ВГРД № 36-2018

Решение по Гражданско дело 36/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 12

                                              

 

Гр. В.

         28.03.2018

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари

две хиляди   и    осемнадесета година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

 

                                                     Членове: С. С.

                                                                   Г. Й.

                                                          

При секретаря В. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното  от Съдията М.

Въззивно гражданско дело № 36 по описа за 2018г.

и   за да  се произнесе, взе   предвид    следното:

 

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Р.А.П. от гр.С. против решение № 404/03.11.2017г. постановено по Гр.Д. № 2678/2016г. по описа на Видински Районен Съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението не е обосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът не правилно е приел че презумпцията на чл.92 от ЗС не е оборена от представените по делото доказателства, като не се е съобразил че по делото е бил представен акт № 1004/31.01.2011г. за частна общинска собственост с който е актуван като такава поземлен имот в който е построен процесната жилищна сграда, но самата сграда построена в имота не е актувана, от което може да се направи извод, че по отношение на нея е изтекла придобивна давност. Посочва се, че имотът е бил придобит от праводателката на жалбоподателката Н. А. Д., която се е снабдила с нот.акт с който е призната за собственик въз основа на давностно владение. Въз основа на тези установени обстоятелства се поддържа в жалбата, че презумпцията на чл.92 от ЗС е била оборена поради което се иска обжалваното решение3 да бъде отменено и се уважи предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.

По делото е представен писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалба Б.Л.Д. и ответница по жалба В.В.Х. в които са изложени съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено.

Процесуален представител на третото лице помагач по делото О. В. поддържа в съдебно заседание, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжния съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становището на ответната по жалби страни и събраните доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законноустановения срок и от надлежна страна поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

Пред ВРС е бил предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Ищцата поддържа в исковата молба, че по силата на покупко-продажба е станала собственик на недвижим имот – сграда находяща се в поземлен имот, общинска собственост с административен адрес гр.В., представляваща еднофамилна жилищна сграда. Поддържа, че в имота са се настанили и живеят ответниците по делото поради което ищцата не е установила владение върху закупения от нея имот въпреки, че е поканила ответниците да освободят имота с нот.покана. Ответникът Б.Д. твърди, че имотът е негова собственост и отказвал да напусне сградата. Тъй като ответниците владеят имота без правно основание е поискано същите да бъдат осъдени да предадат на ищцата владението на имота.

Ответникът Б.Д. е подал писмен отговор на исковата молба в който е оспорил предявения иск, като е поддържал, че праводателката на ищцата не е била собственик на имота предмет на покупко-продажбата поради което не е могла да придобие правото на собственост върху имота.

По делото са събрани доказателства от които е видно, че ищцата черпи правата си от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том 9, рег.№ 13652, н.д.№ 885/2014г. на нотариус Н. А. по силата на който Н. А. Д. е продала на ищцата свой собствен недвижим имот, а именно сграда подробно описана в същия и в исковата молба за сумата от 5 000/пет хиляди/ лева. В нот.акт е отразено, че продавача се е легитимирал като собственик на имота с нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 119, том 3, рег.№ 3940, н.д. № 417/2014г. на нотариус Л. Ц., който е представен по делото. В същия е отразено, че нотариалния акт се издава въз основа на Постановление по обстоятелствена проверка и с него се признава Н. А. Д. за собственик на основание давностно владение на процесната сграда.

С обжалваното решение ВРС е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е приел от фактическа страна установената по делото фактическа обстановка, обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на така приетата фактическа обстановка е на правил своите правни изводи, че ищцата не е станала собственик на имота по селата на договор за покупко-продажба, тъй като праводателя – продавач Н. А. Д. не е била собственик на имота, предмет на покупко-продажбата. По делото безспорно е било установено, че процесната сграда е построена върху поземлен имот –общинска собственост, без строителни книжа и разрешения, като имота е актуван за частна общинска собственост сн акт от 31.01.2011г. От събраните писмени и гласни доказателства е установено, че върху имота е била построена еднофамилна жилищна сграда от ответника по делото Б.Л.Д. през 1992-1993г., като Н. А. Д. е негова бивша снаха, която в последствие е заживяла в имота като съпруга на неговия син. Законосъобразно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС при изследване на въпроса дали продавача на имота Н. Д. е станала собственик по силата на давностно владение с оглед наложения мораториум за придобиване по давност на държавна или общинска собственост. На това основание приела че праводателката на ищцата не е могла да придобие процесния имот по давност в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС поради наличието на мораториум, поради което и преобретателката по сделката не е станала собственик на имота, тъй като не е могла да придобие права, които не е притежавал и продавача на имота.

Настоящата инстанция, напълно споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи, като законосъобразно съдът е отхвърлил предявения иск за собственост, тъй като ищцата по делото не е доказала наличието на своята активна материално правна легитимация, което е процесуална предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС.

Съдът намира за несъстоятелни изложените във въззивната жалба аргументи, че след сградата не е била актувана като частна общинска собственост с посочения по-горе акт, следователно презумпцията на чл.92 от ЗС е била оспорена. Цитирания акт за частна общинска собственост не създава права и има декларативен характер поради което не могат да бъдат черпени аргументи във връзка със собствеността на сградата.

Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на третото лице помагач – о. В. направените по делото разноски в размер на 582/петстотин осемдесет и два/ лева.

По изложените съображения окръжния Съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 404/03.11.2017г., постановено по гр.дело № 2678/2016г. по описа на Видинския районен съд,

ОСЪЖДА Р.А.П. да заплати на третото лице помагач – о. В. направените разноски по делото в размер на 582/петстотин осемдесет и два/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.                

              

 

 

 

         2.