ВГРД № 199-2018

Решение по Гражданско дело 199/2018г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №83

                      

                                            Гр . Видин 09.11.2018г.

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

   Видински окръжен съд   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и четвърти октомври

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.                      

                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. С.С.

  1.                       Г.Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         В.К.                              И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                             КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

     съдия С. С.                ГР.Д. №   199         ПО ОПИСА

ЗА   2018     ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на М… „С….“АД-В. против Решение №51   от 16.03.18г. по гр.д. №337/16г. на ВРС в частта,с която исковете по чл.49 ЗЗД са уважени.

Твърди,че правилно първоинстанционният съд е приел,че не са установено причинени неимуществени вреди от разгласяване на погрешна диагноза,но е направил погрешни изводи относно наличие на причинени неимуществени вреди,изразяващи се в страдания от погрешно поставена диагноза в резултат на медицинска грешка.Твърди,че медицинският персонал е действал съобразно медицинските стандарти на лечение при установяване на положителен резултат за наличие насифилис,а ищцата е напуснала самоволно болничното заведение,което е довело до незавършване на предписаното лечение.

Иска от съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново,с което да отхвърли предявения иск като им присъди направените разноски .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответниците по жалба Б.Е.К. и К.Л.К.-*** чрез адв. Е...С…са   подали писмен отговор,с който оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение като им присъди разноски по делото.

Оспорват твърденията във въззивната жалба като считат,че правилно ВРс е отчел и възприел фактите,довели до причиняване на неимуществени вреди на ищците-поставяне на грешна диагноза „С…“,провеждане на лечение със силни антибиотици без да се направи повторно изследване,грубо отношение на персонала и като резултат причинени стрес,срам и неудобство на майката и бащата.

Третото лице помагач ЗАД „Б….“ не са взели становище по жалбата.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания,съдът приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск по чл.49 ЗЗД като ищците са претендирали обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500лв. срещу ответника М… „С…“АД-В… .Мотивират искането си с обстоятелството,че след раждане при направено изследване „Васерман“ на майката Б.Е.К. е поставена диагноза“сифилис“ в тежка форма /луес/,която новороденият й син К… е придобил от нея и също е заразен.Веднага майката и детето са отделени и започнало лечение със силни антибиотици,детето преминало на изкуствено хранене ,а в резултат на преживения шок кърмата на майката спряла.По време на бременността на майката са правени редовни прегледи и изследвания като всички са били отрицателни за сифилис.Въпреки това медицинският персонал се държал грубо с майката като я обвинявал,че се е заразила със сифилис и така е заразила и детето си е най-вероятно тя пък се е заразила от съпруга си.В болницата са отказали да направят повторно изследване,а са предписали лечение,което е следвало да продължи 10 дни и едва тогава да се направи повторен тест.Поради отказа на болницата да направи повторно изследване ищците си направили такова в друго медицинско заведение на 02.10.15г.и то показало отрицателен резултат за сифилис.На 03.10.15г. майката с детето напуснали болницата.Следващите контролни изследвания също показали,че нито родителите,нито детето страдата от сифилис.

За поставената диагноза сифилис разбрали близки и приятели на семейството като всички били шокирани.Това станало достояние и на съселяните им от с Д…. и те започнали да странят от тях и не вярвали,че става въпрос за лекарска грешка.Между самите съпрузи възникнали съмнения за изневяра и това влошило отношенията им и като краен резултат се убила радостта от раждането на детето им.Посочените обстоятелства се установяват от гласните доказателства по делото.

По делото е назначена медицинска експертиза е ВЛ проф.д-р Д… Г… след като е прегледал медицинската документация е дал заключение,според което най-вероятно се касае за фалшиво позитивен резултат,свързан с бременността,но при липса на клинични белези на заболяването при майката и детето не може да се приема наличие на болестта сифилис.ВЛ е заявило ,че в практиката в лабораторната диагноза е при наличие на положителен серологичен резултат от реакция Васерман резултатът да бъде повторен със специфичен за докаозване на причинител тест ,като едва след това може да се постави диагноза сифилис.Установява,че при изследване с Васерман след бременност е възможно да отчете положителен резултат,но при тест ТРНА ако няма заболяване той винаги ще е отрицателен.Като основна грешка на болницата във В. ВЛ е посочило,че в консултацията от 01.10.15г. е поставена диагноза,а е следвало да се посочи,че във връзка със съмнения за сифилис се препоръчва лечение,след което да се направят контролни изследвания.

При тези данни ВРс е уважил отчасти исковите претенции като еприсъдил обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 800лв. за Б.Е. К… и в размер на 2 000лв. за К.Л.К. като е отхвърлил исковете до пълният им размер от 7 500лв. за всеки един от ищците.

Пред втората инстанция не са ангажирани нови доказателства предвид преклузията на чл.266 ГПК.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

За да е налице състава на чл.49 ЗЗД следва да са причинени щети от лице,действало при или по повод изпълнението на възложена му работа като за причинените щети отговаря този,който е възложил работата .

В случая искът е насочен срещу М… „С…“АД-В. като лечебното заведение отговаря за нанесените на лекуваните в него пациенти в качеството си на възложител на работа на медицинския персонал.

От събраните доказателства може да се направи категоричен извод,че за ищците са настъпили неимуществени щети в резултат от действията на лекуващия медицински персонал.Установено е по категоричен начин,че на майката и детето са поставени грешни диагнози –сифилис-в резултат на което е започнало провеждането на напълно излишно лечение с тежки антибиотици.Не е вярно твърдението на жалбоподателя,че такава диагноза не е поставяна-това е видно от представените писмени доказателства и от заключението на ВЛ.Именно в това се състои грешката на лекуващия персонал според ВЛ проф.д-р Д… Г…- е поставена диагноза на база изследване само с Васерман,което вече е отречено в медицината и не е направен специфичен тест,който по категоричен начин да потвърди и ли да опровергае съмнението за сифилис.

След грешно поставяне на диагноза на майката и детето е назначено лечение,което може и да съответства на необходимите медицински норми,но в случая е било ненужно.

Освен допусната медицинска грешка по делото по безспорен начин се доказа лошо отношение на медицинския персонал към родилката и съпругът й,изразяващо се в грубо вербално изразяване към нея,обвинявали я,че е допуснала да се разболее от сифилис и да зарази детето си по този начин.След установяването на отрицетелен резултат след повторното изследване в друго медицинско заведение я предупреждавали „да не си отваря устата“.Налице е липса и нарушение на медицинска етика,която предвижда освен професионална компетентност и лична грижа към пациента,съчуствие,внимание и нормално човешко отношение на зачитане и подкрепа.

Установено е,че цялата тази ситуация е довела до влошаване отношенията между съпрузите като започнали взаимно да се съмняват един в друг,подозирайки изневяра.Довела е и до неудобство и срам на ищците спрямо техните близки и познати и всичко се е разчуло в селото ,където живеят.В крайна сметка най-щастливото събитие в живота на едни родители-появата на тяхното дете е било помрачено.Налице е притеснение и за здравето на детето предвид поставената диагноза,започнатото лечение с антибиотици,отделянето му от майката и преминаване на изкуствено хранене.

По делото е установена пряка причинна връзка между претърпените щети и действията на лекуващия медицински персонал.

Изхождайки от горното ВОС приема,че правилно ВРС е уважил предявените субективно съединени искове като основателни и доказани.Налице са елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД и исковата претенция е доказана по основание и в присъдения размер.За отхвърлената част от иска не е постъпила жалба и решението в тази част е влязло в законна сила.

Доколкото въззивната инстанция е ограничена от изложеното във въззивната жалба ВОС счита,че първоинстанционният съд е изложил обстойни ,обосновани мотиви и е достигнал до законосъобразни и правилни изводи и предвид разпоредбата на чл.272 ГПК въззивната инстанция не счита за необходимо да ги преповтаря.

По изложените съображения Окръжният съд намира жалбата за неоснователна и следва да я остави без уважение,а решението на първоинстанционния съд -да бъде потвърдено.На ответника по жалба следва да се присъдят   направените пред втората инстанция разноски в размер на 600лв. съгласно представен договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р   Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №51   от 16.03.18г. по гр.д. №337/16г. на Видински районен съд в обжалваната част.

В останалата част решението като необжалвано е влязло взаконна сила.

ОСЪЖДА М… „С…“АД-В…,ЕИК…,представлявана от В. Д.-изп. директор да заплати на Б.Е.К.,ЕГН ********** и К.Л.К.,ЕГН **********- и двамата от с. Д… направените пред въззивната инстанция разноски   в размер на 600лв.-адв.хонорар.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщеването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                  2.