ВЧНД № 282-2018

Определение по Наказателно дело 282/2018г.

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 172

                                          Видин   09.11.2018г.

 

 

ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на девети ноември,        две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                           Председател: И.И.

                                                                Членове: Л.Л.

                                                                                  Р.Д.

 

разгледа   докладваното от съдията   Л.Л. ВЧНД № 282/2018г., по описа на ВОС и за да се   произнесе, съобрази   следното

           Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК.

           С определение от 08.10.2018г. по НОХД № 40/2018г., по описа на Районен съд – К., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, е постановено следното: С.Ц.Р. е осъден да заплати по сметка на Националното Бюро за Правна Помощ сумата от 300 лева, представляваща разноски за възнаграждение на служебен защитник; Ц.П. М.е осъдена да заплати по сметка на Националното Бюро за Правна Помощ сумата от 300 лева, представляваща разноски за възнаграждение на служебен защитник.

           Срещу определението е постъпила в срок частна жалба от осъдения Р.. Жалбоподателят изтъква доводи, че е безработен, че получава пенсия по болест /прекарал инфаркт/, че издържа студент и не е в състояние да заплати присъдената сума в размер на 300 лева. Иска се отмяна на съдебния акт, с който е осъден да заплати посочената сума.

           Към жалбата са приложени: експертно решение на ТЕЛК и епикриза.           ВОС, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, която по същество е частната жалба, атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

           Частната жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

           Със споразумение от 14.06.2018г. по НОХД № 40/2018г. на КРС, С.Ц.Р. и Ц.П. М. са признати за виновни по чл. 234, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и на всеки от тях е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години от датата на споразумението. По цитираното дело на КРС, на Р. и на М.са назначени адвокати за служебни защитници, които са ги защитавал подсъдимия в съдебната фаза на процеса.

            С Решение № ВД-490-14405/2018 от 10.07.2018г. на НБПП, е определено и изплатено възнаграждение на служебния защитник на Р., за предоставената правна помощ по делото на КРС в размер на 300 лева, на основание чл.17, т.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

           С Решение № ВД-489-14397/2018 от 10.07.2018г. на НБПП, е определено и изплатено възнаграждение на служебния защитник на М., за предоставената правна помощ по делото на КРС в размер на 300 лева, на основание чл.17, т.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

           Посочените решения са изпратени на КРС. Въз основа на тях, КРС, с цитираното определение от 08.10.2018г.е осъдил Р. и М., както е посочено по - горе.

           Определението на КРС е правилно. Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, в негова тежест се възлагат разноските по делото, включително и адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. В производството по делото на КРС, Р. и М. са признати за виновни и осъдени, и следователно, по силата на изричната законова разпоредба на чл. 189, ал. 3 от НПК, разноските за хонорар на служебен защитник следва да се възложат в тяхна тежест, което е сторил и първоинстанционния съд.

           Предвид горното, частната жалба на С.Ц.Р. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Доводите в частната жалба, за невъзможност на осъдения да заплати сумата за която е осъден, са ирелевантни.

           Водим от гореизложеното, Съдът

           ОПРЕДЕЛИ:

           ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.10.2018г. по НОХД № 40/2018г., по описа на Районен съд – К., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, с което: С.Ц.Р. е осъден да заплати по сметка на Националното Бюро за Правна Помощ сумата от 300 лева, представляваща разноски за възнаграждение на служебен защитник; Ц. П. М. е осъдена да заплати по сметка на Националното Бюро за Правна Помощ сумата от 300 лева, представляваща разноски за възнаграждение на служебен защитник.

            Определението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: