ВНОХД № 200-2018

Решение по Наказателно дело 200/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 98

гр. Видин, 09.11.2018г.

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                     в публичното заседание на единадесети октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав :

              

                                         Председател: И.И.

                                                Членове: Д.М.

                                                                Л.Л.                                                            

 

при секретаря    Н.К.       и в присъствието на

прокурора     М.К.    като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л. ВНОХД № 200 по описа за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 300/19.06.2018г. по НОХД № 1591/2018г. по описа на Районен съд – В., подсъдимият Д.О.Д. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че:

  1. на 09.11.2016г., около 00.40 часа в гр.Б. обл.В.по ул. „******“ в посока от центъра на гр.Б. към с.Р.управлявал моторно превозно средство- лек автомобил, марка „****“, модел „****“ с рег.№ ******, собственост на О. И. А. от гр.С., без да притежава съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление № 16-0953-000583 от 29.06.2016г. издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-В., влязло в законна сила на 01.11.2016г., за което и на основание чл.343в, ал.2 от НК във връзка с чл.55 ал.1 т.1 и чл.36 от НК, подсъдимия Д. е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
  2. на 09.11.2016г., около 00.40 часа в гр.. обл.В. по ул. „*****“ в посока от центъра на гр.Б. към с.Р.управлявал моторно превозно средство- лек автомобил, марка „****“, модел „****“ с рег.№ *****, собственост на О. И. А. от гр.С.с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,91 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр. № АК8М0116 и проба № 175 от 09.11.2016г. след като е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК със споразумение от 24.03.2016 г. по НОХД № 362/2015г., по описа на Районен съд-В., влязло в законна сила на 24.03.2016г., за което и на основание чл.343б, ал.2 във връзка с чл.55 ал.1 т.1 и чл.36 от НК, подсъдимия Д. е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.23 от НК, Съдът е постановил подсъдимия Д.О.Д. да изтърпи по-тежкото от наложените му наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено Д.О.Д. да изтърпи наказанието наложено му със споразумение по НОХД № 362/2016г. по описа на РС В. а именно „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.59 ал.1 т.2 от НК е приспаднато времето през което подсъдимия Д.О.Д. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Против присъдата в срок е подаден протест от РП-В.. В протеста са развити съображения, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат увеличени наказанията наложени на подсъдимия.

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия Д.О.Д., чрез адвокат Г.Г., в качеството му на негов защитник. В жалбата са развити съображения, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Иска се наказанието да бъда намалено до минимум с приложение на чл.55 от НК ИЛИ подсъдимия да бъде оправдан, ИЛИ присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на ВРС.

         В с.з. пред ВОС, подсъдимият Д., лично и чрез своя защитник адвокат Г.Г., заяви, че оспорва протеста, и че съжалява за извършеното.

          Представителят на Окръжна прокуратура – В. в с.з. заяви, че поддържа протеста, който следва да бъде уважен, присъдата да бъде изменена, като се увеличи наложеното на подсъдимия наказание.

          Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.

         При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305 от НПК, в която норма е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна част, мотиви и диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, подписано надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

         Видно от така наречените мотиви, ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно индивидуализацията на наказанието. На първо място, ВРС не е визирал наказанието, което е предвидено за всяко едно от престъпленията, които е приел, че са извършени от дееца. При това положение, не е ясно дали ВРС е извършил своята преценка, съобразно вида и размера на предвидените за престъпленията наказания. Видно от нормата на чл.343в, ал.2 от НК, за престъпление по този текст от НК са предвидени две наказания: „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и „глоба“ от 500 до 1200 лева. Видно от нормата на чл.343б, ал.2 от НК, за престъпление по този текст от НК са предвидени две наказания: „лишаване от свобода“ от 1 до 5 години и „глоба“ от 500 до 1500 лева. ВРС не е разсъждавал за индивидуализация на наказанията в посочените предели, с оглед чл.54, ал.1 от НК, според който текст е трябвало да вземе предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Относно санкцията за всяко от деянията, ВРС е визирал едно и също: „…Подсъдимият Д. е осъждан, като по-голямата част от деянията , за които му е наложено наказание е извършил като непълнолетен. На досъдебното производство не признава вината си, но на съдебното производство по същество се признава за виновен и заявява, че се разкайва за стореното. Обяснил е, че има 6 деца, чака седмо за които полага грижи със свидетелката Трайкова, която е тяхна майка. Съобразявайки горното и като взе предвид изминалия сравнително дълъг период от извършване на инкриминираното деяние съдът намери, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.“ Визираното изложение на ВРС, освен че не съдържа анализ съобразно чл.54, ал.1 от НК, не съдържа и разграничение на обстоятелствата по смисъла на ал.2 на чл.54 от НК, респ. не е ясно кои обстоятелства основния съд е приел за отегчаващи и кои- за смекчаващи. През тази призма, не е ясен критерия на ВРС визиран с израза „…предвид изминалия сравнително дълъг период от извършване на инкриминираното деяние…“, респ. не е ясно с какво е сравнен периода, за да се приеме за дълъг, при положение, че ОА е внесен в Съда само 9 дена след извършване на деянията, а производството пред първата инстанция е продължило малко повече от година и половина, без индикация за неоправдано проточване на съдебното дирене. ВРС не е разграничил смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а още по малко е обосновал наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание /не обсъдено от ВРС/ е несъразмерно тежко. Освен това, ВРС напълно е игнорирал и кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“ за всяко от престъпленията предмет на делото. За наказание „глоба“ няма и дума в мотивите.

         Налага се извода, че липсва преценка на обстоятелствата, които имат значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. ВРС не го е сторил, поради което липсват мотиви по този основен въпрос на който трябва да отговори присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК.

          Допуснатото процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата на ВРС и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.

          Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

 

          РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ присъда № 300/19.06.2018г. по НОХД № 1591/2018г. по описа на Районен съд – Видин.

          ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, посочено в обстоятелствената част на решението.  

          Решението е окончателно.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: