описа на Видинския районен съд, има действие в изпълнителното производство единствено в отношенията между жалбоподателя - взискател Н.И.И. и В.К. и М.Й.Ф., тъй като тези страни в изпълнителното производство са били и страни в исковия процес - субективните и обективните предели на решението се определят съобразно разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК, съгласно която решението влиза в сила спрямо същите страни, за същото искане и на същото основание".

Н.И.И. участвува в разпределението именно на основание това решение, тъй като при липса на такова и с оглед на договора за дарение, оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № …….., том .., per. …….., дело № 649 от 2014 г. по описа на нотариус Б. Т., присъединилият се взискател не би могъл да насочи изпълнението срещу имот - собственост на М.Й.Ф. за задължения на В.К.П., съответно на това не би имал право да участвува в разпределението на получените от публичната продан суми. Решението на Видинския районен съд изрично е обсъдено от частния съдебен изпълнител В. Т. в съобразителната част на разпределението от 21.08.2018 г.

Правилно в разпределението частният съдебен изпълнител е приел, че и двамата взискатели са хирографарни и следва да бъдат удоволетворени съразмерно.

Правото на предпочтително удоволетворение е предмет на регламентация от разпоредбите на чл.136 и чл.137 от ЗЗД. С оглед на тези разпоредби Н.И.И. не разполага с никакво право да бъде удоволетворен за вземанията си преди да бъда удоволетворен първоначалния взискател.

Що се касае до разпоредбата на чл.135, ал.4 от ЗЗД, правилно частният съдебен изпълнител не я е приложил, тъй тази разпоредба няма никакво отношение към принудителното изпълнение по заведеното от К.П.Ф. изпълнително дело. Разпоредбата на чл.135, ал.4 от ЗЗД гласи: „Кредиторите, в чиято полза е обявена недействтелността, се удоволетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността". В настоящия случай не са налице всички елемеенти от фактическия състав на посочената материалноправна норма: Н.И.И. е кредитор, в чиято полза е обявена недействителнстта на дарението на недвижимия имот и който участвува в разпределението. Налице е сума, получена от публичната продан на имота. Не са налице обаче други съществени елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: като участвуващ в разпределението кредитор първоначалният взискател не е трето лице по смисъла на чл.135, ал.4 от ЗЗД, тъй като съгласно тази разпоредба, тълкувана във връзка с останалите алинеи на чл.135 от ЗЗД, трето лице е единствено „лицето, с което длъжникът е договарял", в случая това е М.Й.Ф., която е длъжник, а не взискател в изпълнителното производство. Именно поради това, тъй като К.П. не е страна по договора за дарение, във връзка с обявяването му за недействителен той няма и не би могъл да има вземания срещу В.К.П. - такива вземания би могла да има единствено М.Й.Ф.. Това тълкуване на разпоредбата на чл.135, ал.4 от ЗЗД следва не само от нейната ясна и точна редакция, но и от разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК. След като решението влиза в сила спрямо същите страни, за същото искане и на същото основание, то логично е по отношение на тези именно страни в изпълнителното производство законодателят да придава определено значение на решението, с което се обявява относителната недействителност. След като първоначалният взискател не е бил страна в производството по гр.д. № 1460 / 2015 г. по описа на Видинския районен съд, няма качеството на страна по договора за дарение, не е трето лице по смисъла на чл.135 от ЗЗД и във връзка с обявяването на договора за дарение за недействителен няма вземания срещу В.К.П., то няма място за приложение на разпоредбата на чл.135, ал.4 от ЗЗД.

По изложените съображения ВОС, намира, че обжалваното разпределение от 21.08.2018 г. по изпълнително дело № 20187240400002 по описа на Частния съдебен изпълнител В. Т. с per. № ………., с район на действие - района на Видинския окръжен съд, е съобразено с изискванията на закона, поради което не накърнява правата на жалбоподателя - взискател Н.И.И. и не са налице основания за неговата отмяна.

 

Предвид горното съдът намира , че изготвеното разпределение е законосъобразно , тъй като при извършването му не са допуснати визираните нарушения на чл.460 ГПК и обжалваните действия на ЧСИ В.Т. следва да бъдат потвърдени.

              

         Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ В.Т., изразяващи се в извършено разпределение от 21.08.2018 г. по изпълнително дело № 20187240400002 по описа на Частния съдебен изпълнител В. Т. с per. № …, с район на действие - района на Видинския окръжен съд.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: