ВГРД № 288-2018

Решение по Гражданско дело 288/2018г.

 

 

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №86

                      

                                            Гр . Видин 08.11.2018г.

 

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

   Видински окръжен съд   ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и четвърти октомври

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   Д. М.                      

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.

  1. Г. Й.

                                  

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          В.К.                               И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                             КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

           съдия С. С.    ГР.Д. №   288            ПО ОПИСА

ЗА   2018 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на В.Т.К.,Г.Б.Г. и Б.Б.Г. чрез адв. В.В. против Решение №151 от 26.03.18г. по гр.д. №352/14 на ВРС,с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателките за възлагане в дял по реда на чл.349,ал.1 ГПК на делбения недвижим имот и искането им по сметки.Твърди,че исканията за възлагане в дял на процесните имоти и исканията по сметки са направени в първото съдебно заседание след допускане на делбата и следователно са направени в срока по чл.346 и чл.349,ал.4 ГПК.Считат ,че неправилно делбеният имот е изнесен на публична продан като не са изложени мотиви в тази насока.Смята обжалваното решение за немотивирано и относно отхвърлянето на искането по сметки за присъждане на подобрения.

Иска от въззивната инстанция да отбени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Т.Г.П.,чрез адв. К.Г. е   подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба.Твърди,че исканията по чл.346 и чл.349 ГПК са направени несвоевременно и преклудирани,а по същество неоснователни.Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Делото е във фаза по извършване на делбата.

ВРС е допуснал делба на съсобствен недвижим имот,съставляващ ПИ II 350,кв.34 с площ от 841кв.м.,ведно с находящата се в имота МЖС от 51кв.м.,ПМЖС от 86кв.м.,гараж и стопанска постройка,находящ се в с.С….,обл. В., при равни квоти между съделителите-по ½ ид. ч. Б.Г. К. и Т.Г.П..

На 17.09.15г. е проведено първо по делото с. заседание след постановяване на решението за допускане на делбата.На това с. заседание Т.Г.П. се е представлявала от адв. Рангелова,която е заявила,че не предявява искания за сметки и за възлагане на имота,а Б.Г. К. не се е явил,редовно призован.В следващо с.заседание от 19.10.15г. адв. В.-пълномощник на Б. Г. К.- е направила искания по чл.346 и чл.349,ал.2 ГПК като съдът е приел искането по чл.349,ал.2 ГПК,а това по чл.346 ГПК е оставил без уважение.

От назначената по делото техническа експертиза е установено,че имотът е неподеляем предвид квотите на съделителите и е определена пазарната му стойност-10 800лв.

Б.Г. К. е починал и с ъдът е конституирал наследниците му-настоящите жалбоподатели,които в с. заседание на 26.02.18г. отново са направили искания по чл.346 и чл.349,ал.2 ГПК,които съдът е приел за разглеждане.С решението си ВРС е отхвърлил тези искания като е приел,че искането за възлагане ан имота е направено след преклузивния срок,а по същество е неоснователно,а за искането по чл.346 ГПК-че е недоказано.

Пред втората инстанция не са представени нови доказателства,които да променят фактическата обстановка.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Възраженията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни.

И двете искания-по чл.346 и чл.349,ал.2 ГПК са направени след предвидения преклузивен срок,а именно в първото по делото съдебно заседание след решението за допускане на делба.Това е било съдебното заседание,проведено на 17.09.15г.,на което Т.Г.П. не е предявява искания за сметки и за възлагане на имота,а Б.Г. К. не се е явил и също не е направил такива искания.В този смисъл съдът е могъл да остави исканията без разглеждане като недопустими,направени след предвидения законов срок.ВРС за пълнота на изложението ги е разгледал и по същество като е приел, че те са неоснователни и недоказани по изложени в решението митиви,които ВОС споделя напълно.

Относно искането по чл.349,ал.2 ГПК за възлагане на неподеляемият недвижим имот:

Жалбоподателките,които са съответно съпруга и дъщери на починалия съделител Б.Г. К. ,са поискали имотът да им бъде поставен в общ дял при условията на чл.349,ал.2 ГПК.За целта е следвало да докажат,че при откриване на наследството,останало след смъртта на общия на страните наследодател Г.К. Ф.,починал на 01.11.1986г. са живели в процесния имот и не притежават друго жилище.Такива данни по делото не са представени и дори не се твърдят подобни обстоятелства от наследниците на Б.Г. К.От адресната регистрация на жалбоподателките е видно,че В.Т.К. и Г.Б.Г. живеят в с. С., но не е установено дали това е процесният имот,а Б.Б.Г. живее в гр. В.При липсата на кумулативно необходимите предроставки ,сочени в чл.349,ал.2 ГПК правилно ВРС е отхвърлил искането за вълагане на имота като неоснователно и недоказано и го е изнесъл на публична продан като единствено възможен вариант.

Относно искането по чл.346 ГПК:

От събраните по делото писмени доказателства действително не може да се направи извод,че в имота са извършени подобрения,а още по-малко,че те са извършени от жалбоподателките.Представените пред първата инстанция фактури за закупени материалите по никакъв начин не удостоверяват,че те са вложени в имота и съставляват необходим ремонт.Правилно ВРС е счел твърденията на жалбопадателките за недоказани и е отхвърлил искането им по чл.346 ГПК.

Доколкото въззивният съд е ограничен от оплакванията в жалбата и позовавайки се на чл.272 ГПК настоящият състав на ВОС не счита за необходимо да излага други съображения относно решението на ВРС както и да преповтаря изложените от първостепенният съд мотиви,които споделя изцяло.

В този смисъл ВОС намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани от страните и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №151 от 26.03.18г. по гр.д. №352/14 на РС-Видин.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен слок от съобщаването му на страните..

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                     2.