ВНОХД № 165-2018

Решение по Наказателно дело 165/2018г.

                                           Р Е Ш Е Н И Е     № 92

                                             гр. Видин, 25.10.2018 г.

                                         В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         Видинският окръжен съд   наказателно отделение в публичното

заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета   година в състав :

                                                       Председател:В.В.

                                                              Членове: СВ.С.

                                                                     В.М.

при секретаря   В.Калчева                   и в присъствието на   прокурора   М.Костов като разгледа докладваното от СЪДИЯТА В.М. ВНОХД № 165   по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

   Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.Г.И., служебен защитник на В.Г.Г., против Присъда № 288 от 12.06.2018г, постановена по НОХД № 874/2017г по описа на ВРС, с която   подсъдимия В.Г.Г. *** е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 12.07.2015 г. до 13.07.2015г., включително, в с.Г., обл.В.. ул." ******" №***, в условията на повторност, продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител с М.М. Д. с ЕГН ********** и П.Х. Ц. с ЕГН **********, чрез   използване   на   моторно   превозно   средство   -   лек   автомобил   марка "*****", модел "****" с ДК № ***** собственост на В. В. А. и управляван от П. Х. Ц.:

- На 12.07.2015 г., от стопанска постройка, отнел чужди движими вещи, а

именно: 2 бр. алуминиеви шайби за ъглошлайф на стойност 4 лв./четири лева/, 1 бр. двойно медно канче за греене на туткал на стойност 10 лв./десет лева/, медни проводници с общо тегло 30 кг. на стойност 255 лв./двеста петдесет и пет лева/, 10 бр. месингови водопроводни кранчета на стойност 20 лв./двадесет лева/, всичко на обща стойност 289 лв./двеста осемдесет и девет лева/, от владението и собственост на Г. С. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

- На 13.07.2015 г., от мазе, направил опит да отнеме чужди движими вещи,а именно: меден казан - 60 л. на стойност 50 лв./петдесет лева/, 2 бр.медни машини за пръскане на лозе на стойност 90 лв./деветдесет лева/, 1 бр. медна машина за пръскане на лозе на стойност 45 лв. /четиридесет и пет лева/, 1 бр. меден котел - 30 литра на стойност 20 лв./двадесет лева/, 2 бр. медни тигани на стойност 60.00 лв. /шестдесет лева/, 1 бр. медна фуния с диаметър 30 см. на стойност 10.00 лв. /десет лева/, 1 бр. алуминиев чайник на стойност 2.00 лв. /два лева/, 2 бр. стоманени въжета с дебелина 15 мм. и дължина 1,5 м. на стойност 6.00 лв. /шест лева/, всичко на обща стойност 283.00 лв. /двеста осемдесет и три лева/ от владението и собственост на Г.С.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, всичко на обща стойност 572.00 лв. /петстотин седемдесет и два лева/, като случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК съдът го ОСЪДИЛ като му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим.

               Подсъдимият   е осъден да заплати   направените разноски по делото както следва 1/3 от сумата от 34.96 лв. в полза на ОДМВР-Видин, представляваща направени разноски за експертиза, както и 1/3 от сумата от 70 лв. в полза на РС-Видин, представляваща направени разходи от съда за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 20 лв. в полза на РС – Видин, изразходвана за явяване на вещо лице в съдебно заседание.

Служебният защитник на подсъдимия адв. Г.И. подържа във въззивната жалба, че присъдата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а подсъдимия оправдан. Посочва, че е налице непълнота на доказателствата, като присъдата не може да почива на предположения, както и да се основава само на самопризнанията на обвиняемия. Посочва, че присъдата е постановена и съдът се е произнесъл по негоден обвинителен акт, не притежаващ необходимите реквизити. В обстоятелствената част не са посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието, което е процесуално нарушение.

 

Подържа искане на осн. Чл.336 ал.1 т.3 НПК да се постанови присъда, с която да се оправдае подсъдимия и го признае съда за невинен.

 

Представителят на ОП-Видин подържа становище, че присъдата е мотивирана и обоснована, съобразена с данните по делото и събраните доказателства за авторството на подсъдимия за пре4стъпление по чл.195 ал.1т.4 и 7 НК и му е наложено наказание за срок от 1г при общ режим.

 

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на представителя на обвинението и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

 

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

        

С Присъда № 288 от 12.06.2018г, постановена по НОХД № 874/2017г по описа на ВРС,    подсъдимия В.Г.Г. *** е признат за ВИНОВЕН в това, че за това, че за времето от 12.07.2015 г. до 13.07.2015г., включително, в с.Г., обл.В., ул." *****" № ****, в условията на повторност, продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител с М. М. Д. с ЕГН ********** и П. Х.Ц. с ЕГН **********, чрез   използване   на   моторно   превозно   средство   -   лек   автомобил   марка "****", модел "****" с ДК № **** собственост на В.В. А.в и управляван от П. Х. Ц.:

  1. На 12.07.2015 г., от стопанска постройка, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. алуминиеви шайби за ъглошлайф на стойност 4 лв./четири лева/, 1 бр. двойно медно канче за греене на туткал на стойност 10 лв./десет лева/, медни проводници с общо тегло 30 кг. на стойност 255 лв./двеста петдесет и пет лева/, 10 бр. месингови водопроводни кранчета на стойност 20 лв./двадесет лева/, всичко на обща стойност 289 лв./двеста осемдесет и девет лева/, от владението и собственост на Г. Ст. В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
  2. На 13.07.2015 г., от мазе, направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно: меден казан - 60 л. на стойност 50 лв./петдесет лева/, 2 бр.медни машини за пръскане на лозе на стойност 90 лв./деветдесет лева/, 1бр. медна машина за пръскане на лозе на стойност 45 лв. /четиридесет ипет лева/, 1 бр. меден котел - 30 литра на стойност 20 лв./двадесет лева/, 2бр. медни тигани на стойност 60.00 лв. /шестдесет лева/, 1 бр. медна фуния с диаметър 30 см. на стойност 10.00 лв. /десет лева/, 1 бр. алуминиев чайник на стойност 2.00 лв. /два лева/, 2 бр. стоманени въжета с дебелина 15 мм. и дължина 1,5 м. на стойност 6.00 лв. /шест лева/, всичко на обща стойност 283.00 лв. /двеста осемдесет и три лева/ от владението и собственост на Г.С.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, всичко на обща стойност 572.00 лв. /петстотин седемдесет и два лева/, като случаят е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл. първо и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание посочените текстове и във вр. с чл.36 и чл.54 от НК съдът го ОСЪдил като му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим.

               Подсъдимият   е осъден да заплати   направените разноски по делото както следва 1/3 от сумата от 34.96 лв. в полза на ОДМВР-Видин, представляваща направени разноски за експертиза, както и 1/3 от сумата от 70 лв. в полза на РС-Видин, представляваща направени разходи от съда за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 20 лв. в полза на РС – Видин, изразходвана за явяване на вещо лице в съдебно заседание. Установи се, че делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр.Видин, с който е внесено в съда обвинение против подсъдимите М.М.Д. с ЕГН * ********** по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б.»А» и б.»Б» във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и против В.Г.Г. *** с ЕГН : ********** по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.28, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и против П. Х. Ц. от с.Н., с ЕГН : ********** по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.28, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.4 от НК.

Спрямо подсъдимите Д. и Ц. е одобрено споразумение по НОХД № 535/2018г. на ВРС.

         Подсъдимият Г. не се явявал в съдебно заседание, делото е разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Неговият защитник в съдебното заседание заявява, че не признава фактите в обвинителния акт, отрича авторството на престъпното деяние, моли се за оправдателна присъда и не се признава вината за извършеното.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, като деянието предмет на настоящия обвинителен акт е извършено при условията на повторност.

На 12.07.2015г. през нощта подс.Г. заедно с Це. и Д. се уговорили къде да отидат да крадат. Тримата тръгнали с колата ползвана от Ц./лек автомобил «****» с рег.№ ***** от с.Н. към с.Г.. Когато стигнали в това село спрели в близост до имота на свидетеля Въ., ул»*****», № **** Ц. останал в колата, а Г. и Д. проникнали през незаключена входна врата в двуетажна постройка и от помещение на втория етаж взели два броя алуминиеви шайби за ъглошлайф, един брой двойно медно канче за греене на туткал, медни проводници с тегло общо 30кг., десет броя месингови водопроводни кранчета. Тези вещи събрали в два зеблени чувала и ги пренесли до автомобила. Тръгнали към новия гробищен парк в гр.В.и изгорили медните проводници. След един час /вече сутринта/ тримата отишли в пункт за изкупуване на черни и цветни метали «******» ЕООД и предали вещите, като използвали личните данни на бащата на Г., за което получили сумата от 260лв. На следващия ден тримата отново решили да крадат от дома на свид.В.и тръгнали от с.Н.и за с.Г.с колата на Ц.. В селото спрели до чешмата преди центъра, след това продължили до църквата, после покрай училището и от там по асфалтовия път. Стигнали до имота на В.

Г. останал до вратника на имота, а Д. прескочил и влязъл в двора. След това Д. започнал да подава през оградата вещи, връщал се и носел още. Така подал през оградата на Г. три броя медни пръскачни машини, два броя медни котли /в единия имало медни въжета/, два броя медни тигана, един брой алуминиев чайник, един брой медна фуния. Д. изнесъл тези вещи и ги дал на Г., той ги поставил пред оградата на имота. След като Д. прескочил обратно двамата взели вещите и ги занесли до намиращото се на близо туристическо ремарке и трактор. Д. се обадил на Ц. да дойде да ги вземе с колата и след малко Ц.пристигнал, обаче потеглили бързо, защото към тях тръгнала и се приближила кола. Успяли да избягат през центъра на селото и се отправили за гр.В., където се прибрали в кв.»*****». Свидетелят Ц.който бил забелязал действията на тримата, не успял да ги стигне, но запомнил марката и модела на автомобила, записал регистрационния номер и се обадил в полицията. Той събрал вещите, които се намирали пред дома на В., прибрал ги при себе си, за да му ги върне на следващия ден.

На 13.07.2016г. около 07,00ч. Сутринта свидетелката К. показала на В. вещите, които тримата били изнесли за крадене. Той намерил до ремаркето медния си казан и две медни пръскачни машини. След това той намерил вратата на мазето си отворена. Ц. разказал на В. какво е видял през нощта. При Ц. В. намерил една медна пръскачна машина, меден котел, два медни тигана, една медна фуния, един алуминиев чайник, две стоманени въжета.

Според заключението на съдебно-стоковедска експертиза, стойността на вещите, предмет на извършеното престъпление, е в размер на 572лв.    

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В., Ц. , К., Й., М., Т. и И., както и на свид.Д.и свид.Ц..

Също така и от писмените доказателстнва: съдебно-стоковедска експертиза, справки за съдимост, карти за обвиняеми лица. Между тези доказателства относно това, което е прието от съда за безспорно доказано и за категорично установено не са на лице противоречия, те се допълват взаимно, както и кореспондират по между си. Ето защо съдът ги възприема и ги кредитира, како годни и съотносими доказателства по делото.

Оплакването във въззивната жалба на защитата на подсъдимия Г., относно това,  че липсват данни за авторството на твърдяното престъпно деяние не се подкрепя от данните по делото.

Ноторно установена практика на ВКС е, че косвените доказателства- уликите, могат да послужат в наказателния процес, като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. „Обвинение основано само на косвени доказателства- улики е доказано по несъмнен начин съгласно изискванията на чл. 303 ал.2 от НПК, когато всяка улика е свързана с основания факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка със всички останали, съставлява с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина, досежно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението“. В случая оценката на отделните елементи на очертаните групи доказателствени източници е в съответствие с процесуалните правила, а Изводите относно достоверността на едни и липсата на такава у други, са правилни. По делото са събрани преки доказателствени източници-веществените доказателства, показанията на свидетели, на пострадалите, чрез които е опровергана тезата на подсъдимия, че не се е намирал на мястото на деянието. Изводите за виновността му са въз основа на събраните доказателства, формиращи такава система от данни, при наличието на която може да бъде изведен единствено възможен правен извод, че той е автор на инкриминираното деяние. Направените положителни доказателствени изводи относно авторството на деянието са резултат от цялостно и обективно съдебно следствие.

. В този аспект посочените по- горе доказателствени средства - гласни доказателства, протоколи за оглед на местопроизшествие, веществени доказателства и експертни заключения, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна последователност и логична връзка, навеждат до единствения възможен и категоричен извод за доказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимия. Поради това е оборена защитната теза по делото, че не е участвал в това деяние. По изложените съображения въззивният съд намира, че жалбата на подсъдимия за необоснованост и недоказаност на обвинението са неоснователни и противоречащи на доказателствата по делото.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че присъдата е постановена и съдът се е произнесъл по негоден обвинителен акт, не притежаващ необходимите реквизити, както и, че в обстоятелствената част не са посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието, което е процесуално нарушение.

Съгласно   чл. 246, ал. 1 от НПК прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и рамките, в които ще се развие процесът на доказване. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на всеки от обвиняемите в осъществяването му. В конкретния случай отразените в обвинителния акт фактически обстоятелства относно обвинението са пълни и точни, особено тези, отнасящи се до механизма на извършване на деянието, до количеството вещи, предмет на кражбата. Прокурорът е изложил съображения, как и за какво са се сговорили предварително подсъдимите. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изтъкнати обстоятелства, изложени са мотиви на прокурора относно квалифициращия признак на деянието. Не е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт.

Коментираният обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК. Същият не е опорочен, изготвен е в съответствие с всички изискуеми предпоставки, визирани в цитираната разпоредба. С оглед на това не е налице процесуално нарушение, което осезаемо да накърнява правото на защита на обвиняемия, като не му позволява да се защитава пълноценно в съдебната фаза на наказателния процес.

Неоснователно е и становището, че присъдата е базирана единствено на самопризнанията на подсъдимия. Районният съд е направил задълбочен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, като е анализирал доказателствата, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Правилно са били ценени обясненията на подсъдимия, включително дадените такива в досъдебното производство и приобщени по надлежния ред от съда, с оглед тяхната двойнствена природа, като средство за защита и доказателствено средство. В този смисъл съда е проверил, както обясненията на подсъдимия чрез съпоставката им с другите гласни доказателствени средства, така е обсъдил показанията на свидетелите, които са кредитирани и приобщени към доказателствената маса по съответния процесуален ред. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви, логични и последователни, същите са били правилно изцяло кредитирани от съда.

С оглед изложените по-горе съображения, Видинският окръжен съд намира , че врс се е произнесъл с обоснова съдебе акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на осн. Чл.338 ГПК съдът ,

        

           Р   Е   Ш   И   :

 

         Потвърждава Присъда № 288 от 12.06.2018г, постановена по НОХД № 874/2017г по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          Членове : 1.

 

                                                                                2.